1. Български език
Какво трябва да знаем в края на втори клас?
1. Синонимите са думи близки по значение, които могат да се употребяват
една вместо друга. Благодарение на тях се избягват повторения. (напр.
красив – хубав; тича – бяга)
2. Ударението показва, че една сричка в думата се изговаря с по – голяма
сила на гласа. То има определено място във всяка дума.
3. Когато гласната не е в ударена сричка, може да се сгреши при писане.
Проверката се прави чрез дума, в коята гласната е в ударена сричка или
в правописния речник. (напр. о/уко – очен; дъ/арво – дървен)
4. Когато гласната е в последната неударена сричка, може да сгреши при
писане.
Проверката се прави като думата се постави в множествено число. Ако
Ъ изпадне се пише Ъ, ако не изпадне се пише А. (напр. казъ/ал – пр.казали,
пише се казал; рекъ/ал –пр. рекли, пише се рекъл)
5. Звучните съгласни б, в, г, д, ж, з, когато се намират пред беззвучни се
чуват като беззвучни и за да не се сгреши при писане се прави проверка:
- с дума, в която звучната е пред гласна т.е. със сродна дума (напр. гъ_ка
– проверка: гъба, гъбар, гъбена, гъбарник и т.н.)
- в правописния речник
6. Съществителното име е дума, коята означава предмет. Намира се с
въпроса КАКВО Е ТОВА? Подчертава се с една права линия.
Видовете съществителни имена са: съществително собствено име,
съществително нарицателно име и съществително умалително име.
Съществителното име се променя по род и число.
7. Прилагателното име е дума, която означава признак на предмет.
(Признаци са: цвят, големина, форма, качество и др.) Открива се с
помощта на въпросите КАКЪВ? КАКВА? КАКВО? КАКВИ? Подчертава
се с вълнообразна линия.

2. Прилагателното име няма свой род и число. То приема рода и
числото на съществителното име, което пояснява.
8. Глаголът е дума, с която се назовават действия на хора, животни,
предмети. Той се открива с въпросите КАКВО ПРАВИ? и КАКВО
ПРАВЯТ? Подчертава се с две прави линии.
Глаголът се променя по число.
Ако в единствено число глаголът завършва на -а, -я, то в множествено
число изговаряме и пишем –м.( напр. мета-ед.ч.; метем – мн.ч.;кося – ед.ч.,
косим- мн.ч.)
Ако в единствено число глаголът завършва на –м, то в множествено
число изговаряме и пишем –ме. ( рисувам – ед.ч., но рисуваме – мн.ч.)
9. Изречението се образува от думи, свързани по смисъл.
Изречение, с което се съобщава нещо, е съобщително. Завършва с
точка.
Изречение, с което се задава въпрос, се нарича въпросително.
Завършва с въпросителен знак. То се образува с помощта на
въпросителните думи: ли, защо, къде, как, кой, кога, колко, какъв, каква,
какво, какви, дали, чий, чия, чие и др.
10. Текстът е съставен от изречения, свързани по смисъл.
Текстът, който създаваме, когато говорим е устен.
Текстът, който четем или пишем, е писмен.
Текстът има заглавие. То показва за какво се говори в текста.