Студен Синтез Съгласно Базови Структури на Материята – Супергравитационна ТеорияStoyan Sarg Sargoytchev
Унифицираната теория “Базови Структури на Материята – Супергравитационна Теория” (БСМ-СГ) е базирана на неизследвана алтернативна концепция на пространството. Пространството съдържа суперфинна структура наречена Космическа Кешетка (Р). Супергравитационните сили са обратно пропорционални на куба на разстоянието. При разстояния под 0.1 нм те се явяват като ядрени сили а при по-големи разстояния стават гравитационни сили благодарение на разпространението си през КР. Тази решетка съдърва скрита енергия която не е електромагнитна а е свързана директно с масата съгласно уравнението на Аинщайн E = mc2. Елементарните частици не са сферични и имат структура изградена от същите фундаментални частици които изграждат структурата на КР. Протоните и неутроните също не са сферични. Те изграждат атомните ядра като пространствени фрактални структури които определят формата на Периодичната Таблица на Менделеев. (редове и колони). Това силно променя интерпретацията на scattering experiments, така че атомните ядра са значително по-големи от ядрото на модела на Бор. Следователно и Кулоновата бариера не достига до огромна величина и може да се модифицира. Моделите на БСМ-СГ дават въможност за анализ и подбор на елементи и техните изотопи подходящи за ядрен синез.
4. Име символ Електр. заряд Барионен заряд Странност Очарован Красота Истина Горен u +2/3 1/3 0 0 0 0 Долен d -1/3 1/3 0 0 0 0 Странен s -1/3 1/3 -1 0 0 0 Очарован c +2/3 1/3 0 1 0 0 Красив b -1/3 1/3 0 0 1 0 Истински t +2/3 1/3 0 0 0 1
5.
6.
7.
8. Мезоните са изградени от един кварк и от един антикварк. Барионите са изградени от три кварка с различен цветен заряд, които взаимно се привличат.
9. Всички природни явления могат да се обяснят посредством четири типа взаимодействия между елементарните частици - силно ядрено взаимодействие , слабо ядрено взимодействие , електромагнитно и гравитационно взаимодействие. Всяко събитие във Вселената - от разцепването на атом до раждането на звезда - не е нищо повече от взаимодействието на тези четири сили с материята!
10. Видове взаимодействия Силни (ядрени) Електромагнитни Силно ядрено взаимодействие свързва протоните и неутроните, изграждащи ядрото и се противопоставя на силата на отблъскване между протони. Тези сили са много по-големи от всички останали сили в природата ( около 100 пъти по-интензивно от електромагнитното ) Осигуряват стабилността на ядрата . Електромагнитната сила определя начините, по които се държат електрически заредени частици с други като тях и с магнитни полета. Натези сили се дължат електромагнитни и оптични явления, химични превръщания, сили на триене, агрегатни състояния и други. Осигуряват стабилността на атомите и молекулите.
11. Слаби Гравитационни Слабото ядрено взаимодействие кара ядрата на някои елементи да се разпадат. То управлява процеса наречен „бета разпадане”, както и синтезирането на различни елементи в ядрата на звездите. По-слабо е от електромагнитното около 1000 пъти. Тези сили “ управляват ” еволюцията на звездите. Гравитацията е само сила на привличане за всички тела във Вселената. Тя събира материята, кара телата да тежат, задържа Луната в орбита около Земята и свързва галактиките. Гравитационните взаимодействия са универсални. Проявяват се най-вече при макротелата.
12.
13. ГРАВИТАЦИОННО ЕЛЕКТРОМАГНИТНО СИЛНО СЛАБО Радиус на действие Ґ Ґ 10 -16 m до 10 -15 m <<10 -16 m Пример сили, действащи между планетите сили, действащи между заредени частици задържа протоните и неутроните в ядрото -разпадане на ядрата Относителна сила 10 -41 10 -2 1 10 -14 Участващи тела и частици всички заредени частици адрони адрони и лептони Частици, които се обменят гравитони (хипотетични частици) фотони адрони, глюони междинни векторни бозони
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20. u u u u u u d d d d d d e - e - Кварк < 10 -18 m Електрон < 10 -18 m Ядро ≈ 10 -14 m Протон и неутрон ≈ 10 -15 m Структура на атома в светлината на последните постижения на физиката