Техники за ефективна комуникация

1. 1
Техники за ефективна комуникация.

2. 2
1. Техника на слушане.
2. Рефлексно (активно) слушане.
3. Нерефлексно (пасивно) слушане.
4. Правила за ефективно слушане.
П Л А Н

3. 3
За ефективността на комуникацията много съществен елемент е
поведението на слушащия. Неговото умение или неумение да слуша води
до успешно или до затруднено общуване.
Неслучайно природата е дала на
човек две уши и един език- за да
намекне, че е по-добре да слушаме
повече, отколкото да говорим.
1. Техника на слушане

4. 4
Ушите са две - едното да
възприема смисъла, другото
да улавя чувствата на
говорещия .
Хората, които не умеят да
слушат, получават много по-
малко информация за
вземане на правилни
решения.
1. Техника на слушане

5. 5
 Изясняване – свързано е с въпроси,
отправени допълнително към говорещия за
изясняване на смисъла. например: „Бихте
ли повторили„, ”Моля уточнете това” и др.
 Перифразиране – това е умение като
слушатели да изкажем същата мисъл, но с
други думи. Има за цел да конролира
точността на чутото и правилното
разбиране.
2. Рефлексно (активно) слушане
То е обратната връзка
с говорещия.
Неговите задължителни
елементи са :

6. 6
 Отражение на чувствата
– отразява разбирането
на чувствата, емоциите
на събеседника.
 Резюме на казаното –
използва се при беседи
или за разговори,
продължили по-дълго
време.
2. Рефлексно (активно) слушане

7. 7
Това е умението да се слуша мълчаливо като не се прекъсва събеседника.
Чрез него се изразява разбиране, отрицание, поддържане.
3. Нерефлексно (пасивно) слушане

8. 8
За успешно делово общуване във всичките му етапи и степени от
особена важност е умението да се изслушва събеседника.
В повечето случаи този принцип се разбира като препоръка: когато
събеседника ни говори, ние мълчим.
Редица изследвания
показват, че умението да
изслушваш е нещо много по-
сложно, изискващо повече
внимание и напрежение от
събеседниците, отколкото
простото мълчание.
3. Нерефлексно (пасивно) слушане

9. 9
 20% от тях слушат внимателно, но само
12% от тях слушат активно;
 20% си спомнят различни преживелици;
 останалите мечтаят, размишляват над
различни неща.
3. Нерефлексно (пасивно) слушане
Една анкета, направена сред студенти, показва:

10. 10
Слушането е активен процес,
изискващ постоянно внимание към
предмета на разговора.
Защо много от хората не умеят да
слушат и по този начин деловите им
контакти не са успешни? Анализите на
отговорите, дадени от много запитани,
сочат често следните причини:
Не слушаме, защото сме погълнати
от собствените си проблеми, не
слушаме, защото не умеем.
4. Правила за ефективно слушане

11. 11
 Внимателното
чуване и слушане;
 Добрата
информираност;
 Липсата на
пристрастност и
предубеденост;
 Съпричастността
към темата и
проблемите.
4. Правила за ефективно слушане
За ефективността на едно делово общуване е важно:

12. 12
 Слушането има
приоритет пред
другите действия –
те трябва да се
прекъснат!
 Трябва да се слуша
доброжелателно,
уважително,
търпеливо и
тактично, дори
когато казаното не е
интересно за нас
или е ненавременно!
4. Правила за ефективно слушане

13. 13
 Да се избягва прекъсването на говорещия .
 Подчертавайте заинтересоваността си от слушането чрез поглед,
мимики, жестове, клатене на глава , а по телефона – чрез междуметия.
4. Правила за ефективно слушане

14. 14
 Оценете своевременното речта на
събеседника и при необходимост
реагирайте с действия или слово ,
като при встъпване в диалог оставете
възможности и за партньора си.
 Стремете се мислено да проверявате
изказваните твърдения, да търсите
опровержения .
 Търсете примери, аналогични случаи
на разглеждания въпрос, връзки с
други въпроси.
4. Правила за ефективно слушане

15. 15
 Търсете мястото на
разглеждания въпрос сред
другите ви познания.
 Преценявайте как да
използвате наученото.
 Водете записки, като
правите кратка скица на
изложението и записвате
възникващите въпроси и
съображения.
4. Правила за ефективно слушане

16. 16
Опитайте сами - умеете ли да слушате?
Ако участвате в обсъждане в клас или в семинар, за да разберете дали
чакате своя ред, за да се изкажете или слушате изказващите се, отговорете
на следните въпроси:
КОЛКО ЧЕСТО ВИЕ:
 отвличате вниманието си с нещо странично;
 преструвате се, че слушате или слушате само от вежливост;
 реагирате на емоционални изказвания;
 прекъсвате събеседника;
 мечтаете, когато събеседникът говори бавно;
 отбелязвате за себе си неговите грешки;
 обмисляте своите идеи.
Ако времето, прекарано на срещата, е отишло заради гореизброеното, вие не
умеете да слушате, а само да чакате своя ред за изказване.
Въпроси и задачи: