Днес ще ви разкажа една история, която се е случила в едно училище и в един клас почти като нашия. Случката се разиграла в часа по изобразително изкуство, децата рисували с водни бои. Учителката извикала Иван на дъската, за да си покаже рисунката. Той се забързал, тръгнал между чиновете и без да иска бутнал чашката с вода на Ива и тя се разляла върху готовата й рисунка. Ива се ядосала, скочила и ударила Иван, казала му и една обидна дума, но сега няма да я повтарям. Той се обърнал и я дръпнал за косата и също й казал една лоша дума, тя го ритнала, той отвърнал, децата в класа се развикали…. Представяте си какво станало, нали?
Въпрос: Вие как мислите, как може да се спре тази караница и бой?
Да, има една вълшебна дума, която може да помогне в тази ситуация. Можем да поискаме прошка с думата Извинявай!
Ние обиждаме и нараняваме някого по два начина:
- без да искаме, като не внимаваме, какъвто беше случаят с Иван
- и нарочно, когато сме ядосани, както постъпи Ива.
Така се случва не само с децата, когато играят, с учениците в училище, но и с възрастните хора. Случва се да обиждаме нашите близки и приятели, а понякога дори без да разберем, защото не внимаваме, или когато сме толкова ядосани, че не мислим. Може да не се стигне до бой, както стана в нашата история, но и обидата нанася рана и оставя белег, който обаче е невидим.
Въпрос: Спомняте ли си някоя приказка или случка, в която се разказва за невидимата рана на обидата?
Да, има случаи, когато веднага разбираме, че сме обидили някого, но понякога може да не забележим това. А обидата остава.
И задачата, която стои пред нас, е как да „поправим“ обидата?
Затова има специален ден в годината – ден за Прошка, в който хората се сдобряват и си искат прошка. Тогава си искат прошка не само тези, които са се скарали. Тогава искаме прошка и за обидите, за които не знаем, които сме нанесли, без да искаме.
В Деня за прошка хората си казват един на друг: Простено-прости! Това означава: Няма нещо, за което да си се сърдя, простил съм ти, сега искам прошка от теб.
С Деня за прошка започва постът
Въпрос: Знаете ли какво означава думата пост?
1. Постът е специален начин на хранене.
- през поста се ядат плодове, зеленчуци и риба;
- през поста не се ядат месо, яйца, мляко.
2. През поста сме като войниците на пост - внимаваме какво ядем и какво правим. Както войниците внимават да не стане нещо лошо, така и ние внимаваме да не направим нещо, с което да обидим другите.
- Внимаваме какво ядем, как се учим, как се държим;
- Внимаваме да не обиждаме, да не се бием, да не се караме.
Малките деца не постят като възрастните. Но това не означава, че не са на свой пост – да внимават да не обиждат, да не се бият, да не се нагрубяват, да не лъжат и т.н.
Да се научат да правят това през поста и да продължат и след това.
Постът ни подготвя за големите християнски празници. Сега започва Великият пост.
Въпрос: Сега един труден въпрос - За кой празник ни подготвя Великият пост, според вас?
Ако не се сещате, ето ви една подсказка: празникът също е велик.