mail.dir.bg/~b.petkov/upload/haskovo.pdf

1. 2010
УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ГРАДОУСТРОЙСТВО
СПЕЦИАЛНОСТ УРБАНИЗЪМ
ОКС МАГИСТЪР
Изготвили: Гергана Близнакова, ф№ 50057
Владимир Маринов,ф№ 50056
Юлия Лилянова, ф№ 50057
Благой Петков, ф№ 50055
[ОБЩ УСТОРЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ХАСКОВО]
В ОУП се съхранява информация, която характеризира най- ценния ресурс на тази планета – земята. Определя собствеността ù, начина ù на ползване, връзката между територии с
различна характеристика и др. Тъй като земята е ограничен ресурс това налага нейното ефективно и устойчиво използване.

2. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGE(ECTS)
Practice
CDPPbCBU
- ( )
1 1
ECTS 6.0
CodeCDPPbCBU
Title of the discipline in the academic curriculum
Comprehensive Town Development Plan - Project
Starts in semester 1 Ends in semester 1
ECTS6.0
Type Compulsory
90
0
90
90
.
, .
Annotation
The project aims at examination of all stages of the Comprehensive plan making and
thus to link the theoretical knowledge with the professional practice. Through a series
of consultations with different professionals it creates skills for team working and
attitudes towards the competences of the other professional participants in the
process of planning.
0
90
0
90
90
Department
Urban Planning
Principal lecturer
Prof. Dr. Arch. Aleksandar Aleksandrov. - .
( ) Academic hours(total )
Individual
independant study
Lectures0
Coursework
( 100%)
Form of assessment
Oral Presentation (project work 100%)
Possible training in foreign languages
-UACEG, 05.10.2009 ., A- 3778
CDPPbCBUUrbanisme - Master's Degree

3. ОУП - Хасково
Съдържание
1. Въведение
1.1. Актуалност/значимост на необходимостта от разработване на ОУП
1.2. Цел и задачи
1.3. Териториален обхват
2. Урбанистичен анализ
2.1. Природо - географска характеристика
2.1.1. Национално ниво
2.1.2. Областно ниво
2.1.3. Ниво град
2.1.4. Природни ресурси
2.2. Антропогенни условия
2.2.1. Историческо развитие
2.2.2. Социално - икономически условия
3. Урбанистичен синтез
3.1. Функционална структура
3.2. Участници в урбанистичната практика – съществуващи устройствени планове, общински стратегии, интереси на обитателите и
бизнеса
3.3. Урбанистични приоритети
3.4. Основни урбанистични проблеми
4. Урбанистичнa концепция

4. ОУП - Хасково
1. Въведение
1.1. Актуалност/значимост на необходимостта от разработване на ОУП
Една градска среда никога не остава в статично положение за дълъг период от време (в зависимост от обществената ситема този период варира). В нея текат постоянни процеси на
натрупване на проблеми, идеи, ресурси, противоречия и пр. Това налага създаването на система от инструменти, които да следят тези изменения и да бъдат от полза в изпълнението на
основната задача на урбаниста – реализиране на бъдещето в настоящето, т.е. предвиждане и предотвратяване на проблемите в обитаемата среда, които биха възникнали при настоящото ù
изменение. Един важен пособ от тази система е общия устройствен план (ОУП).
В ОУП се съхранява информация, която характеризира най- ценния ресурс на тази планета – земята. Определя собственосттаù, начина ù на ползване, връзката между територии с
различна характеристика и др. Тъй като земята е ограничен ресурс това налага нейното ефективно и устойчиво използване.
До момента съществуват опити за създаването на подобен план за град Хасково. Такъв е Общия градоустройствен план от 1981г.
1.2. Цел и задачи
Концепцията за ОУП на град Хасково ще следва една водеща цел – отчитайки съществуващите политически, социални, икономически, исторически и природни условия, да се създаде
гъвкав инструмент за управление на града, който да отчита промените във всеки един момент, но и да може да ги контролира.
Задачите, които следва да бъдат изпълнени са:
· Актуализиране на съществуващата информация
· Избор на метод на работа
· Дефиниране проблемите на града
1.3. Териториален обхват
Планът се прави за ниво община, което определя и неговия физически териториален обхват - 739
796 дка. В този обхват освен град Хасково се включват още селата ……….. Но трябва да формулираме
и обхвата на активно влияние, който ще играе водеща роля при определяне на бъдещето разрастване
на града. Той произтича от т.нар. „триъгълник на влияние”, на чиито ъгли лежат трите града Хасково,
Димитровград и Харманли. Той от своя страна е зависим от друг „по- мощен” такъв триъгълник Пловдив
– Бургас – Стара Загора.
2. Урбанистичен анализ
2.1. Природо - географска характеристика
2.1.1. Национално ниво
Община Хасково е разположена в централната част на Южна България. На това ниво е логично да
отбележим близостта, както на общината, така и на нейния общински център гр. Хасково, до южните
съседки на страната – Турция (около 70 км) и Гърция. През общината преминават 2 важни фиг. 1. Общоевропейски транспортни коридори преминаващи през България

5. ОУП - Хасково
евротранспортни коридора (фиг. 1 №9 и №4), които определят и силното взаимодействие между Хасково и градовете: Пловдив, Стара Загора и Бургас. Също така силно влияние върху
развитието на град Хасково оказва и първокласния републикански път №5, свързващ областният град с друг от същото административно ниво – гр. Кърджали. В геополитически план
община Хасково изпълнява ролята на външна граница на Европейския съюз с южната ни съседка Турция и Близкия Изток.
Важни инфраструктурни обекти от национално значение са летище Узунджово и магистралите свързващи градовете София - Пловдив - Хасково - Свиленград – Истанбул /Турция/ (АМ
„Тракия” и АМ „Марица”). До момента АМ „Марица” е изпълнена в участъка Харманли – Любимец - Капитан
Андреево (http://www.patni-stroeji.com/maritza.html). По прогнози на МРРБ изграждането й трябва да приключи през
2010 г.
2.1.2. Областно ниво
На това ниво разположението на Хасково се определя от връзките му със съседните по– големи градове.
Такива са Димитровград и Харманли. Силното взаимодействие между тях се постига и от факта, че и трите
града са обвързани с част от европейските коридори. Това определя тяхното местоположение като
благоприятно за развитие на активна икономическа дейност и засилване на пътникообмена в така оформящата
се агломерация (фиг 2.). Като административен, икономически и социален център на това надградско селищно
образование се формира град Хасково.
2.1.3. Ниво град
В град Хасково живеят около 96 210 души. По- големи квартали на града са ж.к. „Орфей” (25 хил. жители),
ж.к. „Бадема” (15 хил. жители), кв. „Куба” (10 хил. жители), кв. „Хисаря” (10 хил. жители) и кв. „Република” (8 хил.
жители – ромското гето на града). Градът заема площ от приблизително 1100 хектара.
Георгафското местоположение на град Хасково е благоприятно, предвид близостта му с две от държавите
ни съседки и фактът, че в близост до територията му преминават два паневропейски коридора.
2.1.4. Природни ресурси
· Обща общинска площ: 739 796 дка (земеделска – 64 %; гори – 22 %; урбанизирани територии – 7 %; водни площи – 3 %; за транспорт и инфраструктура – 1 %).
· Обща областна площ: 5 533 292 дка (земеделска – 57 %; гори – 34 %; урбанизирани територии – 4 %; водни площи – 2 %; за транспорт и инфраструктура – 0,6 %).
· Липсват разкрити полезни изкопаеми.
· На югозапад се намират Източните Родопи, характеризиращи се с ниски обезлесени разклонения, покрити с бедни скелетни почви.
· Богато почвено плодородие в равнинните части от общината.
· Дефицит на повърхностни води.
· Средно годишна температура е 12.5 0
C.
· Средногодишната сума на валежите е 400 мм на кв.м.
· Защитени територии: ПЗ "Паламудче" 29,5 /ха/ (с. Узунджово); ПЗ "Находище на снежно кокиче" 10,4 /ха/ (с. Гарваново); ПЗ "Боаза" 0,3 /ха/ (с. Гарваново); ЗМ “Злато поле” 84,8 /ха/ (с.
Нова надежда, с. Злато поле, с. Райново).
фиг. 2. Карта на урбанизираните и природните територии в централна южна
България

6. ОУП - Хасково
· Естествена растителност - дървесните видове (благун, зимен дъб, цер, клен, мъждрян, габър, ясен); храстовите растения (драка, келяв габър, глог, шипка, къпини); изкуствени
растителност (черен бор, акация, орех, кедър, дъб, шестили, бреза).
· Защитени видове – животни (видра, малък корморан, бяла чапла, щъркел, лебед, ястреб, бухал, кълвач, синигер, гарван и други); растения (коленчато диво жито, тракийски
равнец, игликова айважива, румелийско подрумиче, тракийски магарешки бодил и други).
2.2. Антропогенни условия
2.2.1. Историческо развитие
Разположен на пътя, свързващ Запада и Изтока, в Хасково се отразява цялата история на Европа. Пътят е причина и за възхода, и за паденията, сполетявали тези земи. Тук траките
оставят силен отпечатък от разцвета на своята високоразвита цивилизация, свидетелство за което е и прочутата Александровска гробница, тук старите българи построяват уникални
крепости, за да предпазят границите на българската държава от завоевателите от юг, но и понасят първите удари на византийските и османските нашествия. Тук, на пътя, се появява най-
голямото тържище по българските земи през XVIII в. – Узунджовският панаир, и това ги съживява. Тук, в града на пътя, се разпалва духовният огън на Възраждането на юга, за да се
поддържа силен и до днес.
Най- старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил. пр. Хр.). Древнотракийският период в историята на Хасково
и неговия район от I хил. пр. Хр. до IV в. се характеризира с непрестанно развитие. Вероятно районът е бил земеделски, със силно развито лозарство. Траките се славели също така като
добри воини. През годините били завладени от македонците, но щом Александър Македонски предприел похода си в Азия, въстанали и отхвърлили властта му. Така се случило и с келтите
в началото на III в. пр. Хр.
С присъединяването на Тракия към Римската империя през I в. селищата в землището на днешния град попадат в сферата на гръцко-римското културно влияние. Находките от
римската епоха около града заедно с десетките надгробни могили в района показват не само сравнително голямата гъстота на тракийското население, но и високата култура, която те
създават.
От средата на VI в. по долината на Марица започват своите набези към Тракия и Беломорското крайбрежие твърде подвижни славянски отряди. Скоро след това нахлуват и
прабългарите. Важен момент от поселищната история на Хасково е заселването от славяните на територията на днешния квартал „Хисаря“ към края на VIII в.
По времето на Симеон Велики значението на селището нараства и се налага издигането на втора крепостна стена, която огражда няколко пъти по-голямо пространство – това е т. нар.
външен град. Това определя Средновековно Хасково не само като стопански, но и военен център на значителен район. Според историята от 1792 г. на йеросхимонах Спиридон
средновековното селище носи името Марса.
След покоряването на България от Византия, още в края на X в. са разрушени градските крепостни стени, селището изгубва своя търговски, занаятчийски и военен характер, и добива
аграрен облик. Населението се измества от другата страна на реката, където по-късно е заварено от османските завоеватели.
От XII до края на XIV в. крепостта в местността Хисаря и старият град са превърнати в некропол. Богатите гробни находки са доказателство, че в този период средновековното
хасковско селище отново се оживява.
През 30–40-те години на XIV в. с превземането на Одрин (1369) и особено след битката при Черномен (1371) османците здраво укрепват своите позиции в Източна и Северна Тракия.
Хасково и районът му са включени административно в Чирменския санджак. Българското средновековно селище започва да се разраства на север от местността Ямача, слиза в равнината и
постепенно заема през годините местата по двата бряга на р. Хасковска, около днешната градска градина и кварталите около много по-късно построените църкви „Св. Богородица“ и „Св.
Архангели Михаил и Гавраил“. Друга част, с мюсюлманското население, се обособява около днешния център на града, където се намира и първата построена на Балканите (1395) Меджид
джамия.

7. ОУП - Хасково
Османските завоеватели обявяват средновековното хасковско селище Марса за хас, откъдето постепенно се формира
и името, което градът носи и до днес. Хасовете са крупни феодални владения, раздавани на османската управляваща
върхушка. През XVIII в. възниква Узунджовският панаир, който става съдба за развитието на града до Освобождението.
Панаирът има огромно значение не само за просперитета на Хасково, а оттам и за стопанския живот по българските земи,
но и за окончателната интеграция на Турция в системата на европейската и световната търговия. През 1857 г. се открива
телеграфна и пощенска станция. Подобрява се водоснабдяването. Строят се нови обществени и църковни сгради, училища
и улици. През 1837 г. е построена църквата „Св. Богородица“, през 1861 г. – „Св. Архангели Михаил и Гавраил“, през 1865 г.
– „Св. св. Кирил и Методий“. Издигат се големи къщи във възрожденски стил – израз на имотното замогване на редица
хасковски фамилии, но и на чувството на хасковци за хармония и красота. През 1846 г. се слага началото на
новобългарското образование в града. През 1851 г. се въвежда преподаването на български език по взаимоучителния
метод и се полагат основите на новото светско класно училище. Открито е и девическо училище. През 1864 г. в Хасково е
построена нова училищна сграда. Освобождението на града от руската армия става на 19 януари 1878 г.
След Освобождението идва поредица от войни - Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, които
не подминават Хасково, намиращ се на пътя на силни интереси. Настъпилата в средата на 20-те години на XX в. временна
и частична стабилизация в страната дава възможност за благоприятно развитие на града. Съживяват се търговията,
селското стопанство, индустрията. Икономическото оживление в страната, което започва през 1935 г. и продължава до края
на 1937 г., помага да се реши един от най-сериозните проблеми на града – водоснабдяването. Постепенното
електрифициране на града, започнало в началото на 20-те години на XIX в.
Политическите и стопанските промени след 9 септември 1944 г. и края на Втората световна война променят изцяло
икономиката. През 60-те и 70-те години на XX в. в резултат на усилената индустриализация в Хасково са създадени едри
промишлени предприятия като машиностроителните заводи „Млада гвардия“ и „Христо Смирненски“, завода за „Химическо
машиностроене“, цигарената фабрика „Тракия”.
Днес Хасково е съвременно благоустроен град с модерна инфраструктура и облик. Духовният му живот приема все по-
широки измерения.
2.2.2. Социално - икономически условия
· Малък и среден бизнес - по данни на Териториално статистическо бюро Хасково, през 2003 г. производствено-
икономическият комплекс на Хасково реализира 715,4 млн. лв. нетни приходи от продажби (НПП) и ангажира 24388 броя
заети лица. Хасково формира 47% от НПП и също толкова от общите данъчни приходи в областта. По този показател
общината се нарежда на трето място в областта след общините Димитровград и Свиленград. 71,5% от НПП са
реализирани в секторите: преработваща промишленост (34%) и търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили
и услуги (37,5%). С положителни темпове се развиват фирмите, работещи в областта на строителството, здравеопазването,
транспорта и съобщенията. Най-лоши регистрирани резултати има в сферите: хотелиерство и ресторантьорство,
преработваща промишленост.

8. ОУП - Хасково
На територията на общината са регистрирани през 2003 г. 3757 стопански единици, като най-многобройни са в секторите: търговия и услуги – 1936 бр. или 51,53%, преработваща
промишленост – 601 или 16% и хотели и ресторанти – 305 или 8,12%.
Средната работна заплата за 2003 г. в община Хасково е 2740 лв., което я поставя на 4-то място в областта, а за страната тя е 3280 лв. Най-голям дял на инвестициите в човешки
ресурси и дълготрайни материални активи в община Хасково са отчетени в сектор преработваща промишленост. Най-голям е и дела на заетите в този сектор - 48,4 %, следван от търговия и
услуги – 16,8%, а много нисък е в сферата на селското стопанство – 3,4 %.
o Проблеми:
ü недостига на финансови средства за финансиране на основната им дейност или на необходимите инвестиции за подобряване на конкурентоспособността им;
ü нестабилната и ненадеждна законова рамка за развитието на малките и средни предприятия;
ü високите данъчни ставки в страната и липсата на платежоспособно търсене.
o Перспективи:
ü най-много резерви за разкриване на алтернативна заетост и нови работни места;
ü насърчаване развитието на високотехнологични производства;
ü стимулиране на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизнеспособни и високо-адаптивни малки и средни предприятия чрез съхраняване на жизнени традиционни
промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства;
ü създаване на необходимите пространствени предпоставки чрез осигуряване на нови устроени производствени терени.
· Промишленост - община Хасково заема 37% от промишления дял в областта през 2004 г. и няма промяна спрямо предходната година. Основни индустрии са: преработваща
промишленост, производство на машинни части, мебелна промишленост (“Класик”, “Новел”, “Ерато – Лес”, “Топчу”), тютюнева промишленост (“Алайънс Уан Тъбако” ЕООД), хранително-вкусова
промишленост (“Родина – Хасково” АД, “Тракия комерс” АД, “Калинови консулт”), винопроизводство, шивашка промишленост.
o Проблеми:
ü намирането на свежи капитали за внедряване на нови технологии, както и за завоюване на нови пазарни позиции, предвид голямата конкуренция на вътрешния и външен пазар;
ü залежала продукция на склад, което принуждава стопанските субекти да не могат да работят с пълния си производствен капацитет и да прибягват до съкращения на персонал;
ü ограничени възможности на фирмите за генериране на собствени капитали;
ü необходими усилия и средства за усъвършенствуване на бизнес средата и свързаната с бизнеса инфраструктура;
ü липсата на стратегическа специализация в промишленото развитие;
o Перспективи:
ü конкурентноспособни и перспективни фирми;
ü внедряват се системи за управление на качеството и околната среда;
ü въвеждат се системи за добри производствени практики;
ü формиране на местни клъстери;
ü продуктовото, производственото и технологичното преструктуриране на съществуващите традиционни промишлени производства;
ü териториално пренасочване на промишлените дейности.
· Селско стопанство – този отрасъл остава основен източник на доходи в селата и база за хранително-вкусовата промишленост на града. Селското стопанство се развива без или с
незначително научно обслужване. Това обстоятелство е особено тревожно в Хасково, където няма изграден център за “производство” на квалифицирани кадри в агрономство, агро-бизнес
или ветеринарната медицина. Съществува единствено Професионална гимназия по селско стопанство.

9. ОУП - Хасково
Земеделските територии заемат 64% от площите на общината, в т.ч. 50% са обработваеми и 23% са поливни. изоставена обработваема земя – 40,06% и нивите – 39,64%.
Незначителен е делът на естествените ливади – 0,65% и трайните насаждения – 2,41%. Растениевъдството засяга основно следните култури: пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица,
тютюн и лозя, а животновъдството - крави, овце, кози и птици.
o Проблеми:
ü остарели и амортизирани хидромелиоративни съоръжения и напоителни канали;
ü стесняване на набора от отглеждани култури и влошаване на условията, поради липса на правилен сеитбооборот;
ü силно намалялото производство на плодове и зеленчуци (зеленчукопроизводството е съсредоточено в малки стопанства, които произвеждат разнородна продукция и качеството не
отговаря на изискванията на пазара; невъзможност на консервната промишленост да изкупи произведените плодове и зеленчуци и да намери пазари за преработената продукция);
ü голям дял на необработваните земи;
ü загубени са традиционни пазари;
ü липсата на фуражна обезпеченост;
ü ниски изкупни цени на животинската продукция;
ü липсва система за защита интересите на производителите и механизми за насърчаване на производството;
ü изчерпване на трудовия ресурс в селата;
o Перспективи:
ü стимулира се създаването на Сдружения на водоползвателите, които могат да кандидатстват
за финансиране;
ü изключително благоприятни почвено-климатични и орографски условия за развитие на
растениевъдството;
ü до 2015 г. делът на обработваните ниви да достигне 70% от общата обработваема земя в
региона;
ü създаването на селскостопанска служба в общинския център, която да предоставя безплатно
агротехническа консултантска помощ и да предлага на място препарати за растителна защита и изкуствени
торове;
ü създаване на условия за повишаване нивото на научно обслужване в селското стопанство и на
тази база, стимулиране въвеждането на съвременни технологии на производство;
ü създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на
частно фермерство от европейски тип;
ü стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства
(лозарство, зеленчукопроизводство) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата
“земя - краен продукт” и развитие на регионални клъстери;
ü развитието на тържищната търговия в конкуренция с веригите супермаркети, ще повишава
нивото и качеството на търговията с плодове и зеленчуци, както и съответствието на качеството на
продуктите с международните стандарти;
фиг. 3. Степен на достъпност до градските територии в централна южна България

10. ОУП - Хасково
ü развитие на малките населени места чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура
за задържане на населението.
Общината изобилства от обекти на културно – историческото наследство като по- голяма част от античните и
средновековните такива са разположени извън Хасково, а възрожденските са концентрирани в административния център.
Изкуствени водоизточници (язовири): „Тракиец”, „Сивата вода”, „Мандра”, „Книжовник” и „Криво поле”, „Терс дере”,
„Сюлекли”, „Биккор”, „Махмуд дере”, „Иланджа”.
Човешки ресурси – към 2003 г. броя на хората населяващи община Хасково е 98 401 души. Това е 36 % от населението
на областта. Гъстота = 33 д/км2
. Съотношение градско/селско население = 4/1. Наблюдава се отрицателен прираст на
населението като в трудоспособна възраст към 2003 г. са били 15 959 души.
Разпределение на трудовите човешки ресурси към 2000 г: преработваща промишленост – 48,4%, търговия и услуги –
16,8% и селско стопанство – 3,4%, което се дължи на слабото използване на наемен труд в аграрния сектор и предимно
семейната заетост в отрасъла (основните дейности са: преработваща промишленост, производство на машинни части,
мебелна промишленост, тютюнева промишленост, хранително-вкусова промишленост, винопроизводство, шивашка
промишленост).
2,7 е процента на неграмотните в общината или 2711 човека. Под основно образование са 17,5 % (17 278 човека).
Районът се характеризира с много добра транспортна осигуреност и достъпност (фиг. 3). Големите градове са
обвързани чрез първокласната улична мрежа. В тази схема Хасково се явява на кръстопът между град Кърджали и град
Стара Загора, което влияе благоприятно като цяло за града.
3. Урбанистичен синтез
3.1. Функционална структура
· Обитаване
Тази функция заема по- голяма част от площта на града. Обитаването е разпределено в следните квартали:
o южно от реката (Червена стена, Каменни, Воеводски, Училищни, Младежки хълм, Тракийски, Овчарски, Македонски)
o северно от реката (Възраждане, Република, Орфей, Куба, Дружба–1, Л. Каравелов, Бадема, Болярово)
В града преобладава ниско до средноетажно свободно жилищно застрояване в индивидуални имоти. В северната му
част са разположени комплексно застроени високоетажни сгради, основно в покрайнините на града, в близост до входно –
изходните транспортни артерии. Характерно за град Хасково е наличието на т.нар. земи по параграф 4, които към момента
са застроени с леки постройки до 30 кв.м.. Местностите Кенана, Куба, Орфей и Изгрев, разположени северно от реката и
местността Каменец, съответно на юг от реката и най- голяма по териториален обхват създават потенциал най- вече за
развитие на обитаването. От друга страна на запад от град Хасково е разположено село Болярово, понастоящем квартал на
града и вече са започнали мероприятия по урегулирането на поземлените имоти, намиращи се по протежението на

11. ОУП - Хасково
Общината не разполага с богат жилищен фонд. На 1000 човека от населението се падат 424 жилища, докато за
областта - 456. Средният брой лица на едно жилище е 2,36, а за област Хасково – 2,19. Преобладават двустайните жилища
– 30,22 %.
· Труд
Функцията труд е концентрирана в трите индустриални зони, където основно са развити дейности на преработващата
промишленост. Както вече споменахме развит е предимно малкия и среден бизнес, което от своя страна премахва нуждата
от големи производствени територии. Системата труд е развита основно по протежението на главните градски пътища.
Забелязва се големият обхват на този тип територии спрямо цялата територия на града, което е в следствие на бурното
индустриално развитие през втората половина на 20 – ти
век. Имотите в производствените зони са изключително частна
собственост, което пречи на предприемането на действия по обновяването им. Към момента един от основните проблеми на
града са два от имотите, намиращи се в Югоизточната производствена зона.
Някои от по- големите предприятия в Хасково са ТЕЦ Хасково, ПИМ – ООД, ЗММ Хасково и др.
ТЕЦ Хасково е недовършена топлоелектрическа централа в гр. Хасково. Тя се намира на най- високото място в града.
Строежа е започнал през 80-те години на 20 век, но след 1990 г. строителството е преустановено. ТЕЦът е в
непосредствена близост до хасковските гробища.
ЗММ Хасково е създаден през 1970г. като завод за производство на металообработващи фрези в системата на ДСО
ЗММ. Намира се в Източна Индустриална зона, тук също се намира и ПИМ – ООД.
ПИМ-ООД е създадено през 1990 г. в Хасково като фирма занимаваща се с проектиране, изработка и монтаж на
съоръжения от неръждаема стомана. ПИМ разполага с производствена площ от 50 000 кв.м. на които са обособени 7
специализирани цеха и 5 работни площадки.
· Отдих и зелена система
Ежедневният отдих е добре удовлетворен чрез облагородяване на деретата между кварталите. В жилищните квартали
с комплексно застрояване отдихът е концентриран в междублоковото пространство или в площадките на кварталните детски
градини и училища. Големи територии свързани с осъществяването на ежеседмичния отдих са парк Кенана и Младежки
хълм Ямача, в известна степен и земите отредени по П4.
През 60 -те
години на XX в. възниква идеята към „Ямача“ и „Кенана“ да се озеленят и редица пустеещи тогава площи –
около 600 дка. Целта на проекта е те да бъдат включени в горския фонд. По проект на инж. В. Златинов по тези терени
успешно е извършено залесяване. С това зелената зона около града нараства с още около 2000 ха. Тези насаждения
подобряват крайградския ландшафт и климат. Зеленият пояс навлиза със „зелени“ лъчи към центъра на града.
Парк „Кенана” се явява като своеобразни бели дробове на града и естествена преграда за вредните емисии, които
бълват промишлените предприятия "Неохим" (Химически завод) и "Вулкан" (завод за производство на цимент) на
територията на разположения на 15км на север град Димитровград.
Паркът заема площ от 236,6 хектара и се намира североизточно от града. Изграждането и оформянето му се извършва
между 1955 и 1970 г.Основната част – около 70% от общата площ, е залесена.

12. ОУП - Хасково
Парк „Ямача” е изграден в периода 1958–1970 г. Определените за парк 500 дка се намират в южната част на Хасково на
едно от първите възвишения на Източните Родопи. В самия парк се намира стадионът на града, детски сектор, открит
басейн.
Откритите спортни обекти са малко на брой. На територията на община Хасково съществуват 25 спортни клуба. Те
представляват 50% от спортните клубове в областта. Спортните комплекси са общо четири – „Дружба”, „Спартак”, „Юнак” и
стадион „Младост”.
Община Хасково има добре развита зелена система, като недостатък е липсата на връзка между всеки един от
елементите ú. В това отношение основен приоритет на общината е не само обвързването, но и като цяло увеличаване на
зелените площи в града и в самата община.
· Обслужване
Територията на общината е добре обезпечена с обекти на социалния сервиз. Здравните заведения са 23 на брой, като
най- значимо от тях е МБАЛ АД – Хасково. Тук оперират няколко на брой специализирани институции, като дом за стари хора
и др.
Образователната мрежа е изградена от система за предучилищно възпитание и система за училищно обучение.
Системата на предучилищното възпитание се състои през 2003 г. от 42 детски градини, от които 19 детски градини в селата
и 17 целодневни градини. В сравнение с предходната година броят на градините в общината се е увеличил с 8, две от които
са разкрити в селата.
През 2005 г. детските градини са 35, в т.ч. 17 в гр. Хасково и 18 в селата. Целодневните детски градини са 29, в т.ч. 13 в
града и 17 в селата. Обединените детски заведения са 5, като 4 от тях са в града. На територията на общината има една
Седмичните детски градини – в гр. Хасково.
Училищната система включва в своя състав: 2 начални, 21 основни, 2 СОУ, 2 профилирани гимназии, 7 професионални
гимназии, 2 специални училища, 1 специализирано и 1 частно училище. Тези училища се посещават от общо 14182 деца или
42,85% от учениците в областта. В общината има разкрити 679 паралелки със средно 21 деца в тях.
Най- характерна, добре развита и със значими традиции на територията на община Хасково е читалищната мрежа.
Читалищата - средища за развитие на културно - просветна дейност са 22 на брой, в т.ч. 13 градски и 9 селски.
По- голяма част от обектите на общественото обслужване са разположени в централната част на града.
Характерно за град Хасково е отсъствието на големи вериги магазини, които вече са стъпили на българския пазар. Това
се дължи на липсата на достатъчно големи общински имоти ( всички за с размер до 300 кв.м.), които биха могли да се
използват за тази цел.
Към момента е изготвен проект за изграждане на Мол Хасково. Търговско-развлекателният център ще бъде изграден на
площ 4800 кв.м на четири километра от идеалния център на Хасково. Ще се намира на ъгъла на околовръстното шосе с
булевард "Съединение", което е главната транспортна артерия на града. Там вече има обособена търговска зона -
магазините "Зора", "Домко", "Техномаркет Европа", представителствата на Opel, Chevrolet, Lada и др.
Бъдещият мол ще се намира на 150 м от главните пътища Е-80 и Е-85.

13. ОУП - Хасково
Град Хасково е един от многото български градове, на чиято територия са съществували казарми. Понастоящем в ядрото на града се поместват четири военни терена, които са
държавна частна собственост, на единият от които има вункционираща казарма. Военните имоти се характеризират с големи площи и имат потенциал за развитие на дейсноти, свързани с
усвояването на големи площи като технопаркове и др.
· Транспортно – комуникационна инфраструктура
Югоизточната част на област Хасково е своеобразна входно - изходна точка на страната. Община Хасково е в директната зона на това влияние и се характеризира с висока
транспортна съоръженост на територията си. Град Хасково се оформя като транспортен център от първи ранг, чиято специализация е обслужването на международния пътнико- и
товаропоток, включително и извършване на комбинирани превози.
Пътната мрежа на територията на община Хасково е с дължина 269,16 км, от които 113,7 км са общински пътища и 155,46 км са републикански пътища. Пътната мрежа е изградена от
26,3% първокласни пътища, 31,5% третокласни пътища, 34,8% четвъртокласни пътища и 7,4% местни пътища. Настилката на пътната мрежа е асфалтобетонова, като само 37,5% от нея е в
добро състояние.
Общинските пътища са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес.
Пред общината стои проблемът за поддържане на общинската пътна мрежа, както и ремонтът и рехабилитацията на градската улична мрежа. В общината местната и уличната мрежа е
в много лошо състояние.
Община Хасково има удобен градски транспорт, свързващ кварталите на града и индустриалните зони, където се намират по-големите фирми. Градският транспорт има 11 автобусни и
4 тролейбусни линии.
През територията на общината преминават 2 ж.п. линии в посока София – Свиленград (I категория) и Русе – Подкова (IV категория). Гъстотата на ж.п.мрежата е 5.1 км/100 кв.км. Ж.п.
линията не е електрифицирана и има свободен капацитет 52% от пропусквателната ú способност. Средните скорости на движение са 60-70 км/ч.
Основнои проблеми на транспортната инфраструктура освен нейното лошо състоявние и като цяло недобра поддръжка са и липсата на достатъчно паркоместа, особено в централната
градска част, както и зачестелите задръствания.
· Техническа инфраструктура
o Комуникации – това включва телефонната мрежа (vivacom, globul, mtel), интернет доставчици (еском, аида нет, аида/рекординг и др.), местни вестници (хасковска марица и
новинар юг), телевизии и радиостанции.
o Електроснабдяване – необходими са значителни инвестиции в обновяване на съществуващата мрежа.
o ВиК – тук също са необходими значителни ремонтни работи по подмяна на част от инсталацията на общината. Основната част от водоснабдителната мрежа е изградена между 60
– те
и 70 – те
години на 20 – ти
век, което обяснява и настоящото и състояние. Енергоемкостта на водоснабдяването е проблем за региона, и в частност за град Хасково, където има
завишена гъстота на населението. Струпването на потребители във високоетажни жилищни комплекси изисква инсталирането на съоръжения за повишаване на налягането във
водопреносната мрежа, които допълнително оскъпяват водата.
Друг проблем в това отношение е доставката на питейна вода, която е от подземни водоизточници край р. Марица. Тази вода не се пречиства, поради липса на станции за
тази цел, а само се обезманганява.
В земите по Параграф 4, които в значителна степен се ползват за обитаване липсва ВиК мрежа.
o Околна среда – предвид благоприятните атмосферни условия на територията на общината е възможно изграждането на слънчеви електроцентрали. Високата цена на
електроенергията и ниските доходи на населението водят до повишената консумация на твърди горива, което е причина за замърсяване на въздуха.

14. ОУП - Хасково
3.2. Участници в урбанистичната практика – съществуващи устройствени планове, общински стратегии, интереси на обитателите и
бизнеса
Град Хасково има хилядолетна история. През вековете е претърпял редица промени и
посрещнал още толкова предизвикателства, но едва през 1981 година бива създаден план за
неговото управление и развитие (фиг.5). Този документ е Общ градоустройствен план и в него
много добре са засегнати местата за отдих и друг вид зелени площи. Сравнявайки с това, което е
град Хасково днес може да кажем, че като зониране планът е спазен в 90 % от случаите. Текущият
вид на лесопарк Кенана съответства на плана от 1981 г.
Характерна особеност на този план е наличието само на една производствена зона в
източната част на града, която днес е осъществена като Изтона производствена зона.
Производствените площи днес обаче далеч надвишават предвижданията на този план, което от
своя страна се дължи на бурното индустриално развитие в края на 80 – те
години на 20 – ти
век.
Друго характерно за този план е ,че предвижда развитие на града в съвсем малки граници и
почти без изменение.
Към момента няма изготвен Общ устройствен план. Разчита се единствено и само на
изготвените подробни устройствени планове за повечето квартали на града.
3.3. Урбанистични приоритети
· Промишленост:
o утвърждаване на общината като един от основните центрове в страната по отношение на
машиностроенето за хранително-вкусовата промишленост;
o възраждане на консервната промишленост;
o обособяване на община Хасково като един от водещите винарски райони в страната (на основата на благоприятните условия за развитие на лозарството);
o съхраняване традициите на общината в сферата на текстилната и шивашката промишленост.
· Транспорт
o Изнасяне на транзитното автомобилно движение извън населените места по околовръстни пътища;
o Координирано изграждане по време и място на новите обекти на транспортната инфраструктура с оглед постигане на максимален териториален ефект и мултиплицирането му в
икономическата и социална сфера.
· Техническа инфраструктура
o Развитие и оптимизиране на преносната и разпределителната мрежи.
o Газификация на общинския център.
o Подобряване на водоснабдителната инфраструктура.
o Изграждане на пречиствателни станции.
фиг. 5. Общ градоустройствен план на Хасково, изготвен 1979 год. , приет 1981 год.

15. ОУП - Хасково
3.4. Основни урбанистични проблеми
Отбелязани са няколко основни типа територии, които имат специфични проблеми и чиито предимства биха подпомогнали бъдещото развитие на града и съответно община.
· Зона 1 - градски център:
Минуси Плюсове
- затруднена транспортна комуникация;
- липса на достатъчно паркоместа;
- привличане на пътникопотока, което води до задръствания;
- предпоставки за "изтеглянето" и съсредоточаването на обектите на общественото
обслужване, което води до недобре развит социален сървиз по градската периферия.
+ добра пешеходна достъпност до различните обекти в градския център;
+ добра обезпеченост със зелени площи - елементи на ежедневния отдих;
+ много добро качество на средата.
· Зона 2 – територии със специално предназначение – военни терени:
Минуси Плюсове
- заемат големи площи в градския център, като част от тях са неизползваеми;
- преграда за достъпността до определени територии;
- „черни" петна в силуета на града.
+ централно местоположение в града;
+ потенциал за развитие на общественообслужващи дейности, допълващи функцията
на градския център;
+ предлагат територия за по- крупен инвестиционен проект.
· Зона 3 – гета:
Минуси Плюсове
- разрушена транспортна инфратсруктура;
- липса на канализация;
- завзети общински терени;
- високо ниво на замърсяване;
- социална сегрегация;
- много ниско качество на средата.
+ потенциал за друг тип организация на обитаването;
+ потенциал за развитие на устойчив етнически модел;
+ потенциал за развитие на занаятчийството и свързаните с него обекти.
· Зона 4 – югоизточна производствена зона:
Минуси Плюсове
- влошен сграден фонд;
- ниско качество на средата;
- два големи имота, които към момента са изоставени и деградирали.
+ добра обезпеченост с техническа инфраструктура;
+ добра изграденост на транспортната мрежа;
+ предлага потенциал за бъдещо развитие на логистично - складови дейности в
източна посока по протежението на пътя за Узунджово;
+ съществуващият сграден фонд има потенциал за конверсия.

16. ОУП - Хасково
· Зона 5 – земи по Параграф 4:
Минуси Плюсове
- липса на транспортно - комуникационна инфраструктура;
- липса на обезпеченост с техническа и ВиК мрежа;
- липса на обществено - обслужващи обекти;
- поради факта, че всички имоти са частна собственост - в бъдеще проблем при
локализацията на общинските обекти на общественото обслужване - детски, учебни,
здравни заведения и др.;
- към момента има съществуващ сграден фонд в рамките на 30 кв.м. за всеки имот, при
бъдещо застрояване следва да бъде разрушен, което ще доведе до евентуално
замърсяване със строителни материали.
+ предлагат територии за развитие във всички посоки;
+ досегашната функция способства естественото преминаване към функцията
обитаване и то предимно чрез нискоетажно индивидуално застрояване;
+ развитието на тези територии би могло да подпомогне запазването на естествената
природна среда в синхрон с урбанизирането на самите територии.
4. Урбанистичнa концепция
Търсено е развитие във всички посоки, за да може градът да запази своята компактна структура.
Очаквано развитие ще има основно по главните транспортни артерии, където към момента се провеждат мероприятия за промяна на предназначението на земеделската земя. Основно
в северна посока ще се появят нови производствени зони, но с малки размери. Поради големите мащаби на производствените територии и слабото и неефективно ползване на
съществуващия сграден фонд се налага промяна на текущата функция и запазване само на фунциониращото производство. Част от площите на тези територии преминават в смесени
многофункционални зони с преобладаващи общественообслужващи или производствено – складови дейности.
Новата улична мрежа ще има за цел да свърже по- отдалечени градски територии, както и да изкара голяма част от движението в по- периферни части, което към настоящия момент
причинява задръстване в централната част. Тъй като ще се изгради автомагистрала „Марица” в близост до Хасково, тя ще отнеме в известна степен функциите на околовръстният път Е – 80
и той ще се превърне във вътрешноградска магистрала. В западна посока от града бива прокарана друга градска магистрала, чиято основна роля е свързването на местностите Кенана и
Каменец (понастоящем земи по Параграф 4).
Голяма част от земите по Параграф 4 са предвидени за жилищно застрояване, като по протежение на главните улици се предвиждат както устроийствени зони за средно и
високоетажно жилищно застрояване, така и зони за общественообслужващи дейности. За тази цел ще бъдат усвоени местностите Кенана, Орфей и Изгрев, а части от Каменец и цялата м.
Куба ще бъдат предназначени за рекреационни устройствени зони за вилен отдих.
В концепцията за развитие е предвидено свързването на квартал Болярово с град Хасково, тъй като понастоящем той се намира в западна посока от компактния град и няма
непрекъсната връзка с него.
Бреговата ивица на река Хасковска ще се превърне в зелена зона, която ще прекосява целия град. Така също по главните улици се очаква линейно развитие на зелената система.
Териториите в непосредствена близост до ТЕЦ Хасково ще бъдат залесени с висока дървесна растителност.
Предвижда се повишаване площите предназначени за открити и закрити спортни дейности.
Учебните и детски заведения ще бъдат разположени така, че да отговарят на оптималния радиус за пешеходна достъпност.В обществено обслужващата зона предвидена между
местностите „Изгрев” и „Орфей” е предвидено изграждане на университетски комплекс, който да даде възможност за повишаване нивото на образование и квалификация на населението.
Това ще спомогне и за увеличаване на потока от външни за града хора, популяризиране на хасковските забележителности и достижения, както и увеличаване на чуждестранните инвестиции.

27. 1
Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия – град София, Архитектурен
факултет, Катедра „Градоустройство"
ОУП Хасково, Благой Петков УРБ-М 50055
ОУП Хасково
Текст за защита на индивидуална част на Благой Петков, ф.№ 50055,
Урбанизъм – ОКС Магистър
Настоящата територия представлява бивши земи раздавани по Параграф 4 и бивши
земеделски земи
Общо около 60 % е застроена, като по-голямата част с малки едноетажни жилищни
сгради ползвани за временно обитаване
В последните години са одобрени много частични застроителни решения и подробни
устройствени планове, като са разрешавани две и три етажни, предимно жилищни
сгради
Тези обстоятелства не позволяват разработването на общ подробен устройствен план
по реда на чл. 16 от ЗУТ и през 2009 г. е приет регулационен план по общия ред (чл. 15
от ЗУТ), който обединява всички частични решения и одобрява нови улици, без да
отрежда урегулирани поземлени имоти във формиралите се квартали – оставя
собствениците сами да решат дали да минат по имотни граници или с уреждане на
сметки по регулация по между си да формират урегулирани поземлени имоти с
правилна форма
Одобрената улична регулация е важна за Община Хасково – дава възможност за
кандидатстване по оперативните програми на Европейския съюз за реконструкция на
съществуващата улична мрежа и за изграждане на нова
Разглежданата територия е с обща площ от 198 ха, като предвижданията на общия
устройствен план са:
o 82,5 % или 167 ха нето терени за обитаване в зони „Жм” – малка височина,
плътност и интензивност
o 5,8 % или 11,3 ха – терени за обществено обслужване в устройствена зона „Ц”
§ Избран е нисък процент, заради непосредствената близост с парк „Кенана”,
който е наситен с обекти за обществено обслужване с широк достъп и предлага
отлични условия за рекреация
§ Мястото за формиране на обществен център е подбрано непосредствено до
един от входовете на парка и е съобразено с вече одобрено частично
изменение на регулационния и застроителен план
§ Предвиден е терен за ново училище, от което за момента няма нужда, но може
би ще се появи след уплътняване на територията с триетажни жилищни сгради
o 10 % или 19,7 ха от територията е заета с улична мрежа като в посока север-юг
минава транспортна комуникация от IV клас

28. Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия – град София, Архитектурен
факултет, Катедра „Градоустройство"
2
ОУП Хасково, Благой Петков УРБ-М 50055
§ Другите предвидени улици са обслужващи от V и VI клас. Те формират стройна
квартална структура, съобразена с терена, имотната структура и действащия
регулационен план
На север разглежданата територия граничи с парк „Кенана”, в който са разположени
следните обекти (изброени в посока запад-изток):
o Сграда на МВР
o Водоеми
o Сграда на „Редки метали” с изложбена част
o Туристическа хижа
o Хотел „Дружба” с отворен за обществени посещения параклис в комплекса
o Дом за стари хора
o Санаториум за сърдечно болни
o Дом за слепи хора
o Редица обекти за напитки и обществено хранене:
§ Ресторант „Дивото козле”
§ Кафе „Енержи”
§ Комплекс „Фантазия”
§ Снек бар
o Зоопарк
o Тенискорт, площадка за скейтборд и други спортни площадки и игрища
Паркът е с добре изградена и поддържана алейна мрежа
Мнението на целия екип е парковата територия да се изключи от разработката,
защото парк „Кенана” е достатъчно застроен и не следва да поема повече обекти
На юг разработваната територия граничи със:
o Основно училище „Любен Каравелов”, което в своя комплекс има изграден
физкултурен салон и общежитие със столова към него
o Жилищна територия с комплексен характер, с блокове от по 8-9 етажа и редови
къщи от по 3 и 4 етажа, в която има малки магазини за хранителни, ежедневни
битови стоки и конфекция и други обслужващи обекти