28.2.2015г.
28.2.2015г.
план
 След завоюването на българските земи от
османците българите били изцяло откъснати от
останалите европейски страни.
 Те живеели сред завоеватели с други обичаи и
религия.
 В първите три века на чуждото владичество
те се борели само за своето съществуване.
 Започнали да изгубват спомена за миналото си.
 Нямали свои свещеници и не можели точно да
спазват всички християнски обичаи.
 Но те постигнали най-важното –
.
 Това било началото на
за
българските земи.
 През него настъпили
много .
 Българите започнали да
напредват
,
и
.
Епохата на започнала
през 30-те години на ХVІІІ век.
Занаятчийството станало доходен поминък.
Гайтанджийска работилница
Килимарска работилница
Бакърджийница
Кожухарница
Ковачница
Златарница
Мутафчийница
 Развитието на занаятите и
търговията и Новото време
раждали нуждата от нови знания,
които българите можели да
получат в нови училища.
 Българите започнали да се
обединяват с идеята, че трябва
, за да имат
достойно място сред останалите
европейски държави.
БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
XVIII век XIX век
1762 г.
Паисий Хилендарски
създава
“История славянобългарска”
1835 г.
Откриване на
първото взаимно
училище в Габрово
1870 г. - църковна
независимост
Комитетска мрежа
Васил Левски
Това време на борба за:
,
се нарича
 То завършило с освобождението на България през
1878 година.
 Така българите се включили в новото време,
което от два века преобразявало цяла Европа.
 Там Паисий заживял с
гръцки и сръбски
калугери, които при
всеки повод не
пропускали да изтъкнат
величието на своите
народи.
 Те често унизявали
българина,
припомняйки му, че е
представител на народ,
който няма свое
минало и история.
През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един
млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той
отседнал в Хилендарския манастир, където игумен
бил по-големият му брат.
план
Паисий осъзнавал, че те имали право, защото
османското владичество продължавало вече 4
века. Споменът за великата българска държава
бил заличен.
Народът не помнел нито старите си ханове
и царе, нито техните победоносни походи.
Не знаел почти нищо за своето минало.
За младия монах било мъчително да
понася подигравки и хули, че българите
нямат минало, с което да се гордеят.
Така ПРЪВ запалил
будителската искра
МОНАХЪТ от
ХИЛЕНДАРСКИЯ
МАНАСТИР - .
Той положил много труд и
близо две години издирвал
различни книги и сведения за
миналото ни.
Ровил в библиотеките на много
манастири и открил стари
ръкописи, царски грамоти и
жития на български светци.
 През събрал всички
сведения в ,
която нарекъл
 Започнал да я пише в
Хилендарския манастир.
Паисиева кула
В нея с гордост пишел за
Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и
Симеон, за Кирил и Методий и
техните ученици.
 В нея разказал, че българите „по-рано от всички
славянски народи приели православието, по-рано
имали свой патриарх и цар и започнали да четат
на своя език“.
 Като им припомнил славното минало и имената
на българските царе, той ги призовал да се
стремят към просвета и
своя църква и държава.
 "Историята” е завършена
през 1762 г. в Зографския
манастир в Света гора,
където оригиналът ѝ се
пази и до днес.
 С идеите си за духовна
просвета, църковна и
политическа
независимост Паисий е
един от радетелите
на националното ни
Възраждане.
 Второто голямо дело на
Паисий било, че той тръгнал
сам да разнася книгата си по
местата, където най-много
се събирали българите – в
черквите по празници.
 Четял я на хората и поръчал
да я преписват, за да не
изчезне.
„История славянобългарска“ станала
най-ценната книга за нашите прадеди.
«О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да
се наречеш българин и не четеш, и не говориш на
своя език? Или българите не са имали царство и
държава? Толкова години са царували и са били
славни и прочути по цялата земя и много пъти са
взимали данък от силни римляни и от мъдри
гърци. И царе, и крале са им давали своите царски
дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с
българските царе. От целия славянски род най-
славни са били българите, първо те са се нарекли
царе, първо те са имали патриарх, първо те са се
кръстили, най-много земя те завладели. Така от
целия славянски род били най-силни и най-
почитани и първите славянски светци и просияли
от българския род и език, както и за това подред
написах в тая история. И за това българите имат
свидетелство от много истории, защото всичко е
истина за българите, както вече и споменах.“
„Царственика“ на Христаки
Павлович, отпечатан в 1844 г.
- първият печатен вариант на
Паисиевата история. (Текстът
на Христаки Павлович е доста
далеч от оригинала).
Повече от 40 души преписали това късче памет.
Кованлъшки препис, 1783 г. -
Направен от поп Стоян от с. Кованлък
(Търновско). Пази се в ръкописната
сбирка на Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“.
Еленският препис на Дойно
Граматик от 1784 г.
Съхранява се в
Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“
Преображенски
(Попгладичов) препис на
История
славянобългарска от
1809 г. Съставен е в
Преображенския
манастир край̆ Търново
http://istoriata.bg/listen/part1.html
Полезно и интересно!
Първи Софрониев (Котленски) препис
на „История славянобългарска” – 1765 г.
Пази се в Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий̆“.
Паисиевата история
/Стойко Владиславов/.
"История славянобългарска"
от св. Паисий Хилендарски -
първият Софрониев препис.
Съхранява се в Народната
библиотека "Св.св. Кирил и
Методий" в София.
 Софроний преписал
книгата на Паисий и я
сложил на най-святото
място в черквата - .
Също като Паисий той я четял на млади и
стари в черквата и разпалвал в тях искрата
на гордостта, че са българи.
Софроний станал известен и с това, че описал
собствения си живот в книга –
„Житие и страдания грешнаго Софрония“.
Страданията и изпитанията, които разказвал били
преживявани и от останалите поробени българи.
Така монасите и свещениците първи
започнали будителска дейност.
Паисий Хилендарски Софроний Врачански
също допринесли за прехода на
българите към новото време.
 Създаването на Паисиевата история било свързано
с два от тях.
 В той започнал да пише
книгата си, а в я завършил.
план
Размирните години не отминали и българските
духовни средища.
 Стотици църкви и манастири били окрадени и
изпепелени.
 Но в годините на чуждото владичество ролята на
тези духовни огнища нараснала още повече.
 В тях монасите поддържали църковния живот и
християнския дух.
 Там те опазвали и и
на българите.
Манастирите в запазили своята
цялост. На царяло спокойствие , което
привличало монаси от целия православен свят.
Наред с църковните си задължения монасите
се занимавали и с книжовна дейност –
превеждали и преписвали книги, обучавали
ученици в килийните училища.
Така Атон се превърнал в духовен център, играл
важна роля в живота на балканските народи.
 Празниците на манастирите
събирали хора от различни
български краища.
 Те им помагали да се чувстват
част от един народ.
 От манастирите към близки и
далечни земи се отправяли
монаси да събират помощи, за да
опазят съществуването им.
 Освен пари и дарове, те донасяли
скъпоценни книги и впечатления
от непознати светове.
Началото на Българското възраждане е през:
XVII век;
XVIII век;
XIX век.
“История славянобългарска” е създадена през:
1672 година;
1762 година;
1878 година.
Автор на “История славянобългарска” е:
д-р Петър Берон;
Софроний Врачански;
Паисий Хилендарски.
Какъв бил Паисий Хилендарски?
учител; монах; свещеник.
Софроний Врачански бил:
свещеник; монах; учител.
Автор на сборника „Неделник“ - първата печатна
книга на новобългарски език е:
Софроний Врачански; Паисий Хилендарски.
“История славянобългарска” е започната в:
Рилски манастир;
Хилендарски манастир;
Зографски манастир.
“История славянобългарска” е завършена в:
Зографски манастир.
Хилендарски манастир;
Рилски манастир;
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
___________________________
Защо „История славянобългарска“ е много ценна
книга?
С нея е поставено началото
на българското Възраждане.
Тя е зов за национално
самоосъзнание и създаване на
единен народ.
Възкресявайки спомена за
отминалите славни времена,
Паисий изгражда моста между
забравеното минало и
бъдещето.
С тази книга се дава тласък
за по-светли бъднини.
1. Попълни липсващите части от изразите, за да
обясниш в какво се проявява Българското
възраждане.
Н О В А П Р О _ _ _ Т А
С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A
Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е
С В Е
Р К В
Б О Ж Д Е
2. Опитай да обясниш към какво е призовал
българите Паисий с тези думи в историята си.
„Българино, знай своя род и език …
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят
неща и делата на ония, които са живели на
земята, е … твърде потребно.“
_______________________________________________
_______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
Паисий иска да върне самоуважението на българите.
За него историята е извор на национална гордост.
Без история народът ще забрави корените си.
Паисий горещо копнее да види сънародниците
си горди от своя произход, а не хулени и
подигравани от други народи.
Споменът, за великите отминали времена на
предците ни, крепи българщината и вдъхва
вяра и надежда за бъдещето.
3. Открий и отбележи върху картата:
а/ родното място на Паисий с 1;
б/ родното място на Софроний с 2;
в/ манастира, в който Паисий започнал да пише
„История славянобългарска“, с 3;
г/ манастира, в който я завършил, с 4.
1
2
3
4
4. Изчисли колко време след създаването на
„История славянобългарска“ започнало
изграждането на Рилския манастир в съвременния
му вид. Използвай линията на времето.
1816 - започва новото изграждане на
– Рилския манастир
_____ - годината на създаването на
= „История славянобългарска“
______
1762
54
План на урока:
1. Начало на новото
време на българите
2. “История
славянобългарска”
3. Манастирите –
места на книжовен и
духовен живот
Речник:
Олтар –
източната част на храма,
където духовенството
извършва свещенодействия.
Олтарът е отделен от
останалата част на храма
чрез дървена стена с
икони, наречена иконостас.

22. Българско възраждане - XVIII - XIX век - Възраждането - новото време на българите - 4 клас - ЧО, Булвест

  • 1.
  • 2.
  • 4.
    план  След завоюванетона българските земи от османците българите били изцяло откъснати от останалите европейски страни.  Те живеели сред завоеватели с други обичаи и религия.
  • 5.
     В първитетри века на чуждото владичество те се борели само за своето съществуване.  Започнали да изгубват спомена за миналото си.  Нямали свои свещеници и не можели точно да спазват всички християнски обичаи.  Но те постигнали най-важното – .
  • 6.
     Това билоначалото на за българските земи.  През него настъпили много .  Българите започнали да напредват , и . Епохата на започнала през 30-те години на ХVІІІ век.
  • 7.
    Занаятчийството станало доходенпоминък. Гайтанджийска работилница Килимарска работилница Бакърджийница Кожухарница Ковачница Златарница Мутафчийница
  • 8.
     Развитието назанаятите и търговията и Новото време раждали нуждата от нови знания, които българите можели да получат в нови училища.
  • 9.
     Българите започналида се обединяват с идеята, че трябва , за да имат достойно място сред останалите европейски държави.
  • 10.
    БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ XVIII векXIX век 1762 г. Паисий Хилендарски създава “История славянобългарска” 1835 г. Откриване на първото взаимно училище в Габрово 1870 г. - църковна независимост Комитетска мрежа Васил Левски Това време на борба за: , се нарича  То завършило с освобождението на България през 1878 година.  Така българите се включили в новото време, което от два века преобразявало цяла Европа.
  • 11.
     Там Паисийзаживял с гръцки и сръбски калугери, които при всеки повод не пропускали да изтъкнат величието на своите народи.  Те често унизявали българина, припомняйки му, че е представител на народ, който няма свое минало и история. През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той отседнал в Хилендарския манастир, където игумен бил по-големият му брат. план
  • 12.
    Паисий осъзнавал, чете имали право, защото османското владичество продължавало вече 4 века. Споменът за великата българска държава бил заличен. Народът не помнел нито старите си ханове и царе, нито техните победоносни походи. Не знаел почти нищо за своето минало. За младия монах било мъчително да понася подигравки и хули, че българите нямат минало, с което да се гордеят.
  • 13.
    Така ПРЪВ запалил будителскатаискра МОНАХЪТ от ХИЛЕНДАРСКИЯ МАНАСТИР - .
  • 14.
    Той положил многотруд и близо две години издирвал различни книги и сведения за миналото ни. Ровил в библиотеките на много манастири и открил стари ръкописи, царски грамоти и жития на български светци.
  • 15.
     През събралвсички сведения в , която нарекъл  Започнал да я пише в Хилендарския манастир.
  • 16.
  • 17.
    В нея сгордост пишел за Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон, за Кирил и Методий и техните ученици.
  • 18.
     В неяразказал, че българите „по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език“.  Като им припомнил славното минало и имената на българските царе, той ги призовал да се стремят към просвета и своя църква и държава.
  • 19.
     "Историята” езавършена през 1762 г. в Зографския манастир в Света гора, където оригиналът ѝ се пази и до днес.  С идеите си за духовна просвета, църковна и политическа независимост Паисий е един от радетелите на националното ни Възраждане.
  • 20.
     Второто голямодело на Паисий било, че той тръгнал сам да разнася книгата си по местата, където най-много се събирали българите – в черквите по празници.  Четял я на хората и поръчал да я преписват, за да не изчезне. „История славянобългарска“ станала най-ценната книга за нашите прадеди.
  • 21.
    «О, неразумний юроде!Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най- славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най- почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
  • 24.
    „Царственика“ на Христаки Павлович,отпечатан в 1844 г. - първият печатен вариант на Паисиевата история. (Текстът на Христаки Павлович е доста далеч от оригинала).
  • 25.
    Повече от 40души преписали това късче памет. Кованлъшки препис, 1783 г. - Направен от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско). Пази се в ръкописната сбирка на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Преображенски (Попгладичов) препис на История славянобългарска от 1809 г. Съставен е в Преображенския манастир край̆ Търново http://istoriata.bg/listen/part1.html Полезно и интересно!
  • 26.
    Първи Софрониев (Котленски)препис на „История славянобългарска” – 1765 г. Пази се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий̆“. Паисиевата история /Стойко Владиславов/.
  • 27.
    "История славянобългарска" от св.Паисий Хилендарски - първият Софрониев препис. Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.  Софроний преписал книгата на Паисий и я сложил на най-святото място в черквата - .
  • 28.
    Също като Паисийтой я четял на млади и стари в черквата и разпалвал в тях искрата на гордостта, че са българи.
  • 29.
    Софроний станал известени с това, че описал собствения си живот в книга – „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Страданията и изпитанията, които разказвал били преживявани и от останалите поробени българи.
  • 30.
    Така монасите исвещениците първи започнали будителска дейност. Паисий Хилендарски Софроний Врачански
  • 31.
    също допринесли запрехода на българите към новото време.  Създаването на Паисиевата история било свързано с два от тях.  В той започнал да пише книгата си, а в я завършил. план
  • 33.
    Размирните години неотминали и българските духовни средища.  Стотици църкви и манастири били окрадени и изпепелени.  Но в годините на чуждото владичество ролята на тези духовни огнища нараснала още повече.  В тях монасите поддържали църковния живот и християнския дух.  Там те опазвали и и на българите.
  • 34.
    Манастирите в запазилисвоята цялост. На царяло спокойствие , което привличало монаси от целия православен свят.
  • 35.
    Наред с църковнитеси задължения монасите се занимавали и с книжовна дейност – превеждали и преписвали книги, обучавали ученици в килийните училища. Така Атон се превърнал в духовен център, играл важна роля в живота на балканските народи.
  • 36.
     Празниците наманастирите събирали хора от различни български краища.  Те им помагали да се чувстват част от един народ.  От манастирите към близки и далечни земи се отправяли монаси да събират помощи, за да опазят съществуването им.  Освен пари и дарове, те донасяли скъпоценни книги и впечатления от непознати светове.
  • 37.
    Началото на Българскотовъзраждане е през: XVII век; XVIII век; XIX век. “История славянобългарска” е създадена през: 1672 година; 1762 година; 1878 година.
  • 38.
    Автор на “Историяславянобългарска” е: д-р Петър Берон; Софроний Врачански; Паисий Хилендарски. Какъв бил Паисий Хилендарски? учител; монах; свещеник. Софроний Врачански бил: свещеник; монах; учител.
  • 39.
    Автор на сборника„Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език е: Софроний Врачански; Паисий Хилендарски. “История славянобългарска” е започната в: Рилски манастир; Хилендарски манастир; Зографски манастир. “История славянобългарска” е завършена в: Зографски манастир. Хилендарски манастир; Рилски манастир;
  • 40.
    ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ Защо „История славянобългарска“е много ценна книга? С нея е поставено началото на българското Възраждане. Тя е зов за национално самоосъзнание и създаване на единен народ. Възкресявайки спомена за отминалите славни времена, Паисий изгражда моста между забравеното минало и бъдещето. С тази книга се дава тласък за по-светли бъднини.
  • 41.
    1. Попълни липсващитечасти от изразите, за да обясниш в какво се проявява Българското възраждане. Н О В А П Р О _ _ _ Т А С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е С В Е Р К В Б О Ж Д Е
  • 42.
    2. Опитай даобясниш към какво е призовал българите Паисий с тези думи в историята си. „Българино, знай своя род и език … Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е … твърде потребно.“ _______________________________________________ _______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ Паисий иска да върне самоуважението на българите. За него историята е извор на национална гордост. Без история народът ще забрави корените си. Паисий горещо копнее да види сънародниците си горди от своя произход, а не хулени и подигравани от други народи. Споменът, за великите отминали времена на предците ни, крепи българщината и вдъхва вяра и надежда за бъдещето.
  • 43.
    3. Открий иотбележи върху картата: а/ родното място на Паисий с 1; б/ родното място на Софроний с 2; в/ манастира, в който Паисий започнал да пише „История славянобългарска“, с 3; г/ манастира, в който я завършил, с 4. 1 2 3 4
  • 44.
    4. Изчисли колковреме след създаването на „История славянобългарска“ започнало изграждането на Рилския манастир в съвременния му вид. Използвай линията на времето. 1816 - започва новото изграждане на – Рилския манастир _____ - годината на създаването на = „История славянобългарска“ ______ 1762 54
  • 45.
    План на урока: 1.Начало на новото време на българите 2. “История славянобългарска” 3. Манастирите – места на книжовен и духовен живот
  • 46.
    Речник: Олтар – източната частна храма, където духовенството извършва свещенодействия. Олтарът е отделен от останалата част на храма чрез дървена стена с икони, наречена иконостас.