Космология
Космологията е наука,изследваща структурата и
развитието на Вселената като цяло.
Космологията е наблюдателна наука, която се основава на два
факта:
разширението на Вселената или червеното разбягване на
галактиките, описано със закона на Хъбъл;
реликтовото или микровълново фоново излъчване,
отговарящо на температура 2,7 К, открито от
радионаблюденията на Пензиас и Уилсон в средата на ХХ век.
Земята се въртиоколо Слънцето и заедно с него – около центъра на Млечния
път. Нашата Галактика също се движи в Местната група галактики към купа
галактики в Дева. Скоростите на всички тези движения силно се различават от
тази на микровълновото фоново излъчване.
Cкоростта на движение на Местната група галактики от порядъка на 600 км/сек
спрямо фоновото реликтово лъчение – много по-голяма от очакваната.
Въпросът е какво ни тегли с такава сила в пространството?
Това е карта на
небето от
спътника-
изследовател
на космическия
фон СОВЕ
8.
През последните годиникосмологията изживява “втора младост”. Към небето са
отправени не само телескопи и всякакви детектори на електромагнитни вълни. В
дълбините на времето и пространството ни отвеждат ускорителите на
елементарни частици. Колкото по-мощни са те, толкова по-древни частици се
появяват – такива, каквито е имало в ранните епохи на зараждащата се
Вселена.
Ускорителя на
заредени частици в
Швейцария
Kарта на микровълновияреликтово лъчение, възникнало само 380
хиляди години след Големия взрив. Получена от спътника WMAP.
Вселената се състои 73% от загадъчна тъмна енергия; 23%
интригуващо тъмно вещество и само 4% от познатото ни вещество
във вид на атоми. Установена е възрастта на Вселената с небивала
точност – 13,7 млрд. Години и скоростта й на разширяване – 71
км/с.Мпс
12.
През 1992 г.бе установено, че във фоновото
микровълново лъчение има много малки
нееднородности. Те свидетелстват за ставащото в
ранната изключително “малка” Вселена, когато се е
изявявала квантовата природа на веществото. От тези
нищожно малки сгъстявания – “зародишите” -
впоследствие възникнали куповете и самите галактики в
тях. И по-нататък – звездите, в които се раждат
химическите елементи и се извършва кръговратът на
вселенското вещество.
13.
Детайлната карта намикровълновия
реликтов фон, получен от спътника WMAP.
Виждат се първоначалните
нееднородности, довели до сегашната
“клетъчна” структура на Вселената.
14.
Въпреки наличието накупове и свръхкупове
от галактики, ограждащи огромни празнини и
даващи представа за странната клетъчна
структура на Вселената в голям мащаб тя е
еднородна.
15.
Възможностите на нашитетелескопи са усилени от “оптиката на
естествената гравитационна леща.
Това са масивни струпвания от галактики, които деформират
пространството според следствията от Общата теория на
относителността на Айнщайн и това кара светлината от
галактиките зад куповете да се изкриви, в резултат на което се
появяват размножени изображения на тези галактики.
Купът от галактикиAbell 2218 е един
от най-близките до нас – на
разстояние от около 2 млрд. св.г.
Изкривяването на светлинните лъчи
на по-далечните обекти зависи от
масата на галактичните купове.
Видимото вещество от
жълтеникавите галактики от купа,
изобразен тук е само 1% от масата,
необходима да се появят
дъговидните синкави и оранжеви
изображения на галактиките зад
купа. Останалата част от масата
на купа галактики е т.нар. тъмна
материя – каква точно – това е един
от нерешените въпроси на
съвременната космология.
Отделно е дадено усиленото от гравитационната леща
изображение на много древна галактика-бебе на възраст 13,4
млрд.св.г. с диаметър само 500 св.г. в сравнение с 100-те хиляди св.
г. диаметър на нашата Галактика. Звездите в нея са първичните –
възникнали в такава ранна епоха от живота на Вселената.
18.
Черната дупка испътник звезда
Черните дупки изкривяват пространството
19.
ОСНОВЕН КОСМОЛОГИЧЕН ПРИНЦИП
Вселенатае еднородна. Т. е. ако разположим структури като Великата стена в куб с
размери 200-300 млн. св. г., той ще съдържа еднакво количество галактики –
толкова, колкото и всеки друг куп с такива размери на друго място във Вселената.
Един наблюдател, разположен на произволно място във Вселената, ще вижда
същата едромащабна структура, която виждаме и ние. Това свойство се нарича
изотропност на Вселената.
Това означава, че структурните детайли на далечните звезди и галактики,
физическите закони, на които те се подчиняват и съответните константи в тях,
независимо къде и на какво разстояние са от нас, са също едни и същи.
В ГОЛЯМ МАЩАБ, НАВСЯКЪДЕ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, ВСЕЛЕНАТА Е ЕДНАКВА
Така възприетият от космолозите принцип позволява да се построи теория на
цялата Вселена – наблюдаемата и ненаблюдаемата. Вселената може да се
моделира – това означава, че може да се конструира физико-математически модел
на Вселената, който се основава на представите на своите създатели.
В самото началона ХХ век Айнщайн поставя фундамента на новата физика
– Специалната и Обща теория на относителността. Логичните разсъждения
и математически решения на уравненията довели до неочаквана представа
за гравитацията като свойство на изкривеното пространство-време. Докато
всеки, умеещ да борави с математически уравнения сам може да стигне до
верните им решения, то представата за изкривеното пространство-време
смутила и най-будните умове на времето си.
24.
Айнщайн поставя космологичнаконстанта в уравненията си, за да ги съвмести с
представите си за статична Вселена. След наблюдателното откритие за
разширяващата се Вселена, Айнщайн има доблестта сам да се отрече от своята
константа и я нарича най-голяма си грешка.
След 80 години “грешката на Айнщайн” се оказва вярна – космологичната константа би
могла да е израз на т.н. ТЪМНА ЕНЕРГИЯ, каквато се предполага че представлява по-
голямата част от вселенската материя. Именно тя добре обяснява откритото
ускорено разширение на Вселената в настоящата епоха.
25.
Моделът на динамичнатагореща Вселена
Александър Фридман
Критична плътност, възлизаща на 8х10(-27) г/куб. см
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ
Джордж Гамов
Теориятана Големия взрив е разработена от
Джордж Гамов – американски астрофизик,
живеещ и работещ в Америка от 1934 г., но
руснак по произход – роден в Одеса през 1904 г.
Взаимодействията в природата от Големия взрив.
30.
“Змията” на Глешоувсе още търси
“опашката” си –
Теорията на великото обединение.
СИЛНО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
– отговорно за
стабилността на
ядрото.
Кварките са
частиците,
глуоните
/слепващи/ са
частиците на
взаимодействие
,
ЕЛЕКТРОМАГНИТНО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ –
играе основна роля
в мащабите на атома
и е отговорно за
многообразните
прояви на
електромагнетизма.
Фотони
СЛАБО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ –
отговорно за превръщането на
химичните елементи при
термоядрените реакции в недрата
на звездите и е 1000 пъти по-слабо
по интензивност от
електромагнитното.
Адроните /протони и
неутрони/ са частичките,
а бозоните са тези, които
осъществяват
взаимодействието между
тях.
ГРАВИТАЦИОННО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ –
подчинява всичко в света -
цялата Вселена,
еволюцията й, както и тази
на структурите в нея.
Гравитон?