1. Презентация на Виолета
Йорданова
Цариците през Второто
българско царство (от цар
Асен І до цар Иван Александър)
„Нито една жена
не е въвела мъжа си в рая”
Патриарх Евтимий (XVI в.)
Напред>> 1
2. • Анализът на договорите между
България и нейните съседи показва, че
в редица случаи към тях е била
прибавяна и специална клауза,
уреждаща династичен брак в повечето
случаи този брак е бил важно условие,
без което не е било възможно да се
гарантира постигнатият мир, тъй като
бракът не бил свързан само с
получаване на моментна придобивка,
а давал и занапред възможности един
или друг владетел да упражнява
своето политическо влияние над
съседните държави, да възпира или
предугажда техните агресивни
намерения. Средецкия
севастократор
Калоян и Десислава
<<Назад Напред>> 2
3. • Династичните браковете играели важна роля в
отношенията на отделните държави. При сключването
им настъпвало сродяване между владетелските
дворове. Управляващите династии се свързвали
помежду си чрез духовни връзки, които съгласно
църковните закони се смятали за ненарушими и били
достатъчна гаранция при постигането на мирни
отношения и спазването на съответните
договорености.В българската история ролята на
династичния брак се засилва след покръстването.
Началото на трайни династични връзки между
България и Византия било поставено едва през 927г.,
когато цар Петър се оженил за внучката на император Царски накит
Роман Лакапин. Значението на династичния брак в
българската дипломация проличава особено при
управлението на цар Иван Асен ІІ. Династичния брак по
същество представлявал договор, обвързващ
политически две държави и регламентиращ
определени форми на поведение между тях.
<<Назад Напред>> 3
4. • Ролята на династичния брак много
добре е резюмирана с няколко думи
от византийския писател Георги
Пахимер, който отбелязва : „ С мир
се постигат много неща, които
оръжието не може да постигне, и с
договори, особено брачни, които
били твърде добре съставени и
сигурно се уреждали такива неща,
каквито битките и войните
наистина не били постигнали.”
Ирина Комнина
<<Назад Напред>> 4
5. • Нашата страна като една от великите сили
на средновековна Европа е дала на
Византия 5 императрици, а на Сърбия 5
кралици, сред които най-именитата
сръбска кралица Елена. Няколко пъти
наши принцеси са ставали владетелки на
Босна, Киевска Русия, дори на османската Сръбският цар
държава в лицето на Кера Тамара. Стефан Душан и
Елена
Очевидно сродяването с българския двор
е смятано за много престижно. Тези
владетелки дават и много широки контакти
на България със света.
<<Тук, в църквата “Св
40 Мъченици” са се
венчали българските
владетелки
<<Назад Напред>> 5
6. • В българската средновековна история има и
случаи, когато владетелите са се женили без
видими политически съображения, а по-скоро
водени от субективни чувства и намерения.
Вероятно така е постъпил например Иван Асен ІІ,
когато след смъртта на своята съпруга – унгарката
Ана, се оженил за дъщерята на епирския деспот
Теодор Комнин – Ирина. Византийският историк
Георги Акрополит намеква в съчинението си, че
Иван Асен ІІ бил привлечен преди всичко от
красотата на византийката. Той даже
пренебрегнал факта, че неговата дъщеря била
женена за чичото на Ирина, а съгласно църковния
канон това родство било препятствие за
проектирания брак. Акрополит добавя, че Иван
Асен ІІ „премного обичал жена си Ирина, но по-
малко, отколкото Антоний Клеопатра.”
Царица Елена
<<Назад Напред>> 6
7. <<Търновския дворец
Без видими политически съображения през
ХІV в. цар Иван Александър изоставил своята
първа съпруга – влахинята Теодора, и се оженил
за еврейката Сара. Изглежда, че и това бил
брак, ръководен от чувства, който обаче имал
неприятни последици от политическо естество.
Съперничеството между Иван Срацимир – синът
от първия му брак, и Иван Шишман, роден от
еврейката, до голяма степен отслабило
Царица Теодора и
съпротивителните сили на българската държава
Иван Шишман
и станало причина за нейното завладяване от
турците. <<Назад Напред>> 7
8. • Царицата не била просто
съпруга на владетеля и
нейната роля в държавата
далеч не се свеждала само
до дворцовия церемониал.
Изобразяването й върху
монети, титулуването й
като царица, специалното
облекло, с което се
обличала (в това число
корона и скиптър), правото
й да бъде ктитор и дарител,
участието й в регентството,
възможностите чрез
сродяване с нея да се
получи царска корона –
всичко това били само
външни белези на една
често изявяваща се реална
власт. Св. Константин и Елена
<<Назад Напред>> 8
9. • За някои български царици съществуват обилни
данни, че са участвали най-активно в държавния
живот. Така Ирина, втората съпруга на Иван Асен ІІ,
била замесена в заговора против малолетния
Калиман І, а след убийството му станала регентка
на сина си Михаил ІІ Асен; тя издигнала зет си
Петър за севастократор; участвала дейно при
определяне на външната политика на страната.
Мария, втората жена на Константин Асен, за да
осигури престола на сина си, осиновила и отровила
най-влиятелния човек в страната – деспот Яков
Светослав; изпращала пратеничества до
ерусалимския патриарх и до египетския султан;
играла важна роля и по време на въстанието на
Ивайло, след смъртта на Смилец вдовицата му
застанала начело на държавата, оженила деспот
Елтимир за една от дъщерите си, предложила
ръката си на сръбския крал Милутин и му обещала
в зестра българското царство.
Константин Асен
и Ирина
<<Назад Напред>> 9
10. • Като следствие от тази
реална власт на
българските царици дошла
и практиката някои
владетели да изпращат
майките си в манастир.
Така постъпвали и със
съпругите си, когато по
политически съображения
се налагало да се оженят
отново. С това се обяснява
фактът, че в българската
история се срещат толкова
много царици монахини.
Търновската
патриаршия
<<Назад Напред>> 10
11. • Между стените на царските
дворци, разбира се, не липсвали и
покъртителни романси -
владетелите носели не само
корони, но и сърца.
Престолонаследникът Гаврил
Радомир (цар на България през
1014-1015 г.) прогонил след
кратък брак бременната си
съпруга, дъщеря на маджарския
владетел Гейза I, с риск да
предизвика европейска криза.
Изгонил я, защото се влюбил и
оженил за една гръцка пленничка,
която дори нямала
благородническо потекло.
Неговата сестра Теодора Косара
не останала по-назад. Тя се
влюбила в изпадналия в немилост
бащин васал, сръбския княз Иван Княз
Владимир, и изпросила не само Иван Владимир
освобождаването му от затвора,
но и връщането на отнетите му
владения.
<<Назад Напред>> 11
12. • Притиснат от политическите
обстоятелства и липсата на пари за
амбициозните си цели, цар Теодор
Светослав (1300-1321 г.) пренебрегнал
династическите предразсъдъци, за да се
ожени за дъщерята на богатия
левантийски търговец Пантолеон. А Иван
Александър (1331-1371 г.) успял да се
пребори дори с верските предубеждения
- изпращайки първата си жена в
манастир, той се венчал за една
покръстена еврейка. Две български
принцеси били принесени в жертва на
държавните интереси - през 1285 г.
дъщеря на цар Георги I Тертер се
оженила за Чака, син на татарския хан
Ногай (за да се отклонят татарските
нашествия); по подобни причини Кера
Тамара, една от дъщерите на Иван
Александър, отпътувала за харема на
турския султан МурадI.
Кера Тамара(втората от дясно на
ляво)
<<Назад 12
Напред>>
13. • Обичайният начин, по който
българските владетели се
отървавали от "благочестивите
царици" (както ги наричат
летописците), бил изпращането
в манастир. Повечето царе от
XIII-XIV в. се женили по два
пъти, а някои и по три. Може би
и особеността на българското
православие е и главната
причина, поради която в
българската история няма
ексцентрици от типа на
английския Хенри VIII или
руския Иван Грозни, които
уреждали разводите си на този
свят, като изпращали
предишните си съпруги на онзи.
Доста разпространена била и
институцията на наложниците,
като незаконно родените деца
също имали своите шансове да Шестте съпруги на Хенри VIII
останат на върха на
обществената пирамида.
<<Назад 13
Напред>>
14. • "Благочестивите царици" впрочем не
отстъпвали много на своите
избраници. Според обичаите в
средновековна Европа някои от тях
също заставали пред олтара по два, че
и по три пъти, какъвто бил случаят с
гъркинята Мария Палеологина.За да
запази короната си и осигури престола
на сина си, тя се омъжила (1278 г.) за
селянина Ивайло, водач на победното
народно въстание и убиец на втория й
съпруг, цар Константин Асен. В
интерес на истината - търновските
царици се венчавали повторно и
заради спокойствието в държавата - те
придавали законност на изборните
царе при прекъсване на предишната
династия. Нерядко обаче те също
дейно забърквали интриги, чиито
жертви ставали и собствените им
съпрузи. Най-много се отличили на
това поприще няколкото Марии и
Ирини - византийските принцеси, които
пристигали от Цариград с високо
вирнати носове, извратена
изтънченост и нрави, станали
пословични в тогавашна Европа.
Мария Палеологина и Ивайло
<<Назад Напред>> 14
15. • В българската история ролята на
династичния брак се засилва след
покръстването. Началото на трайни
династични връзки между България и
Византия било поставено едва през
927г., когато цар Петър се оженил за
внучката на император Роман Лакапин.
От запазените извори се вижда, че това
станало без особени проблеми,
независимо, че византийците
продължавали да смятат „на теория”, че
не е достойно да се сродяват с варварски
народи, били те и християнски. Самият
Константин Багренородни по-късно
коментира този брак в своето съчинение
„За управлението на империята” и
отбелязва, че сродяването между
българи и византийци станало възможно
само защото Роман Лакапин бил „прост и
неук човек” и не се съобразявал с
„предадените от бащите ни наредби”.
Затова той бил хулен и осъждан, понеже Актът на
„извършил нещо недостойно и покръстването
неприлично за благородната ромейска
държава”
<<Назад Напред>> 15
16. • Значението на династичния брак в
българската дипломация проличава
особено при управлението на цар Иван
Асен ІІ. С помощта на династични
бракове той успял да уреди по мирен път
отношенията си с Унгария, Латинската
империя, Епир, Никея и Сърбия. Иван
Асен ІІ добре разбирал ролята на
подобни бракове, които му давали
възможност да упражнява политическото
си влияние над съседните държави.
След годежа на своята дъщеря Елена с
малолетния латински император Балдуин
ІІ, българският цар станал негов
настойник. В пълна зависимост от Иван
Асен ІІ попаднал и сръбският крал
Владислав, след като също се оженил за
една от дъщерите му. Самият Иван Асен
ІІ със своя брак с унгарската принцеса
Ана възпрял за един дълъг период
агресивните намерения на унгарците на Св. Цар Борис
северозапад и получил като зестра някои Михайл
земи около Белград и Браничево.
<<Назад Напред>> 16
17. • Присъствието на представители на
дадена династия в дворовете на
чужди държави е имало своето
значение за ходовете и
навременната ориентация на
дипломацията. В редица случаи
тези представители са можели да
дадат необходимата информация
за външнополитическата
ориентация на съседната държава,
за някакви евентуални
неприятелски замисли спрямо
друга страна и т.н. Историята
показва, че между разтрогването
на династичните бракове и
промяната на политическите
отношения между балканските
страни съществува тясна
зависимост, защото династичния
брак по същество представлявал
договор, обвързващ политически
две държави и регламентиращ Средновековна царска сватба
определени форми на поведение
между тях.
<<Назад Напред>> 17
18. • Има данни за 27 първи дами от
средновековните български
владетелки, макар че са били много
повече. Първата, която знаем по име, е
Мария - съпругата на княз Борис
Михаил. Цар Симеон Велики е имал
две съпруги, втората от тях е сестра на
неговия най-близък помощник Георги
Сурсовул. Може би тя е направила
някакъв преврат след смъртта на царя,
налагайки своя син Петър на престола
вместо двамата му по-големи братя
Михаил и Йоан. За съжаление нейното
име не е известно.
От византийските извори обаче знаем,
че на българските владетелки още от
езическа България се е гледало като на
много важен елемент от отношенията
със страната
Цар Симеон Велики
<<Назад Напред>> 18
19. • "Женската тема" не е сред водещите нито в
историческата наука, нито в художествената
литература, театъра, киното... На преден план са
владетелите, военачалниците, духовните водачи,
отшелниците или "прокълнатите" еретици. И така е
не само в България, но и в средновековна Европа,
където рядко се мяркат женски имена като
"Орлеанската дева" Жана д'Арк, княгиня Олга,
Екатерина Медичи, "кървавата" Мери Тюдор.
Оскъдицата от сведения не ни позволява да видим
ясно ролята на жената, както и всекидневния живот
на средновековните ни предци. Твърде малобройни,
откъслечни и разнородни факти дават бегла
представа за "обикновените" български жени -
крепителки на дом и семейство, възпитателки на
децата, опора на своите мъже. Именно тези
анонимни българки, често с тежката участ на
вдовици при непрекъснатите кръвопролития (по
тогавашните "стандарти" това е изглеждало почти
нормално), са жизнената нишка на България от
миналото към бъдещето.
Естествено, най-много са сведенията за
представителките на аристократичния елит, за
българските царици, както и за онези царски
дъщери, сестри и близки родственици, които по
силата на тогавашните международни норми стават
владетелки на други държави.
За съжаление, не знаем абсолюто нищо за съпругите
на владетелите от т.нар, езическа епоха (632-680-864
г.), на такива забележителни мъже като Кубрат, Жана д’Арк
Аспарух, Тервел, Кардам, Крум, Омуртаг, Пресиан.
Представите ни за тях, доколкото изобщо ги имаме
идват главно от исторически романи и филми. В тях
жените на ,"... от Бога владетелите..." от Старата
Велика България, а после и от Плиска са преди
всичко грижовни майки и съпруги.
<<Назад Напред>> 19
