Blagoy Petkov, profile picture
Uploaded byBlagoy Petkov
555 views

Environmental Policy and Sustainability 2

Embed presentation

Download to read offline
1 ТвърдицаТвърдица –– ЕкологичниЕкологични аспекти на развитиетоаспекти на развитието БлагойБлагой Георгиев Петков УРБ 10047Георгиев Петков УРБ 10047 Ръководител: Доц. дРъководител: Доц. д--р арх. Елена Димитровар арх. Елена Димитрова Арх. Анета МарковаАрх. Анета Маркова Арх. Ина КовачеваАрх. Ина Ковачева
EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ Практика Practice Сигнатура EPS2bEBU Наименование на дисциплината по учебен план Околна среда и устойчиво развитие II Започва в семестър 3 Завършва в семестър 3 ECTS 4.0 СтатутИзбираем CodeEPS2bEBU Title of the discipline in the academic curriculum Environmental Policy and Sustainability II Starts in semester 3 Ends in semester 3 ECTS4.0 Type Elective 30 0 60 60 Анотация Дисциплината разширява познанията по въпросите свързани с опазването на околната среда и връзката им с процеса на градско планиране. Придобиват се познания за основните принципи на градското устойчиво развитие и умения за съставяне и оценяване на общински стратегии и политики за устойчиво градско развитие. Създава се критично отношение към възможностите за приложение на тези подходи в градското планиране и управление. Annotation The module widens the knowledge of environmental protection problems and integrates them into the process of urban planning. Knowledge is obtained about the principles of sustainable urban development and skills to build up and assess municipal strategies and sustainable urban policies. Attitude is shaped towards the opportunities to implement these approaches in urban planning and governance. 30 30 0 60 60 Катедра Градоустройство Department Urban Planning Principal lecturer Assoc. Prof. Dr. Arch. Elena Dimitrova Водещ преподавател доц. д-р арх. Елена Димитрова Самостоятелна подготовка Аудиторни часове (общо) Academic hours(total ) Individual independant study LecturesЛекции 30 Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars Форма на оценяване Изпит Form of assessment Exam URBEPS2bEBU3U.pdf - -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2414 EPS2bEBUUrbanism - bachelor*
2 Община ТвърдицаОбщина Твърдица НаселениеНаселение:: 16 297 души*16 297 души* Територия:Територия: 442,4 кв. км.442,4 кв. км. Населени места:Населени места: 10 населени10 населени места: 2места: 2 градaградa и 8 селаи 8 села Община Твърдица еОбщина Твърдица е разположена в югоизточнаразположена в югоизточна България. Обхваща южнитеБългария. Обхваща южните склонове насклонове на ЕленоЕлено--ТвърдишкияТвърдишкия дял на Стара планина,дял на Стара планина, хълмовете на Средна гора , частхълмовете на Средна гора , част от долината на река Тунджа иот долината на река Тунджа и част от язовирчаст от язовир Жребчево.Жребчево. ПоПо територия тя се нарежда натеритория тя се нарежда на четвърто място между общинитечетвърто място между общините в Сливенска област. На изтокв Сливенска област. На изток граничи със Община Сливен, награничи със Община Сливен, на югюг -- с Община Нова Загора, нас Община Нова Загора, на запад с Старозагорска област, изапад с Старозагорска област, и на север с Великотърновскана север с Великотърновска област. Град Твърдица е собласт. Град Твърдица е с население 6 816 душинаселение 6 816 души М е с т о п о л о ж е н и е Община Твърдица е разположена в най- западната част на Сливенска област на площ 442.5 кв. км. Обхваща южните склонове на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина, хълмовете на Межденик (Средна гора), част от долината на река Тунджа и част от язовир Жребчево. Централната й част е заета от Твърдишкото и Шивачевското котловинно поле. Граничи със следните общини: на изток - Сливен, на юг - Нова Загора, на запад - Гурково (Старозагорска област), и на север - Елена (Великотърновска област). Географското положение на община Твърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор - жп линия и автомобилен път София – Карлово - Бургас, благоприятстват развитието на транспортните и икономическите връзки както със съседните общини, така и с области в цяла България.
3 АдминистративноАдминистративно делене наделене на Република БългарияРепублика България
4 ГеографскоГеографско положение и историяположение и история ГеографскотоГеографското положение на общинаположение на община Твърдица и преминаващият през неяТвърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор,подбалкански транспортен коридор, благоприятстват развитието наблагоприятстват развитието на транспортните и икономическитетранспортните и икономическите връзкивръзки.. Името на административния центърИмето на административния център -- символ на гордостта, силата исимвол на гордостта, силата и мъжеството, е свързано с крепостта,мъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от негонамираща се на 1.5 км северно от него -- Градището.Градището. Названието ТвърдицаНазванието Твърдица произлиза отпроизлиза от арскатаарската дума (дума (твърдинатвърдина -- крепост, укреплениекрепост, укрепление,, старобългстаробълг..). Тя е). Тя е играла важна роля в отбранителнатаиграла важна роля в отбранителната система на страната по време Вторатасистема на страната по време Втората българска държава, когато Търновобългарска държава, когато Търново става столица. До днес името на градастава столица. До днес името на града не е променяно.не е променяно. Празникът на Твърдица е на 14Празникът на Твърдица е на 14 октомвриоктомври -- храмовия празник нахрамовия празник на църквата “Св. Петка”, построена вцърквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.началото на XIX век. Името на административния център на общината - символ на гордостта, силата и мъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от него - Градището. Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление). По своето геостратегическо разположение крепостта е играла важна роля в отбранителната система на страната по време Втората българска държава, когато Търново става нейна столица. От създаването на селището до днес името на града не е променяно. Празникът на Твърдица е на 14 октомври, Петковден - храмовия празник на църквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.
5 ПриродниПриродни ресурсиресурси Р е л е фР е л е ф •• Релефът е предимно планински иРелефът е предимно планински и полупланински.полупланински. •• Територията на общината еТериторията на общината е разделена на триразделена на три геоморфоложкигеоморфоложки района:района: •• Старопланинският район е сСтаропланинският район е с типични за среднопланинскиятипични за среднопланинския релеф формирелеф форми –– високо издигнати ввисоко издигнати в горната си част заоблени била сгорната си част заоблени била с южно изложение, набраздени отюжно изложение, набраздени от силно вкопани долинни врязвания,силно вкопани долинни врязвания, които преминават в стръмникоито преминават в стръмни склонове и дълбоки разчленения всклонове и дълбоки разчленения в долните си части.долните си части. •• Средногорски районСредногорски район -- нископланински хълмист релеф снископланински хълмист релеф с ясно изразено централно било наясно изразено централно било на Средна гора.Средна гора. •• Равнинен район, състоящ се отРавнинен район, състоящ се от котловинитекотловините ТвърдишкаТвърдишка (250 м(250 м н.в.) ин.в.) и ШивачевскаШивачевска (200 м н.в.), е(200 м н.в.), е очертан на север от Стараочертан на север от Стара планина, а на югпланина, а на юг -- от Средна гора.от Средна гора. •• НайНай-- ниската точка се намира вниската точка се намира в поречието на река Тунджапоречието на река Тунджа -- 205205 метра, а найметра, а най--високата е връхвисоката е връх ЧумернаЧумерна -- 1536 м.1536 м. КК л и м а тл и м а т •• ПреобладаваПреобладава умереноконтиненталниятумереноконтиненталният климат.климат. •• Средногодишна температураСредногодишна температура 12оС. През зимата12оС. През зимата температурите са 1температурите са 1--1.2оС, а1.2оС, а средните летнисредните летни -- между 18 имежду 18 и 20оС.20оС. •• Валежи: 550Валежи: 550--600600 млмл/м2./м2. •• Характерен е вятърът бора,Характерен е вятърът бора, посока северпосока север--юг, постояненюг, постоянен през цялата година.през цялата година. Р е л е ф Релефът е предимно планински и полупланински. Територията на община Твърдица е разделена на три геоморфоложки района - старопланински, средногорски и равнинен. Старопланинският район е с типични за среднопланинския релеф форми - високо издигнати в горната си част заоблени била с южно изложение, набраздени от силно вкопани долинни врязвания, които преминават в стръмни склонове и дълбоки разчленения в долните си части. Средногорският район се характеризира с нископланински хълмист релеф с ясно изразено централно било на Средна гора. Равнинният район, състоящ се от котловините Твърдишка (250 м н.в.) и Шивачевска (200 м н.в.), е очертан на север от стръмните склонове на Стара планина, а на юг - от полегатите склонове на Средна гора. Най- ниската точка се намира в поречието на река Тунджа - 205 метра, а най-високата е връх Чумерна - 1536 м. К л и м а т Преобладава умереноконтиненталният климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12оС. През зимата средномесечните температури са 1-1.2оС, а средните летни температури са между 18 и 20оС. Валежите са около 550-600 мл/м2. Характерен за територията на общината е вятърът бора, който е ориентиран в посока север-юг и е постоянен през цялата година.
6 ПочвиПочви, минерални и водни, минерални и водни ресурсиресурси ПреобладаващиПреобладаващи в района са канеленов района са канелено-- горските и песъчливогорските и песъчливо--глинестите почви.глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си частОбработваемата земя в голямата си част е от четвърта до десета категорияе от четвърта до десета категория -- саса подходящи за лозя, овощни насажденияподходящи за лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури.и някои зърнени култури. НайНай--значими полезни изкопаеми сазначими полезни изкопаеми са черните каменни въглища, добивът начерните каменни въглища, добивът на които е ограничен. Районът е беден накоито е ограничен. Районът е беден на рудни полезни изкопаеми. Неруднирудни полезни изкопаеми. Нерудни –– скалнооблицовъчнитескалнооблицовъчните материали,материали, подходящи за плочи, бордюри, павета.подходящи за плочи, бордюри, павета. Водните запаси на общината саВодните запаси на общината са осигурени от няколко реки иосигурени от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват рекитедка и включват реките КозаревскаКозаревска,, ТвърдишкаТвърдишка,, БлягорницаБлягорница,, БоровдолскаБоровдолска ии Бели дере. На територията на бившияБели дере. На територията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е откритрудник “Хаджи Димитър” е открит минерален извор с дебит 5 л/сек. Рекитеминерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояване и отчасти засе използват за напояване и отчасти за водоснабдяване.водоснабдяване. П о ч в и В съответствие с полупланинския релеф преобладаващи в района са канелено- горските и песъчливо-глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си част е поливна и е от четвърта до десета категория. Този тип почви са подходящи за отглеждане на лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури. Ми н е р а л н и р е с у р с и Най-значими полезни изкопаеми за икономиката на общината са черните каменни въглища, добивът на които е ограничен. Районът е беден на рудни полезни изкопаеми. От нерудните изкопаеми по- съществено значение имат скалнооблицовъчните материали, подходящи за плочи, бордюри, павета и др. В о д н и р е с у р с и Водните запаси на общината са осигурени от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват реките Козаревска, Твърдишка, Блягорница, Боровдолска и Бели дере. На територията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е открит минерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояване и отчасти за водоснабдяване. Микроязовирите и водоемите заемат площ 954.7 дка с 5300 куб. м вода. Те включват микроязовир Митрокук и водоем в землището на гр. Твърдица, микроязовир Оризари и рибарници в землището на с. Оризари, микроязовир и водоем в землището на гр. Шивачево, водоем в землището на с. Сборище, водоем в землището на с. Близнец. Микроязовирите и водоемите се използват предимно за напояване и рибовъдство.
7 ФлораФлора, фауна и горски фонд, фауна и горски фонд Разпространени са чистите иРазпространени са чистите и смесените гори от бук, бор, ела,смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер, дъб, габър и други.смърч, цер, дъб, габър и други. В горите и обособенитеВ горите и обособените ловностопанскиловностопански районирайони преобладават едър и дребенпреобладават едър и дребен дивеч, представен отдивеч, представен от благороден елен, сърна, диваблагороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видовесвиня, заек, и различни видове пернат дивеч. От хищниците сепернат дивеч. От хищниците се срещат вълк, чакал, лисица,срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др.дива котка, белка и др. Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, 16 296 дка от него са общински. Горите заемат около 60% от територията. Около 79% от тях са широколистни (39% - бук, дъб и габър - 29%). От иглолистните гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други. Флора и фауна Разпространени са най-вече чистите и смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер, дъб, габър и други. Срещат се и горун, ясен, брястове, върби, тополи. В горите и обособените ловностопански райони преобладават едър и дребен дивеч, представен от благороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видове пернат дивеч. От хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др. Горски фонд Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, като 16 296 дка от него са общински фонд. Горите заемат около 60% от територията на общината. Около 79% от тях са широколистни, 39% е делът на бука, следват дъбът и габърът - 29%. От иглолистните гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други. З а щи т е н и о б е к т и Голямата топола (бяла топола) - намира се в местността Шатова нива в землището на гр. Твърдица. Заема площ 0.1 ха, височината й е 29 метра, обиколката на стъблото - 7.30 м. Предполагаема възраст - над 100 години, надморска височина - 300 м. Обявена е за защитен обект, за да се запази внушителният по размерите си представител на Ponus alba. Обект Тиса - площ 4.0 ха, надморска височина 1100 м. Намира се в землището на с. Боров дол. Представлява двуетажно буково-тисово насаждение. Първи етаж - бук с височина 23 м и диаметър на ствола 30 см; втори етаж - тис с височина 6 м и диаметър 10 см. Животинският свят в местността е представен от благороден елен и сърна. Това е единственото запазено за района находище от тис (Taxus baccta).
8 ЕкологияЕкология СъстояниеСъстояние на въздухана въздуха •• През последните години значителноПрез последните години значително намаляха емисиите на атмосфернитенамаляха емисиите на атмосферните замърсители.замърсители. Радиационна обстановкаРадиационна обстановка •• УранодобивътУранодобивът е прекратен.е прекратен. •• Всички обекти са в състояние наВсички обекти са в състояние на ликвидация или консервация.ликвидация или консервация. •• РадиоекологичниРадиоекологични проблеми впроблеми в общината няма.общината няма. Състояние на водитеСъстояние на водите •• В резултат на спиране на голяма част отВ резултат на спиране на голяма част от производствата намаля замърсяването впроизводствата намаля замърсяването в повърхностните и подземните води.повърхностните и подземните води. •• Питейното водоснабдяване се осъществява отПитейното водоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностни водоизточници.подземни и повърхностни водоизточници. •• Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа.Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа. Разработен е проект за пречиствателна станция.Разработен е проект за пречиствателна станция. В ъ з д у х и р а д и а ц и я Състояние на въздуха През последните години значително намаляха емисиите на атмосферните замърсители и това подобри качествата на въздуха в община Твърдица. Радиационна обстановка На територията на община Твърдица уранодобивът е прекратен през 1990 година. Всички обекти са в състояние на ликвидация или консервация. Радиоекологични проблеми в общината няма. С ъ с т о я н и е н а в о д и т е В резултат на спиране на голяма част от производствата в град Твърдица намаля замърсяването в повърхностните и подземните води и бяха подобрени качествените им показатели. Питейното водоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностни водоизточници. Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа за отпадни битови води. Разработен е проект за пречиствателна станция за отпадни битови води, изграждането на която предстои.
9 ПочвиПочви,, Замърсяване с твърдиЗамърсяване с твърди отпадъциотпадъци НеНе са идентифицираниса идентифицирани критични източници накритични източници на замърсяване на почвитезамърсяване на почвите по вид дейности,по вид дейности, количество и качество.количество и качество. Един от основнитеЕдин от основните източници наизточници на замърсяване в общинатазамърсяване в общината са битовите иса битовите и селскостопанскитеселскостопанските отпадъци, затова сеотпадъци, затова се пристъпва към обхващанепристъпва към обхващане на местата със старина местата със стари замърсявания изамърсявания и закриване назакриване на неконтролираните депа инеконтролираните депа и сметища.сметища. П о ч в и, з а м ъ р с я в а н е с т в ъ р д и о т п а д ъ ц и Почви Не са идентифицирани критични източници на замърсяване на почвите по вид дейности, количество и качество. Замърсяване с твърди отпадъци Един от основните източници на замърсяване в общината са битовите и селскостопанските отпадъци, затова се пристъпва към обхващане на местата със стари замърсявания и закриване на неконтролираните депа и сметища.
10 УрбанистиченУрбанистичен модел намодел на гр.Твърдицагр.Твърдица За мен най-важните елементи в един опростен модел на гр.Твърдица са Централната градска част, Ж.П. линията и гарата, кв.Козарево, Конаре, Промишлената зона, Хвостохранилището, реките Студена, Козаревска, Стара и не на последно място - входно-изходните артерии.
11 УрбанистиченУрбанистичен анализ наанализ на Централната част на градаЦентралната част на града Около един просторен централен площад са построени основните сгради - Културен дом., Хотел с ресторант, Сграда на Общинския съвет. Църквата е някак си отдалечена, скрита и за това не мога да я възпроизведа по спомен, но може би разбиранията преди 40 години, когато Твърдица е била обявена за град са били такива. Обслужването (магазини, заведения) е разпръснато по основните лъчи, сред жилищни квартали и групи, но така разхождайки се човек, едновременно е сред зеленина, но се чувства в градски център. Обяснението за тази лека разпокъсаност е просто - част от обектите са се появили по-късно, но съм сигурен, че така живота на местните е по-удобен. Училищните сгради са изнесени, извън това, което усетих като център. (Пловдив - училищата оформят нови центрове; Костонброд - заведенията и търговските обекти те водят по маршрут в кръг, покрай двата площада).
12 На сутринта видяхме така опасното шламохранилище, допълнено със сметище под всякакви норми - е това е положението, шламът е купен и се извземва, обаче пари за каквато и защита от разпрашаване няма. Няма и да има, защото подобни инсталации, дори и най-простата - човек с маркуч, ще лишат общината от всякакви средства. Какво да правим - да дадем препоръки да се изпишат кашони с хартия за проекти за финансиране и т.н., но подобни имат смисъл, ако общината инвестира по-голямата част от средствата. Но определено има смисъл да се търси сътрудничество. Помощ от държавата - няма смисъл, защото просто има много, много по-замърсени, приоритетни територии и селища. Дори да вземем София - всеки е виждал твърдите частици по пресния сняг, особено големи и черни в североизточните, близки до Кремиковци райони. Другото, което не виждаме - дишаме.
13 Екологични проблеми / Екологичен потенциал •липса на •сметище •липса на пречиствателна •станция •проблеми с канализацията хвостохранилище •чиста природа, планина •традиционно •земеделие •контролиран дърводобив, професионално образование екообразование Същата мразовита ноемврийска утрин минахме и покрай заключения портал на обогатителната фабрика, дето някой я купил на безценица, ама сега се чуди какво да прави с нея. Тя напомняше на дните, в които животът в твърдица е врял и кипял, стотици хора са прекосявали моста до нея или са се качвали на автобусите за мините и тя е бълвала, бълвала екологични проблеми, които избиват сега, заедно с нови социални, след нейното спиране. За добро или лошо - вече не работи. А от вестниците научихме, че и мините не работят, в тези, които не са затворени има стачка. Най-добър удар май е направил тоя дето е купил въжената линия за скраб.
14 Екологични проблеми Локални: Решими на местно ниво или със съдействието на по-висша инстанция. Финансови проблеми Глобални: На пръв поглед без решение. Инвестиции в екообразование До тук стана ясно, че има едни конкретни, много точни, местни и едновременно с това труднорешими екопроблеми. Обаче заедно с тях, има едни глобални, неясни, дето уж всеки разбира. Добре, кое щади повече природата - използването на химикалки или моливи, работата пред компютър, или на лист хартия, на черна, на бяла дъска (разбира се за работи, в които тези средства са взаимозаменими, като например тези бележки). Какъв е екологичния начин на живот - дървена къща и кола, която гори 3 на сто, ползвана тогава и само тогава, когато няма градски транспорт. Или просто да се откажем от всичко, като Св.Иван Рилски или Буда, или просто поне да се стараем да живеем по-екологично. В къщи събрах 30 кг хартия за вторични суровини (по разбираеми причини никой не я е върнал - да се изкили за 1,50лв.) и се спъвам в нея всяка сутрин, но няма да я изхвърля в контейнера (баща ми предложи - 'що не вземеш такси и да му платиш, като върнеш хартията, или не, по-добре просто му я връчи, ако не попаднеш на някой нервак дето да те набие, ще я върне, нали се е разкарал вече до нас'). На някой от тези въпроси не мога да отговоря, дори и след два семестъра ОСУР и няколко години в неправителствена организация, преди тейкото следване по специалността урбанизъм.
15 ИдеиИдеи за решаване на наболелиза решаване на наболели екологични проблемиекологични проблеми ДаДа се създаде механизъм, чрез който да сесе създаде механизъм, чрез който да се акумулират средства заакумулират средства за екопроектиекопроекти Преките инвестиции за откупуване на земя и другиПреките инвестиции за откупуване на земя и други активи от общината да бъдат инвестирани вактиви от общината да бъдат инвестирани в екология. По този начин ще се привлекат повечеекология. По този начин ще се привлекат повече инвестицииинвестиции Строг контрол над тези средстваСтрог контрол над тези средства Търсене на партньорство със самите инвеститори,Търсене на партньорство със самите инвеститори, финансиращи организации:финансиращи организации: Правителствени иПравителствени и неправителственинеправителствени От България и от чужбинаОт България и от чужбина Преструктуриране на общинските бюджети, мнениеПреструктуриране на общинските бюджети, мнение на хората, от какво са склонни да се откажат зана хората, от какво са склонни да се откажат за екологияекология Добре де, значи да не правим нищо. А не може ли общината да съдаде някакъв механизъм, когато мечтаните инвестиции дойдат, малко по малко да бъдат акумулирани за тези, най-належащи проблеми. Според мен така ще бъдат привлечени инвеститори, точно в тези чисти отрасли - купуваш (общинска) земя за хотел и знаеш, че парите до стотинка са отишли за подобряване на екологичната обстановка; строиш консервно предприятие и знаеш, че то ще произвежда малко по малко по-чисти продукти. Добре, можем ли да го направим така, има ли план, стратегия, разпоредба, с която да се гарантира подобна идея, документ, в който да вярват инвеститорите. Има ли смелост един управленски екип, който се радва дълги години на обществено доверие и обикновено не инвестира в евтини агитации, за пред гласоподавателите, да приеме такъв документ. Той може би ще бъде първи, пилотен и ще бъде много ефективен, защото пилотен проект е равно на добър финансов старт, от тези, които финансират. Може би е добре хората да бъдат попитани, не чрез социологически изследвания с напудрени въпроси, а просто така, на улицата, междусъседски, така както ние в комплексите на големите градове сме забравили да си говорим, дали виждат смисъл в подобен проект, идея, биха ли заменили шлама с дупки по-улиците, площад с хартийки, фасове и буклученца, като няма кой да го чисти, или пък нещо друго, което до сега си е било на ред.
16 ЗащоЗащо общината трябва даобщината трябва да инвестира в екообразование?инвестира в екообразование? нене е залегнало като част от задължителното (средно)е залегнало като част от задължителното (средно) образованиеобразование слаба ангажираност на държавата към професионалното образованиеслаба ангажираност на държавата към професионалното образование НПО се нуждаят от подкрепаНПО се нуждаят от подкрепа големи девиденти за обществото, но след дълъг период наголеми девиденти за обществото, но след дълъг период на инвестиране, нужда от стабилни проектиинвестиране, нужда от стабилни проекти екосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, наекосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, на всички равнищавсички равнища -- локално, регионално, глобалнолокално, регионално, глобално за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието,за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието, нужда от цялостна стратегиянужда от цялостна стратегия Според мен първата стъпка е общината да инвестира в екообразование, но разумно, дори и големи суми, да пропусне да закърпи няколко дупки в уличната мрежа, но разумно.
17 ДобриДобри страни настрани на екоеко-- образованиетообразованието ОбразованиеОбразование -- ако не друго, то поне ни прави поако не друго, то поне ни прави по-- добри хорадобри хора Поставя основите, ако не ние, то бъдещитеПоставя основите, ако не ние, то бъдещите поколенияпоколения Интересно; няма как да бъде задължително, нямаИнтересно; няма как да бъде задължително, няма оценки и това го прави още по интереснооценки и това го прави още по интересно Модерно е и с това спомага за бъдещата реализацияМодерно е и с това спомага за бъдещата реализация Решава един много простичък проблем на младитеРешава един много простичък проблем на младите хорахора –– занимава ги с нещо, замества апатия, пороцизанимава ги с нещо, замества апатия, пороци Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг,Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг, хората засилват интереса си към екообразованиехората засилват интереса си към екообразование Привлича бизнесаПривлича бизнеса Добре де, каква е връзката с младите хора (ако сте чели до тук се досещате - ...) екообразование. На първо място то е образование - ако не друго, то поне ни прави по-добри хора, или поне аз така го чувствам и продължавам да уча и да ходя на училище. От друга страна, то е еко-образование, не решава точни, конкретни проблеми, но поставя основите, ако не ние, то бъдещите поколения, създадени от нас, които са и наша отговорност. Освен това е и интересно. Няма как да бъде задължително (няма ли...), няма оценки, изпитваници и това го прави още по интересно. Модерно е и с това спомага за бъдещата реализация, още повече за места, които са направили своя избор, не искат повече пара и тежки машини. Ако щете, дори високите технологии не могат да минат без него, разните му там сертификати. Ползата за младите хора - решава, за мен най-сериозния проблем (дето едва ли сме се замисляли), а именно 'какво да правим тази вечер'. Ние сме прекарали хиляди вечери сами, със семейството - в къщи пред телевизора. Без това да ни е изнервяло, даже ни е разтоварвало. Младият човек иска да промени света, иска забавления, именно телевизията е виновна, консуматорско общество ли..., списанието с коли или албима на любимата фолк певица, дето съм събирал две седмици за него нищо не струва пред Г-класите на поредния покушен наркобарон или приказните тоалети, сътворени от Рич Форестър по 'Дързост и Красота' (или нещо по модерно като 'Ориндж Каунти', но т'ва гледам с мама вечер). Интернет - вече всичко е достъпно, 3D-игри - вече всичко е почти реално. Има някакъв смисъл да се инвестира в екообразование и за това чичковците от фондациите, освен да си прехвърлят пачки, от време навреме финансират и то с преимущество, подобни проекти. Добре, щом е толкова хубаво дайте да го купим това екообразование. Не е толкова лесно, то не се купува. Колкото трудно се създава екосъзнание, толкова трудно се създават реални, употребявани източници на екообразование. Добре, да купим книги, или по-добре - да купим компютри. Рискуваме никой да не ги ползва, или още по-лошо - да бъдат поредната 'лоша' играчка.
18 ПрепоръкиПрепоръки:: ДаДа се инвестира разумно, дори и с големи суми, носе инвестира разумно, дори и с големи суми, но като се използва целия потенциал:като се използва целия потенциал: работещи и неработещи неправителствени организацииработещи и неработещи неправителствени организации материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вечематериална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече създадени, разширяването им)създадени, разширяването им) доброволен труд, преподаватели (незаети, без специалнадоброволен труд, преподаватели (незаети, без специална квалификация, заплащане само на разходиквалификация, заплащане само на разходи библиотекибиблиотеки селскостопански дворовеселскостопански дворове Да се инвестира в проекти, а не просто във вещиДа се инвестира в проекти, а не просто във вещи Да се ползва чуждия опитДа се ползва чуждия опит Отделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращиОтделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращи организации, отделни лица) да бъдат равноправниорганизации, отделни лица) да бъдат равноправни партньори на общината, да не се делят на големи ипартньори на общината, да не се делят на големи и малкималки Да се пишат проекти, да се търси външно финансиране, на всяка цена, да се ползват 'до дупка' съществуващите ресурси, като работещи и неработещи неправителствени организации, материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече създадени, разширяването им), доброволен труд, преподаватели (дори незаети, дори без специална квалификация, заплащане само на дневни, примерно, които да мотивират хората да работят все пак), библиотеки, селскостопански дворове ако щете. Просто някой трябва да се ангажира, да пише проекти, конкурентноспособни, с голямо собствено участие, да чете проекти. Аз съм сигурен, че след първия спечелен, машината ще заработи.
19 СС времето може младите хора да се превърнат ввремето може младите хора да се превърнат в реклама на своя роден град. Да бъдат наистина пореклама на своя роден град. Да бъдат наистина по-- добри, да оползотворят възможностите за обучение вдобри, да оползотворят възможностите за обучение в Твърдица, да пътуват и да получават образование иТвърдица, да пътуват и да получават образование и опит в големите центрове в странатаопит в големите центрове в страната и чужбина, да се връщат и да гои чужбина, да се връщат и да го прилагат, разгръщайки потенциалаприлагат, разгръщайки потенциала на своя роден домна своя роден дом
20 ДаДа запазим природата чиста!запазим природата чиста! Благодаря Ви за вниманието!Благодаря Ви за вниманието! Забележка:Забележка: използванатаизползваната литература е приложеналитература е приложена вв ..pdfpdf документ вдокумент в директориятадиректорията
Õàðòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò (Îëáîðãñêà õàðòà) Оäîáðåíà îò ó÷àñòíèöèòå â Åâðîïåéñêàòà êîíôåðåí íà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå, ïðîâåäåíà âция Îëáîðã, Äàíèÿ íà 27 ìàé 1994 ã. •×àñò I: Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå: Åâðîïåéñêè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòте градове •×àñò II: Êàìïàíèÿ íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãðàäîâå •×àñò III: Àíãàæèðàíå ñ ïðîöåñèòå íà 21: ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çàМестен дневен ред ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò ×ÀÑÒ I Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå âð éñêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòЕ опе те I.1. Ðîëÿòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè Õàðòà, äåêëàðèðàìå, ÷å â õîäàт íà èñòîðè÷åñêîòî ðàçâèòèå íàøèòå ãðàäîâå ñà ñúùåñòâóâàëè â ñâîèòå ñîáñòâåíè ðàìêè è ñà íàäæèâåëè èìïåðèè, íàöèîíàëíè äúðæàâè è ðåæèìè, îöåëÿâàéêè êàòî öåíòðîâå íà ñîöèàëåí æèâîò, íîñèòåëè íà èêîíîìèêèòå íè è ïàçèòåëè íà êóëòóðàòà, íàñëåäñòâîòî è òðàäèöèèòå. Ñúùî êàòî ñåìåéñòâîòî çà õîðàòà, ãðàäîâåòå ñà áèëè îñíîâíèòå åëåìåíòè íà îáùåñòâîòî è äúðæàâàòà. Òå ñà áèëè öåíòðîâå íà èíäóñòðèÿòà, çàíàÿòèòå, òúðãîâèÿòà, îáðàçîâàíèåòî è ïðàâèòåëñòâîòî. Íèå ðàçáèðàìå, ÷å ñåãàøíèÿò íè ãðàäñêè ñòèë íà æèâîò è ïî-ñïåöèàëíî íà÷è òå çàни ðàçäåëåíèå íà òðóäà è ôóíêöèèòå, çåìåïîëçâàíåòî, òðàíñïîðòúò, ïðîìèøëåíîòî ïðîèçâîäñòâî, çåìåäåëèåòî, ïîòðåáëåíèåòî è äåéíîñòèòå çà çàáàâëåíèå, à îòòàì è íàøèÿò æèçíåí ñòàíäàðò íè ïðàâÿò èçêëþ÷èòåëíî îòãîâîðíè çà ìíîãî ïðîáëåìè íà îêîëíàòà ñðåäà, ïðåä êîèòî ñå èçïðàâÿ ÷îâå÷åñòâîòî. Òîâà å èçêëþ÷èòåëíî âÿðíî, òúé êàòî 80% îò åâðîïåéñêîòî íàñåëåíèå æèâåå â ãðàäñêèòå ðàéîíè. Íèå ñìå íàó÷èëè, ÷å ñåãàøíîòî íèâî íà êîíñóìàöèÿ íà ðåñóðñèòå â èíäóñòð ëèçèðàíèòåиа äúðæàâè íå ìîæå äà ñå ïîñòèãíå îò âñè÷êè õîðà, êîèòî ïîíàñòîÿùåì æèâåÿò ïî ñâåòà, à îùå ïî- ìàëêî îò áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ, áåç äà ñå óíèùîæè ïðèðîäíèÿò êàïèòàë. Óáåäåíè ñìå, ÷å óñòîé÷èâèÿò ÷îâåøêè æèâîò íà çåìíîòî êúëáî íå ìîæå äà ñå îñòèãíå áåçп óñòîé÷èâè ìåñòíè îáùíîñòè. Ìåñòíèòå âëàñòè ñà íàé-áëèçî äî åêîëîãè÷íèòå ïðîáëåìè è äî ãðàæäàíèòå, è ñïîäåëÿò îòãîâîðíîñòòà ñ âëàñòèòå íà âñè÷êè íèâà çà áëàãîòî íà ÷îâå÷åñòâîòî è íà ïðèðîäàòà. Åòî çàùî ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà îñíîâíè ó÷àñòíèöè â ïðîöåñà íà ïðîìÿíà íà æèçíåíèòå ñòèëîâå, ïðîèçâîäñòâîòî, ïîòðåáëåíèåòî è ïðîñòðàíñòâåíèòå ñòðóêòóðè. 1.2 Èäåÿ è ïðèíöèïè íà óñòîé÷èâîñòòà Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ðàçáèðàìå, ÷å èäåÿòà à ñòîé÷èâîòî ðàçâèòèå íè ïîìàãà äàз у áàçèðàìå ñâîÿ æèçíåí ñòàíäàðò âúðõó íîñåùàòà ñïîñîáíîñò íà ïðèðîäàòà. Íèå èñêàìå äà ïîñòèãíåì ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò, óñòîé÷èâè èêîíîìèêè è óñòîé÷èâîñò íà îêîëíàòà ñðåäà. Ñîöèàëíàòà ñïðàâåäëèâîñò íåïðåìåííî òðÿáâà äà ñå îñíîâàâà âúðõó èêîíîìè÷åñêà ñòàáèëíîñò è ñïðàâåäëèâîñò, êîèòî èçèñêâàò åêîëîãè÷íà óñòîé÷èâîñò. Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ïîääúðæàíå íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë. Ò çèñêâà îò íàñя и ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå îáíîâÿåìè ìàòåðèàëíè, âîäíè è åíåðãèéíè ðåñóðñè, äà íå íàäâèøàâà ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ïðèðîäíèòå ñèñòåìè ìîãàò äà ãè ïîäíîâÿâàò, à ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå íåîáíîâÿåìè ðåñóðñè, äà íå íàäõâúðëÿ ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ñå çàìåíÿò óñòîé÷èâèòå îáíîâÿåìè ðåñóðñè. Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ñúùî, ÷å ðàçìåðúò íà åìèòèðàíèòå çàìúðñèòåëè íå íàäâèøàâà êàïàöèòåòà íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà äà ãè óñâîÿò è ïðåðàáîòÿò. Åêîëîãè÷íàòà ñòàáèëíîñò âêëþ÷âà è ïîääúðæàíåòî íà áèîëîãè÷íîòî ðàçí ðàçèå, íооб а ÷îâåøêîòî çäðàâå, à òàêà ñúùî è íà êà÷åñòâîòî íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà íà ñòàíäàðòíè íèâà, äîñòàòú÷íè çà íåïðåêúñíàòîòî ïîääúðæàíå íà ÷îâåøêèÿ æèâîò è áëàãîñúñòîÿíèå, êàêòî è íà æèâîòà íà æèâîòíèòå è ðàñòåíèÿòà. 1.3 Ìåñòíè ñòðàòåãèè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòòà
Óáåäåíè ñìå, ÷å ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà êàêòî íà - îëÿìàòà åäèíèöà, êîÿòî ìîæåй г ïúðâîíà÷àëíî äà ñå îáúðíå êúì ìíîãî ãðàäñêè àðõèòåêòóðíè, ñîöèàëíè, èêîíîìè÷åñêè, ïîëèòè÷åñêè è ïðèðîäîðåñóðñíè è åêîëîãè÷íè äèñáàëàíñè, íàíàñÿùè âðåäà íà íàøèÿ ñúâðåìåíåí ñâÿò, òàêà è íàé- ìàëêèÿ ìàùàá, â êîéòî ïðîáëåìèòå ìîãàò äà ñå ðåøàò ïî öÿëîñòåí è óñòîé÷èâ íà÷èí. Òúé êàòî âñåêè ãîëÿì ãðàä å ðàçëè÷åí, òðÿáâà äà íàìåðèì èíäèâèäóàëíè íà÷èíè çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íèå ùå èíòåãðèðàìå ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà âúâ âñè÷êè íàøè ïîëèòèêè è ùå ïðåâúðíåì ñèëíèòå ñòðàíè íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå â îñíîâà çà ïîäõîäÿùè ñòðàòåãèè íà ìåñòíî íèâî. 1.4 Óñòîé÷èâîñòòà êàòî ñúçèäàòåëåí ìåñòåí, òúðñåù áàëàñ ïðîöåñ Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å óñòîé÷ íå å íèòî êîíöåïöèÿ, íèòîивостта íåèçìåííî ñúñòîÿíèå, à åäèí ñúçèäàòåëåí, ìåñòåí, òúðñåù áàëàíñ ïðîöåñ, êîéòî ñå îòíàñÿ äî âñè÷êè îáëàñòè íà âçèìàíåòî íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Òîé îñèãóðÿâà òåêóùà îáðàòíà âðúçêà êúì óïðàâëåíèåòî íà ãîëåìèÿ èëè ìàëêèÿ ãðàä, ÷èèòî äåéíîñòè ãðàäñêàòà åêîñèñòåìà êúì áàëàíñводят èëè ÿ îòäàëå÷àâàò îò íåãî. ×ðåç èçãðàæäàíå íà óïðàâëåíèåòî îêîëî ñúáðàíàòà ÷ðåç òàêúâ ïðîöåñ èíôîðìàöèÿ, ãðàäúò ðàáîòè êàòî åäíî îðãàíè÷íî öÿëî è ïðîÿâÿâà âëèÿíèåòî ñè âúâ âñè÷êè âàæíè äåéíîñòè. Ñ ïîìîùòà íà òàêúâ ïðîöåñ ãðàäúò è íåãîâèòå ãðàæäàíè ìîãàò äà ïðàâÿò èíôîðìèðàí èçáîð. ×ðåç ïðîöåñ íà óïðàâëåíèå, êîéòî ñå êîðåíè â óñòîé÷èâîñòòà, ìîãàò äà ñå âçåìàò ðåøåíèÿ, êîèòî íå ñàìî ïðåäñòàâÿò èíòåðåñèòå íà òåêóùî çàèíòåðåñîâàíèòå ëèöà, íî ñúùî òàêà è íà áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ. 1.5 Ðåøàâàíå íà ïðîáëåìè ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å íèê ðàä íå ìîæå äà ñè ïîçâîëè äàой г èçíåñå ïðîáëåìèòå ñè â åäíà ïî-øèðîêà îêîëíà ñðåäà èëè â áúäåùåòî. Ïîðàäè òîâà âñÿêàêâè ïðîáëåìè èëè äèñáàëàíñè â ðàìêèòå íà ãðàäà íàé-íàïðåä ñå áàëàíñèðàò íà ñîáñòâåíî íèâî è ñàìî àêî òîâà ñå îêàæå íåâúçìîæíî, ìîãàò äà ïîãúëíàò îò ïî-ãîëÿìà åäèíèöà íà ðåãèîíàëíî èëèсе íàöèîíàëíî íèâî. Òîâà å ïðèíöèïúò íà ðåøàâàíå íà ïðîáëåìèòå ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ. Ïðèëàãàíåòî íà òîçè ïðèíöèï ùå äàäå íà âñåêè ãîëÿì èëè ìàëúê ãðàä ñâîáîäàòà äà îïðåäåëè õàðàêòåðà íà ñâîèòå äåéíîñòè. 1.6 Ãðàäñêàòà èêîíîìèêà ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å îãðàí âàùèÿò ôàêòîð çà íàøåòîича èêîíîìè÷åñêî ðàçâèòèå å ïðèðîäíèÿò êàïèòàë - àòìîñôåðàòà, ïî÷âàòà, âîäàòà è ãîðèòå. Ïîðàäè òîâà òðÿáâà äà èíâåñòèðàìå â .  ïîðÿäúêà íà ïðèîðèòåòà òîâà èçèñêâà:него 1)èíâåñòèöèè â ñúõðàíåíèåòî íà îñòàâàùèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë, (ïîäïî÷âåíè âîäè, ïî÷âè è ïðèðîäíè ñðåäè çà ðåäêè âèäîâå); 2)íàñúð÷àâàíå íà ðàñòåæà íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç íàìàëÿâàíå íà íàøåòî íèâî íà òåêóùà åêñïëîàòàöèÿ (íåâúçñòàíîâÿåìà åíåðãèÿ); 3)èíâåñòèöèè çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó çàïàñèòå îò ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç ðàçøèðÿâàíå íà êóëòèâèðàíèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë (ïàðêîâå çà âúòðåøíîãðàäñêî âúçñòàíîâÿâàíå çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó åñòåñòâåíèòå ãîðè); 4)íàðàñòâàíå íà åôåêòèâíîñòòà íà èçïîëçóâàíå íà ïðîäóêòà îò êðàéíèÿ ïîòðåáèòåë (åíåðãîåôåêòèâíè ñãðàäè è åêîëîãè÷íî äðóæåëþáåí ãðàäñêè òðàíñïîðò). 1.7 Ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò çà ãðàäñêà óñòîé÷èâîñò Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å áåäí ñà íàé-çëå çàñåãíàòè îò åêîëîãè÷íèòåите ïðîáëåìè (øóì è âúçäóøíî çàìúðñÿâàíå îò òðàíñïîðòà, ëèïñà íà óäîáñòâà, íåçäðàâîñëîâíè æèëèùà, ëèïñà íà ïàðêîâå) è ñà íàé-ìàëêî ñïîñîáíè äà ãè ðåøàò. Íåðàâíîìåðíîòî ðàçïðåäåëåíèå íà áîãàòñòâîòî ïðè÷èíÿâà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå è ïðàâè ïðîìåíèòå ïî-òðóäíè. Íèå âúçíàìåðÿâàìå äà èíòåãðèðàìå îñíîâíèòå ñîöèàëíè ïîòðåáíîñòè íà õîðàòà, à òàêà ñúùî è ïðîãðàìèòå çà çäðàâíîòî îáñëóæâàíå, çàåòîñòòà è ïðîãðàìè çà æèëèùíî íàñòàíÿâàíå ñúñ çàùèòàòà íà îêîëíàòà ñðåäà. Èñêàìå äà ñå íàó÷èì îò ïúðâîíà÷àëíèÿ îïèò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâè æèçíåíè ñòèëîâå, çà äà ìîæåì ïî-ñêîðî äà ðàáîòèì çà ïîäîáðÿâàíå êà÷åñòâîòî íà íà÷èíèòå íà æèâîò íà ãðàæäàíèòå, îòêîëêîòî ïðîñòî äà óâåëè÷àâàìå êîíñóìàöèÿòà. Ùå ñå îïèòàìå äà ñúçäàäåì ðàáîòíè ìåñòà, êîèòî äà äîïðèíàñÿò çà óñòîé÷è ñòòà íà îáùíîñòòàво
è òàêà äà íàìàëÿâà áåçðàáîòèöàòà. Êîãàòî òúðñèì äà ïðèâëå÷åì õîðà èëè äà ñúçäàäåì ðàáîòà,се ùå îöåíÿâàìå ðåçóëòàòèòå îò âñÿêà âúçìîæíîñò çà ñòîïàíñêà äåéíîñò îò ãëåäíà òî÷êà íà óñòîé÷èâîñòòà, çà äà ïîîùðèì ñúçäàâàíåòî íà äúëãîñðî÷íà çàåòîñò è ïðîäóêòè ñ äúëúã æèâîò â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà. 1.8 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâî çåìåïîëçóâàíå Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îò÷èòàìå âàæíîñòòà íà îëèòèêèòå íà ïëàíèðàíå çà åôåêòèâíîп çåìåïîëçóâàíå è ðàçâèòèå, ðàçðàáîòåíè îò íàøèòå ìåñòíè âëàñòè, êîèòî âêëþ÷âàò ñòðàòåãè÷åñêîòî åêîëîãè÷íî îöåíÿâàíå íà âñè÷êè ïëàíîâå. Òðÿáâà äà ñå âúçïîëâàìå îò îáõâàòà, ïðåäëàãàí îò ïî- ãîëåì íà íàñåëåíèåòî, çà äà îñèãóðèì åôèêàñåí îáùåñòâåí òðàíñïîðò è åíåðãèÿ, êàòîата обемност ñúùåâðåìåííî ïîääúðæàìå ÷îâåøêèÿ ìàùàá íà ðàçâèòèå. È ïðè ïðèåìàíåòî íà ãðàäñêè îáíîâèòåëíè ïðîãðàìè çà âúòðåøíè ãðàäñêè çîíè, è ïðè ïëàíèðàíåòî íà íîâè êâàðòàëè, íèå ùå òúðñèì ðàçëè÷íè íà÷èíè, çà äà íàìàëèì íåîáõîäèìîñòòà îò ìîáèëíîñò. Èäåèòå çà ñïðàâåäëèâà ðåãèîíàëíà âçàèìîçàâèñèìîñò òðÿáâà äà íè äàäàò âúçìîæíîñò äà áàëàíñèðàìå ïîòîöèòå ìåæäó ãðàäà è ïðîâèíöèÿòà è äà ïðåäîòâðàòèì ïîëîæåíèåòî, ïðè êîåòî ãðàäîâåòå ïðîñòî ùå åêñïëîàòèðàò ðåñóðñèòå íà çàîáèêàëÿùèòå ãè ðàéîíè. 1.9 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâà ãðàäñêà ìîáèëíîñò Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ùå ñå áîðèì çà ïîäîáðÿ íå íà äîñòúïíîñòòà è ïîääúðæàíå íàва ñîöèàëíîòî áëàãîñúñòîÿíèå è ãðàäñêèòå ñòèëîâå íà æèâîò ñ ïî-ìàëêî òðàíñïîðò. Çíàåì, ÷å çà åäèí óñòîé÷èâ ãðàä íå ñå íàëàãà äà íàìàëÿâà ïðèíóäèòåëíàòà ìîáèëíîñò è äà ñïèðà íàñúð÷àâàíåòî è ïîää íà íåíóæíàòà óïîòðåáà íà ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà. Ùå äàäåì ïðèîðèòåò íàържането åêîëîãè÷íî èçäúðæàíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà (â ÷àñòíîñò õîäåíå ïåøà è êàðàíå íà âåëîñèïåäè) è ùå ïîñòàâèì êîìáèíàöèÿòà îò òåçè ñðåäñòâà â öåíòúðà íà óñèëèÿòà íè çà ïëàíèðàíå. Èíäèâèäóàëíèòå ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà çà ãðàäñêè òðàíñïîðò òðÿáâà äà èìàò ñïîìàãàòåëíà ôóíêöèÿ çà óëåñíÿâàíå íà äîñòúïà äî ìåñòíè óñëóãè è çà ïîääúðæàíå íà èêîíîìè÷åñêàòà àêòèâíîñò íà ãðàäà. 1.10 Îòãîâîðíîñò çà êëèåíòà â ãëîáàëåí ìàùàá Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å çíà÷èòå òå ðèñêîâå, ïîñòàâåíè îò ãëîáàëíîòîлни çàòîïëÿíå ïðåä ïðèðîäíèòå è èçãðàäåíè ñðåäè è ïðåä áúäåùèòå ÷îâåøêè ïîêîëåíèÿ, èçèñêâàò îòêëèê, äîñòàòú÷åí âúçìîæíî íàé-ñêîðî äà ñòàáèëèçèðà è ñëåä òîâà äà íàìàëè åìèñèèòå îò ïàðíèêîâè ãàçîâå â àòìîñôåðàòà. Ñúùî òàêà âàæíî å äà ñå çàùèòÿò ãëîáàëíèòå ðåñóðñè îò áèîìàñà, êàòî íàïðèìåð ãîðè è ôèòîïëàíêòîí, êîèòî èãðàÿò ñúùåñòâåíà ðîëÿ âúâ âúãëåðîäíèÿ öèêúë íà çåìÿòà. Ïðåêðàòÿâàíåòî íà åìèñèè îò èçêîïàåìè ãîðèâà èçèñêâà ïîëèòèêè è èíèöèàòèâè, êîèòî ñå îñíîâàâàò íà çàäúëáî÷åíî ðàçáèðàíå íà àëòåðíàòèâèòå è íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà êàòî åíåðãèéíà ñèñòåìà. Åäèíñòâåíèòå óñòîé÷èâè àëòåðíàòèâè ñà âúçñòàíîâÿåìèòå åíåðãèéíè èçòî÷íèöè. 1.11 Ïðåäîòâðàòÿâàíå íà èíòîêñèêàöèÿòà íà åêîñèñòåìèòе Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å âñå ï å÷å è ïîâå÷å òîêñè÷íè è âðåäíèов âåùåñòâà ñå îñâîáîæäàâàò âúâ âúçäóõà, âîäàòà, çåìÿòà, õðàíàòà è ïîðàäè òîâà òå ñå ïðåâðúùàò â ðàñòÿùà çàïëàõà çà ÷îâåøêîòî çäðàâå è çà åêîñèñòåìèòå. Ùå ïîëîæèì âñè÷êè óñèëèÿ, çà äà âèäèì, ÷å å ñïðÿíî ïî-íàòàòúøíîòî çàìúðñÿâàíå è å ïðåäîòâðàòåíà íåãîâàòà ïîÿâà ïðè ïúðâîèçòî÷íèêà. 1.12 Ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå êàòî ïðåäâàðèòåëíî óñëîâ eи Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ñìå óâåðåíè, ÷å èìàìå ñ àòà, çíàíèåòî è òâîð÷åñêèÿ ïîòåíил öèàë äà ðàçâèåì óñòîé÷èâè íà÷èíè íà æèâîò è äà ïðîåêòèðàìå è óïðàâëÿâàìå ñâîèòå ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò. Êàòî äåìîêðàòè÷íî èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè íà íàøèòå ìåñòíè îáùíîñòè íèå ñìå ãîòîâè äà ïîåìåì îòãîâîðíîñòòà çà ðåîðãàíèçàöèÿòà íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò. Ñòåïåíòà, äî êîÿòî ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå ñà â ñúñòîÿíèå äà ïîñðåùíàò ïðåäèçâèêàòåëñòâîòî, çàâèñè îò òîâà äàëè ñà èì ïðåäîñòàâåíè ïðàâà çà ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïà çà ïîä÷èíåíîñò. Îò ñúùåñòâåíî çíà÷åíèå å äà ñå ïðåäîñòàâÿò äîñòàòú÷íî ïðàâîìîùèÿ íà ìåñòíî íèâî è ìåñòíèòå âëàñòè äà ïîëó÷àò ñîëèäíà ôèíàíñîâà ïîìîù. 1.13 Ãðàæäàíèòå êàòî îñíîâíè äåéñòâóâàùè ëèöà è àíãàæèð å íà îáùíîñòòàан Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå îáåùàâàìå äà îòãîâîðè à çàäúëæм н åíèåòî, ïðåäñòàâåíî îò 21 - êëþ÷îâèÿò äîêóìåíò, îäîáðåí îò Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî çàДневен ред
ðàáîòà ñ âñè÷êè ñåêòîðè íà íàøèòå îáùíîñòè - ãðàæäàíè, ñòîïàíñêè ïðåäïðèÿòèÿ, çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ïðè ðàçðàáîòâàíåòî íà ïëàíîâåòå âúâ âðúçêà ñ 21. Íèå ïðèçíàâàìå àïåëà,Дневен ред çàëîæåí â Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò", çà ïîäÿëáà íà îòãîâîðíîñòòà ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà ïðè ïðèëîæåíèå íà ïðîãðàìàòà. Åòî çàùî ùå îñíîâàâàìå ðàáîòàòà ñè âúðõó ñúòðóäíè÷åñòâî ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè. Íà âñè÷êè ãðàæäàíè è çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ùå îñèãóðÿâàìå äîñòúï äî èíôîðìàöèÿòà è âúçìîæíîñò çà ó÷àñòèå â ïðîöåñèòå çà âçèìàíå íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Ùå òúðñèì âúçìîæíîñòè çà îáðàçîâàíèå è îáó÷åíèå ïî ïðîáëåìèòå íà óñòîé÷èâîñòòà íå ñàìî çà øèðîêàòà ïóáëèêà, íî è çà èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè è äëúæíîñòíè ëèöà íà ìåñòíèòå âëàñòè. 1.14 Èíñòðóìåíòè è ñðåäñòâà çà óïðàâëåíèå íà ãðàäîâåòåустойчиво Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îáåùàâàìå äà èçïîëçâà å íàëè÷íèòå ïîëèòè÷åñêè è òåõíè÷åñêèм èíñòðóìåíòè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà ñúáèðàíå è îáðàáîòâàíå íà åêîëîãè÷íè äàííè: åêîëîãè÷íî ïëàíèðàíå, íîðìàòèâíè, èêîíîìè÷åñêè è êîìóíèêàöèîííè èíñòðóìåíòè (äèðåêòèâè, äàíúöè è òàêñè); à ñúùî òàêà è ìåõàíèçìèòå çà ïîâèøàâàíå íà îñâåäîìåíîñòòà, âêëþ÷âàùè ó÷àñòèå íà îáùåñòâåíîñòòà. Òúðñèì äà óñòàíîâèì íîâè ñèñòåìè çà åêîëîãè÷íî áþäæåòèðàíå, êîèòî ïîçâîëÿâàò óïðàâëåíèåòî íà íàøèòå ïðèðîäíè ðåñóðñè ïî ñúùî òîëêîâà èêîíîìè÷åí íà÷èí, ïî êàêúâòî óïðàâëÿâàìå ñèпаричните ðåñóðñè. Çíàåì, ÷å òðÿáâà äà áàçèðàìå ñâîèòå óñèëèÿ çà ðàçðàáîòâàíå íà ïîëèòèêè çà óïðàâëåíèå è â ÷àñòíîñò íàøèòå ñèñòåìè çà íàáëþäåíèå âúðõó îêîëíàòà ñðåäà, çà îäèòèðàíå, çà îöåíêà íàна âúçäåéñòâèÿòà, çà îñ÷åòîâîäÿâàíå, çà áàëàíñèðàíå è çà äîêëàäâàíå âúðõó ðàçëè÷íè âèäîâå èíäèêàòîðè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà êà÷åñòâîòî íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà, ãðàäñêèòå ïîòîöè, ãðàäñêèòå åòàëîíè è íàé-âàæíîòî - âúðõó èíäèêàòîðèòå çà óñòîé÷èâîñò íà ãðàäñêèòå ñèñòåìè. Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å öÿëa åäíà ïîðåäèöà îò ïîëèò è äåéíîñòè,ики ïîëîæèòåëíè åêîëîãè÷íè ïîñëåäèöè, å áèëà âå÷å óñïåøíî ïðèëîæåíà â ìíîãî ãðàäîâå âдовели до Åâðîïà. Íî äîêàòî òåçè èíñòðóìåíòè ñà öåííè ñðåäñòâà çà íàìàëÿâàíå íà ñêîðîñòòà è íàòèñêà íà íåóñòîé÷èâîñòòà, òå ñàìè ïî ñåáå ñè íå îáðúùàò ïîñîêàòà íà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå íà îáùåñòâîòî. Îùå ïîâå÷å ñ òàçè ñèëíà ñúùåñòâóâàùà åêîëîãè÷íà áàçà ãðàäîâåòå ñà â ÷óäåñíà ïîçèöèÿ çà èíòåãðèðàíå íà òåçè ïîëèòèêè è äåéíîñòè â åäèí ðúêîâîäåí ïðîöåñ çà óïðàâëåíèå íà ìåñòíèòå ãðàäñêè èêîíîìèêè ÷ðåç âñåîáõâàòåí óñòîé÷èâ ïðîöåñ.  òîçè ïðîöåñ íèå ñìå ïðèçîâàíè äà ðàçðàáîòèì ñâîè ñîáñòâåíè ñòðàòåãèè, äà ãè èçïðîáâàìå â ïðàêòèêàòà è äà ñïîäåëèì îïèòà ñè. ×ÀÑÒ II Êàìïàíèÿ óñòîé÷èâ ãðàäîâåза и в Европа Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè àðòà, ùå ñå ïðèäâèæâàìåт Х çàåäíî íàïðåä êúì óñòîé÷èâîñò, êàòî ùå ñå ó÷èì îò ñîáñòâåíèÿ ñè îïèò è îò óñïåøíèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî. Ùå ñå íàñúð÷àâàìå âçàèìíî çà óñòàíîâÿâàíåòî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå ( 21), êàòî ïðè òîâà ùå óñèëâàìå âúòðåøíîòî âçàèìîäåéñòâèå ìåæäóМестен дневен ред âëàñòèòå è ùå ñâúðçâàìå òîçè ïðîöåñ ñ äåéñòâèÿòà íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç â îáëàñòòà íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà. íèå äàâàìå èíèöèàòèâàòà çà Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñ ÷èâè ãîëåìè èПо този начин той ìàëêè ãðàäîâå, çà äà ïîîùðèì è ïîäêðåïèì äà ðàáîòÿò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íà÷àëíàòàги ôàçà íà òàçè Êàìïàíèÿ ùå îáõâàíå äâåãîäèøåí ïåðèîä, ñëåä êîåòî íàïðåäúêúò ùå ñå îöåíÿâà íà Âòîðàòà åâðîïåéñêà êîíôåðåíöèÿ çà óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, êîÿòî ùå ñå ñúñòîè ïðåç 1996 ã. Íèå êàíèì âñÿêà ìåñòíà âëàñò - íà ãîëåìè èëè ìàëêè ãðàäîâå, èëè íà ïðîâèíöè âúâ âñÿêà åâðîïåéñêà ìðåæà îò ìåñòíè âëàñòè, äà ñå ïðèñúåäèíè êúì Êàìïàíèÿòà êàòî ïðèåìå è ïîäïèøå òàçè àðòà.Х Îòïðàâÿìå ìîëáà êúì îñíîâíèòå ìðåæè íà ìåñòíèòå âëàñòè â Åâðîïà äà ïð åìàò êîîðäèíèðàíåòî íàи Êàìïàíèÿòà. Ùå ñå ñúçäàäå îîðäèíàöèîíåí êîìèòåò îò ïðåäñòàâèòåëè íà òåçè ìðåæè è ùå ñåк ïîñòèãíå ñïîðàçóìåíèå çà åçè ìåñòíè âëàñòè, êîèòî íå ñà ÷ëåíîâå íà íèêîÿ ìðåæà.он
Íèå ïðåäâèæäàìå, ÷å îñíîâíèòå äåéíîñòè íà Êàìïàíèÿòà ùå áúäàò: •ïîñðåäíè÷åñêà ðîëÿ çà âçàèìíà ïîäêðåïà ìåæäó åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïðè ñúçäàâàíåòî, ðàçâèòèåòî è ïðèëàãàíåòî íà ïîëèòèêèòå çà óñòîé÷èâîñò; •ñúáèðàíå è ðàçïðîñòðàíåíèå íà èíôîðìàöèÿ çà äîáðèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî; •ðåêëàìèðàíå íà ïðèíöèïà íà óñòîé÷èâîñòòà ïðåä äðóãè ìåñòíè âëàñòè; •íàáèðàíå íà íîâè ;членове •ôîðìóëèðàíå íà ïðåïîðúêèòå çà ïîëèòèêàòà, àäðåñèðàíè äî Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ; •îñèãóðÿâàíå íà ïðèíîñ êúì äîêëàäèòå çà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå íà åêñïåðòíàòà ãðóïà ïî ãðàäñêà åêîëîãèÿ; •ïîäêðåïà íà ñúçäàâàùèòå ïîëèòèêàòà íà ìåñòíî íèâî ïðè èçïîëçâàíåòî íà ïîäõîäÿùè ïðåïîðúêè è çàêîíîäàòåëñòâî îò Åâðîïåéñêèÿ ñúþç; •ðåäàêòèðàíå íà áþëåòèíà íà Êàìïàíèÿòà. •Òåçè äåéíîñòè èçèñêâàò ñúçäàâàíåòî íà îðäèíàöèÿ íà Êàìïàíèÿòà.ко •Íèå ùå ïîêàíèì è äðóãè îðãàíèçàöèè .за активна подкрепа
×ÀÑÒ III Àíãàæèðàíå â ïðîöåñà íà Ìåñòåí íåâåí ðåä 21: ïëàíîâå çà óñòîé÷èâî ðàçâèòèåд íà ìåñòíî íèâî Íèå åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâ , îäïèñàëè òàçè Õàðòà, îáåùàâàìå ÷ðåçе п ïîäïèñâàíåòî é è ïðèñúåäèíÿâàíåòî ñè êúì Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ÷å àêòèâíî ùå òúðñèì êîíñåíñóñ â íàøèòå îáùíîñòè ïî âúïðîñèòå íà Ìåñòåí äíåâåí ðåä çà 21 âåê äî êðàÿ íà 1996 ã. Òàêà ùå ïîñðåùíåì çàäúëæåíèåòî , óñòàíîâåíî îò Ãëàâà 28 íà Agenda 21,êàêòî áåøå ðåøåíî íà Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî ïðåç þíè 1992 ã. Ñ ïîìîùòà íà íàøèòå èíäèâèäóàëíè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå íèå ùå äîïðèíåñåì çà ïðèëàãàíåòî íà Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò". Ïðîöåñèòå íà ìåñòíèòå Agenda 21 ùå ñå ðàçâèâàò íà áàçàòà íà ×àñò I íà òàçè Õàðòà. Ïðåäëàãàìå ïðîöåñ íà ïîäãîòîâêà íà åäèí ìåñòåí ïëàí çà äåéñòâèå äà â ÷âà ñëåäíèòåът клю åòàïè: •ñúîáðàçÿâàíå ñúñ ñúùåñòâóâàùèòå ìðåæè çà ïëàíèðàíå è ôèíàíñèðàíå, à òàêà ñúùî è ñ äðóãè ïëàíîâå è ïðîãðàìè; •ñèñòåìàòè÷íà èäåíòèôèêàöèÿ ÷ðåç øèðîêà îáùåñòâåíà êîíñóëòàöèÿ íà ïðîáëåìèòå è òåõíèòå ïðè÷èíè; •îïðåäåëÿíå íà ïðèîðèòåòà íà çàäà÷èòå ñ îãëåä íàñî÷âàíåòî èì êúì èäåíòèôèöèðàíèòå ïðîáëåìè; •ñúçäàâàíå íà êîíöåïöèÿ çà óñòîé÷èâà îáùíîñò ÷ðåç ïðîöåñ íà ó÷àñòèå, âêëþ÷âàù âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà; •îò÷èòàíå è îöåíêà íà àëòåðíàòèâíè ñòðàòåãè÷åñêè âúçìîæíîñòè; •óñòàíîâÿâàíå íà äúëãîñðî÷åí ïëàí çà äåéñòâèå êúì óñòîé÷èâîñò, êîéòî âêëþ÷âà èçìåðÿåìè öåëè; •ïðîãðàìèðàíå íà ïðèëîæåíèåòî íà ïëàíà, âêëþ÷èòåëíî ïîäãîòîâêà íà ðàçïèñàíèå è èçÿâëåíèå çà ðàçïðåäåëåíèå íà çàäúëæåíèÿòà ìåæäó ïàðòíüîðèòå; •ñúçäàâàíå íà ñèñòåìè è ïðîöåäóðè çà íàáëþäåíèå è äîêëàäâàíå çà èçïúëíåíèåòî íà ïëàíà. Òðÿáâà äà ðàçãëåäàìå äàëè âúòðåøíèòå ðàçïîðåæäàíè íà íàøèòå ìåñòíè âëàñòè ñà ïîäõîäÿùè èя åôèêàñíè, çà äà ïîçâîëÿò ðàçâèòèåòî íà ïðîöåñèòå íà ìåñòíàòà Agenda 21,âêëþ÷èòåëíî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íåîáõîäèìè ñà óñèëèÿ çà ïîäîáðÿâàíå íà êàïàöèòåòà íà îðãàíèçàöèÿòà, êîèòî âêëþ÷âàò ðàçãëåæäàíå íà ïîëèòè÷åñêè ñïîðàçóìåíèÿ, àäìèíèñòðàòèâíè ïðîöåäóðè, îáùè è ìåæäóäèñöèïëèíàðíè äåéñòâèÿ, íàëè÷íè ÷îâåøêè ðåñóðñè è ìåæäóèíñòèòóöèîíàëíî ñúäåéñòâèå, îáõâàùàùî ðàçëè÷íè àñîöèàöèè è ìðåæè. Ïîäïèñàíà â ëáîðã, Äàíèÿ, 27 ìàé 1994 ã.О
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА Последна актуализация: септември, 2007 г. Стр. 1 от 2 Програма на ООН за развитие Интеграция на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България Работно заглавие: Проект „Конвенциите от Рио” Програмна област: Енергия и околна среда Номер на проекта: 00051783 Продължителност: ноември 2006-октомври 2010 Партньор по изпълнението: Министерството на регионалното рзвитие и глагоустройството Други партньори: Министерството на околната среда и водите Бюджет: $ 499,000 - ГЕФ $ 1,029,000 - Правителство на Р. България Донори: Глобален екологичен фонд Контакти: Управител на проекта Наталия Димитрова Програмен Директор, ПРООН: Карстен Гермер Национален Директор на проекта Валери Найденов, МРРБ Администратор на проекта: Илия Лазов Офис на проекта: Министерство на регионалното развитие и благоустройството ул. „Св. Св. Кирил и Методий” 17-19, ет. 6, ст. 601, 1202 София Тел.: +359.2.9405575 Факс: +359.2.9405575 Ел. поща: natalia@rioconventions.org ilia@rioconventions.org Уеб сайт: www.rioconventions.org Описание на проекта: Проект „Интеграция на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България” е съвместна инициатива на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), финансирана от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ). Проектът ще подпомага интеграцията на три конвенции - Конвенция на ООН за биологичното разнообразие (КБР), Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК) и Конвенция на ООН за борба с опустиняването (КБОООН), познати също като Конвенциите от Рио, в процесите на регионално развитие и териториално планиране. Цели на проекта: Дългосрочната цел на проекта е да насърчи активното интегриране на въпросите, свързани с глобалната екология, в процесите на регионално и местно развитие, както и устройство на територията. Това ще се постигне чрез укрепване на възможностите на МРРБ и на МОСВ да интегрират целите за опазване на глобалната околна среда в политиките и практиките за регионално развитие, както и в устройството на територията. Целеви регион: България Очаквани резултати от изпълнението на проекта: 1) Въвеждане на методология, умения, знания и система за управление на информацията за канализиране на глобалните проблеми на околната среда във формулирането, приложението и наблюдението на политиката за регионално развитие и устройство на териториите. 2) Институционални промени в съответни министерства, които надграждат капацитета придобит чрез образователната програма. 3) Преработени план за регионално развитие в един пилотен регион и теритоториален устройствен план в една община или група от общини чрез прилагане на вече изградения капацитет в Резултат 1 и 2. Ползи: • Адекватни умения необходими за ефективно канализиране на глобалните проблеми на околната среда в политиките за регионално развитие, получени от служители на ключови позиции в МРРБ и МОСВ • Въвеждане на подходяща система за обучение, подкрепа и получаване на знания с цел поддържане на постоянно увеличаващи се знания и умения у настоящи и нови служители на двете министерства. • Набор от индикатори, които да могат да се използват за оценка на въздействието от развитието и устройството на териториите на регионално, общинско и областно ниво за изпълнението на целите заложени в трите конвенции. • Институциите имат информацията нужна за разработка, приложение и наблюдение на стратегии/планове за регионално развитие, засягащи глобалната екология. • Институциите имат достъп до информация необходима за докладването на напредъка по смисъла на конвенциите касаещи глобалната екология. • Модели на документи за регионално развитие и устройство на територията.
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА Последна актуализация: септември, 2007 г. Стр. 2 от 2 Резултати от проекта към днешна дата: • Работещи Звено за управление на проекта: 15 ноември 2006 г. • Изпълнение на първоначални задания за събиране на необходимата информация за постигане на Резултат 1: Разработване на акредитирана образователна програма. • Първа среща на Управителния съвет на Проекта проведена на 19 февруари 2007 г. • Встъпителен семинар проведен на 21 февруари 2007 г. в София. • Участие в заключителна конференция по проект „Зелени програми за регионално развитие” (Greening Regional Development Programs Project), Будапеща, Унгария, 16-18 май 2007 г. • Разработена интернет страница на проекта. • Избрание международна и българска организация за разработка на обучителна програма за държавни служители в пресечната област на опазване на околната среда и регионалното развитие. • Анализ на нуждите за обучение чрез анкетиране на държавни служители от МРРБ, МОСВ, регионални структури и общини. • Преглед и адаптация на публикации разработени в рамките на проект „Зелени програми за регионално развитие”. Предстоящи дейности по проекта: • Втора среща на Управителния съвет на проекта. • Организиране на работно посещение за ключови участници в процеса на взимане на решения от МРРБ и МОСВ във Великобритания за обмен на добри практики със „зелени” проекти финансирани от Структурните фондове на ЕС. • Разработване на пакет от обучителни програми за държавни служители от МРРБ и МОСВ за интегриране на целите на Конвенциите от Рио в процеса на регионално развитие и териториално планиране в България. • Подбор на подходящи индикатори (и на техните източници) за измерване на резултатите от прилагането на трите конвенции от Рио в регионалното развитие и териториално планиране. • Преглед на добри практики в България и чужбина при прилагането на ГИС в регионалното, териториално и екологично планиране. • Разработка на публикации, базирани на резултатите от проект „Зелени програми за регионално развитие”.
OITOBO~HUKHa ~oqyna) 3~aass:IIo3~a~kursa npanaraawe s cseToBHaTau esponenc~anpmTma nomom B HHcTpyMenTa 3a manu3 n a: Y~e~urr3a moprec~onpmarane Ha n p H H w n n T e Ha y c m # r ~ ~ o mnpn camasme a ouemBme H a KH a pemonanmcTpaTerwa 3a npocTpmmeHopmsme H sa ynpaaneme Haeneprmm n pecypcwre Ha . B % B ~ A ~ H u ~ .~ O H R T H ~sa ~CTO#SMBU~ W C K I I O~UHOCTU. rpaqc~anonsmKa a nnmwpaie sa YCTO#SHBO pa3BHTMe. H U H O H ~ J ~ H ~3aKOHOAaTWIHa kl IIHCTATYWOHBTIHB PaMKB Ha llOJlHTMKaTB 38 YCTO#SNBO Pa3BHTHe B Perry6ne~aEw~rapaa. . h4e~~eI-Imesea pen 21 -pamaw, KOH@JIBKTH Ha m p e c m u B ~ ~ M O A ~ # C T B H XB npoyeca. Pona Ha r a m a a 6u3nec w Ha HenpmmcmeHm ccemp. . Memn meseH pea 21-cnewQasa Ha npo611eumB qempan~aa M ~ T O S H ~Eepona, BIJMOXHOCTH 3a M e m A y H a p O ~ OC%Tpy~kiWCTBO. . Mecmn meseH pen 21.06m~cwCTpaTerw 3a YCTO#YBBO p a 3 ~ m ~ ~ e :uma, npuopmeru H yracTHaw. . Memy~apon~aa e c m m a 3a cmpymaqecmo snocmrmem Ha YCTO~~IIBOrpancKo P ~ ~ B H T H ~- Ka~nanun Ha Esponeilcmi-re~ C T O ~ H B BrpwoBe, Mexny~apone~cweT 3a uecmm uHumamBH B 06nac-mHa oKonnaTa cpem(ICLEI) a ap. 6. C o u ~ o ~ y n ~ y p ~ eacnemu Ha ycmtireeocm. Esponefic~anporpanaa 3a aTpynHHYecTBo -IIpoem~" 3 n p a ~ ~ r p ~ o ~ e ' ' ,Esponeilcm llpOeKT 3a K Y W H O O ~ H O B B B B H ~H RKOHOMAWCKO pa3BH.nne Ha rpmOBeTe(CIED). 7. Bmi~one#cmne~ e l y q ynayKaTa a n p m s a r a - M m a p o m a H ~ ~ H O - ~ ~ ~ ~ A O B ~ T ~ J I C K HnporpaMmn npoem; esponeiicru p a ~ ~ o s nnporpma-npeopmm, TeuamKa,napTHbopcTea. EEA (2001). Designing effectiveassessments: Therole of participation,science and governance, and focus.
Teva Mnann~e X O P ~ E K O ~ O M ~ H H acnelrrn tta pa3sn~~ero CoBmenoet M ~ ~ e r p ~ p a ~ e ... E K H ~ E n e ~ a A T ~ H ~ C C o r ~ p MIA Bac~n B ~ p a 6natoB CWHHMM~ Aecm n o ~ ~ e ~ a 1 Bbngocn i (aenenn numeTa) 06pa3osa~~e IK a ~ s uca saMwencuHTe~pan~unu?Mua nu xapamepna laue~encua 3a~eflen~e Karecmo na xnsora 3ae~om B a ~ e ~ e n n e HflO 06pa3081~ke Tex~nrecxa~~cppacrpymypa npownwne~ocr HflO T ~ P I A S ~ M Mapu~ Teo~opa O~HF~H K ~ a e r p a n ~ unna~oee 06e~nto~flaane fly6nnrno-raes~u B3anMOOTHOUleHMFi I ~ ~ H B ~ T H ~ ~ ~ H R(PBCTYITYUHFI) HnO ETHHV~MHR CouuanHnr p y n ~ 3npaeeonaseane 4 06pa3oea~ue r HnO UyArjpa?AKOnMBTaKaBa, KaK8MCB Bb3MOIKflOCTnTB33 nPeBPbU@HBTOMM B KotiuypeHtnocnoco6en euonpoAym3a ebnurHnn u sbrpeqHuR najap? Mua nu l r n ~ e p e c w c ~ p a ~ a ~ a x o p a r a s a p a 3 ~ ~ s a ~ e n ae~onpo~3so~ereo? B ~areoce ~ a p a ~ ~ t e acln-repeca na ~ n a ~ n ~ exopa K ~ M3 a ~ e ~ e n n e ~ 0 7 no ~aubsH a w o6unnara cMma Aa e h 3 ~ a ~ eB~~MOKHOCTM3a peann~aunn Ha MnaAnTexopa, c uen HaManmaneHa MurpauuoHHuTenpouecu K ~ M~ p y r n pabionn? Kausu ca xeKenaHnanra Ha unaAnTexopa 3a peanu3auuu7 K ~ K06ulu~araMncnn Aa npmnere ~~wuoo6pa30sannwaapn, KOHTO Aa noMorHaT3a pasenme-rotia rpana? K~KBHHnO p a 6 o ~ n ~6 06un!ia~a, Kamn ca mxnnTe npnopmm, c IcaKso HM nOMZImTO~WMHCKIITB 8naCTM n OT KaKBO MMaT H m a te: o6pa30saren~# npoenu? Msnonaea~nu ee Mwepaflnre uasopn? 3 Kauso w u3pa3~1~a'O~MMHCTU~HOTO'P ~ ~ B Y I T U ~B C~JICKOTO m n a n m o ? Bb3~0nuionu e npouseo~c~eorona MectHucypaelnnn3a tuueauma npo~n~une~ocr?HaflpU~epabnHa Kamoe HMHrHeTO~a H H ~ ~ H Hva~epuann? K ~ KMOM aa noenn~e~o6nsaHM sbpxy p a m ~ r n e ~ ona ~ypnsma? K~KBUHnO pa6ow B O ~ W M H ~ T ~ ,mwenca ~ e x ~ n r enpUOpHTeTH,G x~uBOHM noMaraTO ~ ~ ~ H C K G ~ T ~Bnacru u w KaKso nMBT Hywa Te: 06pa3088Te~1~~ npoelrrul? H M ~nn B odqnnam eKonornrHMnpo6ne~n7AKOnMa KaK e Hanpaeena o ~ e n r a n a a a ~ b p j ~ s a ~ e r o ? K ~ Kce peuresm npodne~u~ec cMeruuaTa, npernerearennuTecraHynn n KananRsaqum? PP~OTGInn ce ~bpxy0 6 ~ 0 ~ ~ 0 a n eUP repnropnann~n ua~ac~pannnnna~oeeH ~~OKYMBHTH? M M ~nn U KaKBH Ca O~UMHCKYIT~mpeHU, #OMTO He Ce H3nOn3BaTH Ca U~OCTBB~HGI?V l ~ anu nneu aa TFIXHOTO peopranw3~pa~e7 Ka~sunymn nsna 0 6 u l ~ ~ a ~ aor repe~nu crpa~n,OT ~awbe~ n nw c uausa uen? Konuo Ha 6poR ca Se~ntoannse~ema? B KonKo HacenenmHema m a TeiiAeHuna K ~ M0 6 e 3 n t o ~ ~ ~ a ~ e 7 Kalteo eMma o B u n ~ a ~ afia npasH c n 3 n fepu~opun?KarcAa ee nanonaea~n W KOTO? 0 6 ~ n ~ c u anu e @mp~amaa rpancnopttio 06uryxsa~e,B warm C ~ C T O ~ H H ~ Ce HaMHpa H KaKBH Ca npHXO#Tle OT He87 h p n s a nu o6wl~~arasannaxa B npo~~lnaraHa co6menoma na @ ~ p ~ a T a aa ~pancnopr~o06cnymea~e:HaManmaneHa npvlxonrrre unu no-BHCOKHWHW M HlpeAOBeHtpa~cflop~? Kausa MOW na 6bae n o ~ o wHa o 6 q u ~ a ~ aaa 6u3nem H o6pamo c WKBO M O W ~ H ~ M C ~ TAa nOMOrHB Ha O ~ I ~ ~ H C K Y ~ EBABCTM? b l ~ anH r l ~ nunBeeTuuHM n WKBH ca npwopnrerweMM? K~KBHHnO pa6om B 06!&I~lfl, KBKBH CB feXHHTe IlpHOPHTeM, C M K B O HM nomarasO ~ ~ H H C K H T BBnaern H OT KalCso HMaf HylYqa ~ e :06pam~a~ennn npoem? Mma nl!TpaHcnopTHscxewa w OT Korae TA? KOHca rpynmeB COLIR~~IHI n~ona~ma? YHHnpo6ne~ca povamre usa~pan~?Kam~TWHO e npo6ne~a? K~KBUHnO p a 6 m a O ~ W H ~ ,MUBH earexnmmnpnopsrerr, c uaxm HM noMaraTO~U~IHCKHTIBnam H Of MKWO HMaT H m B fB: O ~ ~ ~ ~ O B B T W I H H npoem?
K p a ~ ~ oonucawe Ha: MFlCTOTO BrpaAa (Kb~eT0Ce RpOBeWa MHT~PBIOTO),HMallM OCBeTJIeHMe, R&KM, ~ M C T O T ~...(A 0 6 a ~ e ~ eMHTePeCHM 38 BaC ~ e ~ a f i n ~ ) HaCTPOeHtrleTO M nOBeAeHMeT0 H a aHKeTMPaHMA IlO BpeMe Ha MHTepBloTO. llo~6opno: - Baapaw - non - ETHOC
Околна Среда и Устойчиво Развитие II, 07.10.2004 − Опит за изработване на проект; практическо изследване (Берковица, миналата година); да приземим теорията на родна земя; хората решават ежедневни проблеми; Изложения на гост лектори, разговори; различни актьори, хора с опит в неправителствения сектор; възможност сами да изберем проблема; къде ще се появи урбаниста; да създадем усещане, че наистина урбаниста трябва да знае по малко от всички области; макар и не тесни специалисти да отговорим на въпросите; кой и как ползва градското пространство, какво може да се промени; Социологическо изследване, представителна извадка; дискусии, каква информация ни е нужна; анализ на производствената зона; Стратегия за развитие на населените места – задължителни; работа на доброволци от Американския корпус на мира; частни фирми; проблеми – стратегиите не са задълбочени: copy-paste; като домашно, задължително от закона; Проблем на публичните пространства; Берковица беше спечелила проект по Красива България; в центъра, на един преоразмерен площад, часовникова кула, читалище; те изградиха голям фонтан от местен червен мрамор; другото място, където се сипваха пари – разширение на парк до промишлената зона (нереализирано преди), реституция; в старата част – общински обекти, детска градина без деца – предоставена за спортен център и открит басейн; Частният бизнес атакува зелените площи; устойчиво развитие – проблемът с големите общи пространства, 6 м² на жител по стари планове; нужни ли са при голямата безработица; проект на студент, който е парцелирал селския площад - „няма вече да правим манифестации“; трябва ли да се пазят тези ненужни за сега и в този вид пространства; разпитахме около 80 човека – как се ползват, ползвали; да бъде пешеходно / автомобилно пространство; кой трябва да го стопанисва – бизнесът или общината; докладване през май; разделяне на два екипа, обединяване на мненията; Оказа се, че градът е разположен в равната част, обиколен с гори и реституираната част от парка е единственото свободно равно парче, заето вече от градини; нещата изглеждат различно в различните моменти; публичните пространства бяха пълни с хора, фонтана работеше; Кметът беше много заинтригуван, търси доводи, работейки по европейски, запази парка; общността не се заинтригува; − сами да решим какво предпочитаме – повече лекционни / практически занятия; За наша радост университетът все още е уважавана институция и можем тясно да работим с общините; Проект за малки миньорски градчета; моно структури – не са устойчиви, еко подход, липса на възможности за адаптация; моно функционални; изчерпване на запасите; некачествени залежи, замърсяване, законодателни промени. Жители, изцяло ангажирани, вече без поминък, в напреднала възраст, свикнали на добри доходи (за сметка на здраве), младите напускат; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 1 / 14
Твърдица – отдалечен, трудно пътуване; нужда от теоретични занимания; работа в екип; разделяне на три екипа; Кметът на Твърдица, жена, избрана с много широка подкрепа още на първи тур; Поглед на човека, който идва от вън; пример – гости от Швейцария, опознали София от интернет; много неща, за които не сме се замисляли в образите на София; проекти от I-ви курс; филм; Региони в Германия, засегнати от индустриално замърсяване; мрежа Stadt Chemnitz; 3D модел на реновирания градски център, пътна инфраструктура; представяне на летището; лека, текстилна промишленост; трасета на нова магистрала; събаряне на стари фабрики; Бизнес и иновационен център Zwickau; Панаирен център; Концепция за пресичане на две скоростни линии на влака ICE в Zwickau; Музейният комплекс в областта; новата фабрика на Volkswagen; парка на индианци; Писта Sachcenring; автомобилни състезания и изпитване на автомобили и компоненти; близост до Лайпциг и Дрезден; − Проблеми, свързани с преструктуриране; − мините на Твърдица са на високо, извън града, предимно социални последици; − мини под града, големи слягания ако не се поддържат конструкциите; Chemnitz; Йелсниц, близо до Дрезден; Литература: Методическо ръководство за изготвяне на стратегии за развитие; Мозайка на общините, доклад 2000 год.; обобщаване на статистически данни; индекс за човешко развитие – синтезирано представяне; Национален доклад за развитие на човека; Доклад за селски общини (изложен от Мартин); гражданско участие в управлението; то все пак не може да замести работата на експертите; Габрово, Добрич – заснемания в една точка, сутрин, обед и вечер, интервюта с експерти, община, неправителствен сектор; сравнения, различия в релеф, индустрия/земеделие; ветрове в Добрич, сами са си създали зелената система; ползване на публичните пространства; за по една седмица, от понеделник до събота (включително почивен ден); заключения без категорични оценки; Твърдица – събор на 14-ти октомври; − Проект „Красива България“ - преди финансираше изцяло, сега 50/50 средства от общината; ефекта от реализираните проекти; − SWAT анализ на Твърдица, изготвен; − стратегиите трябва да се изготвят от хора вътре; ние ще направим оценка, структуриране; да задълбочим в някой детайл; анализ на градската среда; местата, които приоритетно се нуждаят от намеса; нужда от ненамеса; анализ на обществено обслужване / Public Services; − Община Твърдица, 14 хил.души; град ~6 хил., кои места имат нужда от инвестиции; контакт с младежки организации; 2 гимназии; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 2 / 14
14.10.2004 Днес е празника на гр. Твърдица, св. Петка; след 10 ноември – посещение с приспиване; среща с човек от общината, гл.арх.по възможност, живее в Сливен; − основна постановка; документи; − процес на създаване на общински стратегии у нас, примери от Европа и от България (21 октомври); Стратегия на Твърдица; Аналитична част – описание на общината; да се запознаем със ситуацията; възможности за сътрудничество; − сътрудничество с Европа (28 октомври); осъществени проекти; − ролята на частния бизнес; най-големи предизвикателства, нови партньорства; добри примери и криворазбрано такова; − организации, ПРООН (основно методическа помощ; финансова преди); други конкретни проекти, финансово развитие, социално-икономически аспекти; Проект „Здрави градове“ - обвързва пространството и здравето на хората, сложна връзка; замърсяване, стрес, но и личен избор; директно за европейски градове; след решение на Общински съвет; обща тенденция на европейска политика; включване на малки градове; Проект за културно обновяване на общностите; развити, стъпвайки на историята; Градове в индустриален упадък; Волос (Гърция), Лайпциг, Кардиф; − среща за енергийната ефективност; − проблем за взаимодействие между науката и практиката (7-ма тема, ~27 октомври); − управление на енергията на местно ниво; нова организация еко енергия – мрежа за енергийна ефективност на българските общини; два аспекта – изграждане на мрежата (из общо 262 общини); − Приложение на съвременна електронна техника; възможности пред устойчивото развитие; как един технически апарат може да помогне; проекти реализирани с ГИС; − Обобщение за ролята на урбаниста (преди коледа); сравнение с мнения от теста; следва работа по екипи и съединяване на мненията. Документи: Харта на европейските градове към устойчивост (харта, декларации – кратки документи); дава рамка на процеса; приета през 1994 год.; стъпва на срещата в Рио; всяка една глава се затваря след консенсус, 170 страни; 7 – човешки поселения; право на човека на подслон; 28 – местен дневен ред 21, проявление на проблеми на местно ниво; 40 – процедури за вземане на решения; глави от Дневен Ред 21; − Харта на правата на човека; − Към устойчивост – значение на местно равнище; да се започне от местен дневен ред 21; стратегии за устойчиво развитие; поставено в българско законодателство; едно по-централизирано общество да премине към реални стратегии и действия на местно ниво; стратегия – план за по-дълъг период; − Институционални промени – решението да бъде контролирано от местни общности; да се гарантира, че могат да участват всички групи – бизнес, експерти, уязвими групи; какво е направено до момента; предоставяне и свеждане на информация на разбираем език; − Информация от международни организации; − Европейски методически указания; Европейска кампания за устойчиви градове; как се планира с цел устойчивост; първият документ, който даде практически ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 3 / 14
насоки; описани добри практики в приложение; присъства град Троян, още 1995 год.; − 1997, Европейска агенция за околна среда; част, директно ангажирана към местно ниво; добри практики (европейски жаргон); мрежи на неправителствени организации; устойчиво развитие за локални общности; − Стратегии: Велинград, Асеновград, пилотен проект, американска методическа помощ, UNDP; − Общинска стратегия за устойчиво развитие, методически указания, UNDP; − Стратегия за развитие на Община Габрово; съставена по-късно; известни недостатъци; − информация за Твърдица – стратегия, друга информация; Различия в стратегиите, подходите и развитието на общините; − Ключови индикатори за устойчиво развитие на град Хелзинги; Доклад пред градския съвет на Единбург; магистърски тезиси; предложение за развитие на югоизточната част – Единбург, основание за разрастване на града; ситуация, в която няма огромен потенциал; ясна формулировка на проблемите; препоръки за по-нататъшен мониторинг; − какво можем да постигнем в Твърдица; − какво представлява една стратегия; различни принципи и подходи; самооценка на авторите; Стратегията на Пловдив – най-скрития документ; пише се от фирма, превърнато в бизнес, „copy/paste“; − изключително многообразие от проблеми и насоки в съставянето на една стратегия; − Твърдица – мините са извън града, обогатителната фабрика е под него, вече затворена; в статистически данни мините въобще отсъстват, вероятно заради упадъка; − Политики и планиране на устойчиво развитие; акцент върху градско развитие, извадка от евро документи; www-адреси; българска страница на МОСВ; − Сити скан, Варшава, Цюрих, София; разработени от студенти в модула им по технологии; след събрана информация, чрез интернет, набелязват своите задачи; идеи за реализация; София – следене на трафика; всички дискове са направени под формата на интерактивна игра, например да се познае кой живее в дадена къща; не е направено сложно, но е вкарана някаква ясна идея; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 4 / 14
Околна Среда и Устойчиво Развитие II − Мозайка на общините, 2000: човешкият живот има три основни аспекта – продължителност, образование, стандарт (ресурси); 262 общини; 436 км², 33 хил.жители, 21 селища; 1400 - 1,2 млн.жители; 1990: заговори се за човешко развитие; ефективно управление – нужда от ресурси, идеи, обединение, финанси; икономическа активност – развитие; местно участие – дефиниране на цели; нови подходи, стратегии; стр.15 – национални доклади за човешко развитие, от 1995 год., → процес, свобода на избор; образование; стандарт; → едновременно и цел; − участие, лична сигурност и права; чувство за принадлежност; − индекс за човешко развитие; 2002 год. - България е 60-та, сред 128; около Панама, Куба, Румъния; очакване от властта; що е добро управление; − 28 области; 45% от общините – селски; вече 263 общини; стр.22 – статистика; 6 района за планиране; статистически данни; 3 вида общини – средно, голямо (Велико Търново) и малко развити; − индикатори, изменение; следене – статистика, преброявания; жизнен стандарт – доходи; индекс =0 - 1 (1 – висок); съизмерим с други обекти; за други страни; местни стратегии за развитие; община → селище → квартал; индикатори – обхват; 11.11.2004 Стратегия за развитие на Габрово Създадена 2000 год., прогноза, не се ангажира с години; SWAT-анализ, представен и графично; силни/слаби страни и възможности/заплахи в обща координационна система; max 100 точки; различни стратегии, след оценяване – например агресивна/защитна, диверзификационна/оздравителна и т.н. → подходи; − липса на инвестиции, призив към бизнеса; − почти навсякъде е възприета агресивна стратегия; − задача: да повиши осъзнаването на проблемите; Стратегии на европейски градове: атрактивни, насочени към обикновения гражданин; www.localevaluation21.org Все още трудно тези стратегии проработват като инструмент; основа за работа; писани от експерти; публични обсъждания; − Твърдица: вече спечелени два проекта за селски туризъм; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 5 / 14
21.10.2004 Община Твърдица – 10 населени места – 2 града и 8 села; население община – 16 297; Твърдица – 6816; Шивачево – 3988; 1948 год. - Всеобща декларация за правата на човека; Гл. 28, Дневен ред 21 – 1992; Поставени са 4 основни задачи: − конкретни срокове; − конкретни очаквани резултати; − поставена е конкретна цел; − изискват се различни интегрирани усилилия (и в глобален мащаб); − отделя се специално внимание на жените и младежта. Харта на европейските градове по пътя към устойчивост – (Олборг), 1994 год.: Събиране на местни власти, всеобщо съгласие – 80% от хората в Европа живеят в градските райони; декларира се нуждата от промяна; Социална справедливост – на Iво място; защо точно градът е взет като граница; лесно осезаеми проблеми (цялостни) в този мащаб, най-малкото, за което могат да се вземат цялостни решения; но не съществува изолирано; Опит за решаване – проблема на местно ниво, след това търсене – външни споразумения; Ударение върху: − енергийна ефективност на града, на частите му; разглеждат се често и отделните сгради – конкретни цифри; − транспорт; намаляване на ненужните придвижвания; обществен транспорт (личен – спомагателен); − модели за устойчиво земеползване (ограничена земя); − програми за обновяване / доизграждане – вътрешни градски зони (промишлени, стари производствени зони); − необходимост за разглеждане връзките – града; гражданите – основни действащи лица.− www.undep.bg (United Nations Development Programme in Bulgaria) − изграждане на бизнес центрове в ромските квартали на Пазарджик и Бургас; самоуправление); ренция; Комисия Брунтланд – Световна комисия по околна среда и развитието. − Разлог – община еталон (местно − Красива България – 99 общини; − Устойчиво развитие на селските райони. Основите – философията за устойчиво развитие 1972 год. - Стокхолмска конфе Осем стъпки при създаване на стратегия • признаване на съществуващи финансови планове и рамки • систематично идентифициране на проблемите (широко участие) ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 6 / 14
• приоритизиране на задачите • обсъждане – алтернативни стратегии • изграждане – дългосрочни планове с измерими резултати установяване - системи за контрол и мониторинг на изпълнението те. ителност на живота: хората да живеят по-дълго и в по-добро остъп до ресурси лени места; ар – 1400; • вешко развитие: идеята за човешко развитие се появява 1990. ългария (средно) – 0,772 – високо ниво ес изисква в − а дефинират своите искания и да се мобилизират за колективни − гии за общинско развитие: изграждане на сътрудничество на местно − нужда от нови подходи и стратегическо мислене. • графици и разпределяне на отговорностите • Доклад за човешкото развитие. Мозайка на общини 1. Човешкият живот има три основни аспекта: − продълж здраве; − знания / образование; − достоен жизнен стандарт / равен д • 262 Български Общини (263, 2004 год.); • средната Българска Община: 436 км², 33 хил.жители, 21 насе • най-голяма: Столична (1,2 млн.); най-малка: Чавд ОИЧР – общински индекс за човешко развитие; 2. Връзка между икономическа активност и чо • Б 3. Ефективното управление на човешкото развитие в България дн чо ешки, финансови, политически, институционални ресурси: „...повишаването на човешкото развитие зависи най-вече от способността на хората д действия.“ страте ниво; Стр. 15 - „Какво представлява човешкото развитие?“ съсредоточен върху политиката за стимулиране на човешкото • е на 60-то място сред 174 (~Панама, Куба, Румъния, Латвия; Българите очакват добро държавно управление (водеща роля); 0 населени места: 238 града, 4440 села, 560 други (махали, манастири, те могат да бъдат определени като селски (стр. 22, под лни , управление и контрол върху събиране и обработка на а Велико Търново (≈Полша), най-ниско – Котел 0,688 на, • 6 доклада (НДИР) за периода 1995-2000; • Докладът е развитие; • ИИР отчита постиженията по трите аспекта на живота; 2000 год. България стр. 17 – графика); • I глава: Анализ на човешкото развитие; 262 общини; 28 области (бивши окръзи); около 530 гари,...); − поне 45 от общини табл. 1.1.); − 6 района за планиране – 2 основни цели: изработване и прилагане на региона планове и управление статистически данни; − най-високо ниво Общин (≈Узбекистан, Алжир); − 39 общини с високо ниво на развитие (≥0,770) – Търново, София-град, Вар ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 7 / 14
Божурище, Банско, Благоевград, Лясковец, Севлиево, Горна Оряховица, селението) – Стара загора, то) – Нова Загора, Твърдица (240-то гане на високи нива; ляма бщини с високо ниво – 6,5% от 6%; − ОИИР ки променливи: • получаване на субсидии г ие и ангажираност – приоритет; частен бизнес. г какво може да се направи: авата и отговорностите; изготвяне на общински стратегии. глава. за страната (2000) Сухиндол, Свищов, Пловдив, Габрово; − 141 – със средно ниво (0,730-0,769; 45% от на Хасково, Шумен, Добрич, Ямбол, Кърджали; − 82 с ниско (под 0,730; 13% от население място; 0,707), Дългопол, Чавдар; − приоритети: Северозападен и Южен Централен район; − съществува зависимост между нивото на развитие и нивото на урбанизация: високо ниво на развитие → урбанизирана среда (89%); 62% от населението в общини със средно ниво → в градовете; 79% общини с ниско ниво → в села. Урбанизацията обаче не е достатъчно условие за пости − няма стимули за хората да останат в селските райони; − колкото по-висока е концентрацията на дадено малцинство, толкова по-го вероятност от ниско ниво на развитие; в о население; средно – 16% и ниско – 3 и икономичес • безработица • производителност II лава: Очаквания и нагласи на местния елит: − гражданско участ − администрация; − III лава: Основни насоки, − по-добро управление; − ясно разграничаване на ролите, пр − IV България – обща оценка ране на човешкото развитие – придобиване на все повече възможности за цията достига 300%; след 1997 – лека стабилизация и • здравна равна реформа; трите вида осигуряване: сектор, здравна каса рсонал; е на институциите; − кризата от 1997 год.; − дефини избор; − анализ и прогноза; − различни видове сигурност: • икономическа: 1989-93 – БВП намалява, инфлацията се увеличава; приватизация и реституция; 1994-95 – БВП расте, инфлацията намалява; 1996-97 – криза, инфла икономически растеж; • липсва политика за борба с бедността; сигурност: 1998 год. - зд • частно осигуряване • осигурителен • от бюджета • съкращаване на база и пе • международни програми; • политическа: намаляване на корупция и укрепван ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 8 / 14
• лична сигурност: намаляване на престъпността; общността; • екологична сигурност. • сигурност в рамките на Стратегия за развитие на гр. Велинград Пилотен проект, силно международно участие, влияние; а вода с много висок градус; дърводобив и оранжерийно производство. − минералн − туризъм; − изолирани, недостъпни места; − Барселона: − реална демократичност на процеса; − местен дневен ред 21, 2002-12, дългосрочен; акцентира се върху пространствените аспекти; ори: Зелени пространства и био-разнообразие (2 ндикатора); морския бряг, очаквана продължителност на 8. о имат не замърсяваща; 10. катор; ниво на задоволство на гражданите от изпълнение на програмата. − десет групи индикатори; − 1. група индикат индикатора); 2. Публични пространства (2 и 3. Мобилност (2 индикатора); 4. Качество на околната среда (4 индикатора) – шумово замърсяване, качество на околната среда по живота, качество на въздуха; 5. Природна среда (3 индикатора); 6. Градски отпадъци (3 индикатора); 7. Социално обединяване (5 индикатора); Икономическа активност (1 индикатор) – брой организации, коит сертификат, че продукцията им е екологично 9. Образование в областта на околната среда; the city impact – отделен инди 18.11.2004 горещите (проблемните) точки; • − карта на − анкети; − фотограметрична снимка на Венеция; • Garbage World – представяне на отпадъците в популярен вид; www.energy-cities.org - практически приложени идеи; използване на слънчева енергия; някой от 32-те общини на Голям Лондон; демонстрационни проекти за а спортна база;слънчеви училища; общинск • сто добри практики Олборг, биогаз → реализирана централа; Теми: общ подход, партньорства, биогаз, биомаса, геотермична, слънчева енергия т.н. → енерги и я – възобновими източници; инициатори – градовете, също и ремен – конкретни задачи за намаляване на емисиите на СО2; доставчици; Б ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 9 / 14
25.11.2004 правление на градовете, приложение на ГИС в работата на урбаниста невидимите проблеми; какви анализи да зададем, области, общини, до малкия мащаб, пространственото развитие на самият мащаб 1:500; В целия град; ( - ); , четаемост, да не се работи само с едни таблици; но укция, параметри; о; − информация, ГИС е неефективна, само − каква голяма част от територията е засегната от промишлена зона; ранспортен изохон (за колко реме се стига до, от Нови Искър в хоризонтали); лежаща територия; точки на обществено преплитане – център – национален път; У − техническо средство; помощ за за да се използват правилно − БД на общините, за да се ползват от ГИС; каква задача да си поставим; − Район „Нови Искър“ (преддипломен проект), връзки със София и околни населени места, град; − анализ на демографска структура; − урбанистичен подход, опит от Венеция, да не се стига до градоустройството се прави понякога не за − табло, схеми, диаграми → защита на теза; − възрастора структура, динамика на населението; тенденции; ( + ) / → отрицателен прираст в по-малко обитаемите планински части; доказателство с ГИС преди това – идея; − обитаване – вид, констр − селско стопанств − промишленост; − санитарно-защитни зони проблеми при липса на схеми не върху карта − анализ и прогноза за бъдещото развитие; Транспорт: Софийска област, възки, транспортни коридори, значение; входове и изходи; връзка Нови Искър – отделни населени места и между тях; няма връзки между малки населени места – през Нови Искър; т в След „индустриалния“ град на кръстопът: − транспортна система – обслужващи, национално значение, ж.п.линия, градски транспорт, спирки и пешеходен изохрон; влияние върху развитие на града; важен път – голямо влияние на при ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 10 / 14
− анализ на плътност на застрояване – ниска, средна, висока; − концепция, концептуална схема (визуализиране с ГИС), къде може да се появи обществена активност, потенциал, обществено обслужване; несъзнателно сме открили горещите точки – където има проблем, потенциал, нужда от помощ, детайлно решение – чисто градоустройствено; − къде?, какво?, кой?, сценарии – акцент върху туризъм / промишленост / земеделие, многофункционален анализ; потребности на хората, развитие на градската структура; ключови думи за конкретното място; традиция – ново време, зониране – интерполиране; − какво трябва да се случи – по етапи; време на очакване на инвестиции; транспортни връзки; разпределение на потоци; проблем – тежкотоварно движение през центъра; нова организация; − визия разтеглена във времето, дори са предвидени паркинги, а не да се мисли коя къща да се бутне; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 11 / 14
− чрез ГИС можем да постигнем добър дизайн; − Дипломна работа – по-добър дизайн, по-малко ГИС; за бул. Тодор Александров; проблем: технология на строителство на метро, градска структура, която вече се нуждае от тотално преосмисляне; проект – от Центъра до Опълченска; да не се решава на парче; в последствие мащабът на проекта е разширен от Центъра до Западен парк; − опорен план; обществено обслужване; управление и администрация; точки на оживление разглеждано във времето, необходимостта тези сгради да се появят там; издържано в логика ↔ чисто политически; − анализи: транспортна система, паркинги, пешеходен поток (→ и посока на движение); много активности събрани на едно; зелена система; търговско обслужване; функционална структура; плътност, етажност, конструкция на застрояване; анализи → пространствено решение | необходимост да се случи нещо, не само за хората там, но и за целия град; − прецизна, издържана намеса; − връщаме се към → − инвестиции ∆ − от къде трябва да започне изграждане ● − анализ на отделните сфери, какво ще промени нашата концепция; → ако не засегнем тази част – проекти, които уж са за хората; → широк кръг от специалисти; Задача: преизчисляване на маршрута при доставки и отсечка в ремонт; най-добър път при нови условия; 3D моделиране – наклони, изложения; ако имаме хоризонтали; при построяване на ски писти – подходящи наклони, изложения; • Проект за паркове в Лос Анжелис; как да се изразходват средства; проверка с ГИС – дали всички етнически групи имат еднакъв достъп до зелената система; оказва се, че новите паркове отново обслужват по-богатото население; • ГИС спестява време; идея – какво трябва да се направи, визуализира – трябва да дойде от нас; друго приложение на ГИС – симулация; симулационни модели; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 12 / 14
16.12.2004 Лион: Местен дневен ред 21 Огнян Енев, консултант в Регионален център по Околна среда за Централна и Източна Европа; → от 1991 год.седалище в Буда Пеща − след изказване на Херберд Жирарде, журналист, конференция във Фано, лекция, че Фано би било идеален пример за устойчиво развитие, ако около градчето има селскостопански пояс (→ избягва се масово производство, опаковане и т.н.); Чипровци – населението си набавя само, почти всичко необходимо; Детска лятна работилница „Занаятите на Западна Стара планина“; Дискусия, какво липсва на градчето за да бъде идеален пример за устойчиво развитие; − гражданско общество, околна среда в посткомунистически страни; нови консултантски услуги, www.rec.org, www.rec-bg.org; − проект – фактори за условие за устойчиво развитие, 40 града, Велико Търново; в какви насоки Европейската комисия да насочи усилията си; социологически изследвания; − идея за широко обществено участие – води до устойчивост; − участие − информация − социална структура на един град; − съзнание на хората – дали те искат да участват; копираме ЕС-структури, които там са възникнали естествено; − 17 в., Чипровско въстание, след завръщане всичко е разпределено, на едно място са ливадите, на друго лозята, градини и всеки има по парче на всяко място; всяко семейство гледа и животни; − 3 хил.жители, преди – миньорски край, до 70% безработица; няма проблеми с изхранване, за разлика от големия град; до 80% от нуждите си; − трансграничен проект, по 4 общини от България и Сърбия; стимулиране, чрез развитие, трансгранично сътрудничество на база устойчиво развитие, еко туризъм, традиционни занаяти; детски лагер една седмица; Пирот и Чипровци – почти идентични килими; преди – много силно развито грънчарство; − общините сами са решили да има такъв проект и какво да представлява; проект по линия на Пакта за стабилност, финансиране от швейцарски фонд; парк на мира, природен, трансграничен – от двете правителства; Сърбия – вече обявен; − Чипровци, Берковица, Белоградчик, Чупрене; − Димитровград, Пирот; − идентификация на приоритетни области; − градина с билки, растения за багрене на вълна; − вече 10 къщи приемат гости на хотелски начала; − Асоциация за развитие на туризма в град Чипровци; мотивация на местните хора; създаване на традиции; докато в Белоградчик – само мотел; − лицензиране на къщите от Общината; − всяка девойка в Чипровци може да тъче; − предвиждат се 4 туристически информационни центрове (вече изградени е Берковица и Белоградчик); да се обвърже в една мрежа със Сърбия; − ежегоден фестивал; − маршрути; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 13 / 14
ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 14 / 14 Към лекциите трябва да се добавят и: • Посещение в Община Твърдица • SWAT анализ с коментар
1 N V B P B E ~ M ~ AE GENA~TEA38 TgaPAaqix, :I Tii BGEIlkl OYBBHWII,Ab V3NhE 3d TOBA. [ MAHyHA @Hil 6~XfI~l&cturnQGT1270 I?. / O ~ U U H ~Taapnaua ce Hampa B ~ 9 - s a n a s ~ a ~ aram Ha Cnrse~caao6nacr. Ha cesep rpaHwia c 0 6 u ~ n aEnem, Ha MWOK c 06mkl~aCnaee~,Ha mr c o6muaa Hasa 3aropa s Ha 3anm c o61qnaa ryprto~0.Tepu~upuna~d O ~ W H ~ T ~ 06xeawa xanM Me,qxepnn~,racT OT AonuHara Ha p.Ty~4aaw a3."XpeS4e~o". T~zbpmqae pa3nonoxesa B ema OT ~aii-nw~onumme KOTJIQBAHH Ha lToa6anrtasa, a HaranoTo Ha T ~ ' b p ~ a u r ~ 0 E ~ ~ H C K H Pnpoxon. 061ua~aTepUTOpU5I Ha 061uawa Tsapmua e 442.5 KB.KM. H npencTasnaaa 32.38% OT TepnTopama Ha 0 6 n a m . P~JI~@LTB nO-MDXMaTa CB VaCT e IlJEdHUHCKN U nonymdavmcrn, s~nlo~sallrs npunemam-re KOTJIOBUHM T ~ ' h p ~ l I l ~ t d(250 M HWMOpCKa B~ICOWH~) U ~ I ~ M ¶ ~ B C K ~ (200 M HaAMOpCKa BHCOWTH~). Ha EBep rpaanua-ra Ha 0 6 u ~ n a ~ dMaHaBa no 6 ~ 1 0 ~ 0Ha C~apamamad. Haii-BHCOKspax 6x paiio~ae "Yy~epria" (1536 M).ripe3 ~epmopnnraHa o6mnnd~anpeMmasa yl Hawowan~a~aeKon5TeKa Bp'bX KOM HOG' EMUH~.KaKTO a off Road pann "Tpoan" sa BNCOKOIlpOXOnMMll M~LUUHII. BGUYKOTOBa rldeAH0 C 6 o r a ~ ~Ha nneer H pa6a T s ~ p n w6m~aH,JIeKOBHTll 6 n n ~ uU HenOBTOpUM YFoT OYepTaBaT T~apnauaKaTO npUBJIeKaTWIHa TypHCrUWCKd nemaHauwrr. n o caomo reorpa@c~opa3nonoxeHue 0 6 w s a ~ a3aem 3HaqnMO MaCTO B TpaHCnOpTHaTa KOMyHAKaUUOHHa clnmeMa Ha crpaHaTa: m.n, nnHsn Co@ar-Kapnoao-6yprac; napBornacea ~ B T O M O ~ M I I ~ Hn m 1-6 Co@ns-Eyprac a 111-662 Howa 3ampa-T~%pnuqa-Bne~a.
T e ~ ~ ~ k l n ~ a ~ aIIpCYMFmureHOCT e HElCOW?Ha KSM lT~OH3BO~CTBOTOHa XaaTlNeH TeKCTEIJI R e c5cpegoToseHaBSB @ p ~ a"Arnma CRM"A,& rC3ma¶aCT OT rOTOBaTa I I P O g p Ce MISH&CIZB r e p ~ a ~ m ,@pawus,k n m , h m p m , Ka~anaM
II.:.
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2
Environmental Policy and Sustainability 2

More Related Content

PPTX
Планините на България - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
PPT
Краищенско-Средногорска област
byMilena Petkova
 
PPT
Тракийско – Странджанска област
byMilena Petkova
 
PPTX
Повърхнина на България - низини и равнини - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
DOC
природни области в българия най важно
byDani Parvanova
 
PPTX
низини и равнини
byМилена Фотева
 
PPS
старопланинска област
byDani Parvanova
 
PPT
картата на моята родина 3,4 kl.
byStela Nikolova
 
Планините на България - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
Краищенско-Средногорска област
byMilena Petkova
 
Тракийско – Странджанска област
byMilena Petkova
 
Повърхнина на България - низини и равнини - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
природни области в българия най важно
byDani Parvanova
 
низини и равнини
byМилена Фотева
 
старопланинска област
byDani Parvanova
 
картата на моята родина 3,4 kl.
byStela Nikolova
 

What's hot

PPT
планините на българия
bykyuchukova
 
PPS
задбалкански котловини
byDani Parvanova
 
PPT
Описвам и сравнявам природни области
byDimitrinka kostadinova
 
PPTX
Да проверим какво знаем и можем - Природните богатства на България - ЧО, 3 клас
byVeska Petrova
 
PPT
Планините на България
bydanielaas
 
PPT
планините на българия
byEmilia Petkova
 
PPTX
Трудова дейност на хората в България 1 - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
PPTX
планините на българия
byekateri_na
 
PPTX
Времето и сезоните в България - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
PPTX
8.Тракийско - Странджанска област - ЧО, 4 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
PPTX
планини
byМилена Фотева
 
PPTX
6. Старопланинска област - ЧО, 4 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
PPTX
презентация 01
byПепи Георгиев
 
PPT
водното богатство
bykyuchukova
 
PPTX
Водното богатство - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
планините на българия
bykyuchukova
 
задбалкански котловини
byDani Parvanova
 
Описвам и сравнявам природни области
byDimitrinka kostadinova
 
Да проверим какво знаем и можем - Природните богатства на България - ЧО, 3 клас
byVeska Petrova
 
Планините на България
bydanielaas
 
планините на българия
byEmilia Petkova
 
Трудова дейност на хората в България 1 - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
планините на българия
byekateri_na
 
Времето и сезоните в България - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
8.Тракийско - Странджанска област - ЧО, 4 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
планини
byМилена Фотева
 
6. Старопланинска област - ЧО, 4 клас, Булвест
byVeska Petrova
 
презентация 01
byПепи Георгиев
 
водното богатство
bykyuchukova
 
Водното богатство - ЧО, 3 клас, Булвест
byVeska Petrova
 

Viewers also liked

PDF
Professional Ethics
byBlagoy Petkov
 
PDF
Cultural Anthropology
byBlagoy Petkov
 
PPTX
Environmental Impact Assessment
byBlagoy Petkov
 
PDF
Planning Administration
byBlagoy Petkov
 
PDF
Urban Regeneration
byBlagoy Petkov
 
PDF
Finances and Urban Development
byBlagoy Petkov
 
PDF
Tourism Planning
byBlagoy Petkov
 
PDF
Statistical Methods 2
byBlagoy Petkov
 
PDF
Methods of Statistic
byBlagoy Petkov
 
PDF
Technical Infrastructure
byBlagoy Petkov
 
PDF
EU Urban Policy and Programmes
byBlagoy Petkov
 
PDF
Industrial Areas
byBlagoy Petkov
 
PDF
Pojarevo Small Settlement Project
byBlagoy Petkov
 
PPTX
Theory of Urban Planning 2
byBlagoy Petkov
 
PDF
Social Infrastructure 2
byBlagoy Petkov
 
PDF
Kostinbrod
byBlagoy Petkov
 
PDF
Comparative European Planning
byBlagoy Petkov
 
PDF
Urban Analysis
byBlagoy Petkov
 
PDF
GIS
byBlagoy Petkov
 
PDF
Transport Planning
byBlagoy Petkov
 
Professional Ethics
byBlagoy Petkov
 
Cultural Anthropology
byBlagoy Petkov
 
Environmental Impact Assessment
byBlagoy Petkov
 
Planning Administration
byBlagoy Petkov
 
Urban Regeneration
byBlagoy Petkov
 
Finances and Urban Development
byBlagoy Petkov
 
Tourism Planning
byBlagoy Petkov
 
Statistical Methods 2
byBlagoy Petkov
 
Methods of Statistic
byBlagoy Petkov
 
Technical Infrastructure
byBlagoy Petkov
 
EU Urban Policy and Programmes
byBlagoy Petkov
 
Industrial Areas
byBlagoy Petkov
 
Pojarevo Small Settlement Project
byBlagoy Petkov
 
Theory of Urban Planning 2
byBlagoy Petkov
 
Social Infrastructure 2
byBlagoy Petkov
 
Kostinbrod
byBlagoy Petkov
 
Comparative European Planning
byBlagoy Petkov
 
Urban Analysis
byBlagoy Petkov
 
GIS
byBlagoy Petkov
 
Transport Planning
byBlagoy Petkov
 

Similar to Environmental Policy and Sustainability 2

PDF
Haskovo Comprehensive Town Development Plan
byBlagoy Petkov
 
DOC
ПО_ най важно
byDani Parvanova
 
PPT
България Радослав-Севим 10 д 2011- пги
byAdelina Peneva - Club "History"
 
PPT
Veliki Preslav
byDenica Georgieva
 
PPTX
ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
byЯница Белошашка
 
PPS
Smoljan2
byRodopskipateki
 
PPS
преходна област
byDani Parvanova
 
PPT
17172455 2.ppt дофкфквкдкскдкдкькьккслддкдм
bydycpmhyb26
 
PDF
Housing Policy
byBlagoy Petkov
 
PPTX
Средногорие.pptx presentation about part of Bulgaria
byPavlinaIlieva1
 
PPT
задбалкански котловини,витоша и средна гора
byAneliya Shopova
 
PPT
задбалкански котловини,витоша и средна гора
byAneliya Shopova
 
PPTX
Старопланинска област и Предбалкана.....
byboslavova1
 
PPS
Дунавска равнина
bykyuchukova
 
PPS
задбалкански котловини
bykyuchukova
 
PPTX
Staroplaninska oblast
bydanielaas
 
PPTX
Staropl Oblast
bydanielaas
 
PDF
България презентация - география и икономика
byOzkanRashid
 
PPTX
Предложения в конкурс "Застъпници за природата"
byMiroslava Popova
 
PPT
родопа планината на орфей
bykyuchukova
 
Haskovo Comprehensive Town Development Plan
byBlagoy Petkov
 
ПО_ най важно
byDani Parvanova
 
България Радослав-Севим 10 д 2011- пги
byAdelina Peneva - Club "History"
 
Veliki Preslav
byDenica Georgieva
 
ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
byЯница Белошашка
 
Smoljan2
byRodopskipateki
 
преходна област
byDani Parvanova
 
17172455 2.ppt дофкфквкдкскдкдкькьккслддкдм
bydycpmhyb26
 
Housing Policy
byBlagoy Petkov
 
Средногорие.pptx presentation about part of Bulgaria
byPavlinaIlieva1
 
задбалкански котловини,витоша и средна гора
byAneliya Shopova
 
задбалкански котловини,витоша и средна гора
byAneliya Shopova
 
Старопланинска област и Предбалкана.....
byboslavova1
 
Дунавска равнина
bykyuchukova
 
задбалкански котловини
bykyuchukova
 
Staroplaninska oblast
bydanielaas
 
Staropl Oblast
bydanielaas
 
България презентация - география и икономика
byOzkanRashid
 
Предложения в конкурс "Застъпници за природата"
byMiroslava Popova
 
родопа планината на орфей
bykyuchukova
 

More from Blagoy Petkov

PDF
projects preview
byBlagoy Petkov
 
PDF
development plans map
byBlagoy Petkov
 
PPTX
development register
byBlagoy Petkov
 
PDF
petkovstudio.com
byBlagoy Petkov
 
PPT
портфолио
byBlagoy Petkov
 
PDF
First Estates
byBlagoy Petkov
 
PDF
5 Budapeshta Street
byBlagoy Petkov
 
PPT
assist
byBlagoy Petkov
 
PDF
Vitosha District Strategic Management Report
byBlagoy Petkov
 
PDF
My Report
byBlagoy Petkov
 
PDF
Spatial Development Training Report Plovdiv
byBlagoy Petkov
 
PDF
Vinica
byBlagoy Petkov
 
PDF
Bakyrdjiev Residential Building
byBlagoy Petkov
 
PDF
Town Phenomenon History
byBlagoy Petkov
 
PDF
ESI
byBlagoy Petkov
 
PDF
Project Management
byBlagoy Petkov
 
PPTX
Regulation and Economy
byBlagoy Petkov
 
PDF
Dragalevci - Master's Degree Diploma Project
byBlagoy Petkov
 
PDF
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
byBlagoy Petkov
 
PDF
Bistrica Detailed Development Plan
byBlagoy Petkov
 
projects preview
byBlagoy Petkov
 
development plans map
byBlagoy Petkov
 
development register
byBlagoy Petkov
 
petkovstudio.com
byBlagoy Petkov
 
портфолио
byBlagoy Petkov
 
First Estates
byBlagoy Petkov
 
5 Budapeshta Street
byBlagoy Petkov
 
assist
byBlagoy Petkov
 
Vitosha District Strategic Management Report
byBlagoy Petkov
 
My Report
byBlagoy Petkov
 
Spatial Development Training Report Plovdiv
byBlagoy Petkov
 
Vinica
byBlagoy Petkov
 
Bakyrdjiev Residential Building
byBlagoy Petkov
 
Town Phenomenon History
byBlagoy Petkov
 
ESI
byBlagoy Petkov
 
Project Management
byBlagoy Petkov
 
Regulation and Economy
byBlagoy Petkov
 
Dragalevci - Master's Degree Diploma Project
byBlagoy Petkov
 
Plovdiv - Bachelor's Degree Diploma Project Scale Model
byBlagoy Petkov
 
Bistrica Detailed Development Plan
byBlagoy Petkov
 

Environmental Policy and Sustainability 2

  • 1.
    1 ТвърдицаТвърдица –– ЕкологичниЕкологични аспектина развитиетоаспекти на развитието БлагойБлагой Георгиев Петков УРБ 10047Георгиев Петков УРБ 10047 Ръководител: Доц. дРъководител: Доц. д--р арх. Елена Димитровар арх. Елена Димитрова Арх. Анета МарковаАрх. Анета Маркова Арх. Ина КовачеваАрх. Ина Ковачева
  • 2.
    EUROPEAN CREDIT TRANSFERSYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ Практика Practice Сигнатура EPS2bEBU Наименование на дисциплината по учебен план Околна среда и устойчиво развитие II Започва в семестър 3 Завършва в семестър 3 ECTS 4.0 СтатутИзбираем CodeEPS2bEBU Title of the discipline in the academic curriculum Environmental Policy and Sustainability II Starts in semester 3 Ends in semester 3 ECTS4.0 Type Elective 30 0 60 60 Анотация Дисциплината разширява познанията по въпросите свързани с опазването на околната среда и връзката им с процеса на градско планиране. Придобиват се познания за основните принципи на градското устойчиво развитие и умения за съставяне и оценяване на общински стратегии и политики за устойчиво градско развитие. Създава се критично отношение към възможностите за приложение на тези подходи в градското планиране и управление. Annotation The module widens the knowledge of environmental protection problems and integrates them into the process of urban planning. Knowledge is obtained about the principles of sustainable urban development and skills to build up and assess municipal strategies and sustainable urban policies. Attitude is shaped towards the opportunities to implement these approaches in urban planning and governance. 30 30 0 60 60 Катедра Градоустройство Department Urban Planning Principal lecturer Assoc. Prof. Dr. Arch. Elena Dimitrova Водещ преподавател доц. д-р арх. Елена Димитрова Самостоятелна подготовка Аудиторни часове (общо) Academic hours(total ) Individual independant study LecturesЛекции 30 Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars Форма на оценяване Изпит Form of assessment Exam URBEPS2bEBU3U.pdf - -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2414 EPS2bEBUUrbanism - bachelor*
  • 3.
    2 Община ТвърдицаОбщина Твърдица НаселениеНаселение::16 297 души*16 297 души* Територия:Територия: 442,4 кв. км.442,4 кв. км. Населени места:Населени места: 10 населени10 населени места: 2места: 2 градaградa и 8 селаи 8 села Община Твърдица еОбщина Твърдица е разположена в югоизточнаразположена в югоизточна България. Обхваща южнитеБългария. Обхваща южните склонове насклонове на ЕленоЕлено--ТвърдишкияТвърдишкия дял на Стара планина,дял на Стара планина, хълмовете на Средна гора , частхълмовете на Средна гора , част от долината на река Тунджа иот долината на река Тунджа и част от язовирчаст от язовир Жребчево.Жребчево. ПоПо територия тя се нарежда натеритория тя се нарежда на четвърто място между общинитечетвърто място между общините в Сливенска област. На изтокв Сливенска област. На изток граничи със Община Сливен, награничи със Община Сливен, на югюг -- с Община Нова Загора, нас Община Нова Загора, на запад с Старозагорска област, изапад с Старозагорска област, и на север с Великотърновскана север с Великотърновска област. Град Твърдица е собласт. Град Твърдица е с население 6 816 душинаселение 6 816 души М е с т о п о л о ж е н и е Община Твърдица е разположена в най- западната част на Сливенска област на площ 442.5 кв. км. Обхваща южните склонове на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина, хълмовете на Межденик (Средна гора), част от долината на река Тунджа и част от язовир Жребчево. Централната й част е заета от Твърдишкото и Шивачевското котловинно поле. Граничи със следните общини: на изток - Сливен, на юг - Нова Загора, на запад - Гурково (Старозагорска област), и на север - Елена (Великотърновска област). Географското положение на община Твърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор - жп линия и автомобилен път София – Карлово - Бургас, благоприятстват развитието на транспортните и икономическите връзки както със съседните общини, така и с области в цяла България.
  • 4.
    3 АдминистративноАдминистративно делене наделенена Република БългарияРепублика България
  • 5.
    4 ГеографскоГеографско положение иисторияположение и история ГеографскотоГеографското положение на общинаположение на община Твърдица и преминаващият през неяТвърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор,подбалкански транспортен коридор, благоприятстват развитието наблагоприятстват развитието на транспортните и икономическитетранспортните и икономическите връзкивръзки.. Името на административния центърИмето на административния център -- символ на гордостта, силата исимвол на гордостта, силата и мъжеството, е свързано с крепостта,мъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от негонамираща се на 1.5 км северно от него -- Градището.Градището. Названието ТвърдицаНазванието Твърдица произлиза отпроизлиза от арскатаарската дума (дума (твърдинатвърдина -- крепост, укреплениекрепост, укрепление,, старобългстаробълг..). Тя е). Тя е играла важна роля в отбранителнатаиграла важна роля в отбранителната система на страната по време Вторатасистема на страната по време Втората българска държава, когато Търновобългарска държава, когато Търново става столица. До днес името на градастава столица. До днес името на града не е променяно.не е променяно. Празникът на Твърдица е на 14Празникът на Твърдица е на 14 октомвриоктомври -- храмовия празник нахрамовия празник на църквата “Св. Петка”, построена вцърквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.началото на XIX век. Името на административния център на общината - символ на гордостта, силата и мъжеството, е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от него - Градището. Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление). По своето геостратегическо разположение крепостта е играла важна роля в отбранителната система на страната по време Втората българска държава, когато Търново става нейна столица. От създаването на селището до днес името на града не е променяно. Празникът на Твърдица е на 14 октомври, Петковден - храмовия празник на църквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.
  • 6.
    5 ПриродниПриродни ресурсиресурси Р ел е фР е л е ф •• Релефът е предимно планински иРелефът е предимно планински и полупланински.полупланински. •• Територията на общината еТериторията на общината е разделена на триразделена на три геоморфоложкигеоморфоложки района:района: •• Старопланинският район е сСтаропланинският район е с типични за среднопланинскиятипични за среднопланинския релеф формирелеф форми –– високо издигнати ввисоко издигнати в горната си част заоблени била сгорната си част заоблени била с южно изложение, набраздени отюжно изложение, набраздени от силно вкопани долинни врязвания,силно вкопани долинни врязвания, които преминават в стръмникоито преминават в стръмни склонове и дълбоки разчленения всклонове и дълбоки разчленения в долните си части.долните си части. •• Средногорски районСредногорски район -- нископланински хълмист релеф снископланински хълмист релеф с ясно изразено централно било наясно изразено централно било на Средна гора.Средна гора. •• Равнинен район, състоящ се отРавнинен район, състоящ се от котловинитекотловините ТвърдишкаТвърдишка (250 м(250 м н.в.) ин.в.) и ШивачевскаШивачевска (200 м н.в.), е(200 м н.в.), е очертан на север от Стараочертан на север от Стара планина, а на югпланина, а на юг -- от Средна гора.от Средна гора. •• НайНай-- ниската точка се намира вниската точка се намира в поречието на река Тунджапоречието на река Тунджа -- 205205 метра, а найметра, а най--високата е връхвисоката е връх ЧумернаЧумерна -- 1536 м.1536 м. КК л и м а тл и м а т •• ПреобладаваПреобладава умереноконтиненталниятумереноконтиненталният климат.климат. •• Средногодишна температураСредногодишна температура 12оС. През зимата12оС. През зимата температурите са 1температурите са 1--1.2оС, а1.2оС, а средните летнисредните летни -- между 18 имежду 18 и 20оС.20оС. •• Валежи: 550Валежи: 550--600600 млмл/м2./м2. •• Характерен е вятърът бора,Характерен е вятърът бора, посока северпосока север--юг, постояненюг, постоянен през цялата година.през цялата година. Р е л е ф Релефът е предимно планински и полупланински. Територията на община Твърдица е разделена на три геоморфоложки района - старопланински, средногорски и равнинен. Старопланинският район е с типични за среднопланинския релеф форми - високо издигнати в горната си част заоблени била с южно изложение, набраздени от силно вкопани долинни врязвания, които преминават в стръмни склонове и дълбоки разчленения в долните си части. Средногорският район се характеризира с нископланински хълмист релеф с ясно изразено централно било на Средна гора. Равнинният район, състоящ се от котловините Твърдишка (250 м н.в.) и Шивачевска (200 м н.в.), е очертан на север от стръмните склонове на Стара планина, а на юг - от полегатите склонове на Средна гора. Най- ниската точка се намира в поречието на река Тунджа - 205 метра, а най-високата е връх Чумерна - 1536 м. К л и м а т Преобладава умереноконтиненталният климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12оС. През зимата средномесечните температури са 1-1.2оС, а средните летни температури са между 18 и 20оС. Валежите са около 550-600 мл/м2. Характерен за територията на общината е вятърът бора, който е ориентиран в посока север-юг и е постоянен през цялата година.
  • 7.
    6 ПочвиПочви, минерални иводни, минерални и водни ресурсиресурси ПреобладаващиПреобладаващи в района са канеленов района са канелено-- горските и песъчливогорските и песъчливо--глинестите почви.глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си частОбработваемата земя в голямата си част е от четвърта до десета категорияе от четвърта до десета категория -- саса подходящи за лозя, овощни насажденияподходящи за лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури.и някои зърнени култури. НайНай--значими полезни изкопаеми сазначими полезни изкопаеми са черните каменни въглища, добивът начерните каменни въглища, добивът на които е ограничен. Районът е беден накоито е ограничен. Районът е беден на рудни полезни изкопаеми. Неруднирудни полезни изкопаеми. Нерудни –– скалнооблицовъчнитескалнооблицовъчните материали,материали, подходящи за плочи, бордюри, павета.подходящи за плочи, бордюри, павета. Водните запаси на общината саВодните запаси на общината са осигурени от няколко реки иосигурени от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват рекитедка и включват реките КозаревскаКозаревска,, ТвърдишкаТвърдишка,, БлягорницаБлягорница,, БоровдолскаБоровдолска ии Бели дере. На територията на бившияБели дере. На територията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е откритрудник “Хаджи Димитър” е открит минерален извор с дебит 5 л/сек. Рекитеминерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояване и отчасти засе използват за напояване и отчасти за водоснабдяване.водоснабдяване. П о ч в и В съответствие с полупланинския релеф преобладаващи в района са канелено- горските и песъчливо-глинестите почви. Обработваемата земя в голямата си част е поливна и е от четвърта до десета категория. Този тип почви са подходящи за отглеждане на лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури. Ми н е р а л н и р е с у р с и Най-значими полезни изкопаеми за икономиката на общината са черните каменни въглища, добивът на които е ограничен. Районът е беден на рудни полезни изкопаеми. От нерудните изкопаеми по- съществено значение имат скалнооблицовъчните материали, подходящи за плочи, бордюри, павета и др. В о д н и р е с у р с и Водните запаси на общината са осигурени от няколко реки и микроязовири. Речните площи са 121 дка и включват реките Козаревска, Твърдишка, Блягорница, Боровдолска и Бели дере. На територията на бившия рудник “Хаджи Димитър” е открит минерален извор с дебит 5 л/сек. Реките се използват за напояване и отчасти за водоснабдяване. Микроязовирите и водоемите заемат площ 954.7 дка с 5300 куб. м вода. Те включват микроязовир Митрокук и водоем в землището на гр. Твърдица, микроязовир Оризари и рибарници в землището на с. Оризари, микроязовир и водоем в землището на гр. Шивачево, водоем в землището на с. Сборище, водоем в землището на с. Близнец. Микроязовирите и водоемите се използват предимно за напояване и рибовъдство.
  • 8.
    7 ФлораФлора, фауна игорски фонд, фауна и горски фонд Разпространени са чистите иРазпространени са чистите и смесените гори от бук, бор, ела,смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер, дъб, габър и други.смърч, цер, дъб, габър и други. В горите и обособенитеВ горите и обособените ловностопанскиловностопански районирайони преобладават едър и дребенпреобладават едър и дребен дивеч, представен отдивеч, представен от благороден елен, сърна, диваблагороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видовесвиня, заек, и различни видове пернат дивеч. От хищниците сепернат дивеч. От хищниците се срещат вълк, чакал, лисица,срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др.дива котка, белка и др. Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, 16 296 дка от него са общински. Горите заемат около 60% от територията. Около 79% от тях са широколистни (39% - бук, дъб и габър - 29%). От иглолистните гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други. Флора и фауна Разпространени са най-вече чистите и смесените гори от бук, бор, ела, смърч, цер, дъб, габър и други. Срещат се и горун, ясен, брястове, върби, тополи. В горите и обособените ловностопански райони преобладават едър и дребен дивеч, представен от благороден елен, сърна, дива свиня, заек, и различни видове пернат дивеч. От хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, дива котка, белка и др. Горски фонд Общата площ на горския фонд е 29 303 дка, като 16 296 дка от него са общински фонд. Горите заемат около 60% от територията на общината. Около 79% от тях са широколистни, 39% е делът на бука, следват дъбът и габърът - 29%. От иглолистните гори преобладават бял бор - 11.3%, чер бор - 9.5%, смърч - 5.7%, и 5.5% други. З а щи т е н и о б е к т и Голямата топола (бяла топола) - намира се в местността Шатова нива в землището на гр. Твърдица. Заема площ 0.1 ха, височината й е 29 метра, обиколката на стъблото - 7.30 м. Предполагаема възраст - над 100 години, надморска височина - 300 м. Обявена е за защитен обект, за да се запази внушителният по размерите си представител на Ponus alba. Обект Тиса - площ 4.0 ха, надморска височина 1100 м. Намира се в землището на с. Боров дол. Представлява двуетажно буково-тисово насаждение. Първи етаж - бук с височина 23 м и диаметър на ствола 30 см; втори етаж - тис с височина 6 м и диаметър 10 см. Животинският свят в местността е представен от благороден елен и сърна. Това е единственото запазено за района находище от тис (Taxus baccta).
  • 9.
    8 ЕкологияЕкология СъстояниеСъстояние на въздуханавъздуха •• През последните години значителноПрез последните години значително намаляха емисиите на атмосфернитенамаляха емисиите на атмосферните замърсители.замърсители. Радиационна обстановкаРадиационна обстановка •• УранодобивътУранодобивът е прекратен.е прекратен. •• Всички обекти са в състояние наВсички обекти са в състояние на ликвидация или консервация.ликвидация или консервация. •• РадиоекологичниРадиоекологични проблеми впроблеми в общината няма.общината няма. Състояние на водитеСъстояние на водите •• В резултат на спиране на голяма част отВ резултат на спиране на голяма част от производствата намаля замърсяването впроизводствата намаля замърсяването в повърхностните и подземните води.повърхностните и подземните води. •• Питейното водоснабдяване се осъществява отПитейното водоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностни водоизточници.подземни и повърхностни водоизточници. •• Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа.Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа. Разработен е проект за пречиствателна станция.Разработен е проект за пречиствателна станция. В ъ з д у х и р а д и а ц и я Състояние на въздуха През последните години значително намаляха емисиите на атмосферните замърсители и това подобри качествата на въздуха в община Твърдица. Радиационна обстановка На територията на община Твърдица уранодобивът е прекратен през 1990 година. Всички обекти са в състояние на ликвидация или консервация. Радиоекологични проблеми в общината няма. С ъ с т о я н и е н а в о д и т е В резултат на спиране на голяма част от производствата в град Твърдица намаля замърсяването в повърхностните и подземните води и бяха подобрени качествените им показатели. Питейното водоснабдяване се осъществява от подземни и повърхностни водоизточници. Само част от гр. Твърдица има канализационна мрежа за отпадни битови води. Разработен е проект за пречиствателна станция за отпадни битови води, изграждането на която предстои.
  • 10.
    9 ПочвиПочви,, Замърсяване ствърдиЗамърсяване с твърди отпадъциотпадъци НеНе са идентифицираниса идентифицирани критични източници накритични източници на замърсяване на почвитезамърсяване на почвите по вид дейности,по вид дейности, количество и качество.количество и качество. Един от основнитеЕдин от основните източници наизточници на замърсяване в общинатазамърсяване в общината са битовите иса битовите и селскостопанскитеселскостопанските отпадъци, затова сеотпадъци, затова се пристъпва към обхващанепристъпва към обхващане на местата със старина местата със стари замърсявания изамърсявания и закриване назакриване на неконтролираните депа инеконтролираните депа и сметища.сметища. П о ч в и, з а м ъ р с я в а н е с т в ъ р д и о т п а д ъ ц и Почви Не са идентифицирани критични източници на замърсяване на почвите по вид дейности, количество и качество. Замърсяване с твърди отпадъци Един от основните източници на замърсяване в общината са битовите и селскостопанските отпадъци, затова се пристъпва към обхващане на местата със стари замърсявания и закриване на неконтролираните депа и сметища.
  • 11.
    10 УрбанистиченУрбанистичен модел намоделна гр.Твърдицагр.Твърдица За мен най-важните елементи в един опростен модел на гр.Твърдица са Централната градска част, Ж.П. линията и гарата, кв.Козарево, Конаре, Промишлената зона, Хвостохранилището, реките Студена, Козаревска, Стара и не на последно място - входно-изходните артерии.
  • 12.
    11 УрбанистиченУрбанистичен анализ наанализна Централната част на градаЦентралната част на града Около един просторен централен площад са построени основните сгради - Културен дом., Хотел с ресторант, Сграда на Общинския съвет. Църквата е някак си отдалечена, скрита и за това не мога да я възпроизведа по спомен, но може би разбиранията преди 40 години, когато Твърдица е била обявена за град са били такива. Обслужването (магазини, заведения) е разпръснато по основните лъчи, сред жилищни квартали и групи, но така разхождайки се човек, едновременно е сред зеленина, но се чувства в градски център. Обяснението за тази лека разпокъсаност е просто - част от обектите са се появили по-късно, но съм сигурен, че така живота на местните е по-удобен. Училищните сгради са изнесени, извън това, което усетих като център. (Пловдив - училищата оформят нови центрове; Костонброд - заведенията и търговските обекти те водят по маршрут в кръг, покрай двата площада).
  • 13.
    12 На сутринта видяхметака опасното шламохранилище, допълнено със сметище под всякакви норми - е това е положението, шламът е купен и се извземва, обаче пари за каквато и защита от разпрашаване няма. Няма и да има, защото подобни инсталации, дори и най-простата - човек с маркуч, ще лишат общината от всякакви средства. Какво да правим - да дадем препоръки да се изпишат кашони с хартия за проекти за финансиране и т.н., но подобни имат смисъл, ако общината инвестира по-голямата част от средствата. Но определено има смисъл да се търси сътрудничество. Помощ от държавата - няма смисъл, защото просто има много, много по-замърсени, приоритетни територии и селища. Дори да вземем София - всеки е виждал твърдите частици по пресния сняг, особено големи и черни в североизточните, близки до Кремиковци райони. Другото, което не виждаме - дишаме.
  • 14.
    13 Екологични проблеми /Екологичен потенциал •липса на •сметище •липса на пречиствателна •станция •проблеми с канализацията хвостохранилище •чиста природа, планина •традиционно •земеделие •контролиран дърводобив, професионално образование екообразование Същата мразовита ноемврийска утрин минахме и покрай заключения портал на обогатителната фабрика, дето някой я купил на безценица, ама сега се чуди какво да прави с нея. Тя напомняше на дните, в които животът в твърдица е врял и кипял, стотици хора са прекосявали моста до нея или са се качвали на автобусите за мините и тя е бълвала, бълвала екологични проблеми, които избиват сега, заедно с нови социални, след нейното спиране. За добро или лошо - вече не работи. А от вестниците научихме, че и мините не работят, в тези, които не са затворени има стачка. Най-добър удар май е направил тоя дето е купил въжената линия за скраб.
  • 15.
    14 Екологични проблеми Локални: Решими на местнониво или със съдействието на по-висша инстанция. Финансови проблеми Глобални: На пръв поглед без решение. Инвестиции в екообразование До тук стана ясно, че има едни конкретни, много точни, местни и едновременно с това труднорешими екопроблеми. Обаче заедно с тях, има едни глобални, неясни, дето уж всеки разбира. Добре, кое щади повече природата - използването на химикалки или моливи, работата пред компютър, или на лист хартия, на черна, на бяла дъска (разбира се за работи, в които тези средства са взаимозаменими, като например тези бележки). Какъв е екологичния начин на живот - дървена къща и кола, която гори 3 на сто, ползвана тогава и само тогава, когато няма градски транспорт. Или просто да се откажем от всичко, като Св.Иван Рилски или Буда, или просто поне да се стараем да живеем по-екологично. В къщи събрах 30 кг хартия за вторични суровини (по разбираеми причини никой не я е върнал - да се изкили за 1,50лв.) и се спъвам в нея всяка сутрин, но няма да я изхвърля в контейнера (баща ми предложи - 'що не вземеш такси и да му платиш, като върнеш хартията, или не, по-добре просто му я връчи, ако не попаднеш на някой нервак дето да те набие, ще я върне, нали се е разкарал вече до нас'). На някой от тези въпроси не мога да отговоря, дори и след два семестъра ОСУР и няколко години в неправителствена организация, преди тейкото следване по специалността урбанизъм.
  • 16.
    15 ИдеиИдеи за решаванена наболелиза решаване на наболели екологични проблемиекологични проблеми ДаДа се създаде механизъм, чрез който да сесе създаде механизъм, чрез който да се акумулират средства заакумулират средства за екопроектиекопроекти Преките инвестиции за откупуване на земя и другиПреките инвестиции за откупуване на земя и други активи от общината да бъдат инвестирани вактиви от общината да бъдат инвестирани в екология. По този начин ще се привлекат повечеекология. По този начин ще се привлекат повече инвестицииинвестиции Строг контрол над тези средстваСтрог контрол над тези средства Търсене на партньорство със самите инвеститори,Търсене на партньорство със самите инвеститори, финансиращи организации:финансиращи организации: Правителствени иПравителствени и неправителственинеправителствени От България и от чужбинаОт България и от чужбина Преструктуриране на общинските бюджети, мнениеПреструктуриране на общинските бюджети, мнение на хората, от какво са склонни да се откажат зана хората, от какво са склонни да се откажат за екологияекология Добре де, значи да не правим нищо. А не може ли общината да съдаде някакъв механизъм, когато мечтаните инвестиции дойдат, малко по малко да бъдат акумулирани за тези, най-належащи проблеми. Според мен така ще бъдат привлечени инвеститори, точно в тези чисти отрасли - купуваш (общинска) земя за хотел и знаеш, че парите до стотинка са отишли за подобряване на екологичната обстановка; строиш консервно предприятие и знаеш, че то ще произвежда малко по малко по-чисти продукти. Добре, можем ли да го направим така, има ли план, стратегия, разпоредба, с която да се гарантира подобна идея, документ, в който да вярват инвеститорите. Има ли смелост един управленски екип, който се радва дълги години на обществено доверие и обикновено не инвестира в евтини агитации, за пред гласоподавателите, да приеме такъв документ. Той може би ще бъде първи, пилотен и ще бъде много ефективен, защото пилотен проект е равно на добър финансов старт, от тези, които финансират. Може би е добре хората да бъдат попитани, не чрез социологически изследвания с напудрени въпроси, а просто така, на улицата, междусъседски, така както ние в комплексите на големите градове сме забравили да си говорим, дали виждат смисъл в подобен проект, идея, биха ли заменили шлама с дупки по-улиците, площад с хартийки, фасове и буклученца, като няма кой да го чисти, или пък нещо друго, което до сега си е било на ред.
  • 17.
    16 ЗащоЗащо общината трябвадаобщината трябва да инвестира в екообразование?инвестира в екообразование? нене е залегнало като част от задължителното (средно)е залегнало като част от задължителното (средно) образованиеобразование слаба ангажираност на държавата към професионалното образованиеслаба ангажираност на държавата към професионалното образование НПО се нуждаят от подкрепаНПО се нуждаят от подкрепа големи девиденти за обществото, но след дълъг период наголеми девиденти за обществото, но след дълъг период на инвестиране, нужда от стабилни проектиинвестиране, нужда от стабилни проекти екосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, наекосъзнанието е ключ No1 за решаване на екопроблемите, на всички равнищавсички равнища -- локално, регионално, глобалнолокално, регионално, глобално за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието,за момента няма кой друг да се ангажира с екообразованието, нужда от цялостна стратегиянужда от цялостна стратегия Според мен първата стъпка е общината да инвестира в екообразование, но разумно, дори и големи суми, да пропусне да закърпи няколко дупки в уличната мрежа, но разумно.
  • 18.
    17 ДобриДобри страни настранина екоеко-- образованиетообразованието ОбразованиеОбразование -- ако не друго, то поне ни прави поако не друго, то поне ни прави по-- добри хорадобри хора Поставя основите, ако не ние, то бъдещитеПоставя основите, ако не ние, то бъдещите поколенияпоколения Интересно; няма как да бъде задължително, нямаИнтересно; няма как да бъде задължително, няма оценки и това го прави още по интереснооценки и това го прави още по интересно Модерно е и с това спомага за бъдещата реализацияМодерно е и с това спомага за бъдещата реализация Решава един много простичък проблем на младитеРешава един много простичък проблем на младите хорахора –– занимава ги с нещо, замества апатия, пороцизанимава ги с нещо, замества апатия, пороци Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг,Лавинообразно, всеки проект води след себе си друг, хората засилват интереса си към екообразованиехората засилват интереса си към екообразование Привлича бизнесаПривлича бизнеса Добре де, каква е връзката с младите хора (ако сте чели до тук се досещате - ...) екообразование. На първо място то е образование - ако не друго, то поне ни прави по-добри хора, или поне аз така го чувствам и продължавам да уча и да ходя на училище. От друга страна, то е еко-образование, не решава точни, конкретни проблеми, но поставя основите, ако не ние, то бъдещите поколения, създадени от нас, които са и наша отговорност. Освен това е и интересно. Няма как да бъде задължително (няма ли...), няма оценки, изпитваници и това го прави още по интересно. Модерно е и с това спомага за бъдещата реализация, още повече за места, които са направили своя избор, не искат повече пара и тежки машини. Ако щете, дори високите технологии не могат да минат без него, разните му там сертификати. Ползата за младите хора - решава, за мен най-сериозния проблем (дето едва ли сме се замисляли), а именно 'какво да правим тази вечер'. Ние сме прекарали хиляди вечери сами, със семейството - в къщи пред телевизора. Без това да ни е изнервяло, даже ни е разтоварвало. Младият човек иска да промени света, иска забавления, именно телевизията е виновна, консуматорско общество ли..., списанието с коли или албима на любимата фолк певица, дето съм събирал две седмици за него нищо не струва пред Г-класите на поредния покушен наркобарон или приказните тоалети, сътворени от Рич Форестър по 'Дързост и Красота' (или нещо по модерно като 'Ориндж Каунти', но т'ва гледам с мама вечер). Интернет - вече всичко е достъпно, 3D-игри - вече всичко е почти реално. Има някакъв смисъл да се инвестира в екообразование и за това чичковците от фондациите, освен да си прехвърлят пачки, от време навреме финансират и то с преимущество, подобни проекти. Добре, щом е толкова хубаво дайте да го купим това екообразование. Не е толкова лесно, то не се купува. Колкото трудно се създава екосъзнание, толкова трудно се създават реални, употребявани източници на екообразование. Добре, да купим книги, или по-добре - да купим компютри. Рискуваме никой да не ги ползва, или още по-лошо - да бъдат поредната 'лоша' играчка.
  • 19.
    18 ПрепоръкиПрепоръки:: ДаДа се инвестираразумно, дори и с големи суми, носе инвестира разумно, дори и с големи суми, но като се използва целия потенциал:като се използва целия потенциал: работещи и неработещи неправителствени организацииработещи и неработещи неправителствени организации материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вечематериална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече създадени, разширяването им)създадени, разширяването им) доброволен труд, преподаватели (незаети, без специалнадоброволен труд, преподаватели (незаети, без специална квалификация, заплащане само на разходиквалификация, заплащане само на разходи библиотекибиблиотеки селскостопански дворовеселскостопански дворове Да се инвестира в проекти, а не просто във вещиДа се инвестира в проекти, а не просто във вещи Да се ползва чуждия опитДа се ползва чуждия опит Отделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращиОтделните актьори (бизнесът, НПО, финансиращи организации, отделни лица) да бъдат равноправниорганизации, отделни лица) да бъдат равноправни партньори на общината, да не се делят на големи ипартньори на общината, да не се делят на големи и малкималки Да се пишат проекти, да се търси външно финансиране, на всяка цена, да се ползват 'до дупка' съществуващите ресурси, като работещи и неработещи неправителствени организации, материална база, помещения, кабинети, интернетклубове (вече създадени, разширяването им), доброволен труд, преподаватели (дори незаети, дори без специална квалификация, заплащане само на дневни, примерно, които да мотивират хората да работят все пак), библиотеки, селскостопански дворове ако щете. Просто някой трябва да се ангажира, да пише проекти, конкурентноспособни, с голямо собствено участие, да чете проекти. Аз съм сигурен, че след първия спечелен, машината ще заработи.
  • 20.
    19 СС времето можемладите хора да се превърнат ввремето може младите хора да се превърнат в реклама на своя роден град. Да бъдат наистина пореклама на своя роден град. Да бъдат наистина по-- добри, да оползотворят възможностите за обучение вдобри, да оползотворят възможностите за обучение в Твърдица, да пътуват и да получават образование иТвърдица, да пътуват и да получават образование и опит в големите центрове в странатаопит в големите центрове в страната и чужбина, да се връщат и да гои чужбина, да се връщат и да го прилагат, разгръщайки потенциалаприлагат, разгръщайки потенциала на своя роден домна своя роден дом
  • 21.
    20 ДаДа запазим природатачиста!запазим природата чиста! Благодаря Ви за вниманието!Благодаря Ви за вниманието! Забележка:Забележка: използванатаизползваната литература е приложеналитература е приложена вв ..pdfpdf документ вдокумент в директориятадиректорията
  • 22.
    Õàðòà íà åâðîïåéñêèòåãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò (Îëáîðãñêà õàðòà) Оäîáðåíà îò ó÷àñòíèöèòå â Åâðîïåéñêàòà êîíôåðåí íà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå, ïðîâåäåíà âция Îëáîðã, Äàíèÿ íà 27 ìàé 1994 ã. •×àñò I: Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå: Åâðîïåéñêè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòте градове •×àñò II: Êàìïàíèÿ íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãðàäîâå •×àñò III: Àíãàæèðàíå ñ ïðîöåñèòå íà 21: ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çàМестен дневен ред ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò ×ÀÑÒ I Äåêëàðàöèÿ çà ñúãëàñèå âð éñêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòЕ опе те I.1. Ðîëÿòà íà åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè Õàðòà, äåêëàðèðàìå, ÷å â õîäàт íà èñòîðè÷åñêîòî ðàçâèòèå íàøèòå ãðàäîâå ñà ñúùåñòâóâàëè â ñâîèòå ñîáñòâåíè ðàìêè è ñà íàäæèâåëè èìïåðèè, íàöèîíàëíè äúðæàâè è ðåæèìè, îöåëÿâàéêè êàòî öåíòðîâå íà ñîöèàëåí æèâîò, íîñèòåëè íà èêîíîìèêèòå íè è ïàçèòåëè íà êóëòóðàòà, íàñëåäñòâîòî è òðàäèöèèòå. Ñúùî êàòî ñåìåéñòâîòî çà õîðàòà, ãðàäîâåòå ñà áèëè îñíîâíèòå åëåìåíòè íà îáùåñòâîòî è äúðæàâàòà. Òå ñà áèëè öåíòðîâå íà èíäóñòðèÿòà, çàíàÿòèòå, òúðãîâèÿòà, îáðàçîâàíèåòî è ïðàâèòåëñòâîòî. Íèå ðàçáèðàìå, ÷å ñåãàøíèÿò íè ãðàäñêè ñòèë íà æèâîò è ïî-ñïåöèàëíî íà÷è òå çàни ðàçäåëåíèå íà òðóäà è ôóíêöèèòå, çåìåïîëçâàíåòî, òðàíñïîðòúò, ïðîìèøëåíîòî ïðîèçâîäñòâî, çåìåäåëèåòî, ïîòðåáëåíèåòî è äåéíîñòèòå çà çàáàâëåíèå, à îòòàì è íàøèÿò æèçíåí ñòàíäàðò íè ïðàâÿò èçêëþ÷èòåëíî îòãîâîðíè çà ìíîãî ïðîáëåìè íà îêîëíàòà ñðåäà, ïðåä êîèòî ñå èçïðàâÿ ÷îâå÷åñòâîòî. Òîâà å èçêëþ÷èòåëíî âÿðíî, òúé êàòî 80% îò åâðîïåéñêîòî íàñåëåíèå æèâåå â ãðàäñêèòå ðàéîíè. Íèå ñìå íàó÷èëè, ÷å ñåãàøíîòî íèâî íà êîíñóìàöèÿ íà ðåñóðñèòå â èíäóñòð ëèçèðàíèòåиа äúðæàâè íå ìîæå äà ñå ïîñòèãíå îò âñè÷êè õîðà, êîèòî ïîíàñòîÿùåì æèâåÿò ïî ñâåòà, à îùå ïî- ìàëêî îò áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ, áåç äà ñå óíèùîæè ïðèðîäíèÿò êàïèòàë. Óáåäåíè ñìå, ÷å óñòîé÷èâèÿò ÷îâåøêè æèâîò íà çåìíîòî êúëáî íå ìîæå äà ñå îñòèãíå áåçп óñòîé÷èâè ìåñòíè îáùíîñòè. Ìåñòíèòå âëàñòè ñà íàé-áëèçî äî åêîëîãè÷íèòå ïðîáëåìè è äî ãðàæäàíèòå, è ñïîäåëÿò îòãîâîðíîñòòà ñ âëàñòèòå íà âñè÷êè íèâà çà áëàãîòî íà ÷îâå÷åñòâîòî è íà ïðèðîäàòà. Åòî çàùî ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà îñíîâíè ó÷àñòíèöè â ïðîöåñà íà ïðîìÿíà íà æèçíåíèòå ñòèëîâå, ïðîèçâîäñòâîòî, ïîòðåáëåíèåòî è ïðîñòðàíñòâåíèòå ñòðóêòóðè. 1.2 Èäåÿ è ïðèíöèïè íà óñòîé÷èâîñòòà Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ðàçáèðàìå, ÷å èäåÿòà à ñòîé÷èâîòî ðàçâèòèå íè ïîìàãà äàз у áàçèðàìå ñâîÿ æèçíåí ñòàíäàðò âúðõó íîñåùàòà ñïîñîáíîñò íà ïðèðîäàòà. Íèå èñêàìå äà ïîñòèãíåì ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò, óñòîé÷èâè èêîíîìèêè è óñòîé÷èâîñò íà îêîëíàòà ñðåäà. Ñîöèàëíàòà ñïðàâåäëèâîñò íåïðåìåííî òðÿáâà äà ñå îñíîâàâà âúðõó èêîíîìè÷åñêà ñòàáèëíîñò è ñïðàâåäëèâîñò, êîèòî èçèñêâàò åêîëîãè÷íà óñòîé÷èâîñò. Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ïîääúðæàíå íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë. Ò çèñêâà îò íàñя и ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå îáíîâÿåìè ìàòåðèàëíè, âîäíè è åíåðãèéíè ðåñóðñè, äà íå íàäâèøàâà ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ïðèðîäíèòå ñèñòåìè ìîãàò äà ãè ïîäíîâÿâàò, à ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî êîíñóìèðàìå íåîáíîâÿåìè ðåñóðñè, äà íå íàäõâúðëÿ ñêîðîñòòà, ñ êîÿòî ñå çàìåíÿò óñòîé÷èâèòå îáíîâÿåìè ðåñóðñè. Åêîëîãè÷íàòà óñòîé÷èâîñò îçíà÷àâà ñúùî, ÷å ðàçìåðúò íà åìèòèðàíèòå çàìúðñèòåëè íå íàäâèøàâà êàïàöèòåòà íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà äà ãè óñâîÿò è ïðåðàáîòÿò. Åêîëîãè÷íàòà ñòàáèëíîñò âêëþ÷âà è ïîääúðæàíåòî íà áèîëîãè÷íîòî ðàçí ðàçèå, íооб а ÷îâåøêîòî çäðàâå, à òàêà ñúùî è íà êà÷åñòâîòî íà âúçäóõà, âîäàòà è ïî÷âàòà íà ñòàíäàðòíè íèâà, äîñòàòú÷íè çà íåïðåêúñíàòîòî ïîääúðæàíå íà ÷îâåøêèÿ æèâîò è áëàãîñúñòîÿíèå, êàêòî è íà æèâîòà íà æèâîòíèòå è ðàñòåíèÿòà. 1.3 Ìåñòíè ñòðàòåãèè ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñòòà
  • 23.
    Óáåäåíè ñìå, ÷åãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå ñà êàêòî íà - îëÿìàòà åäèíèöà, êîÿòî ìîæåй г ïúðâîíà÷àëíî äà ñå îáúðíå êúì ìíîãî ãðàäñêè àðõèòåêòóðíè, ñîöèàëíè, èêîíîìè÷åñêè, ïîëèòè÷åñêè è ïðèðîäîðåñóðñíè è åêîëîãè÷íè äèñáàëàíñè, íàíàñÿùè âðåäà íà íàøèÿ ñúâðåìåíåí ñâÿò, òàêà è íàé- ìàëêèÿ ìàùàá, â êîéòî ïðîáëåìèòå ìîãàò äà ñå ðåøàò ïî öÿëîñòåí è óñòîé÷èâ íà÷èí. Òúé êàòî âñåêè ãîëÿì ãðàä å ðàçëè÷åí, òðÿáâà äà íàìåðèì èíäèâèäóàëíè íà÷èíè çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íèå ùå èíòåãðèðàìå ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà âúâ âñè÷êè íàøè ïîëèòèêè è ùå ïðåâúðíåì ñèëíèòå ñòðàíè íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå â îñíîâà çà ïîäõîäÿùè ñòðàòåãèè íà ìåñòíî íèâî. 1.4 Óñòîé÷èâîñòòà êàòî ñúçèäàòåëåí ìåñòåí, òúðñåù áàëàñ ïðîöåñ Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å óñòîé÷ íå å íèòî êîíöåïöèÿ, íèòîивостта íåèçìåííî ñúñòîÿíèå, à åäèí ñúçèäàòåëåí, ìåñòåí, òúðñåù áàëàíñ ïðîöåñ, êîéòî ñå îòíàñÿ äî âñè÷êè îáëàñòè íà âçèìàíåòî íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Òîé îñèãóðÿâà òåêóùà îáðàòíà âðúçêà êúì óïðàâëåíèåòî íà ãîëåìèÿ èëè ìàëêèÿ ãðàä, ÷èèòî äåéíîñòè ãðàäñêàòà åêîñèñòåìà êúì áàëàíñводят èëè ÿ îòäàëå÷àâàò îò íåãî. ×ðåç èçãðàæäàíå íà óïðàâëåíèåòî îêîëî ñúáðàíàòà ÷ðåç òàêúâ ïðîöåñ èíôîðìàöèÿ, ãðàäúò ðàáîòè êàòî åäíî îðãàíè÷íî öÿëî è ïðîÿâÿâà âëèÿíèåòî ñè âúâ âñè÷êè âàæíè äåéíîñòè. Ñ ïîìîùòà íà òàêúâ ïðîöåñ ãðàäúò è íåãîâèòå ãðàæäàíè ìîãàò äà ïðàâÿò èíôîðìèðàí èçáîð. ×ðåç ïðîöåñ íà óïðàâëåíèå, êîéòî ñå êîðåíè â óñòîé÷èâîñòòà, ìîãàò äà ñå âçåìàò ðåøåíèÿ, êîèòî íå ñàìî ïðåäñòàâÿò èíòåðåñèòå íà òåêóùî çàèíòåðåñîâàíèòå ëèöà, íî ñúùî òàêà è íà áúäåùèòå ïîêîëåíèÿ. 1.5 Ðåøàâàíå íà ïðîáëåìè ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å íèê ðàä íå ìîæå äà ñè ïîçâîëè äàой г èçíåñå ïðîáëåìèòå ñè â åäíà ïî-øèðîêà îêîëíà ñðåäà èëè â áúäåùåòî. Ïîðàäè òîâà âñÿêàêâè ïðîáëåìè èëè äèñáàëàíñè â ðàìêèòå íà ãðàäà íàé-íàïðåä ñå áàëàíñèðàò íà ñîáñòâåíî íèâî è ñàìî àêî òîâà ñå îêàæå íåâúçìîæíî, ìîãàò äà ïîãúëíàò îò ïî-ãîëÿìà åäèíèöà íà ðåãèîíàëíî èëèсе íàöèîíàëíî íèâî. Òîâà å ïðèíöèïúò íà ðåøàâàíå íà ïðîáëåìèòå ÷ðåç âúíøíè ñïîðàçóìåíèÿ. Ïðèëàãàíåòî íà òîçè ïðèíöèï ùå äàäå íà âñåêè ãîëÿì èëè ìàëúê ãðàä ñâîáîäàòà äà îïðåäåëè õàðàêòåðà íà ñâîèòå äåéíîñòè. 1.6 Ãðàäñêàòà èêîíîìèêà ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å îãðàí âàùèÿò ôàêòîð çà íàøåòîича èêîíîìè÷åñêî ðàçâèòèå å ïðèðîäíèÿò êàïèòàë - àòìîñôåðàòà, ïî÷âàòà, âîäàòà è ãîðèòå. Ïîðàäè òîâà òðÿáâà äà èíâåñòèðàìå â .  ïîðÿäúêà íà ïðèîðèòåòà òîâà èçèñêâà:него 1)èíâåñòèöèè â ñúõðàíåíèåòî íà îñòàâàùèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë, (ïîäïî÷âåíè âîäè, ïî÷âè è ïðèðîäíè ñðåäè çà ðåäêè âèäîâå); 2)íàñúð÷àâàíå íà ðàñòåæà íà ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç íàìàëÿâàíå íà íàøåòî íèâî íà òåêóùà åêñïëîàòàöèÿ (íåâúçñòàíîâÿåìà åíåðãèÿ); 3)èíâåñòèöèè çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó çàïàñèòå îò ïðèðîäíèÿ êàïèòàë ÷ðåç ðàçøèðÿâàíå íà êóëòèâèðàíèÿ ïðèðîäåí êàïèòàë (ïàðêîâå çà âúòðåøíîãðàäñêî âúçñòàíîâÿâàíå çà îáëåê÷àâàíå íà íàòèñêà âúðõó åñòåñòâåíèòå ãîðè); 4)íàðàñòâàíå íà åôåêòèâíîñòòà íà èçïîëçóâàíå íà ïðîäóêòà îò êðàéíèÿ ïîòðåáèòåë (åíåðãîåôåêòèâíè ñãðàäè è åêîëîãè÷íî äðóæåëþáåí ãðàäñêè òðàíñïîðò). 1.7 Ñîöèàëíà ñïðàâåäëèâîñò çà ãðàäñêà óñòîé÷èâîñò Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å áåäí ñà íàé-çëå çàñåãíàòè îò åêîëîãè÷íèòåите ïðîáëåìè (øóì è âúçäóøíî çàìúðñÿâàíå îò òðàíñïîðòà, ëèïñà íà óäîáñòâà, íåçäðàâîñëîâíè æèëèùà, ëèïñà íà ïàðêîâå) è ñà íàé-ìàëêî ñïîñîáíè äà ãè ðåøàò. Íåðàâíîìåðíîòî ðàçïðåäåëåíèå íà áîãàòñòâîòî ïðè÷èíÿâà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå è ïðàâè ïðîìåíèòå ïî-òðóäíè. Íèå âúçíàìåðÿâàìå äà èíòåãðèðàìå îñíîâíèòå ñîöèàëíè ïîòðåáíîñòè íà õîðàòà, à òàêà ñúùî è ïðîãðàìèòå çà çäðàâíîòî îáñëóæâàíå, çàåòîñòòà è ïðîãðàìè çà æèëèùíî íàñòàíÿâàíå ñúñ çàùèòàòà íà îêîëíàòà ñðåäà. Èñêàìå äà ñå íàó÷èì îò ïúðâîíà÷àëíèÿ îïèò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâè æèçíåíè ñòèëîâå, çà äà ìîæåì ïî-ñêîðî äà ðàáîòèì çà ïîäîáðÿâàíå êà÷åñòâîòî íà íà÷èíèòå íà æèâîò íà ãðàæäàíèòå, îòêîëêîòî ïðîñòî äà óâåëè÷àâàìå êîíñóìàöèÿòà. Ùå ñå îïèòàìå äà ñúçäàäåì ðàáîòíè ìåñòà, êîèòî äà äîïðèíàñÿò çà óñòîé÷è ñòòà íà îáùíîñòòàво
  • 24.
    è òàêà äàíàìàëÿâà áåçðàáîòèöàòà. Êîãàòî òúðñèì äà ïðèâëå÷åì õîðà èëè äà ñúçäàäåì ðàáîòà,се ùå îöåíÿâàìå ðåçóëòàòèòå îò âñÿêà âúçìîæíîñò çà ñòîïàíñêà äåéíîñò îò ãëåäíà òî÷êà íà óñòîé÷èâîñòòà, çà äà ïîîùðèì ñúçäàâàíåòî íà äúëãîñðî÷íà çàåòîñò è ïðîäóêòè ñ äúëúã æèâîò â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïèòå íà óñòîé÷èâîñòòà. 1.8 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâî çåìåïîëçóâàíå Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îò÷èòàìå âàæíîñòòà íà îëèòèêèòå íà ïëàíèðàíå çà åôåêòèâíîп çåìåïîëçóâàíå è ðàçâèòèå, ðàçðàáîòåíè îò íàøèòå ìåñòíè âëàñòè, êîèòî âêëþ÷âàò ñòðàòåãè÷åñêîòî åêîëîãè÷íî îöåíÿâàíå íà âñè÷êè ïëàíîâå. Òðÿáâà äà ñå âúçïîëâàìå îò îáõâàòà, ïðåäëàãàí îò ïî- ãîëåì íà íàñåëåíèåòî, çà äà îñèãóðèì åôèêàñåí îáùåñòâåí òðàíñïîðò è åíåðãèÿ, êàòîата обемност ñúùåâðåìåííî ïîääúðæàìå ÷îâåøêèÿ ìàùàá íà ðàçâèòèå. È ïðè ïðèåìàíåòî íà ãðàäñêè îáíîâèòåëíè ïðîãðàìè çà âúòðåøíè ãðàäñêè çîíè, è ïðè ïëàíèðàíåòî íà íîâè êâàðòàëè, íèå ùå òúðñèì ðàçëè÷íè íà÷èíè, çà äà íàìàëèì íåîáõîäèìîñòòà îò ìîáèëíîñò. Èäåèòå çà ñïðàâåäëèâà ðåãèîíàëíà âçàèìîçàâèñèìîñò òðÿáâà äà íè äàäàò âúçìîæíîñò äà áàëàíñèðàìå ïîòîöèòå ìåæäó ãðàäà è ïðîâèíöèÿòà è äà ïðåäîòâðàòèì ïîëîæåíèåòî, ïðè êîåòî ãðàäîâåòå ïðîñòî ùå åêñïëîàòèðàò ðåñóðñèòå íà çàîáèêàëÿùèòå ãè ðàéîíè. 1.9 Ìîäåëè çà óñòîé÷èâà ãðàäñêà ìîáèëíîñò Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ùå ñå áîðèì çà ïîäîáðÿ íå íà äîñòúïíîñòòà è ïîääúðæàíå íàва ñîöèàëíîòî áëàãîñúñòîÿíèå è ãðàäñêèòå ñòèëîâå íà æèâîò ñ ïî-ìàëêî òðàíñïîðò. Çíàåì, ÷å çà åäèí óñòîé÷èâ ãðàä íå ñå íàëàãà äà íàìàëÿâà ïðèíóäèòåëíàòà ìîáèëíîñò è äà ñïèðà íàñúð÷àâàíåòî è ïîää íà íåíóæíàòà óïîòðåáà íà ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà. Ùå äàäåì ïðèîðèòåò íàържането åêîëîãè÷íî èçäúðæàíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà (â ÷àñòíîñò õîäåíå ïåøà è êàðàíå íà âåëîñèïåäè) è ùå ïîñòàâèì êîìáèíàöèÿòà îò òåçè ñðåäñòâà â öåíòúðà íà óñèëèÿòà íè çà ïëàíèðàíå. Èíäèâèäóàëíèòå ìîòîðíè òðàíñïîðòíè ñðåäñòâà çà ãðàäñêè òðàíñïîðò òðÿáâà äà èìàò ñïîìàãàòåëíà ôóíêöèÿ çà óëåñíÿâàíå íà äîñòúïà äî ìåñòíè óñëóãè è çà ïîääúðæàíå íà èêîíîìè÷åñêàòà àêòèâíîñò íà ãðàäà. 1.10 Îòãîâîðíîñò çà êëèåíòà â ãëîáàëåí ìàùàá Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ðàçáèðàìå, ÷å çíà÷èòå òå ðèñêîâå, ïîñòàâåíè îò ãëîáàëíîòîлни çàòîïëÿíå ïðåä ïðèðîäíèòå è èçãðàäåíè ñðåäè è ïðåä áúäåùèòå ÷îâåøêè ïîêîëåíèÿ, èçèñêâàò îòêëèê, äîñòàòú÷åí âúçìîæíî íàé-ñêîðî äà ñòàáèëèçèðà è ñëåä òîâà äà íàìàëè åìèñèèòå îò ïàðíèêîâè ãàçîâå â àòìîñôåðàòà. Ñúùî òàêà âàæíî å äà ñå çàùèòÿò ãëîáàëíèòå ðåñóðñè îò áèîìàñà, êàòî íàïðèìåð ãîðè è ôèòîïëàíêòîí, êîèòî èãðàÿò ñúùåñòâåíà ðîëÿ âúâ âúãëåðîäíèÿ öèêúë íà çåìÿòà. Ïðåêðàòÿâàíåòî íà åìèñèè îò èçêîïàåìè ãîðèâà èçèñêâà ïîëèòèêè è èíèöèàòèâè, êîèòî ñå îñíîâàâàò íà çàäúëáî÷åíî ðàçáèðàíå íà àëòåðíàòèâèòå è íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà êàòî åíåðãèéíà ñèñòåìà. Åäèíñòâåíèòå óñòîé÷èâè àëòåðíàòèâè ñà âúçñòàíîâÿåìèòå åíåðãèéíè èçòî÷íèöè. 1.11 Ïðåäîòâðàòÿâàíå íà èíòîêñèêàöèÿòà íà åêîñèñòåìèòе Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå, îñúçíàâàìå, ÷å âñå ï å÷å è ïîâå÷å òîêñè÷íè è âðåäíèов âåùåñòâà ñå îñâîáîæäàâàò âúâ âúçäóõà, âîäàòà, çåìÿòà, õðàíàòà è ïîðàäè òîâà òå ñå ïðåâðúùàò â ðàñòÿùà çàïëàõà çà ÷îâåøêîòî çäðàâå è çà åêîñèñòåìèòå. Ùå ïîëîæèì âñè÷êè óñèëèÿ, çà äà âèäèì, ÷å å ñïðÿíî ïî-íàòàòúøíîòî çàìúðñÿâàíå è å ïðåäîòâðàòåíà íåãîâàòà ïîÿâà ïðè ïúðâîèçòî÷íèêà. 1.12 Ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå êàòî ïðåäâàðèòåëíî óñëîâ eи Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ñìå óâåðåíè, ÷å èìàìå ñ àòà, çíàíèåòî è òâîð÷åñêèÿ ïîòåíил öèàë äà ðàçâèåì óñòîé÷èâè íà÷èíè íà æèâîò è äà ïðîåêòèðàìå è óïðàâëÿâàìå ñâîèòå ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò. Êàòî äåìîêðàòè÷íî èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè íà íàøèòå ìåñòíè îáùíîñòè íèå ñìå ãîòîâè äà ïîåìåì îòãîâîðíîñòòà çà ðåîðãàíèçàöèÿòà íà ãîëåìèòå íè è ìàëêè ãðàäîâå ïî ïúòÿ êúì óñòîé÷èâîñò. Ñòåïåíòà, äî êîÿòî ãîëåìèòå è ìàëêèòå ãðàäîâå ñà â ñúñòîÿíèå äà ïîñðåùíàò ïðåäèçâèêàòåëñòâîòî, çàâèñè îò òîâà äàëè ñà èì ïðåäîñòàâåíè ïðàâà çà ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå â ñúîòâåòñòâèå ñ ïðèíöèïà çà ïîä÷èíåíîñò. Îò ñúùåñòâåíî çíà÷åíèå å äà ñå ïðåäîñòàâÿò äîñòàòú÷íî ïðàâîìîùèÿ íà ìåñòíî íèâî è ìåñòíèòå âëàñòè äà ïîëó÷àò ñîëèäíà ôèíàíñîâà ïîìîù. 1.13 Ãðàæäàíèòå êàòî îñíîâíè äåéñòâóâàùè ëèöà è àíãàæèð å íà îáùíîñòòàан Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå îáåùàâàìå äà îòãîâîðè à çàäúëæм н åíèåòî, ïðåäñòàâåíî îò 21 - êëþ÷îâèÿò äîêóìåíò, îäîáðåí îò Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî çàДневен ред
  • 25.
    ðàáîòà ñ âñè÷êèñåêòîðè íà íàøèòå îáùíîñòè - ãðàæäàíè, ñòîïàíñêè ïðåäïðèÿòèÿ, çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ïðè ðàçðàáîòâàíåòî íà ïëàíîâåòå âúâ âðúçêà ñ 21. Íèå ïðèçíàâàìå àïåëà,Дневен ред çàëîæåí â Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò", çà ïîäÿëáà íà îòãîâîðíîñòòà ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà ïðè ïðèëîæåíèå íà ïðîãðàìàòà. Åòî çàùî ùå îñíîâàâàìå ðàáîòàòà ñè âúðõó ñúòðóäíè÷åñòâî ìåæäó âñè÷êè ñåêòîðè. Íà âñè÷êè ãðàæäàíè è çàèíòåðåñîâàíè ãðóïè ùå îñèãóðÿâàìå äîñòúï äî èíôîðìàöèÿòà è âúçìîæíîñò çà ó÷àñòèå â ïðîöåñèòå çà âçèìàíå íà ðåøåíèÿ íà ìåñòíî íèâî. Ùå òúðñèì âúçìîæíîñòè çà îáðàçîâàíèå è îáó÷åíèå ïî ïðîáëåìèòå íà óñòîé÷èâîñòòà íå ñàìî çà øèðîêàòà ïóáëèêà, íî è çà èçáðàíè ïðåäñòàâèòåëè è äëúæíîñòíè ëèöà íà ìåñòíèòå âëàñòè. 1.14 Èíñòðóìåíòè è ñðåäñòâà çà óïðàâëåíèå íà ãðàäîâåòåустойчиво Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, îáåùàâàìå äà èçïîëçâà å íàëè÷íèòå ïîëèòè÷åñêè è òåõíè÷åñêèм èíñòðóìåíòè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà ñúáèðàíå è îáðàáîòâàíå íà åêîëîãè÷íè äàííè: åêîëîãè÷íî ïëàíèðàíå, íîðìàòèâíè, èêîíîìè÷åñêè è êîìóíèêàöèîííè èíñòðóìåíòè (äèðåêòèâè, äàíúöè è òàêñè); à ñúùî òàêà è ìåõàíèçìèòå çà ïîâèøàâàíå íà îñâåäîìåíîñòòà, âêëþ÷âàùè ó÷àñòèå íà îáùåñòâåíîñòòà. Òúðñèì äà óñòàíîâèì íîâè ñèñòåìè çà åêîëîãè÷íî áþäæåòèðàíå, êîèòî ïîçâîëÿâàò óïðàâëåíèåòî íà íàøèòå ïðèðîäíè ðåñóðñè ïî ñúùî òîëêîâà èêîíîìè÷åí íà÷èí, ïî êàêúâòî óïðàâëÿâàìå ñèпаричните ðåñóðñè. Çíàåì, ÷å òðÿáâà äà áàçèðàìå ñâîèòå óñèëèÿ çà ðàçðàáîòâàíå íà ïîëèòèêè çà óïðàâëåíèå è â ÷àñòíîñò íàøèòå ñèñòåìè çà íàáëþäåíèå âúðõó îêîëíàòà ñðåäà, çà îäèòèðàíå, çà îöåíêà íàна âúçäåéñòâèÿòà, çà îñ÷åòîâîäÿâàíå, çà áàëàíñèðàíå è çà äîêëàäâàíå âúðõó ðàçëè÷íè âèäîâå èíäèêàòîðè, âêëþ÷èòåëíî òåçè çà êà÷åñòâîòî íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà, ãðàäñêèòå ïîòîöè, ãðàäñêèòå åòàëîíè è íàé-âàæíîòî - âúðõó èíäèêàòîðèòå çà óñòîé÷èâîñò íà ãðàäñêèòå ñèñòåìè. Íèå, ãîëåìèòå è ìàëêè ãðàäîâå, ïðèçíàâàìå, ÷å öÿëa åäíà ïîðåäèöà îò ïîëèò è äåéíîñòè,ики ïîëîæèòåëíè åêîëîãè÷íè ïîñëåäèöè, å áèëà âå÷å óñïåøíî ïðèëîæåíà â ìíîãî ãðàäîâå âдовели до Åâðîïà. Íî äîêàòî òåçè èíñòðóìåíòè ñà öåííè ñðåäñòâà çà íàìàëÿâàíå íà ñêîðîñòòà è íàòèñêà íà íåóñòîé÷èâîñòòà, òå ñàìè ïî ñåáå ñè íå îáðúùàò ïîñîêàòà íà íåóñòîé÷èâî ðàçâèòèå íà îáùåñòâîòî. Îùå ïîâå÷å ñ òàçè ñèëíà ñúùåñòâóâàùà åêîëîãè÷íà áàçà ãðàäîâåòå ñà â ÷óäåñíà ïîçèöèÿ çà èíòåãðèðàíå íà òåçè ïîëèòèêè è äåéíîñòè â åäèí ðúêîâîäåí ïðîöåñ çà óïðàâëåíèå íà ìåñòíèòå ãðàäñêè èêîíîìèêè ÷ðåç âñåîáõâàòåí óñòîé÷èâ ïðîöåñ.  òîçè ïðîöåñ íèå ñìå ïðèçîâàíè äà ðàçðàáîòèì ñâîè ñîáñòâåíè ñòðàòåãèè, äà ãè èçïðîáâàìå â ïðàêòèêàòà è äà ñïîäåëèì îïèòà ñè. ×ÀÑÒ II Êàìïàíèÿ óñòîé÷èâ ãðàäîâåза и в Европа Íèå, åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ïîäïèñàëè àçè àðòà, ùå ñå ïðèäâèæâàìåт Х çàåäíî íàïðåä êúì óñòîé÷èâîñò, êàòî ùå ñå ó÷èì îò ñîáñòâåíèÿ ñè îïèò è îò óñïåøíèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî. Ùå ñå íàñúð÷àâàìå âçàèìíî çà óñòàíîâÿâàíåòî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå ( 21), êàòî ïðè òîâà ùå óñèëâàìå âúòðåøíîòî âçàèìîäåéñòâèå ìåæäóМестен дневен ред âëàñòèòå è ùå ñâúðçâàìå òîçè ïðîöåñ ñ äåéñòâèÿòà íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç â îáëàñòòà íà ãðàäñêàòà îêîëíà ñðåäà. íèå äàâàìå èíèöèàòèâàòà çà Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñ ÷èâè ãîëåìè èПо този начин той ìàëêè ãðàäîâå, çà äà ïîîùðèì è ïîäêðåïèì äà ðàáîòÿò çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íà÷àëíàòàги ôàçà íà òàçè Êàìïàíèÿ ùå îáõâàíå äâåãîäèøåí ïåðèîä, ñëåä êîåòî íàïðåäúêúò ùå ñå îöåíÿâà íà Âòîðàòà åâðîïåéñêà êîíôåðåíöèÿ çà óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, êîÿòî ùå ñå ñúñòîè ïðåç 1996 ã. Íèå êàíèì âñÿêà ìåñòíà âëàñò - íà ãîëåìè èëè ìàëêè ãðàäîâå, èëè íà ïðîâèíöè âúâ âñÿêà åâðîïåéñêà ìðåæà îò ìåñòíè âëàñòè, äà ñå ïðèñúåäèíè êúì Êàìïàíèÿòà êàòî ïðèåìå è ïîäïèøå òàçè àðòà.Х Îòïðàâÿìå ìîëáà êúì îñíîâíèòå ìðåæè íà ìåñòíèòå âëàñòè â Åâðîïà äà ïð åìàò êîîðäèíèðàíåòî íàи Êàìïàíèÿòà. Ùå ñå ñúçäàäå îîðäèíàöèîíåí êîìèòåò îò ïðåäñòàâèòåëè íà òåçè ìðåæè è ùå ñåк ïîñòèãíå ñïîðàçóìåíèå çà åçè ìåñòíè âëàñòè, êîèòî íå ñà ÷ëåíîâå íà íèêîÿ ìðåæà.он
  • 26.
    Íèå ïðåäâèæäàìå, ÷åîñíîâíèòå äåéíîñòè íà Êàìïàíèÿòà ùå áúäàò: •ïîñðåäíè÷åñêà ðîëÿ çà âçàèìíà ïîäêðåïà ìåæäó åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå ïðè ñúçäàâàíåòî, ðàçâèòèåòî è ïðèëàãàíåòî íà ïîëèòèêèòå çà óñòîé÷èâîñò; •ñúáèðàíå è ðàçïðîñòðàíåíèå íà èíôîðìàöèÿ çà äîáðèòå ïðèìåðè íà ìåñòíî íèâî; •ðåêëàìèðàíå íà ïðèíöèïà íà óñòîé÷èâîñòòà ïðåä äðóãè ìåñòíè âëàñòè; •íàáèðàíå íà íîâè ;членове •ôîðìóëèðàíå íà ïðåïîðúêèòå çà ïîëèòèêàòà, àäðåñèðàíè äî Åâðîïåéñêàòà êîìèñèÿ; •îñèãóðÿâàíå íà ïðèíîñ êúì äîêëàäèòå çà óñòîé÷èâèòå ãðàäîâå íà åêñïåðòíàòà ãðóïà ïî ãðàäñêà åêîëîãèÿ; •ïîäêðåïà íà ñúçäàâàùèòå ïîëèòèêàòà íà ìåñòíî íèâî ïðè èçïîëçâàíåòî íà ïîäõîäÿùè ïðåïîðúêè è çàêîíîäàòåëñòâî îò Åâðîïåéñêèÿ ñúþç; •ðåäàêòèðàíå íà áþëåòèíà íà Êàìïàíèÿòà. •Òåçè äåéíîñòè èçèñêâàò ñúçäàâàíåòî íà îðäèíàöèÿ íà Êàìïàíèÿòà.ко •Íèå ùå ïîêàíèì è äðóãè îðãàíèçàöèè .за активна подкрепа
  • 27.
    ×ÀÑÒ III Àíãàæèðàíå âïðîöåñà íà Ìåñòåí íåâåí ðåä 21: ïëàíîâå çà óñòîé÷èâî ðàçâèòèåд íà ìåñòíî íèâî Íèå åâðîïåéñêèòå ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâ , îäïèñàëè òàçè Õàðòà, îáåùàâàìå ÷ðåçе п ïîäïèñâàíåòî é è ïðèñúåäèíÿâàíåòî ñè êúì Êàìïàíèÿòà íà åâðîïåéñêèòå óñòîé÷èâè ãîëåìè è ìàëêè ãðàäîâå, ÷å àêòèâíî ùå òúðñèì êîíñåíñóñ â íàøèòå îáùíîñòè ïî âúïðîñèòå íà Ìåñòåí äíåâåí ðåä çà 21 âåê äî êðàÿ íà 1996 ã. Òàêà ùå ïîñðåùíåì çàäúëæåíèåòî , óñòàíîâåíî îò Ãëàâà 28 íà Agenda 21,êàêòî áåøå ðåøåíî íà Ñâåòîâíàòà êîíôåðåíöèÿ â Ðèî äå Æàíåéðî ïðåç þíè 1992 ã. Ñ ïîìîùòà íà íàøèòå èíäèâèäóàëíè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå íèå ùå äîïðèíåñåì çà ïðèëàãàíåòî íà Ïåòàòà åêîëîãè÷íà ïðîãðàìà çà äåéñòâèå íà Åâðîïåéñêèÿ ñúþç "Êúì óñòîé÷èâîñò". Ïðîöåñèòå íà ìåñòíèòå Agenda 21 ùå ñå ðàçâèâàò íà áàçàòà íà ×àñò I íà òàçè Õàðòà. Ïðåäëàãàìå ïðîöåñ íà ïîäãîòîâêà íà åäèí ìåñòåí ïëàí çà äåéñòâèå äà â ÷âà ñëåäíèòåът клю åòàïè: •ñúîáðàçÿâàíå ñúñ ñúùåñòâóâàùèòå ìðåæè çà ïëàíèðàíå è ôèíàíñèðàíå, à òàêà ñúùî è ñ äðóãè ïëàíîâå è ïðîãðàìè; •ñèñòåìàòè÷íà èäåíòèôèêàöèÿ ÷ðåç øèðîêà îáùåñòâåíà êîíñóëòàöèÿ íà ïðîáëåìèòå è òåõíèòå ïðè÷èíè; •îïðåäåëÿíå íà ïðèîðèòåòà íà çàäà÷èòå ñ îãëåä íàñî÷âàíåòî èì êúì èäåíòèôèöèðàíèòå ïðîáëåìè; •ñúçäàâàíå íà êîíöåïöèÿ çà óñòîé÷èâà îáùíîñò ÷ðåç ïðîöåñ íà ó÷àñòèå, âêëþ÷âàù âñè÷êè ñåêòîðè íà îáùíîñòòà; •îò÷èòàíå è îöåíêà íà àëòåðíàòèâíè ñòðàòåãè÷åñêè âúçìîæíîñòè; •óñòàíîâÿâàíå íà äúëãîñðî÷åí ïëàí çà äåéñòâèå êúì óñòîé÷èâîñò, êîéòî âêëþ÷âà èçìåðÿåìè öåëè; •ïðîãðàìèðàíå íà ïðèëîæåíèåòî íà ïëàíà, âêëþ÷èòåëíî ïîäãîòîâêà íà ðàçïèñàíèå è èçÿâëåíèå çà ðàçïðåäåëåíèå íà çàäúëæåíèÿòà ìåæäó ïàðòíüîðèòå; •ñúçäàâàíå íà ñèñòåìè è ïðîöåäóðè çà íàáëþäåíèå è äîêëàäâàíå çà èçïúëíåíèåòî íà ïëàíà. Òðÿáâà äà ðàçãëåäàìå äàëè âúòðåøíèòå ðàçïîðåæäàíè íà íàøèòå ìåñòíè âëàñòè ñà ïîäõîäÿùè èя åôèêàñíè, çà äà ïîçâîëÿò ðàçâèòèåòî íà ïðîöåñèòå íà ìåñòíàòà Agenda 21,âêëþ÷èòåëíî íà äúëãîñðî÷íè ìåñòíè ïëàíîâå çà äåéñòâèå çà ïîñòèãàíå íà óñòîé÷èâîñò. Íåîáõîäèìè ñà óñèëèÿ çà ïîäîáðÿâàíå íà êàïàöèòåòà íà îðãàíèçàöèÿòà, êîèòî âêëþ÷âàò ðàçãëåæäàíå íà ïîëèòè÷åñêè ñïîðàçóìåíèÿ, àäìèíèñòðàòèâíè ïðîöåäóðè, îáùè è ìåæäóäèñöèïëèíàðíè äåéñòâèÿ, íàëè÷íè ÷îâåøêè ðåñóðñè è ìåæäóèíñòèòóöèîíàëíî ñúäåéñòâèå, îáõâàùàùî ðàçëè÷íè àñîöèàöèè è ìðåæè. Ïîäïèñàíà â ëáîðã, Äàíèÿ, 27 ìàé 1994 ã.О
  • 28.
    КРАТКО ОПИСАНИЕ НАПРОЕКТА Последна актуализация: септември, 2007 г. Стр. 1 от 2 Програма на ООН за развитие Интеграция на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България Работно заглавие: Проект „Конвенциите от Рио” Програмна област: Енергия и околна среда Номер на проекта: 00051783 Продължителност: ноември 2006-октомври 2010 Партньор по изпълнението: Министерството на регионалното рзвитие и глагоустройството Други партньори: Министерството на околната среда и водите Бюджет: $ 499,000 - ГЕФ $ 1,029,000 - Правителство на Р. България Донори: Глобален екологичен фонд Контакти: Управител на проекта Наталия Димитрова Програмен Директор, ПРООН: Карстен Гермер Национален Директор на проекта Валери Найденов, МРРБ Администратор на проекта: Илия Лазов Офис на проекта: Министерство на регионалното развитие и благоустройството ул. „Св. Св. Кирил и Методий” 17-19, ет. 6, ст. 601, 1202 София Тел.: +359.2.9405575 Факс: +359.2.9405575 Ел. поща: natalia@rioconventions.org ilia@rioconventions.org Уеб сайт: www.rioconventions.org Описание на проекта: Проект „Интеграция на глобалните проблеми по околна среда в процеса на регионално развитие в България” е съвместна инициатива на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), финансирана от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ). Проектът ще подпомага интеграцията на три конвенции - Конвенция на ООН за биологичното разнообразие (КБР), Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК) и Конвенция на ООН за борба с опустиняването (КБОООН), познати също като Конвенциите от Рио, в процесите на регионално развитие и териториално планиране. Цели на проекта: Дългосрочната цел на проекта е да насърчи активното интегриране на въпросите, свързани с глобалната екология, в процесите на регионално и местно развитие, както и устройство на територията. Това ще се постигне чрез укрепване на възможностите на МРРБ и на МОСВ да интегрират целите за опазване на глобалната околна среда в политиките и практиките за регионално развитие, както и в устройството на територията. Целеви регион: България Очаквани резултати от изпълнението на проекта: 1) Въвеждане на методология, умения, знания и система за управление на информацията за канализиране на глобалните проблеми на околната среда във формулирането, приложението и наблюдението на политиката за регионално развитие и устройство на териториите. 2) Институционални промени в съответни министерства, които надграждат капацитета придобит чрез образователната програма. 3) Преработени план за регионално развитие в един пилотен регион и теритоториален устройствен план в една община или група от общини чрез прилагане на вече изградения капацитет в Резултат 1 и 2. Ползи: • Адекватни умения необходими за ефективно канализиране на глобалните проблеми на околната среда в политиките за регионално развитие, получени от служители на ключови позиции в МРРБ и МОСВ • Въвеждане на подходяща система за обучение, подкрепа и получаване на знания с цел поддържане на постоянно увеличаващи се знания и умения у настоящи и нови служители на двете министерства. • Набор от индикатори, които да могат да се използват за оценка на въздействието от развитието и устройството на териториите на регионално, общинско и областно ниво за изпълнението на целите заложени в трите конвенции. • Институциите имат информацията нужна за разработка, приложение и наблюдение на стратегии/планове за регионално развитие, засягащи глобалната екология. • Институциите имат достъп до информация необходима за докладването на напредъка по смисъла на конвенциите касаещи глобалната екология. • Модели на документи за регионално развитие и устройство на територията.
  • 29.
    КРАТКО ОПИСАНИЕ НАПРОЕКТА Последна актуализация: септември, 2007 г. Стр. 2 от 2 Резултати от проекта към днешна дата: • Работещи Звено за управление на проекта: 15 ноември 2006 г. • Изпълнение на първоначални задания за събиране на необходимата информация за постигане на Резултат 1: Разработване на акредитирана образователна програма. • Първа среща на Управителния съвет на Проекта проведена на 19 февруари 2007 г. • Встъпителен семинар проведен на 21 февруари 2007 г. в София. • Участие в заключителна конференция по проект „Зелени програми за регионално развитие” (Greening Regional Development Programs Project), Будапеща, Унгария, 16-18 май 2007 г. • Разработена интернет страница на проекта. • Избрание международна и българска организация за разработка на обучителна програма за държавни служители в пресечната област на опазване на околната среда и регионалното развитие. • Анализ на нуждите за обучение чрез анкетиране на държавни служители от МРРБ, МОСВ, регионални структури и общини. • Преглед и адаптация на публикации разработени в рамките на проект „Зелени програми за регионално развитие”. Предстоящи дейности по проекта: • Втора среща на Управителния съвет на проекта. • Организиране на работно посещение за ключови участници в процеса на взимане на решения от МРРБ и МОСВ във Великобритания за обмен на добри практики със „зелени” проекти финансирани от Структурните фондове на ЕС. • Разработване на пакет от обучителни програми за държавни служители от МРРБ и МОСВ за интегриране на целите на Конвенциите от Рио в процеса на регионално развитие и териториално планиране в България. • Подбор на подходящи индикатори (и на техните източници) за измерване на резултатите от прилагането на трите конвенции от Рио в регионалното развитие и териториално планиране. • Преглед на добри практики в България и чужбина при прилагането на ГИС в регионалното, териториално и екологично планиране. • Разработка на публикации, базирани на резултатите от проект „Зелени програми за регионално развитие”.
  • 30.
    OITOBO~HUKHa ~oqyna) 3~aass:IIo3~a~kursa npanaraawes cseToBHaTau esponenc~anpmTma nomom B HHcTpyMenTa 3a manu3 n a: Y~e~urr3a moprec~onpmarane Ha n p H H w n n T e Ha y c m # r ~ ~ o mnpn camasme a ouemBme H a KH a pemonanmcTpaTerwa 3a npocTpmmeHopmsme H sa ynpaaneme Haeneprmm n pecypcwre Ha . B % B ~ A ~ H u ~ .~ O H R T H ~sa ~CTO#SMBU~ W C K I I O~UHOCTU. rpaqc~anonsmKa a nnmwpaie sa YCTO#SHBO pa3BHTMe. H U H O H ~ J ~ H ~3aKOHOAaTWIHa kl IIHCTATYWOHBTIHB PaMKB Ha llOJlHTMKaTB 38 YCTO#SNBO Pa3BHTHe B Perry6ne~aEw~rapaa. . h4e~~eI-Imesea pen 21 -pamaw, KOH@JIBKTH Ha m p e c m u B ~ ~ M O A ~ # C T B H XB npoyeca. Pona Ha r a m a a 6u3nec w Ha HenpmmcmeHm ccemp. . Memn meseH pea 21-cnewQasa Ha npo611eumB qempan~aa M ~ T O S H ~Eepona, BIJMOXHOCTH 3a M e m A y H a p O ~ OC%Tpy~kiWCTBO. . Mecmn meseH pen 21.06m~cwCTpaTerw 3a YCTO#YBBO p a 3 ~ m ~ ~ e :uma, npuopmeru H yracTHaw. . Memy~apon~aa e c m m a 3a cmpymaqecmo snocmrmem Ha YCTO~~IIBOrpancKo P ~ ~ B H T H ~- Ka~nanun Ha Esponeilcmi-re~ C T O ~ H B BrpwoBe, Mexny~apone~cweT 3a uecmm uHumamBH B 06nac-mHa oKonnaTa cpem(ICLEI) a ap. 6. C o u ~ o ~ y n ~ y p ~ eacnemu Ha ycmtireeocm. Esponefic~anporpanaa 3a aTpynHHYecTBo -IIpoem~" 3 n p a ~ ~ r p ~ o ~ e ' ' ,Esponeilcm llpOeKT 3a K Y W H O O ~ H O B B B B H ~H RKOHOMAWCKO pa3BH.nne Ha rpmOBeTe(CIED). 7. Bmi~one#cmne~ e l y q ynayKaTa a n p m s a r a - M m a p o m a H ~ ~ H O - ~ ~ ~ ~ A O B ~ T ~ J I C K HnporpaMmn npoem; esponeiicru p a ~ ~ o s nnporpma-npeopmm, TeuamKa,napTHbopcTea. EEA (2001). Designing effectiveassessments: Therole of participation,science and governance, and focus.
  • 31.
    Teva Mnann~e X O P~ E K O ~ O M ~ H H acnelrrn tta pa3sn~~ero CoBmenoet M ~ ~ e r p ~ p a ~ e ... E K H ~ E n e ~ a A T ~ H ~ C C o r ~ p MIA Bac~n B ~ p a 6natoB CWHHMM~ Aecm n o ~ ~ e ~ a 1 Bbngocn i (aenenn numeTa) 06pa3osa~~e IK a ~ s uca saMwencuHTe~pan~unu?Mua nu xapamepna laue~encua 3a~eflen~e Karecmo na xnsora 3ae~om B a ~ e ~ e n n e HflO 06pa3081~ke Tex~nrecxa~~cppacrpymypa npownwne~ocr HflO T ~ P I A S ~ M Mapu~ Teo~opa O~HF~H K ~ a e r p a n ~ unna~oee 06e~nto~flaane fly6nnrno-raes~u B3anMOOTHOUleHMFi I ~ ~ H B ~ T H ~ ~ ~ H R(PBCTYITYUHFI) HnO ETHHV~MHR CouuanHnr p y n ~ 3npaeeonaseane 4 06pa3oea~ue r HnO UyArjpa?AKOnMBTaKaBa, KaK8MCB Bb3MOIKflOCTnTB33 nPeBPbU@HBTOMM B KotiuypeHtnocnoco6en euonpoAym3a ebnurHnn u sbrpeqHuR najap? Mua nu l r n ~ e p e c w c ~ p a ~ a ~ a x o p a r a s a p a 3 ~ ~ s a ~ e n ae~onpo~3so~ereo? B ~areoce ~ a p a ~ ~ t e acln-repeca na ~ n a ~ n ~ exopa K ~ M3 a ~ e ~ e n n e ~ 0 7 no ~aubsH a w o6unnara cMma Aa e h 3 ~ a ~ eB~~MOKHOCTM3a peann~aunn Ha MnaAnTexopa, c uen HaManmaneHa MurpauuoHHuTenpouecu K ~ M~ p y r n pabionn? Kausu ca xeKenaHnanra Ha unaAnTexopa 3a peanu3auuu7 K ~ K06ulu~araMncnn Aa npmnere ~~wuoo6pa30sannwaapn, KOHTO Aa noMorHaT3a pasenme-rotia rpana? K~KBHHnO p a 6 o ~ n ~6 06un!ia~a, Kamn ca mxnnTe npnopmm, c IcaKso HM nOMZImTO~WMHCKIITB 8naCTM n OT KaKBO MMaT H m a te: o6pa30saren~# npoenu? Msnonaea~nu ee Mwepaflnre uasopn? 3 Kauso w u3pa3~1~a'O~MMHCTU~HOTO'P ~ ~ B Y I T U ~B C~JICKOTO m n a n m o ? Bb3~0nuionu e npouseo~c~eorona MectHucypaelnnn3a tuueauma npo~n~une~ocr?HaflpU~epabnHa Kamoe HMHrHeTO~a H H ~ ~ H Hva~epuann? K ~ KMOM aa noenn~e~o6nsaHM sbpxy p a m ~ r n e ~ ona ~ypnsma? K~KBUHnO pa6ow B O ~ W M H ~ T ~ ,mwenca ~ e x ~ n r enpUOpHTeTH,G x~uBOHM noMaraTO ~ ~ ~ H C K G ~ T ~Bnacru u w KaKso nMBT Hywa Te: 06pa3088Te~1~~ npoelrrul? H M ~nn B odqnnam eKonornrHMnpo6ne~n7AKOnMa KaK e Hanpaeena o ~ e n r a n a a a ~ b p j ~ s a ~ e r o ? K ~ Kce peuresm npodne~u~ec cMeruuaTa, npernerearennuTecraHynn n KananRsaqum? PP~OTGInn ce ~bpxy0 6 ~ 0 ~ ~ 0 a n eUP repnropnann~n ua~ac~pannnnna~oeeH ~~OKYMBHTH? M M ~nn U KaKBH Ca O~UMHCKYIT~mpeHU, #OMTO He Ce H3nOn3BaTH Ca U~OCTBB~HGI?V l ~ anu nneu aa TFIXHOTO peopranw3~pa~e7 Ka~sunymn nsna 0 6 u l ~ ~ a ~ aor repe~nu crpa~n,OT ~awbe~ n nw c uausa uen? Konuo Ha 6poR ca Se~ntoannse~ema? B KonKo HacenenmHema m a TeiiAeHuna K ~ M0 6 e 3 n t o ~ ~ ~ a ~ e 7 Kalteo eMma o B u n ~ a ~ afia npasH c n 3 n fepu~opun?KarcAa ee nanonaea~n W KOTO? 0 6 ~ n ~ c u anu e @mp~amaa rpancnopttio 06uryxsa~e,B warm C ~ C T O ~ H H ~ Ce HaMHpa H KaKBH Ca npHXO#Tle OT He87 h p n s a nu o6wl~~arasannaxa B npo~~lnaraHa co6menoma na @ ~ p ~ a T a aa ~pancnopr~o06cnymea~e:HaManmaneHa npvlxonrrre unu no-BHCOKHWHW M HlpeAOBeHtpa~cflop~? Kausa MOW na 6bae n o ~ o wHa o 6 q u ~ a ~ aaa 6u3nem H o6pamo c WKBO M O W ~ H ~ M C ~ TAa nOMOrHB Ha O ~ I ~ ~ H C K Y ~ EBABCTM? b l ~ anH r l ~ nunBeeTuuHM n WKBH ca npwopnrerweMM? K~KBHHnO pa6om B 06!&I~lfl, KBKBH CB feXHHTe IlpHOPHTeM, C M K B O HM nomarasO ~ ~ H H C K H T BBnaern H OT KalCso HMaf HylYqa ~ e :06pam~a~ennn npoem? Mma nl!TpaHcnopTHscxewa w OT Korae TA? KOHca rpynmeB COLIR~~IHI n~ona~ma? YHHnpo6ne~ca povamre usa~pan~?Kam~TWHO e npo6ne~a? K~KBUHnO p a 6 m a O ~ W H ~ ,MUBH earexnmmnpnopsrerr, c uaxm HM noMaraTO~U~IHCKHTIBnam H Of MKWO HMaT H m B fB: O ~ ~ ~ ~ O B B T W I H H npoem?
  • 32.
    K p a~ ~ oonucawe Ha: MFlCTOTO BrpaAa (Kb~eT0Ce RpOBeWa MHT~PBIOTO),HMallM OCBeTJIeHMe, R&KM, ~ M C T O T ~...(A 0 6 a ~ e ~ eMHTePeCHM 38 BaC ~ e ~ a f i n ~ ) HaCTPOeHtrleTO M nOBeAeHMeT0 H a aHKeTMPaHMA IlO BpeMe Ha MHTepBloTO. llo~6opno: - Baapaw - non - ETHOC
  • 35.
    Околна Среда иУстойчиво Развитие II, 07.10.2004 − Опит за изработване на проект; практическо изследване (Берковица, миналата година); да приземим теорията на родна земя; хората решават ежедневни проблеми; Изложения на гост лектори, разговори; различни актьори, хора с опит в неправителствения сектор; възможност сами да изберем проблема; къде ще се появи урбаниста; да създадем усещане, че наистина урбаниста трябва да знае по малко от всички области; макар и не тесни специалисти да отговорим на въпросите; кой и как ползва градското пространство, какво може да се промени; Социологическо изследване, представителна извадка; дискусии, каква информация ни е нужна; анализ на производствената зона; Стратегия за развитие на населените места – задължителни; работа на доброволци от Американския корпус на мира; частни фирми; проблеми – стратегиите не са задълбочени: copy-paste; като домашно, задължително от закона; Проблем на публичните пространства; Берковица беше спечелила проект по Красива България; в центъра, на един преоразмерен площад, часовникова кула, читалище; те изградиха голям фонтан от местен червен мрамор; другото място, където се сипваха пари – разширение на парк до промишлената зона (нереализирано преди), реституция; в старата част – общински обекти, детска градина без деца – предоставена за спортен център и открит басейн; Частният бизнес атакува зелените площи; устойчиво развитие – проблемът с големите общи пространства, 6 м² на жител по стари планове; нужни ли са при голямата безработица; проект на студент, който е парцелирал селския площад - „няма вече да правим манифестации“; трябва ли да се пазят тези ненужни за сега и в този вид пространства; разпитахме около 80 човека – как се ползват, ползвали; да бъде пешеходно / автомобилно пространство; кой трябва да го стопанисва – бизнесът или общината; докладване през май; разделяне на два екипа, обединяване на мненията; Оказа се, че градът е разположен в равната част, обиколен с гори и реституираната част от парка е единственото свободно равно парче, заето вече от градини; нещата изглеждат различно в различните моменти; публичните пространства бяха пълни с хора, фонтана работеше; Кметът беше много заинтригуван, търси доводи, работейки по европейски, запази парка; общността не се заинтригува; − сами да решим какво предпочитаме – повече лекционни / практически занятия; За наша радост университетът все още е уважавана институция и можем тясно да работим с общините; Проект за малки миньорски градчета; моно структури – не са устойчиви, еко подход, липса на възможности за адаптация; моно функционални; изчерпване на запасите; некачествени залежи, замърсяване, законодателни промени. Жители, изцяло ангажирани, вече без поминък, в напреднала възраст, свикнали на добри доходи (за сметка на здраве), младите напускат; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 1 / 14
  • 36.
    Твърдица – отдалечен,трудно пътуване; нужда от теоретични занимания; работа в екип; разделяне на три екипа; Кметът на Твърдица, жена, избрана с много широка подкрепа още на първи тур; Поглед на човека, който идва от вън; пример – гости от Швейцария, опознали София от интернет; много неща, за които не сме се замисляли в образите на София; проекти от I-ви курс; филм; Региони в Германия, засегнати от индустриално замърсяване; мрежа Stadt Chemnitz; 3D модел на реновирания градски център, пътна инфраструктура; представяне на летището; лека, текстилна промишленост; трасета на нова магистрала; събаряне на стари фабрики; Бизнес и иновационен център Zwickau; Панаирен център; Концепция за пресичане на две скоростни линии на влака ICE в Zwickau; Музейният комплекс в областта; новата фабрика на Volkswagen; парка на индианци; Писта Sachcenring; автомобилни състезания и изпитване на автомобили и компоненти; близост до Лайпциг и Дрезден; − Проблеми, свързани с преструктуриране; − мините на Твърдица са на високо, извън града, предимно социални последици; − мини под града, големи слягания ако не се поддържат конструкциите; Chemnitz; Йелсниц, близо до Дрезден; Литература: Методическо ръководство за изготвяне на стратегии за развитие; Мозайка на общините, доклад 2000 год.; обобщаване на статистически данни; индекс за човешко развитие – синтезирано представяне; Национален доклад за развитие на човека; Доклад за селски общини (изложен от Мартин); гражданско участие в управлението; то все пак не може да замести работата на експертите; Габрово, Добрич – заснемания в една точка, сутрин, обед и вечер, интервюта с експерти, община, неправителствен сектор; сравнения, различия в релеф, индустрия/земеделие; ветрове в Добрич, сами са си създали зелената система; ползване на публичните пространства; за по една седмица, от понеделник до събота (включително почивен ден); заключения без категорични оценки; Твърдица – събор на 14-ти октомври; − Проект „Красива България“ - преди финансираше изцяло, сега 50/50 средства от общината; ефекта от реализираните проекти; − SWAT анализ на Твърдица, изготвен; − стратегиите трябва да се изготвят от хора вътре; ние ще направим оценка, структуриране; да задълбочим в някой детайл; анализ на градската среда; местата, които приоритетно се нуждаят от намеса; нужда от ненамеса; анализ на обществено обслужване / Public Services; − Община Твърдица, 14 хил.души; град ~6 хил., кои места имат нужда от инвестиции; контакт с младежки организации; 2 гимназии; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 2 / 14
  • 37.
    14.10.2004 Днес е празникана гр. Твърдица, св. Петка; след 10 ноември – посещение с приспиване; среща с човек от общината, гл.арх.по възможност, живее в Сливен; − основна постановка; документи; − процес на създаване на общински стратегии у нас, примери от Европа и от България (21 октомври); Стратегия на Твърдица; Аналитична част – описание на общината; да се запознаем със ситуацията; възможности за сътрудничество; − сътрудничество с Европа (28 октомври); осъществени проекти; − ролята на частния бизнес; най-големи предизвикателства, нови партньорства; добри примери и криворазбрано такова; − организации, ПРООН (основно методическа помощ; финансова преди); други конкретни проекти, финансово развитие, социално-икономически аспекти; Проект „Здрави градове“ - обвързва пространството и здравето на хората, сложна връзка; замърсяване, стрес, но и личен избор; директно за европейски градове; след решение на Общински съвет; обща тенденция на европейска политика; включване на малки градове; Проект за културно обновяване на общностите; развити, стъпвайки на историята; Градове в индустриален упадък; Волос (Гърция), Лайпциг, Кардиф; − среща за енергийната ефективност; − проблем за взаимодействие между науката и практиката (7-ма тема, ~27 октомври); − управление на енергията на местно ниво; нова организация еко енергия – мрежа за енергийна ефективност на българските общини; два аспекта – изграждане на мрежата (из общо 262 общини); − Приложение на съвременна електронна техника; възможности пред устойчивото развитие; как един технически апарат може да помогне; проекти реализирани с ГИС; − Обобщение за ролята на урбаниста (преди коледа); сравнение с мнения от теста; следва работа по екипи и съединяване на мненията. Документи: Харта на европейските градове към устойчивост (харта, декларации – кратки документи); дава рамка на процеса; приета през 1994 год.; стъпва на срещата в Рио; всяка една глава се затваря след консенсус, 170 страни; 7 – човешки поселения; право на човека на подслон; 28 – местен дневен ред 21, проявление на проблеми на местно ниво; 40 – процедури за вземане на решения; глави от Дневен Ред 21; − Харта на правата на човека; − Към устойчивост – значение на местно равнище; да се започне от местен дневен ред 21; стратегии за устойчиво развитие; поставено в българско законодателство; едно по-централизирано общество да премине към реални стратегии и действия на местно ниво; стратегия – план за по-дълъг период; − Институционални промени – решението да бъде контролирано от местни общности; да се гарантира, че могат да участват всички групи – бизнес, експерти, уязвими групи; какво е направено до момента; предоставяне и свеждане на информация на разбираем език; − Информация от международни организации; − Европейски методически указания; Европейска кампания за устойчиви градове; как се планира с цел устойчивост; първият документ, който даде практически ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 3 / 14
  • 38.
    насоки; описани добрипрактики в приложение; присъства град Троян, още 1995 год.; − 1997, Европейска агенция за околна среда; част, директно ангажирана към местно ниво; добри практики (европейски жаргон); мрежи на неправителствени организации; устойчиво развитие за локални общности; − Стратегии: Велинград, Асеновград, пилотен проект, американска методическа помощ, UNDP; − Общинска стратегия за устойчиво развитие, методически указания, UNDP; − Стратегия за развитие на Община Габрово; съставена по-късно; известни недостатъци; − информация за Твърдица – стратегия, друга информация; Различия в стратегиите, подходите и развитието на общините; − Ключови индикатори за устойчиво развитие на град Хелзинги; Доклад пред градския съвет на Единбург; магистърски тезиси; предложение за развитие на югоизточната част – Единбург, основание за разрастване на града; ситуация, в която няма огромен потенциал; ясна формулировка на проблемите; препоръки за по-нататъшен мониторинг; − какво можем да постигнем в Твърдица; − какво представлява една стратегия; различни принципи и подходи; самооценка на авторите; Стратегията на Пловдив – най-скрития документ; пише се от фирма, превърнато в бизнес, „copy/paste“; − изключително многообразие от проблеми и насоки в съставянето на една стратегия; − Твърдица – мините са извън града, обогатителната фабрика е под него, вече затворена; в статистически данни мините въобще отсъстват, вероятно заради упадъка; − Политики и планиране на устойчиво развитие; акцент върху градско развитие, извадка от евро документи; www-адреси; българска страница на МОСВ; − Сити скан, Варшава, Цюрих, София; разработени от студенти в модула им по технологии; след събрана информация, чрез интернет, набелязват своите задачи; идеи за реализация; София – следене на трафика; всички дискове са направени под формата на интерактивна игра, например да се познае кой живее в дадена къща; не е направено сложно, но е вкарана някаква ясна идея; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 4 / 14
  • 39.
    Околна Среда иУстойчиво Развитие II − Мозайка на общините, 2000: човешкият живот има три основни аспекта – продължителност, образование, стандарт (ресурси); 262 общини; 436 км², 33 хил.жители, 21 селища; 1400 - 1,2 млн.жители; 1990: заговори се за човешко развитие; ефективно управление – нужда от ресурси, идеи, обединение, финанси; икономическа активност – развитие; местно участие – дефиниране на цели; нови подходи, стратегии; стр.15 – национални доклади за човешко развитие, от 1995 год., → процес, свобода на избор; образование; стандарт; → едновременно и цел; − участие, лична сигурност и права; чувство за принадлежност; − индекс за човешко развитие; 2002 год. - България е 60-та, сред 128; около Панама, Куба, Румъния; очакване от властта; що е добро управление; − 28 области; 45% от общините – селски; вече 263 общини; стр.22 – статистика; 6 района за планиране; статистически данни; 3 вида общини – средно, голямо (Велико Търново) и малко развити; − индикатори, изменение; следене – статистика, преброявания; жизнен стандарт – доходи; индекс =0 - 1 (1 – висок); съизмерим с други обекти; за други страни; местни стратегии за развитие; община → селище → квартал; индикатори – обхват; 11.11.2004 Стратегия за развитие на Габрово Създадена 2000 год., прогноза, не се ангажира с години; SWAT-анализ, представен и графично; силни/слаби страни и възможности/заплахи в обща координационна система; max 100 точки; различни стратегии, след оценяване – например агресивна/защитна, диверзификационна/оздравителна и т.н. → подходи; − липса на инвестиции, призив към бизнеса; − почти навсякъде е възприета агресивна стратегия; − задача: да повиши осъзнаването на проблемите; Стратегии на европейски градове: атрактивни, насочени към обикновения гражданин; www.localevaluation21.org Все още трудно тези стратегии проработват като инструмент; основа за работа; писани от експерти; публични обсъждания; − Твърдица: вече спечелени два проекта за селски туризъм; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 5 / 14
  • 40.
    21.10.2004 Община Твърдица –10 населени места – 2 града и 8 села; население община – 16 297; Твърдица – 6816; Шивачево – 3988; 1948 год. - Всеобща декларация за правата на човека; Гл. 28, Дневен ред 21 – 1992; Поставени са 4 основни задачи: − конкретни срокове; − конкретни очаквани резултати; − поставена е конкретна цел; − изискват се различни интегрирани усилилия (и в глобален мащаб); − отделя се специално внимание на жените и младежта. Харта на европейските градове по пътя към устойчивост – (Олборг), 1994 год.: Събиране на местни власти, всеобщо съгласие – 80% от хората в Европа живеят в градските райони; декларира се нуждата от промяна; Социална справедливост – на Iво място; защо точно градът е взет като граница; лесно осезаеми проблеми (цялостни) в този мащаб, най-малкото, за което могат да се вземат цялостни решения; но не съществува изолирано; Опит за решаване – проблема на местно ниво, след това търсене – външни споразумения; Ударение върху: − енергийна ефективност на града, на частите му; разглеждат се често и отделните сгради – конкретни цифри; − транспорт; намаляване на ненужните придвижвания; обществен транспорт (личен – спомагателен); − модели за устойчиво земеползване (ограничена земя); − програми за обновяване / доизграждане – вътрешни градски зони (промишлени, стари производствени зони); − необходимост за разглеждане връзките – града; гражданите – основни действащи лица.− www.undep.bg (United Nations Development Programme in Bulgaria) − изграждане на бизнес центрове в ромските квартали на Пазарджик и Бургас; самоуправление); ренция; Комисия Брунтланд – Световна комисия по околна среда и развитието. − Разлог – община еталон (местно − Красива България – 99 общини; − Устойчиво развитие на селските райони. Основите – философията за устойчиво развитие 1972 год. - Стокхолмска конфе Осем стъпки при създаване на стратегия • признаване на съществуващи финансови планове и рамки • систематично идентифициране на проблемите (широко участие) ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 6 / 14
  • 41.
    • приоритизиране назадачите • обсъждане – алтернативни стратегии • изграждане – дългосрочни планове с измерими резултати установяване - системи за контрол и мониторинг на изпълнението те. ителност на живота: хората да живеят по-дълго и в по-добро остъп до ресурси лени места; ар – 1400; • вешко развитие: идеята за човешко развитие се появява 1990. ългария (средно) – 0,772 – високо ниво ес изисква в − а дефинират своите искания и да се мобилизират за колективни − гии за общинско развитие: изграждане на сътрудничество на местно − нужда от нови подходи и стратегическо мислене. • графици и разпределяне на отговорностите • Доклад за човешкото развитие. Мозайка на общини 1. Човешкият живот има три основни аспекта: − продълж здраве; − знания / образование; − достоен жизнен стандарт / равен д • 262 Български Общини (263, 2004 год.); • средната Българска Община: 436 км², 33 хил.жители, 21 насе • най-голяма: Столична (1,2 млн.); най-малка: Чавд ОИЧР – общински индекс за човешко развитие; 2. Връзка между икономическа активност и чо • Б 3. Ефективното управление на човешкото развитие в България дн чо ешки, финансови, политически, институционални ресурси: „...повишаването на човешкото развитие зависи най-вече от способността на хората д действия.“ страте ниво; Стр. 15 - „Какво представлява човешкото развитие?“ съсредоточен върху политиката за стимулиране на човешкото • е на 60-то място сред 174 (~Панама, Куба, Румъния, Латвия; Българите очакват добро държавно управление (водеща роля); 0 населени места: 238 града, 4440 села, 560 други (махали, манастири, те могат да бъдат определени като селски (стр. 22, под лни , управление и контрол върху събиране и обработка на а Велико Търново (≈Полша), най-ниско – Котел 0,688 на, • 6 доклада (НДИР) за периода 1995-2000; • Докладът е развитие; • ИИР отчита постиженията по трите аспекта на живота; 2000 год. България стр. 17 – графика); • I глава: Анализ на човешкото развитие; 262 общини; 28 области (бивши окръзи); около 530 гари,...); − поне 45 от общини табл. 1.1.); − 6 района за планиране – 2 основни цели: изработване и прилагане на региона планове и управление статистически данни; − най-високо ниво Общин (≈Узбекистан, Алжир); − 39 общини с високо ниво на развитие (≥0,770) – Търново, София-град, Вар ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 7 / 14
  • 42.
    Божурище, Банско, Благоевград,Лясковец, Севлиево, Горна Оряховица, селението) – Стара загора, то) – Нова Загора, Твърдица (240-то гане на високи нива; ляма бщини с високо ниво – 6,5% от 6%; − ОИИР ки променливи: • получаване на субсидии г ие и ангажираност – приоритет; частен бизнес. г какво може да се направи: авата и отговорностите; изготвяне на общински стратегии. глава. за страната (2000) Сухиндол, Свищов, Пловдив, Габрово; − 141 – със средно ниво (0,730-0,769; 45% от на Хасково, Шумен, Добрич, Ямбол, Кърджали; − 82 с ниско (под 0,730; 13% от население място; 0,707), Дългопол, Чавдар; − приоритети: Северозападен и Южен Централен район; − съществува зависимост между нивото на развитие и нивото на урбанизация: високо ниво на развитие → урбанизирана среда (89%); 62% от населението в общини със средно ниво → в градовете; 79% общини с ниско ниво → в села. Урбанизацията обаче не е достатъчно условие за пости − няма стимули за хората да останат в селските райони; − колкото по-висока е концентрацията на дадено малцинство, толкова по-го вероятност от ниско ниво на развитие; в о население; средно – 16% и ниско – 3 и икономичес • безработица • производителност II лава: Очаквания и нагласи на местния елит: − гражданско участ − администрация; − III лава: Основни насоки, − по-добро управление; − ясно разграничаване на ролите, пр − IV България – обща оценка ране на човешкото развитие – придобиване на все повече възможности за цията достига 300%; след 1997 – лека стабилизация и • здравна равна реформа; трите вида осигуряване: сектор, здравна каса рсонал; е на институциите; − кризата от 1997 год.; − дефини избор; − анализ и прогноза; − различни видове сигурност: • икономическа: 1989-93 – БВП намалява, инфлацията се увеличава; приватизация и реституция; 1994-95 – БВП расте, инфлацията намалява; 1996-97 – криза, инфла икономически растеж; • липсва политика за борба с бедността; сигурност: 1998 год. - зд • частно осигуряване • осигурителен • от бюджета • съкращаване на база и пе • международни програми; • политическа: намаляване на корупция и укрепван ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 8 / 14
  • 43.
    • лична сигурност:намаляване на престъпността; общността; • екологична сигурност. • сигурност в рамките на Стратегия за развитие на гр. Велинград Пилотен проект, силно международно участие, влияние; а вода с много висок градус; дърводобив и оранжерийно производство. − минералн − туризъм; − изолирани, недостъпни места; − Барселона: − реална демократичност на процеса; − местен дневен ред 21, 2002-12, дългосрочен; акцентира се върху пространствените аспекти; ори: Зелени пространства и био-разнообразие (2 ндикатора); морския бряг, очаквана продължителност на 8. о имат не замърсяваща; 10. катор; ниво на задоволство на гражданите от изпълнение на програмата. − десет групи индикатори; − 1. група индикат индикатора); 2. Публични пространства (2 и 3. Мобилност (2 индикатора); 4. Качество на околната среда (4 индикатора) – шумово замърсяване, качество на околната среда по живота, качество на въздуха; 5. Природна среда (3 индикатора); 6. Градски отпадъци (3 индикатора); 7. Социално обединяване (5 индикатора); Икономическа активност (1 индикатор) – брой организации, коит сертификат, че продукцията им е екологично 9. Образование в областта на околната среда; the city impact – отделен инди 18.11.2004 горещите (проблемните) точки; • − карта на − анкети; − фотограметрична снимка на Венеция; • Garbage World – представяне на отпадъците в популярен вид; www.energy-cities.org - практически приложени идеи; използване на слънчева енергия; някой от 32-те общини на Голям Лондон; демонстрационни проекти за а спортна база;слънчеви училища; общинск • сто добри практики Олборг, биогаз → реализирана централа; Теми: общ подход, партньорства, биогаз, биомаса, геотермична, слънчева енергия т.н. → енерги и я – възобновими източници; инициатори – градовете, също и ремен – конкретни задачи за намаляване на емисиите на СО2; доставчици; Б ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 9 / 14
  • 44.
    25.11.2004 правление на градовете,приложение на ГИС в работата на урбаниста невидимите проблеми; какви анализи да зададем, области, общини, до малкия мащаб, пространственото развитие на самият мащаб 1:500; В целия град; ( - ); , четаемост, да не се работи само с едни таблици; но укция, параметри; о; − информация, ГИС е неефективна, само − каква голяма част от територията е засегната от промишлена зона; ранспортен изохон (за колко реме се стига до, от Нови Искър в хоризонтали); лежаща територия; точки на обществено преплитане – център – национален път; У − техническо средство; помощ за за да се използват правилно − БД на общините, за да се ползват от ГИС; каква задача да си поставим; − Район „Нови Искър“ (преддипломен проект), връзки със София и околни населени места, град; − анализ на демографска структура; − урбанистичен подход, опит от Венеция, да не се стига до градоустройството се прави понякога не за − табло, схеми, диаграми → защита на теза; − възрастора структура, динамика на населението; тенденции; ( + ) / → отрицателен прираст в по-малко обитаемите планински части; доказателство с ГИС преди това – идея; − обитаване – вид, констр − селско стопанств − промишленост; − санитарно-защитни зони проблеми при липса на схеми не върху карта − анализ и прогноза за бъдещото развитие; Транспорт: Софийска област, възки, транспортни коридори, значение; входове и изходи; връзка Нови Искър – отделни населени места и между тях; няма връзки между малки населени места – през Нови Искър; т в След „индустриалния“ град на кръстопът: − транспортна система – обслужващи, национално значение, ж.п.линия, градски транспорт, спирки и пешеходен изохрон; влияние върху развитие на града; важен път – голямо влияние на при ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 10 / 14
  • 45.
    − анализ наплътност на застрояване – ниска, средна, висока; − концепция, концептуална схема (визуализиране с ГИС), къде може да се появи обществена активност, потенциал, обществено обслужване; несъзнателно сме открили горещите точки – където има проблем, потенциал, нужда от помощ, детайлно решение – чисто градоустройствено; − къде?, какво?, кой?, сценарии – акцент върху туризъм / промишленост / земеделие, многофункционален анализ; потребности на хората, развитие на градската структура; ключови думи за конкретното място; традиция – ново време, зониране – интерполиране; − какво трябва да се случи – по етапи; време на очакване на инвестиции; транспортни връзки; разпределение на потоци; проблем – тежкотоварно движение през центъра; нова организация; − визия разтеглена във времето, дори са предвидени паркинги, а не да се мисли коя къща да се бутне; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 11 / 14
  • 46.
    − чрез ГИСможем да постигнем добър дизайн; − Дипломна работа – по-добър дизайн, по-малко ГИС; за бул. Тодор Александров; проблем: технология на строителство на метро, градска структура, която вече се нуждае от тотално преосмисляне; проект – от Центъра до Опълченска; да не се решава на парче; в последствие мащабът на проекта е разширен от Центъра до Западен парк; − опорен план; обществено обслужване; управление и администрация; точки на оживление разглеждано във времето, необходимостта тези сгради да се появят там; издържано в логика ↔ чисто политически; − анализи: транспортна система, паркинги, пешеходен поток (→ и посока на движение); много активности събрани на едно; зелена система; търговско обслужване; функционална структура; плътност, етажност, конструкция на застрояване; анализи → пространствено решение | необходимост да се случи нещо, не само за хората там, но и за целия град; − прецизна, издържана намеса; − връщаме се към → − инвестиции ∆ − от къде трябва да започне изграждане ● − анализ на отделните сфери, какво ще промени нашата концепция; → ако не засегнем тази част – проекти, които уж са за хората; → широк кръг от специалисти; Задача: преизчисляване на маршрута при доставки и отсечка в ремонт; най-добър път при нови условия; 3D моделиране – наклони, изложения; ако имаме хоризонтали; при построяване на ски писти – подходящи наклони, изложения; • Проект за паркове в Лос Анжелис; как да се изразходват средства; проверка с ГИС – дали всички етнически групи имат еднакъв достъп до зелената система; оказва се, че новите паркове отново обслужват по-богатото население; • ГИС спестява време; идея – какво трябва да се направи, визуализира – трябва да дойде от нас; друго приложение на ГИС – симулация; симулационни модели; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 12 / 14
  • 47.
    16.12.2004 Лион: Местен дневенред 21 Огнян Енев, консултант в Регионален център по Околна среда за Централна и Източна Европа; → от 1991 год.седалище в Буда Пеща − след изказване на Херберд Жирарде, журналист, конференция във Фано, лекция, че Фано би било идеален пример за устойчиво развитие, ако около градчето има селскостопански пояс (→ избягва се масово производство, опаковане и т.н.); Чипровци – населението си набавя само, почти всичко необходимо; Детска лятна работилница „Занаятите на Западна Стара планина“; Дискусия, какво липсва на градчето за да бъде идеален пример за устойчиво развитие; − гражданско общество, околна среда в посткомунистически страни; нови консултантски услуги, www.rec.org, www.rec-bg.org; − проект – фактори за условие за устойчиво развитие, 40 града, Велико Търново; в какви насоки Европейската комисия да насочи усилията си; социологически изследвания; − идея за широко обществено участие – води до устойчивост; − участие − информация − социална структура на един град; − съзнание на хората – дали те искат да участват; копираме ЕС-структури, които там са възникнали естествено; − 17 в., Чипровско въстание, след завръщане всичко е разпределено, на едно място са ливадите, на друго лозята, градини и всеки има по парче на всяко място; всяко семейство гледа и животни; − 3 хил.жители, преди – миньорски край, до 70% безработица; няма проблеми с изхранване, за разлика от големия град; до 80% от нуждите си; − трансграничен проект, по 4 общини от България и Сърбия; стимулиране, чрез развитие, трансгранично сътрудничество на база устойчиво развитие, еко туризъм, традиционни занаяти; детски лагер една седмица; Пирот и Чипровци – почти идентични килими; преди – много силно развито грънчарство; − общините сами са решили да има такъв проект и какво да представлява; проект по линия на Пакта за стабилност, финансиране от швейцарски фонд; парк на мира, природен, трансграничен – от двете правителства; Сърбия – вече обявен; − Чипровци, Берковица, Белоградчик, Чупрене; − Димитровград, Пирот; − идентификация на приоритетни области; − градина с билки, растения за багрене на вълна; − вече 10 къщи приемат гости на хотелски начала; − Асоциация за развитие на туризма в град Чипровци; мотивация на местните хора; създаване на традиции; докато в Белоградчик – само мотел; − лицензиране на къщите от Общината; − всяка девойка в Чипровци може да тъче; − предвиждат се 4 туристически информационни центрове (вече изградени е Берковица и Белоградчик); да се обвърже в една мрежа със Сърбия; − ежегоден фестивал; − маршрути; ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 13 / 14
  • 48.
    ОКОЛНА СРЕДА ИУСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, 2 част стр. 14 / 14 Към лекциите трябва да се добавят и: • Посещение в Община Твърдица • SWAT анализ с коментар
  • 50.
    1 N V BP B E ~ M ~ AE GENA~TEA38 TgaPAaqix, :I Tii BGEIlkl OYBBHWII,Ab V3NhE 3d TOBA. [ MAHyHA @Hil 6~XfI~l&cturnQGT1270 I?. / O ~ U U H ~Taapnaua ce Hampa B ~ 9 - s a n a s ~ a ~ aram Ha Cnrse~caao6nacr. Ha cesep rpaHwia c 0 6 u ~ n aEnem, Ha MWOK c 06mkl~aCnaee~,Ha mr c o6muaa Hasa 3aropa s Ha 3anm c o61qnaa ryprto~0.Tepu~upuna~d O ~ W H ~ T ~ 06xeawa xanM Me,qxepnn~,racT OT AonuHara Ha p.Ty~4aaw a3."XpeS4e~o". T~zbpmqae pa3nonoxesa B ema OT ~aii-nw~onumme KOTJIQBAHH Ha lToa6anrtasa, a HaranoTo Ha T ~ ' b p ~ a u r ~ 0 E ~ ~ H C K H Pnpoxon. 061ua~aTepUTOpU5I Ha 061uawa Tsapmua e 442.5 KB.KM. H npencTasnaaa 32.38% OT TepnTopama Ha 0 6 n a m . P~JI~@LTB nO-MDXMaTa CB VaCT e IlJEdHUHCKN U nonymdavmcrn, s~nlo~sallrs npunemam-re KOTJIOBUHM T ~ ' h p ~ l I l ~ t d(250 M HWMOpCKa B~ICOWH~) U ~ I ~ M ¶ ~ B C K ~ (200 M HaAMOpCKa BHCOWTH~). Ha EBep rpaanua-ra Ha 0 6 u ~ n a ~ dMaHaBa no 6 ~ 1 0 ~ 0Ha C~apamamad. Haii-BHCOKspax 6x paiio~ae "Yy~epria" (1536 M).ripe3 ~epmopnnraHa o6mnnd~anpeMmasa yl Hawowan~a~aeKon5TeKa Bp'bX KOM HOG' EMUH~.KaKTO a off Road pann "Tpoan" sa BNCOKOIlpOXOnMMll M~LUUHII. BGUYKOTOBa rldeAH0 C 6 o r a ~ ~Ha nneer H pa6a T s ~ p n w6m~aH,JIeKOBHTll 6 n n ~ uU HenOBTOpUM YFoT OYepTaBaT T~apnauaKaTO npUBJIeKaTWIHa TypHCrUWCKd nemaHauwrr. n o caomo reorpa@c~opa3nonoxeHue 0 6 w s a ~ a3aem 3HaqnMO MaCTO B TpaHCnOpTHaTa KOMyHAKaUUOHHa clnmeMa Ha crpaHaTa: m.n, nnHsn Co@ar-Kapnoao-6yprac; napBornacea ~ B T O M O ~ M I I ~ Hn m 1-6 Co@ns-Eyprac a 111-662 Howa 3ampa-T~%pnuqa-Bne~a.
  • 52.
    T e ~~ ~ k l n ~ a ~ aIIpCYMFmureHOCT e HElCOW?Ha KSM lT~OH3BO~CTBOTOHa XaaTlNeH TeKCTEIJI R e c5cpegoToseHaBSB @ p ~ a"Arnma CRM"A,& rC3ma¶aCT OT rOTOBaTa I I P O g p Ce MISH&CIZB r e p ~ a ~ m ,@pawus,k n m , h m p m , Ka~anaM
  • 54.