1. С песента на
хлопките
Кукерската обредност и традиции по нашите
земи
2. Кукерството е един от
символите на България
Ритуалът датира още
от езическото минало
на държавата ни и по
произход е свързано с
дионисиадите –
тържествени процесии
Кукери от Пернишко в древна Гърция в
чест на бог Дионисий.
3. Кукерските игри се изпълняват
само от мъже
Представляват
драматизирани
карнавални игри
за здраве и
плодородие.
Широка лъка
Целта им е чрез специални
магически танци и страшни
маски да се прогонят
болестите, злите духове и
орисници.
4. Кукерите са български карнавални
Наричат още фигури
бабугери,
станчинари,
джамалари.
Наименованието “кукер”
произлиза от думата
“кук” /кукла/.
5. Кукерските одежди
Костюмите на кукерите
се определят от ролята
им в ритуала.
Някои се обличат в
Радомирско
съответните за региона
носии – мъжки или женски.
6. Други кукери са облечени в кожи
Кукери от Родопите Обикновено се
използват кози, овчи,
сърнешки кожи.
7. Кукерските маски
Най-старинни се считат
маските, представляващи
овен, козел и бик.
Изработват се от плат
или кожи, с оформена
уста, очи, нос от дръжка
на кратуна.
Петричко
По тях висят тиквени
семки, червени чушки,
обелени мамули,
пуканки.
Ивайловград
8. На някои маски се пришиват естествени глави на
орел, петел и други птици, а по плата се
пришиват пера.
Симитли
Въздействието на
страшните маски се
подсилва от силният
шум на чановете.
Кукер от с. Ковачевци
9. В някои краища на България
кукерите си слагат кюлаф
Кюлафът е платнен
конус с дупки за очите,
устата и носа. По него
висят разноцветни
мъниста и пискюли.
10. Всеки детайл в облеклото е
важен
Черните и бели
панталони
символизират
доброто и злото;
червените кърпи
около врата – кръв и
здраве.
Повече пискюли –
по-плодородна ще
е годината.
11. Звънът на чановете
Медните или тучени /бронзови
ляти/ звънци се носят на
кръста, окачени на кожен Най-големият чан – 50кг.
колан. Кукерите носят на кръста
си около 20 – 50 кг.
12. Персонажите
Мъжете, които участват в
кукерското шествие избират
свой водач – “цар”. Той е
женен с първо мъжко дете или
е баща на близнаци.
Други важни фигури са
на “булка” и
“младоженец” / в някои
краища се наричат “баба”
и “дядо”/. Техните роли
също се изпълняват от
мъже, облечени в мъжка
и женска носия.
13. Другите участници
Има още пазачи,
плюфкач,
харачари-събирачи
на данък и кукери.
В групата на кукерите има
звънари, които носят страшни
маски с волски рога и свински
зъби и танцувайки, плашат с
хлопатарите и звънците си
злите сили. Дивиджиите пък
“Пазач” от Родопите са облечени в кожуси с
козината навън.
14. “Въоръжението”
Най-често кукерите са
въоръжени с дървена
сабя, клюнк в
Североизточна
България, помет в
Средногорието.
15. Времето на кукерите
В Западна България
кукерите “шетат” между
Коледа /25.ХІІ/ и
Богоявление /6.І./
В миналото се наричали
“русалии” /Петричко/
Русалийските дружини
играели около стари
дървета, пресъхнали
кладенци, стари
гробища,
кръстопътища.
16. Целта на русалиите била прогонване на
злите духове, носители на мор и болести
Най-главният от
русалиите се наричал
„балтаджия”. Той можел
да лекува с билки, знаел
заклинания и магии.
Когато тръгвали на
обиколки по околните
села, те се прощавали
със семейството си така,
сякаш отивали на война.
Това до някъде е вярно,
защото когато се срещнели
две русалийски дружини те
се биели, а победителят
печелел правото да влезе в
селото.
17. Също както
коледарите,
русалиите влизали
във всеки дом,
където играели
обредни танци за
здраве и берекет.
Изключение правели
само домовете на
родилките и тези, в
които скоро е
починал човек. След
тези 12 дни те
отивали в черквите,
причестявали се и се
връщали към
нормалния начин на
живот.
18. Днес русалийските игри се съчетават с кукерското
шествие на 1.І. и представляват единен
карнавален празник – “СУРВА”.
Сурва е древен
български новогодишен
ритуал за гонене на
злите духове и сили
чрез маски и огън!
Кукерите са ритуалните
фигури наподобяващи
демони, а паленето и
прескачането на огньове
е част от техните
ритуали!
19. В повечето райони на България
кукерите излизат по Сирница.
В Източна Тракия,
Добруджа,
Средногорието,
Родопите
Кукеровден е на
Сирна Неделя или
на следващия ден
– понеделник.
“Песий понеделник" бил първият понеделник на Великите
пости, който се е смятал за чист. През тоя ден старите
българи гонели кучетата и не ядели чесън, за да не ги хваща
бяс .
20. Основните обредни моменти:
1.Обхождане на всички домове.
Кукерите влизат във
всеки дом и
изпълняват различни
битови и комични
сцени. Пожелава се
здраве, плодородие и
благополучие.
Стопаните ги даряват
с брашно, боб, яйца,
пари.
21. На края кукерите се събират на селския
мегдан и заиграват буйни танци.
22. Танцът на кукерите
Клатушкането на
главния кукер
символизира
натежалите от зърно
класове; падането на
земята – тежка жътва
през годината;
боричкането и
търкалянето – здраве
и трудова сполука.
23. Танците на кукерите са
различни.
Стъпката на
баджаците е като при
право хоро - в такт
две четвърти.
Белогашите пък се
носят като във валс -
в размер три
четвърти. От
разликата в стъпките
се получава и
различие в
"музиката", която
издават звънците им.
Невероятната мелодия, която се получава, те
кара да настръхнеш.
24. 2. Обредно заораване и засяване
Централна фигура
във този обреден
момент е “царят”.
Той хапва от
специална трапеза
три залъка, отпива
три глътки вино и
нарича за здраве и
берекет. След това
играе.
Движенията на “царя” имат конкретен смисъл.
25. Един от кукерите носи рало. Впряга двама от
другарите си и символично заорава.
Друг носи крина жито и разпръсква зърното, сякаш сее
нива.
26. Царят изорава три бразди в кръг и
благославя:
“Колкото е пълна крината,
тъй да е сита годината.
Колкото са в гората листата,
толкова да са по къщята децата.”
28. Танците на кукерите плашат лошите сили,
пропъждат студа и правят място на
пролетта.
29. Макак, Шуменско
Образуват ли кръг, кукерите показват кръговрата на
живота. Завъртят ли се във форма на сърце,
любовта и приятелството ще възтържествуват.
30. Звукът на хлопките е знак, че е време
хората да тръгнат по нивите…
…но чак след като празникът завърши…
33. Кукерското шествие е истинско народно
празненство, пълно със свежест и хумор.
На смеха хората
приписват особена
магическа сила и се
стремят да
въздействат с нея на
животинския и
растителен свят.
34. Затова се пее в
песента:
“- Бабугеро, дугеро,
къде ти е капата?
- Баба ми я нижеше,
дядо ми я пишеше,
там долу у ряката,
у бабини Радини.”
И днес кукери бродят из цялата страна - в над 70
села и градове, в които се е запазила тази
старовремска традиция - от Широка лъка,
Смолянско до Добруджа и Врачанско, и от Разлог
до Странджа.
