Увод в педагогиката, студенти

1. Моят увод в педагогиката
Рада С.

2. Какво означава обект и предмет на педагогиката
 Понятията „обект” и „предмет” са понятия на гносеологията.
Най-общо те засягат въпроса какво изледва дадена наука.
 Педагогиката е наука и като такава има свои становища за
обекта и предмета в нея.

3. Различни подходи за обекта и предмета на Педагогиката.
 Антропологичен подход
Обект на педагогиката е човекът, а предмет неговото възпитание,
образование, обучение
 Общонаучен подход
Обект на педагогиката са педагогическите явления, а предмет –
закономерностите в и между тях.
 Социално-педагогически подход.
Обект на педагогиката е процесът на формиране на човека, а предмет –
процесът на специално организираното и целенасоченото формиране.
 Философско методически подход
Обект на педагогиката са педагогическите системи, а предмет
ефективното им функиониране и управление.
 Чуждонаучен подход
Обект на педагогиката са педагогическите системи, а предмет
ефективното им функциониране и управление.

4. Изводи
 Постановките за обекта и предмета на педагогиката са в
рамките на съществуващите общонаучни постановки за предмет
и обект въобще.
 Съществува разнообразие от разбирания за обекта и предмета на
педагогиката, причината за което е наличието на различни
логически основания за всяко от тях.
 Всяко становище има свои логически основания и аргументация,
затова и са несравними помежду си.
 Съществува противоречие между названията на обектите на
педагогиката и принципната общонаучната постановка за
обекта. Противоречието е между обекта като реалност и
названията му, които изразяват някакви абстракции.
 Върху основата на схващанията за предмета могат да се
формулират кратки дефииции за педагогиката, наречени
предметни дефиниции.

5. Какви са функциите на педагогическата наука
 Педагогиката е система от теории за педагогическата
практика.
 Те отразяват практиката. С термина педагогика
изразяваме факта, че съществува теория, отразяваща и
ръководеща съответната практика.

6. Функционална дефиниция за педагогиката
Педагогиката отразява и ръководи педагогическата практика.
Педагогическа
практика
Педагогическа
наука
р
ъ
к
о
в
о
д
н
а
о
т
р
а
ж
а
т
е
л
н
а
Описателно
информационна
обяснителна
методологическа
прогностична
Конструктивно-
преобразователна
светогледна

7. Отражателна и ръководна функция
Отражателна функция:
 Описателно-информационна функция-
 Обяснителна функция –
Ръководна функция:
 Конструктивно-преобразувателна функция
 Прогностична функция
 Методологическа функция -
 Светогледна функция

8. Кои са основните педагогически понятия и техните
дефиниции
Що е то понятия в науката?
 Понятията отразяват общото между предметите и явленията,
закономерностите, принципите и тенденциите, които изследва всяка
наука.
Те отразяват степента на научното познание.
Понятията се усъвършенстват и обогатяват едновременно с
развитието на науката и в този смисъл не са завършена система
 В научнопедагогическото мислене традиционно се приема твърдението,
че основните педагогически понятия са три – възпитание, обучение и
образование.
Дефинициите:
 Възпитанието е вид педагогическо явление, при което се формират
личностни качества, възгледи и убеждения, норми и форми на поведение
на възпитаниците.
 Обучението е вид педагогическо явление, при което се формират знания,
умения и навици у учещите се.
 Образованието е овладяното от ръководения субект съдържание.

9. Кои са стойностите и несъвършенства на идеята за трите понятия
като основни?
Кои са стойностите на идеята?
 Тази идея съдържа в неявен вид схващането за понятийните
рамки на тези три категории – това е общата педагогика;
 Трите понятия са родови за по-частните от тях;
 Трите категории очертават добре двата дяла на педагогиката
– възпитанието и обучението и образованието;
Кои са несъвършенствата на идеята?
 Системата от тези три понятия не се обосновава,.
 Системата от трите понятия необосновано се допълва с други
понятия, което я прави неустойчива.
 Дефинирането на трите категории съдържа някои
формалнологически несъвършенства като: недостатъчно ясно
разграничаване на съдържанието на трите понятия,
нарушаване статута на съподчиненост и др.

10. Какво може да се направи за елиминиране на несъвършенствата?
Понятието образование да се изведе извън
системата – да се разглежда и дефинира единствено
като резултат от педагогическата дейност.
Да се уточни понятийната рамка за понятията
възпитание и обучение. Възпитание въобще и
обученние въобще следва да имат като понятийна
рамка общата педагогика.
На равнище формалнологическа дефиниция
абсолютното разграничаване на двете понятия е
невъзможно.
Да се предложи едно общо родово понятие

11. Каква е същността и кои са характеристикитена
педагогическатапрактика?
 За да съществува нормално човечеството извършва различни дейности.
Съвкупността от тези практики представлява социалната практика,
а нейн субект е човечеството като цяло.
 Педагогическата практика е вид социална практика, в която се
реализира предаване/овладяване на социален опит по специфични
начини.
 Уникалността на педагогическата практика се изразява в това, че в
нея се извършват в единство дейностите предаване/овладяване на
социален опит.
 Социалният опит представлява съдържанието на педагогическата
практика.
 В тази сфера предаването/овладяването на социалния опит става по
специфични пътища.

12. Кои са характерните, същностни особености на педагогическата
практика?
 Педагогическата практика има необходим характер;
 Педагогическата практика е исторически променлива т.е. тя
се развива и обогатява заедно с другите сфери.
 Педагогическата практика е регионално обособена , т.е, в
едновременно съществуващите общества съществува
специфичен педагогически опит.
 Педагогическата практика е относително самостоятелна, т.е.
предаването/овладяването на социален опит по специфични
пътища подчертават нейната уникалност, но тя не е
изолирана от другите сфери. Между нея и тях има два вида
връзки:

13. Какви връзки има между педагогическата практика и другите
видове практики?
Съдържателни – в посока от всяка сфера към педагогическата ,
свеждат се до това, че всяка сфера отдава някаква част от своето
съдържание на педагогическата, с което осигуряват съдържанието
на педагогическата практика.
Производствена
Потребление Правна
Морална Педагогическа сфера Потребление
Военна Политическа
Други

14. Какви връзки има между педагогическата практика и другите
видове практики
Функционални връзки - в посока от педагогическата към другите
сфери, т.е.педагогическата подготвя кадри за всяка друга сфера и
по този начин осигурява стабилност за всяко общество.
Производствена
Потребление Правна
Морална Педагогическа сфера Разпределление
Военна Политическа
Други

15. различни видове диференциация
 Глобална, според основните видове педагогическа практика –
обучение и възпитание.
Обучение възпитание

16. Видове диференциация
 Според условията, в които се реализира педагогическата практика
• тя се извършва навсякъде в обществото и има огромна социлна
база, практически всички хора са педагогически субекти.
 Според степента на научна обоснованост на педагогическата
практика тя бива:
• Научнообоснована – сътворяваща се от професионалните
педагози в специализираните институции.
• Житейска – сътворяваща се от непрофесионални педагози.
 Според конкретните форми на проявление, основава се на
представата, че педагогическата практика не съществува изобщо
„като такава”, а тя се проявява , чрез конкретни форми.

17. Каква е същността и кои са особеностите на педагогическото
явление
Педагогическото явление е връзка между субекти,
при която се предава/овладява частичен социален
опит.

18. Какви ограничения има педагогическото явление?
 По съдържание - в конкретното педагогическо явление се
предава/овладява малко по обем съдържание.
 По време - продължава определено време.
 Пространствено ограничение - протича в пространството, което
трябва да отговаря на някои изисквания.
 Личностно ограничение - педагогическите явления се сътворяват
от уникални субекти, които привнасят своите особености в тях.
 Според конкретите цели - явление преследва определени цели
 Всяко педагогическо понятие е специфично организирано
 Някои автори предлагат модели на педагогическите явления. Те
могат да са с различна степен на конкретност, като най-общите
са пределно абстрактни.

19. Модели на педагогическото явление
Някои автори предлагат модели на педагогическите явления. Те
могат да са с различна степен на конкретност, като най-общите са
пределно абстрактни.
 Примерни всеобщи модели на педагогическото явление:
Модел на педагогическото взаимодействие
Модел на възпитателното отношение – педагогическото явление може да
се нарече възпитателно отношение, което има структура със следните
елементи: потребност от възпитание, носител на потребността от
възпитание, възпитател, възпитаник.
възрастен подрастващ

20. Модели на педагогическото явление
Модел водеща педагогическа триада
саморазвитие
“аз”-управление изявяване
Структурно-функционален модел
Изгражда се на основата на системния подход към явленията.Могат да
се изградят два относително самостоятелни модела на педагогическото
явление – структурен и функционален:
 Функционален модел – основното му предназначение е да покаже каква е
ролята на всеки компонент в системата и какви връзки има между
компонентите

21. Структурен модел
Цел
Ръководен
субект
резултати
Ръководещ
субект
Съдържание
принципи
методи
средства
Форма
Място
Структуреният модел извежда на преден план йерархичния строеж
на обекта и го представя в разчленен вид, с отделни компоненти.

22. Компонентите и най-важните същностни особености на структурния модел
 Ръководещ субект е този който в рамките на конкретно педагогическо явление
притежава съдържателна и методическа компетенция
 ръководен субект е този, който в рамките на конкретно педагогическо явление не
приежава или притежава в по-малка степен съдържателна и методическа
компетенция в сравнение с ръководещия.
 Педагогическа цел е предварителната идея или представа на двата субекта за
резултатите от тяхната дейност.
 Педагогическо съдържание е съвкупност от знания, умени, навици, възгледи, убеждения,
ценности, норми и форми на поведение, които трябва да се овладяват по време на
педагогическото явление.
 Педагогическите принципи са идеи, правила или максими, от които двата субекта се
ръководят в своята дейност.
 Педагогическите методи са действията на двата субекта за постигане на целите.
 Педагогическите средства са разнообразните материали, устройства и тн., които
улесняват педагогическата дейност и постигането на целите.
 Педагогическите резултати са промените настъпили у ръководения субект като
следствие от педагогическата дейност.
 Педагогическите форми са начините за специфична организираност на всички
компоненти в педагогическото явление, благодарение на които педагогическите цели се
постигат по олекотени пътища.
 Мястото е конкретната микросреда, в която се случва педагогическото явление.

23. Що е то цел и какво е
личност-идеал
• Педагогическите явления са целенасочени и това се разглежда от
педагогиката в два аспекта – социалнопедагогически и
методически.
• Социалнопедагогическият аспект на проблема за целите се свежда
до оформянето на някаква представа за социален тип личност,
който се приема за идеал за педагогическата дейност на двата
субекта и целта на педагогическото явление е ръководеният
субект да придобие характеристиките на съответния идеал.

24. Целта и личността-идеал
 Социалният тип личност е личностен тип присъщ на дадена
социална общност и може да приеме статута на идеал.
 Особеностите на личността идеал могат да се разкрият по-
удачно, чрез съпоставянето му със социалния тип „масов човек”.
 Разновидности на представата за идеала:
Реална личност идеал, към която субектът може да се стреми или
просто да харесва.
Особеностите на личността-идеал/пример са:
 статусът на една личност да бъде идеал е изкуствено създаден от
индивида реипиент;
 реалната личност пример е личностно ограничена;
 статусът на личността-идеал е променлив за реципиента;

25. Разновидности на личността-идеал
Изцяло положителен идеал:
Селективен идеал:
Изцяло отрицателен
( означава антипатия, означава симпатия, + положителни качества, - отрицателни качества)
реципиент Изцяло положителен
идеал
реципиент
Селективен идеал
+ качеста
- качества
реципиент
Изцяло отриателен
идеал

26. Разновидности на личността-идеал
Еклектичен идеал (събирателен)
 Хипотетична личност- мисловен образ на личност-идеал.
• Авторът на тези модели може да е практически всеки човек,
представителите на някакви общности , учени-теоретици, идеолози на
някаква религия.
• Моделите са с различна степен на теоретична аргументираност
• Има стремеж за налагане на идеята за даден тип личност-идеал.
• Моделите са с различна пълнота.
• Има разнообразие на нагласите на отделния индивид към личността-идеал.
Еклектичен идеал
+ А,Б,В качества
реципиент
Личност идеал Б
+ качества
Личност-идеал А
+ качества
Личност идеал В
+ качества

27. Съвременната личност идеал според мен
В съвременното общество личността-идеал би трябвало да
притежава следните качества:
 Собствена индивидуалност
 Образован гражданин
 Творческа личност
 Толерантна личност
 Достоен гражданин със своя гражданска позиция
 Убеден защитник на околната среда
 Честен и искрен човек
 Трудолюбив човек
 Човек готов да помага на другите

28. Какви са зависимостите между целта и другите елементи на
педагогическото явление?
 Целта е зависима спрямо другите безличностни компоненти на
педагогическото явление.
 В педагогическото явление целта има два вида статус – тя е
детерминирана или детерминира.
 Детерминираност на целта от съдържанието, средствата и
резултатите - когато избира и формулира дадена цел ръководещият
трябва да вземе под внимание съдържанието което ще разработва,
средствата, които са необходими, и постигнатите до момента
резултати от ръководените.
Съдържание
Средства Цел
Резултати

29. Пример за детерминираност на целта от съдържанието, средствата
и резултатите
Например учителят по рисуване трябва да се съобрази
със съдържанието в учебника по който работи т.е.
материала който ще предава на учениците трябва да се
съдържа в учебника който ще използва; с материалите с
които разполага, т.е.ако разполага само с дъска и
тебешир, то той може да покаже на учениците как се
рисува къща на дъска с тебешир; и накрая няма как да
научи учениците да рисуват къща, ако преди това не ги е
научил да рисуват правоъгълник – т.е. трябва да се
съобрази с достигнатото до момента ниво от
учениците.

30. Какви са зависимостите между целта и другите елементи на
педагогическото явление
 Детерминиране на съдържанието, методите, средствата и
формите от целите (статус на тоталност на целта) -
формулираната цел предопределя избора на компонентите
съдържание, методи, средства и форми
Съдържание
Методи
Цел Средства
Форми

31. Пример за детерминиране на съдържанието, методите, средствата
и формите от целите
Което означава, че целта определя избора на съдържанието,
средствата и целите, например ако целта е учениците да се
научат да играят волейбол, то формата ще е тренировка,
средствата волейболна топка, а съдържанието ще са правилата
на играта, съответно методите също ще са избрани според
целта.

32. Проблемът за педагогическото съдържание
Каква е същността на педагогическото съдържание?
Педагогическото съдържание е събрания от всички обществени сфери
социален опит, който се предава/овладява в педагогическата
практика.
То е съвкупност от знания, умения, навици, възгледи, убеждения,
ценности, отношения, норми и форми на поведение, исторически
създадени и актуални в дадено общество в конкретен етап от неговото
развитие.

33. Проблемът за педагогическото съдържание
А, характеристиките му?
 Единство на променливи и непроменливи елементи в съдържанието
Социалният опит е динамично променящо се явление, затова трябва да
му се придаде изкуствено някаква систематичност, да се опрости и
олекоти. Това става чрез опредметяването му в различни форми. Те
играят роля на източници на информация за педагогическите субекти.
Важно е правилното съотношение между променливите и непроменливи
елементи на съдържанието.
 Единство на регионални и общочовешки елементи в социалния опит
• Регионалните особености на социалния опит са продиктувани от
начина на живот в конкретно общество и регион.
• Общочовешките елементи в социалния опит са тези, които се ценят и в
други региони.
В систематизирането на педагогическото съдържание е необходимо да
се търси баланса между общочовешките и регионалните елементи.

34. Проблемът за педагогическото съдържание
Кои са факторите, влияещи на педагогическото съдържание?
 Изискванията на пазара на труда към образованието;
 Негативните обществени явления;
 Изискванията на новите технологии;
 Явлението културен сандвич;
Съдържанието като компонент на педагогическото явление:
 Особеност на съдържанието е неговата фрагментарност и, че
конкретизира съдържателните направления при възпитанието и
обучението.
 Фрагментарността означава, че в рамките на едно педагогическо
явление се предава/овладява част от съдържанието, което се
предлага под обособени съдържателни единици. Отделните
фрагменти на съдържанието се възприемат като конкретни цели
за даденото педагогическо явление.

35. Какво означават Компонентите на педагогическото съдържание?
 Знания – означава резултата от процеса на познание на
действителността.
 Умения – начини за извършване на определени действия
 Навици – система от регулационни процеси, създадени в
индивидуалния опит, осигуряваща стабилност и стандартност на
действието.
 Възгледи – субективни оценки на човека за различни неща от
заобикалящия го свят.
 Убеждения – вяра в правомерността или неправомерността на
съществуването на дадени явления от действителността.
 Ценности – отношение на личността към конкретни обекти или
явления, провокирано от значимостта на тези обекти за
съответната личност.

36. Какво означават компонентите на педагогическото съдържание?
 Отношения - в зависимост от възгледите и убежденията си
личността формира определено отношение (позитивно, негативно,
неутрално) към различни обекти и явления около него
 Норми на поведение – общи очаквания и стандарти на мислене и
поведение, които се споделят от представителите на някаква група
или култура.
 Форми на поведение – конкретните начини, чрез които се проявява
поведението.
Отделните компоненти на съдържанието са винаги конкретни по
своя характер и са част от някаква научна или житейска област
или направление.

37. Какво включват съдържателните направления?
 Интелектуално формиране на личността
 естетическо формиране
 нравствено формиране
 физическо и здравно формиране
Какво е нужно да се усвои в училище за да се подготвят младите хора за
живота?
 компетентност за самостоятелно учене
 социална и гражданска компетентност
 културна компетентност
 дигитални компетентности и базисни компетентности в областта
на науките и технологиите
 математическа компетентност

38. що е то ръководещ субект и ръководен субект
Кой е ръководещият субект?
Ръководещ е този субект, който в рамките на конкретното
педагогическо явление притежава съдържателна и методическа
компетенция.
 Съдържателната и методическата компетенция на ръководещия
представляват неговата педагогическа компетенция, осигуряваща му
педагогическо превъзходство над ръководения.
 Педагогическата компетенция е динамично качество, формиращо се
продължително време и търпящо промени във времето.
Форми на педагогическата компетенция
 Потенциална форма – когато притежателят на компетенцията не я
проявява открито.
 Действена форма, когато притежателят ѝ изгражда реални
педагогически явления;

39. Какви са особеностите на ролята ръководещ?
 Необходимост от единство на двата вида компетенции
 Ролята придобива характеристики на ръководен субект, което се
проявява в няколко ситуации:
• Вътрешно заложени характеристики на ръководен у ръководещия
субект.
• Преднамерена и афиширана подмяна на ролите.
• Непреднамерена подмяна.
• Натрапена подмяна на ролите.
 Изпълнението на ролята зависи от определени условия,
• Според характера им – обективни и субективни
• Според значението им за ролята – благоприятни и
неблагоприятни.

40. Кои и какви са ролите на ръководещия субект и ръководения субект
Кой е ръководеният субект
Ръководен е онзи субект, който в рамките на конкретното
педагогическо явление притежава съдържателна и методическа
некомпетенция в сравнение с ръководещия субект.
 Ръководеният търси и получава нужната му информация и я
получава по олекотени пътища.
 Качеството на изпълнение на ролята зависи от различни за него
външни фактори и от мотивацията му. Основна цел на
участието на ръководения субект в педагогическото явление е
ролята на ръководен да стане излишна за определен вид
педагогически явления.

41. Какви са особеностите на ролята ръководен?
 Обект-субектна, т.е. в рамките на педагогическото явление
ръководеният субект е едновременно и обект и субект
• Ролята придобива характеристики на ръководещ субект:
• Вътрешно заложени характеристики на ръководен у ръководещия
субект.
• Преднамерена и афиширана подмяна на ролите.
• Непреднамерена подмяна.
• Натрапена подмяна на ролите.
 Изпълнението на ролята зависи от определени предпоставки
обективни и субективни

42. Каквиса качествата на идеалните ръководени ръководещ?
Качества на идеалния ръководещ:
 Да обича и уважава преподавателската дейност.
 Да притежава добра съдържателна и методическа компетения
 Да е обективен в преценката си за ръководения субект
 Да е мотивиран да преподава
 Да е обективен по отношение на собствените си възможности
 Да допълва редовно знанията си в съдържателно и методическо отношение
 Да е склонен да търси и използва нови методи и средства и да умее правилно да
балансира между утвърдените и нови методи.
Качества на идеалния ръководен субект:
 Да е мотивиран да овладява съответното съдържание.
 Да притежава необходимата готовност за овладяване на съдържанието
 Да следва ръководещия
 Да взима активно участие в овладяването на съдържанието
 Да уважава преподавателската дейност и да харесва и уважава
преподавателя си.


43. Какво е значението на педагогиката като наука за развитието и
прогреса на обществото?
Педагогическата наука е изключително важна за развитието и
прогреса на обществото. Колкото по-развита е тя в дадено
общество толкова по-развито ще е и самото общество, съответно
прогресът му ще е по-голям. Причината е в това, че чрез
педагогическата дейност се предава/овладява всякакъв опит,
следователно когато педагогическата наука е добре поставена,
развита и отразена в реалността, то предаването на опита става
по възможно най-добрия начин, което е предпоставка за по-добро
и по-бързо развитие на обществото и в конкретните области и
като цяло.

44. Коя беше най-трудна и коя най-интересна тема в “Увод в
педагогиката”
• Най-трудна тема:
Най-много ме затрудни темата за педагогическия речник и по-
точно – качествените характеристики.
Въпреки, че темата е добре систематизирана и обяснена ми беше
и все още ми е трудно да запомня и възпроизведа основните
термини и понятия, да си представя точно подредбата на тези
характеристики. Предполагам, че изобразяването на
понятийните блокове, видовите понятия и тн. в някакъв
графичен вид, така, че да ги видя би ме улеснило значително.

45. Коя беше най-трудна и коя най-интересна тема в “Увод в
педагогиката
• Най-интересна тема от „Увод в педагогиката”:
Няма конкретна тема, която да ми е била най-интересна, по-скоро има
отделни моменти от различните теми, които са ми направили силно
впечатление, например:
 Динамиката на педагогическата компетенция през различните
периоди от време. Интересно ми беше да разгледам графиките и да се
опитам да сравня показаното на тях с личните си наблюдения и по
темата.
 Особеностите на ролите на ръководен и ръководещ субект и по-
конкретно придобиването на качества на ръководен от ръководещия и
отражението им върху субектите в различните ситуации. Четейки за
проблема имах възможност да направя някои съпоставки и изводи от
личния си опит на ръководен и на ръководещ като родител.
 Целите на педагогическото явление, където силно впечатление ми
направиха моделите за различните типове личност-идеал, както и
сравнението им с модела „масов човек”. Тук се опитах лично за себе си да
си представя различни личности-идеали и качествата им за различните
типове хора.

46. Изготвил:
Рада С.
Студент в:
Софийски университет
“Св. Климент Охридски”,
Педагогически факултет,