1. 138 години от героичното
Априлско въстание

2. На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва
Априлското въстание. През настоящата 2014 г. се
навършват 138 години от това велико историческо
събитие.

3. Местността
Оборище
Тук през 1876 г. се
провежда първото в
историята на България
Велико народно събрание,
на което се взема решение
за обявяване на
Априлското въстание.
Целта на въстанието е да
освободи българските
земи от продължаващото
пет века османско
владичество.
Депутатите пристигат в
Панагюрище още на 9-10
април 1876 г., спазвайки
пълна конспирация.

4. Заседанията в местността
Оборище продължават от
14 до 16 април. Надделява
мнението, че въстанието
трябва да има своя
едноличен предводител и
след бурни спорове
правомощията се дават на
българския
революционер Георги
Бенковски (1843 – 1876 г.).
Делегатите вземат
решение за повсеместно
въстание и избират
комисия, която
разработва план за
бъдещата революция.

5. БЕНКОВСКИ
"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз
отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а
на Русия - нека тя да заповяда!". ( едни от последните му думи…)

6. Речта на Бенковски пред
делегатите на Оборище

7. За всяка нация
има исторически
отрязък, който
осмисля нейното
съществуване.
За нас,
българите,
това е врeмето
на Априлското
въстание.

8. Поради предателството на един от
присъстващите депутати на
Оборищенското събрание, местните турски
власти научават за взетите решения и
предприемат незабавни контрадействия.
На 19 април една конна полицейска група
от Пловдив, предвождана от Неджиб ага,
пристига в Копривщица, за да арестува
ръководителите на местния революционен
комитет.

9. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до
Панагюрище бързо писмо, с което приканва всички българи към всеобщ
бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите
заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо".

10. Веднага след получаването на писмото в
Панагюрище, Бенковски обявява въстанието.
Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно
правителство, което става главен орган на
революционната власт в IV революционен окръг.

11. Копривщица
Калъчевият мост
Тук е пукнала първата
пушка на въстанието

13. Десет дни продължило нейното тържество като княгиня на
окървавеното въстание, което се оказало първият чут зов на
България към Европа.
Райна Футекова- Попгеоргиева-
първата дипломирана акушерка в България

14. Знамето
“На втория ден на свободата знамето беше
довършено. Тогава по желание на
гражданите трябваше да го взема на ръце, да
препаша сабя и револвер и да седна на
избран кон, за да премина през целия град и
да оповестя на събралия се по улиците
народ, че петвековното турско иго е
отхвърлено завинаги. Това беше най-
тържественият ден на нашата
кратковременна свобода. Беловласи старци,
редом с невръстни деца, вървяха навсякъде
след мен, пееха любими народни песни.
Жени, девойки и старци хвърляха върху нас
толкова много ухаещи и разноцветни
букети, че целият път беше постлан с тях
като великолепен килим. Виковете „ Ура” и
„ Да живее’’ нямаха край.
Тази тържествена процесия продължи до
вечерта.”
Из спомените на Райна Попгеоргиева

15. Жертвите на зверски потушеното въстание
Загиват над 30 хил.
души, но животът
им не е погубен
напразно -
саможертвата им
привлича погледа
на света. Най-
великите умове по
това време като
Виктор Юго, Чарлз
Дарвин, Оскар
Уайлд, Лев Толстой,
Достоевски и много
други издигат своя
глас в защита на

16. Жертвите
“ Баташкото клане”- картина на Антони Пьотровски

17. След Баташкото клане Дръвникът за рязане на
въстанически глави

19. Отец Кирил, придружавал
Бенковски до последния му дъх
Паметник на отец Кирил Слепов
в Калугеровския манастир “Св.
Никола”
След убийството на Бенковски
отец Кирил е заловен и изтезаван
в софийската "Черна джамия".
Половината му брада и мустак
са оскубани и на врата му е била
окачена торба с отрязаната
глава на войводата. По-късно
лежи в цариградската тъмница
рамо до рамо с Кирил Ботев,
Стоян Заимов и Никола
Обретенов. Почива година след
потушаването на Априлското
въстание.

21. Кочо Честеменски
Легендарен герой от
Априлското въстание през
1876 г., майстор-чизмар.
Роден е през
1840 г. в
с. Динката,
Пазарджишко.
Баща му, Георги
Честименски, бил земеделец.
Когато Кочо бил малък,
майка му настояла пред
Георги да продаде имота си и
семейството се преселило в
родния ѝ град Пазарджик,
където детето отраснало и се
изучило.
Кочо Честеменски- в средата на снимката

22. Родът на Кочо

23. Родословно дърво
Род Честеменски от с. Динката Родословното дърво на рода Честеменски е
изработен от госпожа Гинка Донова от град
Пазарджик, работила в училище
“ К. Честеменски” с. Динката през 90- те год. на
миналия век.

25. Когато завършил
училище, родителите
му го дали да учи
занаята папукчийство,
т. е. чехларство, а по-
късно и обущарство.
Макар да нямал
възможност да учи
повече, будният и
любознателен младеж
се включил в културния
живот на Пазарджик,
особено след
основаването на
читалище "Виделина".
Там Кочо се запознал с
учителя Петър Бонев,
Този портрет на Кочо върху плат е нарисуван в началото
на 80- те години на миналия век от учителя Петко Методиев,
един самороден талант.

26. През 1869 г. семейството
се преместило в
Пловдив. По-късно Кочо
станал самостоятелен
майстор и отворил свой
дюкян.
В 1870 г. се оженил за
девойката Теохана.
Родило им се
момиченце, нарекли го
Райна.

28. Кочо Честименски и Спас Гинов
били принудени да се приберат
при семействата си в обсадения
храм. И когато мнозина от
перущенци загубили надежда за
спасение, се случило нещо
ужасно. За да не бъдат
обезчестени и поругани от
озверелия враг, Спас Гинов и
Кочо Честименски решили сами
да погубят семействата и самите
себе си. Спас Гинов, народният
представител на перущенци от
събранието в Оборище, застрелял
с револвера си пет от шестте си
деца, жена си и себе си.
Дванадесетгодишният Рангел бил
спасен от дядо си Кольо Делев,
който го скрил между чувалите
със сухар и детето доживяло
Освобождението. Кочо убил
невръстната Райна -
единственото си дете, - жена си
Теохана, племенницата си
Варвара и накрая себе си.
“Защитата на Перущица ”, худ. Добри Добрев
/ от църквата “ Свети Архангел Михаил” в Перущица

29. “Перущице бледна, тняздо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издига високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча не даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети,
и за толкоз жъртви гордо отмъсти!

30. Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторья тури светло слово.
Защото ти блесна в синия простор
след многото подлост, сред общий позор!
Защото пропадна и в гроб се халоса
славно, както Прага, както Сарагоса,
обвита във пущек, окъпана в кръв;
защото ти - сетня - пример даде пръв
как да мре народа и не моли бога;
и не рече: милост! в общата тревога;
и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ
и със голи ръце, и без никой вожд,
без минало славно, без примери славни,
що малките правят с великите равни,
ти с твойта смърт страшна и храбри моми
Картаген надмина, Спарта засрами!»

31. Памет
Скулптура в църквата “Св. Архангел Михаил”

32. Жертвите на въстанието са неизброими.
Това дава повод на Русия активно да се
намеси в решаването на Източния въпрос
и на 12 април 1877 г. руската държава
обявява война на турската империя. Тази
война слага край на робството в България
на 3-ти март 1878 г. с подписването на
Санстефанския мирен договор.

33. За тези, които обичат да четат повече:

34. Слава на героите от
Априлското въстание!