2. Слънчевата светлина е прието да се нарича бяла светлина. П ри преминаване през тристенна призма тя се разлага и се наблюдават преливащи се цветни ивици. Най-слабо се пречупват по-дълговълновите червени лъчи, а най-силно - по-късовълновите сини и виолетови. Дисперсия на бяла светлина от призма. Опит на Нютон – (за първи път през 1666г.)
3. Последователността от цветни ивици Нютон нарича спектър на светлината , а явлението - дисперсия (разлагане) на светлината. Исак Нютон (1642 – 1727) Английски математик, физик и астроном.
4. Опитът показва, че бялата светлина е сложна светлина. Тя е полихроматична . Съставена е от червен, оранжев , жълт , зелен , небесносин , син и виолетов цвят. Цветните лъчи от спектъра на светлината нямат съставни цветове. Те са монохроматични . Светлинните лъчи с различен цвят са с различна честота( ν ) .
5. Същност на дисперсията Когато върху призмата попада сноп бяла светлина тя се пречупва. Показателят на пречупване ( n ) на призмата е различен за лъчите с различен цвят. Най- малък е за лъчите с червен цвят, които имат най – голяма дължина на вълната ( λ ) и най-голям за виолетовите лъчи, които са с най-малка дължина( λ ). Зависимостта на показателя на пречупване от дължината на вълната n ( λ ) се нарича дисперсия на светлината.
8. Небесна дъга Дъгата се появява поради дисперсия с вътрешно отражение на слънчевата светлина в дъждовните капки.
9. Визуално в дъгата могат да се различат 7 цвята: червен, оранжев , жълт , зелен , небесносин , син и виолетов , но всички те рядко се наблюдават едновременно! По-често доминират цветовете от червения до зеления, които обаче най-много привличат погледа. Също така по-рядко се наблюдава цяла дъга - зоната на валежа не винаги е достатъчно обширна или Слънцето не винаги я осветява изцяло, затова често наблюдаваме само сектор от дъгата или двата й края, достигащи хоризонта.
