19. Малкият гребенест тритон , наричан още Обикновен тритон, е вид дребно опашато земноводно, най-често срещания представител на род Тритони.Малкият гребенест тритон достига дължина до 10 cm. На цвят е кафяв, като мъжките имат тъмни петна. Възрастните мъжки имат гребен по гърба и опашката.
20. Алпийският тритон е дребно опашато земноводно. На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри.През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно. Женските са на сиви, кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.
21. Дунавският гребенест тритон , наричан още Добруджански гребенест тритон, е вид дребно опашато земноводно от род Тритони . В миналото дунавският гребенест тритон е смятан за подвид на големия гребенест тритон, който днес се определя като надвид.
23. Обикновена чесновница , наричана също Северна чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство Чесновници (Pelobatidae). На цвят е сивокафява и достига дължина 6 до 8 cm. Сирийска чесновница , наричана също Балканска чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство Чесновници
24. Голяма крастава жаба, е едро земноводно, срещащо се и в България. На дължина достига 18 cm, като женските са много по-едри от мъжките. Оцветена е в тъмнокафяво до тъмнозелено и е покрита с характерните за рода Крастави жаби "брадавици". Зелената крастава жаба е земноводно от род Крастави жаби, срещащо се в България. Оцветена е в светлозелено с тъмнозелени петна.
25. Жабата дървесница достига размер 30-40 mm, рядко над 45 mm. Гладкият, блестящ, обикновено листнозелен гръб е отделен от бяло-жълтеникавия до сив корем от тъмна ивица, започваща от ноздрите, над очите и тъпанчето и достигаща до слабините. Задните крака са много по-големи и силни от предните, което им дава възможност да скачат бързо. Главата е закръглена, долната устна е силно провиснала, зеницата е с форма на хоризонтална елипса, а тъпанчето е ясно различимо. Мъжките се отличават от женските по големите кафяво-жълти звукови резонатори в областта на гърлото.
26. Горска та дългокрака жаба, е земноводно от семейство Водни жаби . Сред жабите, срещащи се в България, тя прави най-дълги скокове, достигащи до 175 cm. Горската жаба е зелено-кафява, задните ѝ крака са много дълги, муцуната ѝ е заострена, а точно зад окото има голямо видимо тъпанче. Планинската жаба е вид водна жаба, разпространена в почти цяла Европа. Цветът ѝ варира от зелено до кафяво, а на дължина достига до 10 cm, като женските са по - едри.
27. Голяма водна жаба е най-едрата водна жаба в Европа. Женските са много по-големи от мъжките и достигат дължина 170 mm. Мъжките имат сиви резонаторни мехури в краищата на устата. Гръцка жаба
28. Зелената водна жаба е естествен хибрид . Вминалото е смятана за самостоятелен вид. Среща се в голяма част от Европа. Жабешките бутчета на зелената водна жаба се използват за храна, най-вече във Франция. Женските са дълги 5 до 9 cm, а мъжките - 6 до 11 cm. Мъжките имат бели или бяло-розови резонаторни мехури.
![Всички земноводни в България са защитени от "Закон за биологичното разнообразие", само за голямата водна жаба се издава разрешително за развъждане с търговска цел. ЗАЩИТЕНИТЕ ЗЕМНОВОДНИ В БЪЛГАРИЯ ,[object Object]]()