Бъл гар ия България е парламентарна република разположена в югозападните части на балканския полуостров.Държавеният глава е президент, а управителя на властта е министър-председателят. Тя е единадесета по площ в ЕС и педнадесета в цяла Европа. Знаме на Р.България Герб на Р.България
Бъл гар ия Географски и по отношение на климата, България е разнообразна страна, с ландшафт обхващащ от алпийските заснежени върхове в Рила, Пирин и Стара планина, към мекия и слънчев черноморски бряг, от характерноконтиненталната Дунавска равнина (истор. Мизия) в северната част, към силното влияние на средиземноморския климат по долините на Македония и низините в южните части на Тракия. Географията на
В българия се срещат 125 вида полезни изкопаеми. Рудни, нерудни,соли и много други. Най- често срещаното полезно изкопаемо е  желязната руда. Бъл гар ия Природни ресурси на
Страната има добре  развита речна мрежа  от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.Няколко големи реки са : Искър, Марица,Осъм. В България общо взето преобладава умерения климат, със студена зима и горещо лято. Карпатите в Румъния и Стара Планина влияят върху климата. Хидрография и климат
На територията на България съществуват три национални паркове, единадесет природни и седемнадесет биосферни резервати.Близо 35% от общата площ се състои от гори.По-важните бозайници обитаващи на територията на страната са кафявата мечка и чакала, евразийския рис, царския орел и европейската норка имат все още малки популации, като в последно време техният брой постепенно се увеличава. Околона среда
Едни от най- ранните обитатели били траките.Те били разделени на племена но през 500г.пр.н.е владетелят Терес обединява племената в Одриското царство.Траките били покорени от Римляните,гърците , и Александър Македонски.Прабългарите и славяните се нанасят трайно тук през 6 в. И до днес има запазени думи в българският език от славянски и прабългарски . Праистория и античност Части от Тракийското съкровище вкл.и златната маска на Терес
Според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 населението на България е 7 364 570 души. Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. Население
Държавообразуващият етнос на страната - българите съставлява 84.8% от популацията. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства - турците са 8,8% и циганите са 4,9%, останалите 1.5% включват други малцинства - руснаци, арменци, украинци, власи, румънци, гърци, каракачани, евреи, други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението. Етнически състав Българи Турци Цигани(роми)
85.2% от населението говори български език като майчин и роден език, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4.2%. Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз. Език
Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския. Образователната система е под надзора на Министерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са три — основно (1-ви до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) - колежи и университети. Образование
Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република, но с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката. Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 народни представители, от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално,а 39 — мажоритарно, за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежавазаконодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори. Цнтрални институции
От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области.Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области. Административно деление
България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти: анасон — 6-то място (1-во в Европа) слънчогледови семки — 11-то място зърнено-житни култури (второстепенни — див ориз и т.н.) — 12-то място малини — 13-то място овче мляко — 13-то място Биволско мляко — 14-то място аспержи — 15-то място тютюн — 15-то място (3-то в Европа) люти чушки — 18-то място козе мляко — 20-то място череши — 21-во място гъби — 21-во място Земеделие
Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на Националния статистически институт през 2010 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 8 374 034 души.За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души Туризъм
От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ Козлодуй (3 760 MW). Водят се преговори за строеж на втора атомна електроцентрала край Белене (АЕЦ Белене), чийто първи реактор евентуално да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй. Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната Енергетика
Има доста културни забележителности в България.Мадарският конник който според някой историци е построен по времето на кан Тервел. Аул на Хан Омуртаг.Старите столици Плиска и Велики Преслав, Царевец, който е и последната столица преди Османското робство, Шуменската крепост, Побитите камъни и много много други интересни забележителности.  Култура
Мартеници се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни. Обичаи
Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве. Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледаритепеят за щастие в семейството и придобив в стопанството. Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

България Радослав-Севим 10 д 2011- пги

  • 1.
    Бъл гар ияБългария е парламентарна република разположена в югозападните части на балканския полуостров.Държавеният глава е президент, а управителя на властта е министър-председателят. Тя е единадесета по площ в ЕС и педнадесета в цяла Европа. Знаме на Р.България Герб на Р.България
  • 2.
    Бъл гар ияГеографски и по отношение на климата, България е разнообразна страна, с ландшафт обхващащ от алпийските заснежени върхове в Рила, Пирин и Стара планина, към мекия и слънчев черноморски бряг, от характерноконтиненталната Дунавска равнина (истор. Мизия) в северната част, към силното влияние на средиземноморския климат по долините на Македония и низините в южните части на Тракия. Географията на
  • 3.
    В българия сесрещат 125 вида полезни изкопаеми. Рудни, нерудни,соли и много други. Най- често срещаното полезно изкопаемо е желязната руда. Бъл гар ия Природни ресурси на
  • 4.
    Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.Няколко големи реки са : Искър, Марица,Осъм. В България общо взето преобладава умерения климат, със студена зима и горещо лято. Карпатите в Румъния и Стара Планина влияят върху климата. Хидрография и климат
  • 5.
    На територията наБългария съществуват три национални паркове, единадесет природни и седемнадесет биосферни резервати.Близо 35% от общата площ се състои от гори.По-важните бозайници обитаващи на територията на страната са кафявата мечка и чакала, евразийския рис, царския орел и европейската норка имат все още малки популации, като в последно време техният брой постепенно се увеличава. Околона среда
  • 6.
    Едни от най-ранните обитатели били траките.Те били разделени на племена но през 500г.пр.н.е владетелят Терес обединява племената в Одриското царство.Траките били покорени от Римляните,гърците , и Александър Македонски.Прабългарите и славяните се нанасят трайно тук през 6 в. И до днес има запазени думи в българският език от славянски и прабългарски . Праистория и античност Части от Тракийското съкровище вкл.и златната маска на Терес
  • 7.
    Според окончателните резултатиот последното официално преброяване от 2011 населението на България е 7 364 570 души. Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. Население
  • 8.
    Държавообразуващият етнос настраната - българите съставлява 84.8% от популацията. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства - турците са 8,8% и циганите са 4,9%, останалите 1.5% включват други малцинства - руснаци, арменци, украинци, власи, румънци, гърци, каракачани, евреи, други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението. Етнически състав Българи Турци Цигани(роми)
  • 9.
    85.2% от населениетоговори български език като майчин и роден език, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4.2%. Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз. Език
  • 10.
    Средната грамотност нанаселението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския. Образователната система е под надзора на Министерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са три — основно (1-ви до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) - колежи и университети. Образование
  • 11.
    Съгласно Конституцията от 1991 годинаБългария е парламентарна република, но с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката. Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 народни представители, от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално,а 39 — мажоритарно, за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежавазаконодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори. Цнтрални институции
  • 12.
    От 1999- та насамРепублика България административно е разделена на 28 области.Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области. Административно деление
  • 13.
    България се нареждасред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти: анасон — 6-то място (1-во в Европа) слънчогледови семки — 11-то място зърнено-житни култури (второстепенни — див ориз и т.н.) — 12-то място малини — 13-то място овче мляко — 13-то място Биволско мляко — 14-то място аспержи — 15-то място тютюн — 15-то място (3-то в Европа) люти чушки — 18-то място козе мляко — 20-то място череши — 21-во място гъби — 21-во място Земеделие
  • 14.
    Туризмът в Българияе едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на Националния статистически институт през 2010 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 8 374 034 души.За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души Туризъм
  • 15.
    От гледна точкана производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ Козлодуй (3 760 MW). Водят се преговори за строеж на втора атомна електроцентрала край Белене (АЕЦ Белене), чийто първи реактор евентуално да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй. Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната Енергетика
  • 16.
    Има доста културнизабележителности в България.Мадарският конник който според някой историци е построен по времето на кан Тервел. Аул на Хан Омуртаг.Старите столици Плиска и Велики Преслав, Царевец, който е и последната столица преди Османското робство, Шуменската крепост, Побитите камъни и много много други интересни забележителности. Култура
  • 17.
    Мартеници се връзватза здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни. Обичаи
  • 18.
    Кукерските обреди се осъществяватот мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве. Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледаритепеят за щастие в семейството и придобив в стопанството. Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.