НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ НА ТРЕНЬОРИ И СПОРТНИ КЛУБОВЕ

1. 1
НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА
ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ НА
ТРЕНЬОРИ И СПОРТНИ КЛУБОВЕ

2. 2
Редактор: Виктор Сушец
Публикувано от:
Slovenj Gradec, 2017
www.athlisi.eu

3. 3
Съдържание
НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ
НА ТРЕНЬОРИ И СПОРТНИ КЛУБОВЕ 1
1 Въведение 7
1.1 Кратка информация за проекта 7
1.2 Ниво на контекст в рамките на ЕС 7
2 Спортът като инструмент за социална интеграция 8
3 Използвана методология 8
4 Сравнителен доклад по анализ на спортните нужди 10
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ 13
Психология на развитието 14
1 Въведение в психологията 17
5 Психология на развитието 17
6 Психологически ползи от спорта при деца и юноши 21
6.1. Вашата роля като треньор 24
6.2 Качества и умения на треньора по отношение на включването 24
6.3 Физически активни игри 27
7. Референции 31
Педагогически и мотивационни указания за Спорт на включването 32
1 Въведение 35
8.1 Описание 35
8.2 Дефиниция 37
8.3 Използване на педагогически и мотивационни методи 39
8.4 Треньорът като ролеви модел и лидер на отбора 40
9. Обосновка на модула 41
9.1 Значение на педагогиката в спорта 41
9.2 Значение на мотивацията в спорта 43
10 Цел на модула 44
10.1 Изграждане на успешни подходи за обучение 45
10.2 Подобряване на социалните знания за социално включване чрез
спорт 47
11. Учебно съдържание 48

4. 4
11.1 Добри практики 48
11.2 Защо подходящата спортна педагогика е толкова важна? 50
11.3 Тест за самооценка 50
12. Заключения 54
13. SWOT анализи 56
14. Референции 58
Социология Социално включване, Междукултурни връзки, Социални
умения 60
15. Въведение в социалното включване 63
15.1 Какво е социално изключване? 63
15.2 Какво е включване? 64
16. Приобщаване и етно-културни различия в спорта 64
17. Оценка: 67
18 Съвети и практически примери 67
18.1 Топка на запознанството 69
18.2 Предаване на енергия 69
18.3 Топка в одеяло 69
18.4 Ръце и крака 70
19. Въведение в междукултурните отношения 70
20. Междукултурни отношения 72
21. Методи на приложение 76
22. Решаване на конфликти 78
23. Практически примери в спорта 80
23.1 Стратегии за предотвратяване и решаване на конфликти: 81
24. Оценка 83
25. Въведение в социалните умения 83
26. Теория на социалното развитие 86
26.1 Упражнение 1: 88
26.2 Упражнение 2: 89
27 Език на тялото 90
28 Упражнение за треньори 91
29 Оценка 92

5. 5
Ръководство за компетенции и практически упражнения/спортно обучение
93
1 Въведение 95
30. Физическо развитие и моторика при децата 96
31. Планиране на тренировки 99
31.1 Отправни точки в планирането на тренировки 99
32. Различни работни формати и методи за тренировка 102
32.1 Работни методи 102
32.2 Работни формати за тренировки 102
33. Подготовка на урочната тренировка 104
33.1 Какво е урочна тренировка 104
33.2 Какво е подготовка за урочната тренировка 104
33.3 Какво включва писмената подготовка 105
33.4 Структура на урочната тренировка 105
33.5 Задачи за треньори 108
34 Тематично планиране 108
34.1 Пример за тематично планиране на гимнастическо съдържание
108
34.2 Задачи за треньори 117
35 Елементарните игри като начин за интеграция 117
35.1 Елементарни игри 120
35.2 Упражнения за треньори 130
36 Референции 130
37. Информация и помощ 131
Ефективна комуникация чрез спорт или “Спорт за социално включване” 132
1 Въведение 133
38. Общи знания по темата спорт и социално включване: Какви
научни изследвания за използвани 134
38.1 Но какво наистина полезно дава на децата и юношите участието в
спорта? 135
38.2 Какви качества се придобиват чрез спорт и как те помагат по-
късно на младежите? 135
39 Умения и разбиране на комуникационните принципи 136
39.1 Евентуални практически трудности и бариери 136

6. 6
40. Методология 139
40.1 Принципи за подкрепа на младежи от уязвими групи 139
41. Използване на съвременни технологии и ИСТ като начин за
интегриране на социално уязвими групи 142
41..1 Как социалните медии в действителност влияят на нашия живот и
обществото като цяло? 143
41.2 Как могат модерните технологии и социални медии да помогнат
за социалната интеграция на уязвими групи младежи? 143
42. Практически упражнения и опит 145
42.1 Казус (Buffalo, New York) 145
42.2 Практически упражнения за треньори 145
43. Комуникационни игри 147
44. Референции 149
Спортен мениджмънт 150
1 Принципи на спортния мениджмънт 151
45. Характеристики на спортния мениджър 151
45.1 Комуникация 151
45.2 Критично мислене и решаване на проблеми 152
45.3 Умения за работа с хора 152
46. Роли на спортния мениджър 153
46.1 Ролята на спортния мениджър в изграждането на отбор 153
46.2 Роля на спортния мениджър 154
46.3 Ролята на спортния мениджър в насърчаването на дух за победа 155
46.4 Ролята на спортния мениджър при справяне със загуба 156
46.5 Ролята на спортния мениджър за мотивиране на хора с различни
способности чрез информиране, трениране и откриване. 156
47. Културно и социално различие 156
47.1 Различията в спорта 156
47.2 Преглед на културните и социалните различия 157
47.3 Роля на спортния мениджър в управлението на културните и социални
различия 158
48. Спортни организации за социално включване 158
48.1 Ползитие от различията и включването при спорта 159
49. Оценка и управление на риска 161

7. 7
50. Референции 163
1 Въведение
1.1 Кратка информация за проекта
Проектът ATHLISI има за цел да насърчи социалното включване на деца от
неравностойни целеви групи чрез засилване на участието им в спортни
занимания в рамките на дейностите на спортните клубове.
Включването на местните спортни клубове е много важен елемент за
постигане на тези цели, тъй като, в сравнение със спорадичните спортни
събития, те гарантират устойчивост на проектните дейности и дългосрочно
въздействие.За постигне на тези цели, проектът ATHLISI предлага като най-
адекватно решение, обучение на представителите на спортните клубове и
треньори посветено на на проблеми, свързани с /тяхната/ ролята при
осъществяване на социалната интеграция и насърчаване на дейността им в
помощ на местните общности.
Преминавайки през обучение, спортните клубове и треньорите ще могат да
работят с местните общности а също така и да привличат членове за своите
клубове, произлизащи от групи в неравностойно положение, като ги
интегрират в дейността на клубовете.Обучението ще бъде организирано
чрез провеждане на индивидуални семинари и е-обучение. Опцията за е-
обучение е въведена в проекта с цел разширяване на географския ареал на

8. 8
проекта и включването на спортни клубове и треньори от различни региони
и държави.
1.2 Ниво на контекст в рамките на ЕС
Проектът се основава на опита и проучванията на шест страни-членки от ЕС,
а именно/ Гърция, Италия, Малта, Кипър, Словения и България.
Международното сътрудничество е необходимо и осигурява добавена
стойност в резултатите. Проблемите, които се адресират чрез проекта, не
могат да бъдат решени без международно сътрудничество, тъй като са
общи за всички партниращи държави.
Трансферът на мнения, опит и експертни познания между заинтересованите
страни в този сектор е много ценен, тъй като по този начин членовете от
всяка държава могат да обменят опит с останалите и да се възползват от
него. Трансферът на знания и опит между партньорите и държавите е от
съществено значение за проекта. Това е резултат от допълнителни
експертни познания на партньорите и обменът им между държавите. Освен
това европейското партньорство позволява споделянето на идеи и опит,
както и генерирането на нови идеи между партньорите и заинтересованите
страни.Чрез този процес всички партньори могат да допринесат за
решаването на общите проблеми и да се възползват от експертните
познания в други държави. Резултатът от проекта ще има пряко влияние
върху държавите от общността, тъй като ще се прилага е-обучение, което на
практика е приложимо на цялата територия на ЕС и ще може да се използва
при възникване на сродни проблеми.
2.Спортът като инструмент за социална интеграция
Освен бедността, която е основа за социалната изолация, съществуват и
други фактори, които влияят върху социалното изключване на различни
групи, като класово разделение, пол, етнос, увреждания, локаця (селски
или градски райони). Понастоящем, едно от най-големите
предизвикателства е интеграцията и социалното включване на бежанци и
имигранти в Европейското общество.
Спортът, през цялата история на съществуването си, е бил способен да
обедини хора, нации и култури, както и да преодолее всякакви социални,

9. 9
културни и национални граници. Въпреки, че сам по себе си, спортът не
може да реши всички проблеми, свързани с групите в неравностойно
положение, то той има потенциал да допринесе за интегрирането и
социалното включване на различни групи хора в неравностойно положение.
Включването в спортни занимания, само по себе си, с цел подобряване на
атлетичните умения, изисква редовно и дългосрочно участие и социално
взаимодействие, което спортните клубове могат да създадат, в това число
и много благоприятни условия за по-нататъшно развитие на процесите на
включване.Често спортните събития се организират в рамките на други
социални дейности, което дава допълнителни възможности за
междукултурен обмен.
3 Използвана методология
Основите за подготовка на материалите за обучение, включват аналитични
проучвания на проблема, както и анализ на нуждите от обучение в
държавите-партньори. Вторичното изследване включва представяне в
географски контекст и преглед на ситуацията в местния спорт, проблеми
свързани с инициативите и добрите практики. Проучванията на терен
включват качествени изследвания -интервюта с две фокусни групи, а
именно спортните организации и обществените представители, които
работят в областта на спорта и социалните дейности.Що се отнася до
материалите за обучение във връзка с това ръководство, партньорите са
изразили съгласие по отношение на съдържанието, като всеки от тях е
изготвил част от него.Материалите за обучение са изготвени така, че
позволяват индивидуално и е-обучение, включително под формата на
лекции. Всички модули са изготвени еднообразно, като включват:
1. Обосновка на модула
Обяснение защо е необходимо разширяване на познанията за
качествени тренировки и интегриране на социалните групи
2. Цел на модула
Обяснение защо се разширяват познанията с цел принос за
качествени тренировки и интегриране на социалните групи
3. Дефиниране на резултатите
Придобити компетенции в резултат на обучението

10. 10
Придобити умения
Прилагане на теоретичните знания в практиката
4. Структурирано учебно съдържание
осигурява устойчивост и разяснения защо е важно да се изгради
разбиране по темата
осигуряват сеясни обяснения и се създава ясна база за познания;
Включване на нови идеи към съществуващите познания;
практически примери / казуси
осигуряват се подходящи материали за оценка.
5. Оценка на резултатите от обучението
Тест за самооценка
Теоретични и практически демонстрации на придобитите знания
6. Подкрепа за обучаемия
Насоки за източници на допълнителни задълбочения познания по
предмета
Връзка към онлайн обучение
Библиография
4 Сравнителен доклад по анализ на спортните нужди
През юли 2016 г., всички партньори (CESIE, Fopsim, EUROSUCCESS, Irodoros,
Action Synergy, APGA, Footura) извършиха допълнително проучване, имащо
за цел събирането на информация за съществуващите спортни клубове в
локален контекст и спортните инициативи / обучения, относно активното
участие на треньори и спортни клубове в процеса на социално приобщаване

11. 11
на местно ниво.По време на проучването са събрани данни от съществуващи
източници, включително онлайн информация и електронни публикации.В
рамките на проучването, всички партньори трябваше да идентифицират три
добри практики, прилагани в треньорските програми на спортните клубове
и треньорите с цел насърчаване на социалното включване на деца от
социални групи в неравностойно положение на местно и национално
ниво.През септември 2016 г. всички партньори извършиха и проучвания на
място по метода „Консултации в общностни групи” в рамките на ABCD
(развитие на база на съществуващите ресурси) за насърчаване участието на
местните общности.Всеки партньор е работил с две фокусни групи и две
различни целеви групи:
първата е организирана от експерти, като треньори и спортни клубове
втората включва местните общности (родители, спортуващи лица и
др.).
Основаната цел на Анализа на нуждите от обучение е да проучи ролята,
която треньорите и спортните клубовемогат да имат за насърчаване на
социалното приобщаване, както и основните умения и знания, които е
нужно да се развият.Основното заключение е изготвено след фазата на
проучване и показва интерес от страна на всички целеви групи - треньори,
спортни клубове и местни общности (родители, спортуващи младежи) за
развитие на методи за трениране, насочени към социалното приобщаванена
деца от социални групи в неравностойно положение.В почти всички курсове
за обучение, описани във вторичното изследване, само няколко модула са
насочени към насърчаване на социалното приобщаване. Освен това
местните инициативи, свързани със спорта, макар и многобройни, са
изолирани и обикновено не се отнасят пряко къмдецата.Независимо от това
спортните инициативи, организирани местен контекст, имат значими
социални измерения.Важните заинтересовани страни, като местни власти и
училища, трябва да припознаят значението на треньорите и спортните
кубове в този процес, като ги подкрепят и като насърчават
сътрудничеството между местните общности и спортните клубове с цел
подобряване социалното включване на деца в неравностойно положение..
Понастоящем, според резултатите, футболът представлява най-мощното
средство за мобилизация и социално ангажиране на децата.Той позволява

12. 12
на младежите от различни държави и социална среда да създадат връзки
помежду си.
По отношение на изследванията на терен, интервюираните треньори и
спортни клубове изразиха необходимост от придобиване на повече
теоретични и практически знания за социалното приобщаване на децата от
групите в неравностойно положение, като така биха се чувствали много по-
лично ангажирани отколкото в местните общности.Основният извод е, че
липсват специални курсове за обучение на спортни клубове и треньори,
свързани със социалното включване на деца, така че проектът ATHLISI може
да се счита за наистина иновативен и полезен. Действително, основната цел
на проектът е да насърчи социалното приобщаване на децата от
неравностойни целеви групи като се засили участието им в спортни
занимания в рамките на дейностите на спортните клубове (независимо от
спортовете, които развиват). Участието на местните спортни клубове е
много важен елемент за постигането на тези цели, тъй като обратно на
спорадичните спортни събития те гарантират устойчивост на проектните
дейности и дългосрочно въздействие.
За местните общности спортът е основен инструмент за социално
приобщаване на деца в неравностойно положение, които изпитват
многобройни общностни проблеми. Въпреки че има няколко инициативи,
които включват деца от групи в неравностойно социално положение,
трябва да се проведе обучение на треньори, касаещо психологическите
аспекти и проблеми, които могат да засегнат децата.
Проектът ATHLISI предлага подход, който ще позволи на специалистите да
се справят професионално с дейностите по интеграция чрез спорт, и
едновременно с това ще подпомогне младите хора от различен произход
да развият “споделено чувство за принадлежност” чрез участия в спортни
дейности, което може да бъде важен инструмент за интеграцията на
имигранти и други социални групи.

13. 13

14. 14
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

15. 15
Психология на развитието

16. 16
Автoр(и),
институция(и):
NPDD “IRODOROS”
Обосновка на
модула
Интеграцията на деца от групи в неравностойно
положение (етническо, културно, религиозни
малцинства, групи в икономически неравностойно
положение) в спортните клубове, изисква добри
познания на част от треньорските принципи на
психологическото развитие, така че да бъде изпълнена
крайната цел на правилното социално интегриране на
деца от такива групи в обществото.
Психoлогическото развитие е свързано с различни нива и
методи на когнитивно развитие. По-голямата част от
психологическото развитие се осъществява през
детството. Една от основните теории за
психологическото развитие е теорията за привързването,
което се фокусира върху нуждата от значими, отворени и
честни човешки взаимоотношения за формирането на
здравословно психологическо развитие.
Въпреки че психoлогическото развитие често се
асоциира с психологията на детското развитие, то е
разширило значението си, като включва психология на
юношеството и психология на възрастните.
Цели на
обучението:
Да се изнесат лекции относно ценностите от
включването и честната игра (феър плей)
Да се предоставят на треньорите и спортните клубове
необходимите за това инструменти
Разбиране на идентичността на атлетите
(спортистите),
Разбиране на връзката между обучението и
треньорската дейност,
Развиване на функционални, гъвкави
философии,
Насърчаване на включването и интеграцията в
обществото чрез спортове,
Засилване на ролята на спорта в разчупването на
социалните бариери.
Придобити Треньорите, представителите на клубове и спортните

17. 17
компетенции треньори ще могат:
Да прилагат знанията и уменията в областите на
практическо преподаване на спортове,
психология и педагогика, ще насърчават
участниците да спазват и изпълняват програмата
като инструмент за социално включване на деца
от различен социален и културен произход.
Методи на
обучение
Индивидуални (лице в лице),
Малки групи по интереси, дискусионни групи,
Сократизиране,
Презнетация от група инструктори,
Материали за обучение,
Интернет
Лекции,
Използване на слайдове и видео клипове.
Оценка на
участниците
Тест за самооценка
Избор на отговор от предоставени варианти,
Оценка на усвоените от обучаемите знания и
концепции,
Практически демонстрации,
Треньори следва да работят чрез казуси или
добри практики, за да идентифицират
проблема(ите) и да предложат потенциални
решения,
Казус (“Kallipateira”).

18. 18
Въведение в психологията
Психологията представлява академично и приложно поле, което включва
изучаване на поведението, мисълта и начинът на мислене, както и
подсъзнателните неврологични поведенчески процеси.
Поведението на хората в обществото, в училище или спортения клуб най-
общо се определя от менталното състояние, ценностната система,
предразсъдъците и стереотипите, които всеки от нас е развил в житейския
си път.
Психологията се различава от останалите социални науки като
антропология, икономика, политология и социология по това, че търси
обяснение на мисловните процеси и поведението на индивидите.
В този смисъл е важно за треньорите и учителите по физическо възпитание,
които се заемат с интеграция на деца от социални групи в неравностойно
положение, подложени на дискриминация поради расови, религиозни,
национални или социални причини и др., да имат основни познания по
психология, така че от една страна да развенчаят расистките
предразсъдъци, които водят до базирано на расизъм поведение, а от друга
страна - да култивират ценности и да развият моралното мислене у децата.
5 Психология на развитието
Поведенческата психология е научен подход, който цели да обясни как
децата, юношите и възрастните се променят с времето, както и да проучи
физиологическите, емоционалните, когнитивните и социални развития,
които протичат в живота.
Значителна част от теориите в рамките на тази дисциплина се фокусират
върху детското развитие, тъй като през този период на индивида настъпват
най-многобройни промени. Трите цели на психологията на развитието е да
опише, обясни и оптимизира развитието.
Спортна психология на развитието е термин, който определя област на

19. 19
проучване, фокусирана върху определяне ролята на спортуването в
психологическото, социалното и физическо развитие на компетенции.
Психологията на развитието засяга усвояването на спортни умения и
прилагането им през периода на съзряване, свързан с подобряване на
фактори като памет и мислене в перспектива.
Ефективната работа на спортните треньори с децата и юношите
структурира тяхната програма по начин, който благоприятства тези процеси
на развитие.
Спортът е един от най-ефективните способи за социална интеграция.
Спортът е един от най-ефективните способи за социална интеграция и
затова следва да му се отделя по-голямо внимание, подкрепа и да бъде
насърчаван от Европейския съюз, например чрез организиране на
специални европейски, национални и местни спортни програми и събития.
Бялата книга на Спорта, която е първата цялостна инциатива на ЕС за
спорта, определя позицията на Комисията по трите аспекта на Европейския
спорт: социална роля, икономическо измерение и управлението на спорта.
Спортът играе и важна роля за насърчаване на интеграцията и социалното
сближаване, като има потенциален принос и специална роля в обществото
като инструмент за социално включване и интеграция, като следва да се
има предвид, че спортът представлява важен инструмент за насърчаване на
междукултурния диалог и носи изключителен принос за развитието и
популяризирането на важни социални, културни и образователни ценности,
като например честност, справедливост, толерантност и взаимно уважение,
самодисциплина; спортът играе важна роля в европейското общество и по
отношение на здравеопазването, образованието, социалната интеграция и
културни ценности.
Трябва да се подчертае изключително важната роля на спортните клубове и
треньори за борбата с расизма и дискриминацията чрез въвеждане на по-
строги правила, които позволяват на спортните игрища да се превърнат в
поле на професионално спортменство, където всички форми на
дискриминация са забранени.

20. 20
Особено през детството и юношеството, треньорите трябва да развиват,
паралелно с моторните умения, ценностната система, за да се преодолеят
стереотипите и социалните предразсъдъци, които водят до
дискриминация. Ценности като уважение към другите и самоуважение,
умения за самоконтрол, поставяне на цели и лидерски умения помага на
децата и юношите да разберат, че всички хора имат едни и същи права,
както и че трябва да се държат по подобаващ начин със съотборниците и
приятелите си, което се отразява положително върху тяхното личностно
развитие. Въпреки това, доказателствата сочат, че качеството на
треньорската работа е ключов фактор за постигане на максимален
положителен ефект.
Всепризнатият детски психолог Жан Пиаже
вярва, че най-важната фаза в развитието е
самоуважението, което настъпва между 6 и 11
годишна възраст. Това е също и периодът, в
който е най-подходящо децата да бъдат
запознати със спорта.
Ако на децата бъдат дадени много възможности
за успех в спорта, те по-често ще искат да се виждат “победители”, а не
“губещи”.Те ще израстват със стремеж за по-добра адаптация, по-голяма
самоувереност и по-добри способности за справяне със стрес и нови
предизвикателства.
Спортът предоставя на децата и юношите шанс да изпробват нови умения и
да оценят своите възможности. Спортните клубове и треньорите имат
огромен капацитет, за да ги накарат да се чувстват добре, и винаги трябва
да намират по нещо, което дадено дете прави добре, дори и ако това е
просто изпълнителност - то трябва да бъде похвалено за това.
Американската академия на педиатрите препоръчва наблюдение на
сигналите, посочени по-долу, за да се определи дали дадено дете има ниска
самооценка. Ниската самооценка може да бъде налице, когато детето:
Избягва задачи или предизвикателства, без дори да направи опит
за изпълнението им, или се предава при първите признаци на
трудност и неудовлетовреност. Това често сигнализира страх от
провал.

21. 21
Опитва се да мами или лъже, за да не изгуби играта или да избегне
лошо представяне.
Показва признаци на регрес, държи се детински или по глупав
начин. Този тип поведение често предизвиква останалите да
дразнят или наричат детето с прозвища, което внася и обида към
вече съществуващата травма.
Държи се наставнически, опитва се да контролира и не показва
гъвкавост, с цел да прикрие усещането за неадекватност,
неудовлетвореност или безсилие.
Търси оправдания (”Учителят е глупав”) или омаловажава
събитията (”Тази игра не ми харесва”), като използва логически
обосновки, за да прехвърли вината върху другите или да я припише
на външни обстоятелства.
Изолира се социално, губи или поддържа по-редки контакти с
приятели, като оценките в училище бележат спад.
Често променя настроението си, показва тъга, плаче или
демонстрира яд, гневни изблици, неудовлетвореност или пък е
много тихо.
Прави самокритични коментари, като “Аз никога не правя нещата
както трябва”, “Никой не ме харесва”, “Аз съм грозен”, “Аз съм
виновен”, “Всички други са по-умни от мен”.
Приема трудно както похвали, така и критика.
Показва прекалена загриженост или чувствителност към мнението
на други хора.
Влияе се негативно от връстниците си, бяга от училище, пропуска
часове, показва неуважително отношение, краде, пуши, пие или
приема наркотици.
(Адаптирано от Американска академия на педиатрите за Вашето
дете в училищна възраст: 5 до 12 години)
Спортната психология, като наука, която насърчава промяна в поведението,
трябва да се намеси в спортен контекст с цел не само да се избегнат тези
епизоди на ранимост и лоши навици, но да се насърчи също честната игра и
толерантността.
Според проучване, базирано на Профила на Хартър за самовъзприемането
(SPPA) при деца, (предназначен да измерва множество аспекти от начина
на самовъзприемане при юношите), той има за цел да определи дали

22. 22
програмата съчетава физически активни игри и психологически умения, с
които да се подобри удовлетвореността от живота у юношuтe, да изпитват
щастие, да имат контрол върху възприятията си и да се дистанцират от
бивши членове на банди, на база на програма за физически активни игри и
психологически умения, за които е доказано, че значително подобряват
удовлетвореността от живота и самоуважението при мексикански сираци в
тийнейджърска възраст. Щастието, удовлетвореността от живота и
самооценката бележат значително подобрение при сравнение преди
програмата и след приключването й. Значително се подобрява не само
общата самооценка, но също така и физическото състояние; изграждат се
близки приятелства, модели за поведение, схоластични компетенции,
атлетически умения и социално възприемане.
представя данни, които показват, че чрез спортуване се повишава както
емоционалното, така и поведенческото състояние при юношите..
Повишената удовлетвореност може да доведе до по-висока самооценка и
самочувствие, което води до по-добро цялостно представяне. В
допълнение, намалява опасността от въвличане в рискови и деструктивни
поведенчески модели.
6 Психологически ползи от спорта при деца и юноши
1. ДА СЕ НАУЧИШ ДА ГУБИШ
Лошото спортменство е грозно. Никой не
обича неудачниците.
Разбира се няма нищо лошо в това да бъдеш
конкурентноспособен и да изразяваш
неудовлетвореност по неагресивен начин.
2. КОНТРОЛ НА ЕМОЦИИТЕ
С израстването, очакваме децата да се научат да
контролират емоциите си.
Добрият треньор разбира, че негативният
емоционален стрес вреди на доброто
представяне. Въпреки това, след като бъде
посято семето на мъдростта, детето Ви ще бъде
по- добре подготвено за справяне с
предизвикателствата на живота.

23. 23
3. САМОУВАЖЕНИЕ
Много са проучванията, според които спортът и други физически
дейности могат да допринесат за доброто самоуважение при децата и
юношите.
“Потупване по рамото”, “дай пет” от приятел или ръкуване с опонент в края
на мача способстват изграждането на характера.
Отношения на взаимна подкрепа от страна на
треньорите и съотборниците плюс
подкрепа от страна на родителите могат да
повлияят много положително върху
самоуважението на децата.
Младеж с добра самооценка и
самоуважение ще има самоувереността да
пробва нови неща и да създава нови
приятелства. За да се изгради самоувереност и самоуважение у младите
хора, от съществено значение е треньорите да осигуряват последователни и
непрекъснати стимули и похвали.
4. ТЪРПЕНИЕ
Практиката води до усъвършенстване, а то изисква търпение.
Разбира се, не трябва да насърчаваме децата си да се стремят към
“съсършенство”, а по-скоро посланието да бъде: “Ако искаш да станеш по-
добър в това, ще отнеме време”.
5. ОТДАДЕНОСТ
Подобно на търпението, дисциплината при
тренировки и отдадеността в усвояването на
даден спорт е черта, която променя много
аспекти от живота.
Неслучайно участието в спортове е свързано с
по-добри академични постижения в училище.
6. РАБОТА В ЕКИП
Организираният спорт изисква децата и
юношите да работят в екип, за да
постигнат обща цел. В екипа няма “Аз”. По

24. 24
този начин те развиват социални и лидерски умения и усвояват ценностите
на екипността.
7. АЛТРУИЗЪМ
В спорта децата и юношите трябва да мислят повече за това, кое е най-
доброто за отбора, а не за тях самите – нещо, което често се наблюдава при
баскетболната игра. Играчите имат възможност да подадат пас към свой
съотборник, но вместо това избират сами да стрелят към коша. Егото не е
добър морален съветник в отборните игри.
8. УСТОЙЧИВОСТ
Едно изследване установи, че децата и юношите,
които са тясно свързани със спорта, са
психически по-устойчиви.
Това не е изненадващо, тъй като спортът
позволява индиректно да се поучим от грешките
си.

25. 25
6.1. Вашата роля като треньор
Треньорите са този механизъм, който осигурява резултатите и качеството
на спортните програми. Те трябва да могат да преминат отвът границите на
техническите параметри в спорта като включат в работата си педагогически
теми, важни за ежедневието и интеграцията на децата. Трябва да се
фокусират върху квалификацията си в области като междукултурното
образование, преодоляване на расовите предразсъдъци, управление на
конфликти, изграждане на екип , подход към родителите и т.н.
Тъй като децата и юношите се различават повече в социално и културно
отношени в различните спортове, треньорите са изправени пред
предизвикателството да работят ефективно и етично с тях, независимо от
техния произход. Ето защо би било полезно треньорите да изградят правила
и добри практики в подкрепа на работата си в социален и етичен план.
Възможно е треньори, които не са способни да се адаптират към тези
промени, да вземат за даденост идеи като расизъм, етническия произход,
пол, сексуална ориентация, религия или увреждания, катопо този начин
провокират конфликти в отношенията си със спортистите1
.
Спортните треньори трябва да умеят да преценяват дали техният стил и
метод на общуване влияе негативно и/или позитивно върху процесите на
работа с децата, на база на расова/етническа основа, пол, увреждания и
религиозни убеждения. Освен това те трябва да умеят да избягват
употребата на думи, които се асоциират с расови, полови и други
разделения. Накрая, трябва да имат възможността да се обучават и
консултират, за да могат ефективно да работят с лица от различна културна
среда.
6.2 Качества и умения на треньора по отношение на
включването
Успехът на спортната програма зависи преди всичко от качествата и
лидерските умения на възрастните. Треньорът е този, който определя вида
опит, който децата и юношите ще придобият спортувайки. Чрез
1 Coakley, 2009

26. 26
използването на подхода „Треньор с двойна цел” и трите му основни
принципа, ще можете да приложите на практика PCS метода на обучение.
Определянето на целта, концентрацията, увереността и добрата форма са
важни психологически умения.
1. ТЪРПЕНИЕ
Някои деца може да се нуждаят от повече време, за да изградят увереност в
способностите си и постигане на напредък, в сравнение с други. Треньорите
трябва да го отчетат и да ги стимулират.
2. УВАЖЕНИЕ И НАСЪРЧАВАНЕ
Признаване на различията и третиране на всички деца или юноши като
личности.
На тренировки поздравявайте всеки индивидулано.
Накарайте ги да се чувстват добре, затова че са дошли.
Избягвайте игри с елиминации или други дейности, които биха
създали ненужно напрежение.
Създавайте ситуации, в които се постигат много успехи. Едно
“потупване по рамото” означава много за участниците.
Управление на поведението.
Учене за ефективно съревнование и справяне с трудностите
3. АДАПТИРАНЕ
В треньорската работа и общуването, с цел да се отчетат индивидуалните
различия и да се предложат дейности, подходящи за нивото на развитие на
участниците, е необходим подход, който да е гъвкав. Изберете най-
ефективните методи и треньорски практики. Успехът на треньора може да
бъде измерен единствено според това дали децата посещават редовно
часовете ви.
1. ОРГАНИЗАЦИЯ
Следва да се отчете важността на подготовката и планирането, както и да се
насърчат усилията, като не са най-важни резултатите. Важно е участниците
да се забавляват.

27. 27
2. БЕЗОПАСНОСТ
Всяка тренировка, независимо дали е групова или индивидуална, трябва да
се провежда при мерки на безопасност.
3. ЗНАНИЯ
Използвайте предишни знания и ги адаптирайте, за да разгърнете
потенциала на всяко дете или юноша. Възлагайте им отговорности.
Включвайте ги в процеса на вземане на решения и давайте на всеки шанс да
бъде “лидер”. Насърчавайте младежите да дават най-доброто от себе си
както в спорта, така и в живота.
4. РОЛЕВИ МОДЕЛ
Треньорите са може бинай-важното звено. Начинът, по който се държите в
присъствието на атлетите, им дава пример за поведение - какъв пример
даваме на чуждите деца? Ролята на треньора е може би една от най-
важните. Трябва да се признае, че положителните спортни преживявания
могат да спомогнат за развиване на самоувереност и самоуважение.

28. 28
3 съвета за подсилване на самочувствието - TED-Ed
https://www.youtube.com/watch?v=l_NYrWqUR40
Бъдете уверени | Кратки поучителни истории за деца | английски
https://www.youtube.com/watch?v=EsNRVm3YR_I
6.3 Физически активни игри
Ако говорим за намеси, които да стимулират самоконтрола, физически
активните игри могат да допринесат за развиването на умения за
разрешаване на проблеми и за взимането на решения под напрежение, като
e доказано, че тези методи на моделиране на поведението са значително
по-добри от обществено-рекреативните програми. Игрите позволяват
едновременното развиване на физическите и интелектуалните способности,
което от своя страна подобрява самооценката и самосъзнанието. Игрите
носят и удовлетворение2
. Добавянето на психологически умения също
може да бъде полезно, тъй като те са свързани с психологичното здраве.
Развиването на умения като способността за поставяне на цели и
2
Light R, Fawns R. Knowing the game: Integrating speech and action in games
teaching through TGfU. Quest. 2003; 55: 161-176).

29. 29
самоувереността, може да помогне на личността да изгради чувство на
контрол. Контролът е способността да управляваш житейските
обстоятелства, които оказват значително виляние върху отделния индивид3
.
Според едно проучване, целящо да установи дали програма, съчетаваща
физически активни игри и психологически умения, би могла да подобри
удовлетвореността от живота, щастието, възприятията за контрол и
самосъзнанието на бивши членове на банди, установило, че
удовлетвореността от живота и самоуважението при мексикански сираци в
тийнейджърска възраст, значително се подобряват.
Друго проучване показва, че активните игри, голяма част от които са
предназначени за развиване на комуникацията, доверието, екипността и
уменията за решаване на проблеми, съчетават усъвършенстването на
умствените и физически способности, самоубеждението и уменията за
поставяне на цели (ключови елементи в спортно-психологическите
програми), за да изградят самоувереност, което води до значително
подобряване на удовлетвореността от живота, поведението, физическите
умения, социалното приемане и самооценката.
6.3.1. Игри за време
Работата по изпълнение на задача, като част от екипа, е важен метод за
изграждане на самоувереност, тъй като децата се научават, че са уязвими и
чрез споделяне на умения в екип могат да си помагат. За да се изиграе тази
игра, Ви трябва хронометър и стол за всяко едно дете. Столовете се
подреждат в кръг и всяко дете сяда отгоре. Извиквате команда, която
изисква трансформация, например “Кино!”, а децата трябва заедно да
разместят столовете и да ги подредят като в кинозала. Децата нямат право
да вдигат шум, докато изпълняват задачата. Когато пренареждането на
столовете приключи, времето се отчита и се задава нова команда за
пренареждане, като целта е времето за изпълнение да се намали. Тази игра
изгражда самоувереност, като учи децата как да работят заедно и
позволява на всяко дете да види, че усилията му са важни и ценни.
3
Petlichkoff LM. Self-regulation skills for children and adolescents. В: Weiss MR,
editor. Developmental sport and exercise psychology: A lifespan perspective (pp. 269-288).
Morgantown, WV: Fitness Information Technology; 2004.

30. 30
6.3.2 Игри с дриблиране
Треньорът определя трасето на игрището, като използва конуси, според
броя на децата, които ще участват. Всяко дете има топка и след сигнал от
треньора, започва да се движи по трасето, като дриблира топката, без да
губи контрол върху нея, като избягва сблъсъци с другите участници.
Алтернативно, децата от една възраст могат да бъдат разделени на групи от
по две или три. Чрез това упражнение освен да дриблират, децата се учат да
упражняват контрол върху топката (развитие на индивидуалната
отговорност), както и на безопасност по отношение на другите участници
(социален аспект на развитие).
6.3.3. Футбол с три топки:
Ще ви трябват: три различни по цвят топки, две врати
Метод:
Определете футболно игрище с врати в двата края.
Разделете младежите на два отбора.
Едната футболна топка ще представлява момчетата, а другата -
момичетата. Третата ще бъде обща. Кажете на играчите ясно коя
топка за коя група е.
Ако играч докосне нарочно неправилната топка, извадете го от
играта за 2 минути.
Не е нужно упражнението да се ограничава само до футболната
игра. Можете да пробвате с нетбол или AFL.
Тази игра е забавна за децата и юношите и ще ги държи съсредоточени
възможно най-дълго време. Чрез тази игра, изграждаща умения за работа в
екип, те ще прекарват повече време заедно.
6.3.4. Яйце-ракета
Ще ви трябват: Хартия, яйца
Метод:
Разделете младежите на два или повече отбора.
Дайте на всеки отбор хартия, тиксо и едно яйце. Кажете им, че
трябва да направят ракета, която ще се

31. 31
хвърли във въздуха или ще бъде пусната от високо място. Ракетата
трябва да предпази яйцето от счупване.
След като децата изработят ракетите, сложете яйцето в ракетата.
Сега “изстреляйте” или пуснете ракетите от високо място.
Печели отборът, чието яйце е в най-добро състояние.
Ако никое яйце не се счупи, повторете упражнението отново.
Играта стимулира децата да дадат най-доброто от себе си. Ако първият им
опит се окаже неуспешен, участниците ще потърсят нови решения.
6.3.5. Баскетбол от седнало положение:
Идеите за изграждане на баскетболен отбор
са забавен начин за взаимодействие между
съотборниците.
Ще ви трябват: баскетболна топка, кош за
пране, столове
Метод:
Играта се играе на рундове.
Разделете младежите на два отбора.
В началото на първия рунд играчите ще имат съвсем кратко време
да поставят столовете си в нужната позиция. След като столът
веднъж е позициониран, нямат право да го местят.
След това съотборниците трябва да си подават топката един на
друг, без да бъдат “прихванати” от другия отбор.
След като направи пас, играчът трябва да хвърли топката към коша.
Отборът, който направи максимален брой вкарвания, печели.
В по-ранни проучвания танците и традиционните игри са
определяни като ефективни средства за разчупване на леда и
бариерите при общуването4
.
Използвйки спорта като инструмент, Гърция се стреми да наложи
олимпийските ценности в младото поколение, с цел постепенно да изгради
култура на мирно съществуване.
4 Keim 2003:155

32. 32
Съответната образователната програма “Уважение към разнообразието”,.
имаше за цел през 2014г, чрез историята и идеите на Олимпийското
примирие, да възпита учениците на уважение към различията и да ги обучи
да се справят с подобни въпроси, чрез споделеният опит на Олимпийците от
участието им в Олимпийските игри.
Kallipateira е програма, насочена към борба със социалното неравенство и
социалната изолация, която допринесе за това учениците да повишат
осведомеността си относно тези проблеми. Чрез игрови дейности (ролеви
игри, олимпийски игри, силови игри ), учениците получиха нагледен пример
как различните принципи водят до неравенство; научиха се да приемат
различията на своите съученици, най-вече в отборните спортове и разбраха,
че основното във всяка ситуация е спазването на правилата и уважението
към съотборниците и съперниците.
7 Референции
1. https://eclass.upatras.gr/modules/document/file.php/PN1524
2. http://old.psych.uoa.gr/~roussosp//gr/psy00_Lecture2.pdf
3. https://www.psychologynow.gr/psychology/branches-of-
psychology.html
4. http://users.sch.gr/adanis/index.php/kallipatira
5. https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/1510-FRA-CASE-
LAW-HANDBOOK_EL.pdf
6. http://www.2search.gr/psychology/view.asp?article=1&catid=6&nav=0
7. http://ec.europa.eu/assets/eac/sport/library/policy_documents/eu-
physical-activity-guidelines-2008_el.pdf
8. https://europa.eu/european-union/topics/sport_el
9. www.psychology-athens.com
10. Light R, Fawns R. Knowing the game: Integrating speech and action in
games teaching through TGfU. Quest. 2003; 55: 161-176.
11. Petlichkoff LM. Self-regulation skills for children and adolescents. В:
Weiss MR, editor. Developmental sport and exercise psychology: A
lifespan perspective (pp. 269-288). Morgantown, WV: Fitness
Information Technology; 2004.
12. Hanrahan S and de Lourdes Francke-Ramm M, Improving life
satisfaction, self-concept, and happiness of former gang members using
games and psychological skills training, Journal of Sport for
Development, Volume 3, Issue 4 (2015)

33. 33
Педагогически и мотивационни указания за
Спорт за социално включване
Как спортните клубове могат да насърчат интеграцията на деца от
различни социални групи чрез включване и активно участие в програми и
дейности, как да се справим с нарастващия проблем на социалното
отчуждение, неравенството, престъпността, социалното недоволство,
повишени здравни рискове и др.

34. 34
Автор(и),
институция(и):
Асоциация Фуутура
Обосновка на
модула
Правилната педагогика, съобразена с възрастта, пола,
личността, както и с подходяща мотивация и обучение,
съставлява ключов елемент за успешната интеграция,
придобиване на нови знания и методи, изграждане на
доверие, взаимна подкрепа и екипност, с цел постигнето
на успех (сред младежите чрез тяхното участие в спортни
клубове и не само). Мотивацията е основно средство за
постигане на много други успехи както в работата и
спорта, така и в обществен план, тъй като често надскача
личните амбиции и не се ограничава само в рамките на
една група, клуб или общност и техните цели и нужди.
Всички знаем, че поставянето на ясна и конкретна обща
цел, често под формата на по-краткосрочни цели, е
основно психологическо, образователно и мотивиращо
решение за успешно прилагане на вътрешните правила
за работа в екип. Способността за мотивиране, която
включва някои основни педагогически принципи като
позитивна манипулация, управление на социални,
подготвителни и тренировъчни процеси, личен пример,
управление на индивидите и общите цели, е основно
средство за всеки треньор при работа с деца и юноши.
Поради различни социални проблеми в обществото,
които засягат голяма част от младежите, те се нуждаят
от лидер, от неоспорим авторитет и поне една голяма
цел, която да преследват - всичко това те могат да
открият в своя спортен клуб.
Цели на
обучението:
Да подкрепи квалификацията на треньори в областта на
педагогиката, мотивацията и ефективното преследване
на екипни цели. В много случаи именно треньорите
представляват клуба пред децата и обществото, а
тяхната работа и мотивация засяга тази на отборите и
отделните участници, както и личностното развитие на
младите спортисти.
Придобити Преподавателите, представителите на клубове и

35. 35
компетенции трньорите ще могат:
Да покажат лично внимание и усилия и да отделят време
за постигане на поставените цели - ролеви модел
Да покажат знания, умения и разбиране на основните
принципи на педагогиката и методологията и тяхното
практическо приложениев съответствие с нуждите на
деца в неравностойно положение и различна социална и
културна среда
Да формират положително отношение и атмосфера на
равенство в отбора. Да работят по-добре за социалното
включване, междукултурната комуникация, физическата
и здравна култура.
Да придобият допълнителни знания и критично
разбиране в областите на детската психология и
педагогика, свързани най-вече с мотивацията и
управлението на дейности в спортен и социален аспект.
Методи на
обучение
Индивидуални (лице в лице),
Индивидуална работа
Интернет
Неформални образователни дейности
Оценка на
участниците
Тест за самооценка
Теоретически и практически демонстрации

36. 36
Учител, който се отпива да
преподава без да вдъхновява
учениците си все едно кове студено
желязо.
Хорас Ман
1 Въведение
8.1. Описание
Настоящият материал има за цел да направи кратък преглед на развитието
и бъдещите перспективи на спортната педагогика и мотивация като част от
спортната наука. Понастоящем
изглежда, че спортната
педагогика не се ползва с
широко одобрение в системата
на спорта. Развитието на
спортните дисциплини като
цялостен процес включва
въпроса дали спортната
педагогика може да бъде обединяваща точка за различните спортове и
може ли да определи научното поле на дисциплината.
Неидеологически определеното физическо упражнение, или спорт за
всички (Eichberg, 2010), се практикува от зората на цивилизацията до наши
дни - за удоволствие, за емоция или по други причини. Това са дейности,
които поддържат ценности като морал, амбиция, етика, чест,
равнопоставеност, като същевременно с това развиват мотивацията,
желанието за самоусъвършенстване и работата, която с помощта на
педагогиката е идеалният инструмент за постигане на това. Всички тези
ценности и принципи лежат в основата на повечето спортове и спортни
игри.
Моделът на себереализация е част от концепцията за развитие на спортната
култура по отношение на социалните системи и главна мотивация за всички
участници, а също и най-общото схващане за “антропологията на духовния
прогрес” в човешката психология (Wojciech at al., 2012).
Спортът е социален феномен и всички спортни организации работят както
за по-добрата визия на спорта като цяло, така и на техния продукт в
частност. За правилното развитие на спортните клубове в нашето съвремие
и през призмата на социалните потребности, всеки клуб трябва да работи на

37. 37
няколко нива на спортно развитие - СПОРТНИ РЕЗУЛТАТИ,
административно развитие и развитие на собствените ресурси и
специалисти - КАПАЦИТЕТ, хоризонтални активни връзки (връзки с други
клубове) и вертикални активни връзки (връзки със съответните федерации,
министерства и други институции), маркетинг, имидж и медии, социални,
лични (между играчите), бизнес, институционални, международни и др
нива. Независимо дали клубовете са професионални или аматьорски, те
трябва да имат следните основни административен цели и цели на
развитие: участие в национални и международни изяви и сътрудничество
при споделяне на опит и добри практики; фокусиране върху аматьорските
спортове и подкрепа за собствените отбори (ветерани, дами, поддръжници,
деца); изграждане на клубни спортни училища с високо квалифицирани
треньори, които да подпомагат развитието на млади таланти и да осигурят
възможност за бъдеща кариера; участие в проекти на социални
организации (вкл. университети, училища и градини) за развитие на спорта
при децата и младежите; търсене на вътрешни и външни квалифицирани
треньори и специалисти; организиране на повече проекти за самостоятелно
развитие чрез кандидатстване за външно финансиране, социални функции,
поддръжка и изграждане на нови спортни съоръжения; работа за постигане
на добър имидж в обществото. Всичко това е нужно за педагогическата и
спортна дейност и по-добрата мотивация вътре в клуба.
Всички полета,
включително
физическата култура и
спорта (в училищата и
клубовете), трябва да
дадат своя принос за
социалното и морално
развитие на
младежите. Предполага се, че физическото възпитание и спортът имат
съществена роля в този смисъл, тъй като представляват контекст, в който
възникват социални социални взаимодействия: ученик-ученик (играч-играч)
и ученик-учител (игра-треньор). Бейли (2006) подчертава, че степента, до
която физическото възпитание и спортът дават положителен принос към
обществото и моралното развитие на учениците, зависи от дейността и

38. 38
взаимодействието между учениците и техните учители, както и от
способността тези учители да използват своя потенциал. Те не винаги знаят
как да използват потенциала си. Това важи и за връзката играч-треньор в
спортните клубове.
С промените в спорта и непрекъснатото му професионализиране ролите на
треньора стават
по-комплексни - треньорът може да се разглежда като “мотиватор”, обаче
тази гледна точка е доста ограничена. Треньорските роли са се развили
дотолкова, че вече включват педагогически, технически и много други
компетенции, включително и едновременно извършване на няколко
дейности5
. Тъй като ролята на треньора е претърпяла развитие, разбирането
за това какво представлява съвършенството в треньорската работа, особено
в младежките спортове, също трябва да се промени.
8.2. Дефиниция
След преглед на различни проучвания, можем да идентифицираме няколко
водещи принципа за успешна спортно-педагогическа работа и повишаване
на мотивацията за работа и развитие. Докато педагогиката е еднопосочен
процес на трансфер на спортни, поведенчески, социални и други послания
от страна на треньора, мотивацията е по-сложен процес. Ето няколко
заключения:
Участието в спортове не само подобрява физическото здраве, но
дава също и положителен социален и психологически резултат:
повишено самоуважение, развитие на житейски умения, по-малка
склонност към проява на рисково поведение и др.
Спортът е идеалният инструмент за социално включване на лица и
групи в неравностойно положение. За съжаление липсват
квалифицирани специалисти за работа с тези групи лица, и никой
от треньорите не е участвал в събития и дейности по социално
включване чрез спорт.
Треньорът е основната и единствена връзка на младежите със
спортните клубове и като такава той трябва да бъде приятел,
ролеви модел и наставник на младежите.
5 (Salmela, 1996)

39. 39
Треньорите не са мотивирани да развиват извънклубни дейности
като открити тренировки, демонстрации, социални мероприятия,
доброволчески акции и т.н., тъй като техните усилия не се
оценяват от клуба и от обществото. По същия начин, клубовете не
са мотивирани да контактуват с родителите и учителите в
училище, за да решават проблеми на играчите, училищните
отсъствия свързани с важни спортни събития и др.
Треньорите нямат възможност да развиват своите умения - няма
достатъчно семинари, курсове за обучение, допълнителни курсове
за квалификация; програмите на повечето клубове са доста лоши и
т.н. Основното предимство за децата от групи в неравностойно
положение е участието в организирани спортни дейности.
Спортните клубове и спортистите са малко или ролевият модел е
твърде недостижим за младежите.
Спортните клубове не са активни в обществото - не организират
открити тренировки, демонстрации, социални събития,
доброволни изяви и др. Затова и никой не участва в такива
споделени дейности...
Спортните клубове не се възползват правилно от възможностите за
намаляване на разходите, като интернет-присъствие (някои нямат
дори уеб-сайтове, профил в социалните мрежи и др.)
Децата имат много проблеми и трябва да се справят с потенциални
заплахи всеки ден. Същевременно спортът може да им даде поле
за развитие като личности по един много добър начин.
Професионалните спортни клубове не обръщат внимание на
социалните модели на спорта, не участват в отворени кампании
като Европейската седмица на спорта, Международния ден на
спорта за развитие и мир на ООН и др. Има аматьорски клубове и
организации, които използват по-добре тези възможности за
промотиране на дейността си сред обществото и за набиране на
нови членове, поддръжници и играчи...
Спортните учители не са наясно със своите отговорности за
социалното и моралното развитие на учениците чрез спорт. Също
така няма достатъчно информацията за начина по който разбират и
прилагат целите на моралното обучение. Уучителите по спортни
дисциплини и треньорите нямат специално образование, свързано
със социалното и моралното развитие на учениците.
Докато изследвания в областта на спортната педагогика и изследванията в
сферата на физическото възпитание продължават да се припокриват,
спортната педагогика днес се схваща като онази обща академична

40. 40
дисциплина, която информира, учи и дава възможности за практикуване на
много спортове, физически дейности и упражнения. В центъра на
проучването е педагогическото взаимодействие между
учители/треньори/инструктори и ученици/играчи/участници. В това
отношение целта на спортната педагогика е да подкрепи нуждите на
изучаващите спортни дисциплини и други форми на физическа дейност,
когато и където това е нужно през житейския им път. За да се постигне тази
цел, изследващите спортната педагогика трябва да бъдат насърчавани да се
занимават с интердисциплинарна работа, като целта е да преодолеят
академичните представи, които понякога съществуват при различните под-
дисциплини в спортната наука.
И не на последно място – схващането, че педагогическата дейност, създава
полезна концепция за анализиране приноса на спортната педагогика към
разбирането ни за физическа дейност, функции на тялото и здраве.
8.3. Използване на педагогически и мотивационни методи
Професията спортен педагог обхваща два основни групи - учителите по
физическо възпитание и спортните треньори. Специфичното на професията
е образователният процес, тренировките и обучението по физическа
култура и спортни дейности. Продуктът от дейността в тази сфера е косвен
и е резултат от образователния и тренировъчен процес. Професията на
спортните учители е сложна, тъй като предполага знания и умения в
различни други области - философия, психология, социология, науки и
други. Спортната педагогика косвено влияе и върху ежедневието и личните

41. 41
качества на обучаваните, тяхното участие в процеса на обучение и
тренировъчния процес. Философията на треньорите има морални
измерения, които определят поведението им в различни ситуации. Ролята
на треньора е да създаде философия, която се споделя от целия отбор или
група, за да се гарантира последователност и координация сред атлетите.
Един от най-популярните етични модели, прилаган от треньорите,
принадлежи на Пасмур (2011) и се нарича модел на действието. Той включва
шест етапа: осведоменост, класификация, време за размисъл, подкрепа и
консултации, инициация, оценка на опциите и интеграция на новото.
Осведоменост - треньорът трябва да разбира позицията си и да спазва
професионалния кодекс на поведение, както и собствените си ценности.
Класификация - треньорът трябва да идентифицира всички потенциални
етични проблеми и да ги отнсес в съответна категория, ако отговарят на
съответните условия. Време за размисъл, подкрепа и консултации -
треньорът трябва да обсъжда с експертите по етика всички етични въпроси,
с които се сблъсква, за да може да вземе морално правилното решение.
Инициация - след фазата на анализ треньорът инициира процес на
установяване на варианти с оглед решаване на възникналия етичен
проблем. Оценка на опциите - на този етап треньорът разглежда всички
алтернативи от предходния етап в светлината на етичния кодекс и
професионалните ценности (първа стъпка). Интеграция на новото – веднага
щом треньорът избере конкретна алтернатива в отговор на етична дилема,
следва да я включи в своите етични ценности.
8.4. Треньорът като ролеви модел и лидер на отбора
Моралът на треньорите е много важен, тъй като той влияе върху играчите
като катализатор на етичните норми - те тренират и действат така, както и
ръководителите. По този начин треньорът насърчава атлетите към проява
на доверие, уважение, честна игра, спортменство, чест и откритост. В този
смисъл в рамките на спортните организации има код на поведение за
треньорите, който служи като ръководство в тяхната работа и
взаимоотношенията им с атлетите, колегите и висшестоящите.
Една от най-важните задачи за треньора на всеки спортен отбор е да
изгради своя авторитет на базата на: