1. Ароматни киселини. І. Бензоена киселина

2. 1. Строеж на молекулата С 6 Н 5 СООН

3. 2. Физични свойства Бензоената киселина е безцветно, кристално вещество. При обикновена температура тя е малко разтворима във вода . При повишаванена температурата разтворимостта и се увеличава. Температурата на топене на бензоената киселина е 122 о С, но при по-бавно загряване тя сублимира. Парите й имат остра миризма . Те предизвикват кашлица, тъй като дразнят дихателните пътища.

4. 3. Химични свойства Дисоциация: C 6 H 5 COOH = > H + + C 6 H 5 COO - Реакции до карбоксилната група- Взаимодействие с натриева основа : C 6 H 5 COOH + NaOH => C 6 H 5 COONa + H 2 O ( неутрализация ) натриев бензоат Взаимодействие с алкохоли: C 6 H 5 COOH + С 2 Н 5 ОН = > C 6 H 5 COO С 2 Н 5 + H 2 O (естерификация) етилбензоат Реакции до бензеновото ядро Нитриране:

5. 4. Получаване Бензоена киселина се получава промишлено при окисление на толуен с кислород от въздуха и катализатор кобалтови-соли:

6. 5. Разпространение в природата – предимно под формата на естери в природни смоли и балсами. Тамян – ароматна смола добивана от дърветата от род Boswellia. Тя се използва както за производството на тамян, така и в парфюмерията. Перуански балсам Балсам от Перу идва от добитата течност (смола) от кората на дървото балсам. Мирише на ванилия и е с антисептично действие, поради което се намира в много продукти като шампоани, балсами и лосиони.

7. УПОТРЕБА

8. ХИДРОКСИКАРБОКСИЛНИ КИСЕЛИНИ ІІ. Салицилова киселина В салициловата киселина — C 6 H 4 (OH)COOH — карбоксилната и хидроксилната групи са директно свързани с бензеновото ядро. Салициловата киселина е сравнително силна . Салициловата киселина има три позиционни изомера : орто -, мета- и пара. млечна салицилова винена лимонена

9. Физични свойства Салициловата киселина е безцветно кристално вещество със сладък вкус. В студена вода е малко разтворима . При слабо загряване подобно на бензоената киселина тя сублимира , а при силно загряване тя отделя СО 2 – декарбоксилира се , при което се получава фенол. Салициловата киселина предотвратява протичането на гнилостни процеси, тъй като има антисептично и бактерицидно действие . Извлечена е от кората на върбата

10. Химични свойства Салициловата киселина се естерифицира и с алкохоли и с киселини. Естерификацията с алкохоли протича само с карбоксилната група. Фенолната хидроксилна група се естерифицира с оцетен анхидрид. Солите и естерите на салициловата киселина се наричат салицилати и намират широко приложение. При естерификацията й с оцетна киселина(оцетен анхидрид ) се получава лекарството аспирин (ацетилсалицилова киселина): ацетилсалицилова киселина (аспирин)

11. Физиологично действие и приложение Салициловата киселина има антисептични и бактерицидни свойства. Предотвратява протичането на гнилостни процеси и затова се използва като консервант в хранителната промишленост и в домакинството. Нейните производни — естери, соли и други, намират широко приложение в медицината. Особено голямо е приложението на ацетилсалициловата киселина (известна още като аспирин ) и фенилсалицилата (лекарството салол ). Вещество, получено от растения (бяла върба и листа от ароматно растение от Канада, което се употребява против ревматизъм), както и синтезирани, които убиват гъбички и роговидни. Салициловата киселина се като антисептично средство в пастата за зъби . Тя е пилинг агент в масла, кремове, гелове, шампоани и се прилага за намаляване на излющване на кожата и скалпа при псориазис. Тя е активна съставка в много продукти за кожата за лечение на акне.

12. Благодаря за вниманието!