4 клас изд. "Булвест"

2. Цар Иван Александър
поел властта след дълъг
период на вътрешна
слабост на държавата.
Иван Александър
управлявал от 1331 до
1371 година - 40 години.
Осигурил мир със
Сърбия, като дал сестра
си за жена на сръбския
крал.
Нанесъл поражение на
византийците и се
възползвал от
междуособиците им.

3. Особено голяма подкрепа оказвал на
книжовниците. По негова заръка били
създадени прекрасни книги с много
красиви цветни рисунки.
Четвероевангелието на цар Иван
Александър (Лондонското
евангелие) е илюстрован ръкопис,
написан през 1355-1356 г. от
монаха Симеон за цар Иван
Александър. Съдържа 268
пергаментови листа с текста на
четирите канонически евангелия.
Украсено е с 366 многоцветни
миниатюри.

4. Цар Иван Александър получава книгата
направо от ръцете на Св. Йоан Богослов
Евангелие от Йоан

5. Царят е голям покровител на
книжнината и изкуствата, прави
много дарения на църкви и
манастири, основава нови.
Ктиторски портрет на цар Иван Александър
от Бачковския манастир

6. Държавата започнала отново да отслабва. Някои боляри
отцепили земите си и престанали да се подчиняват на царя.
В началото на 60-те г. на XIV в. Иван Александър разделил
държавата на две царства: едното с център Видин поставил
под управлението на първородния си син Иван Срацимир, а
другото, с център Търново - на втория си син Иван Шишман.

7. Подписът на цар Иван Шишман под
Рилската грамота от 1378 г. гласи
"Иван Шишман, в Христа бога
благоверен цар и самодържец на
всички българи и гърци".
Златен печат на цар Иван Шишман

8. През ХІV век Византия и Сърбия също били
разпокъсани и воювали помежду си.
Всичко това улеснило нашествието на
османските турци на Балканския полуостров.

9. Владетелите на балканските страни не успели да изградят
съюз срещу новия неприятел. Османците настъпили в Тракия.
Завладели Одрин, Пловдив, Стара Загора, София. България
загубила земите си на юг от Стара планина.

10. Новият цар в Търново – Иван Шишман, и видинският – Иван
Срацимир, се признали за васали на османците, но не спирали
да враждуват помежду си.

11. Османците се насочили
към сръбските земи,
където отначало
претърпели поражение.
По-късно сръбските
войски били победени
при Косово поле.

12. След тази победа османците се
насочили към Търново.
През пролетта на 1393 г. султан
Баязид І стоварва огромна войска
пред Търново и го подлага на
продължителна обсада. Григорий
Цамблак разказва в „Похвално
слово за Евтимий“: „варварският
цар...ненадейно нападна града –
не от една или две страни, но
като го обгради целия отвсякъде
с човешки тълпи.“ Иван Шишман
не е в града и патриарх Евтимий
ръководи защитата му. Градът
издържа тримесечна обсада. На
17 юли 1393 г. турците превземат
столицата с щурм.

13. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСЛЕДНИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ
Когато черните османски орди стъпили на българска
земя, Търновското царство паднало, крепостните стени
били сринати, църквите – поругани, светините – разпилени.
Някогашните величествени царски палати се превърнали в
развалини. Народът бил сломен от мъка и страдания,
навред се разнасяли вопли и стенания, живите завиждали
на мъртвите.
Единствена опора на хората в тези трудни дни бил
патриархът. Евтимий успокоявал, насърчавал, благославял,
страдал и плачел с всички българи. Тежка била участта на
народа, но идвали още по-страшни дни, още по-голяма
турска жестокост.

14. Турският завоевател Челеби Сюлейман искал да стъпче и
последната мъжка гордост на Търново и намислил да се
отърве от по-будните мъже. Извикал 110-те най-знатни боляри
в църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, уж да се посъветва с
тях, а когато се събрали, заповядал да ги избият. На голям грях
станал свидетел божият храм, олтарите били обляни в кръв,
още по-черен станал мракът над Търново. Но и с това не
приключило всичко.

15. Поробителят решил да лиши българите от последната им утеха и заповядал
да обезглавят патриарха. Извели го от тъмницата и го повели към Лобната
скала, където светият човек трябвало да бъде посечен. Тръгнал Евтимий и по
пътя благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Спокоен,
излъчващ невероятна сила на духа, опора на целия насъбрал се народ,
патриархът положил глава под топора и отправил последна молитва.
И тогава станало чудо. Издигнатата за удар ръка на палача се вкаменила.
Секирата проблеснала безпомощно във въздуха и не паднала върху
беловласата глава. Турците потръпнали от суеверен страх – разбрали, че
нямат власт над светия човек. Палачът коленичил ужасен и безпомощен. На
колене паднали и българите, но в благодарствена молитва. Турците
постепенно се окопитили и измислили друго наказание – заточение. Отново
ридания огласили Търново.

16. Млади и стари плачели като деца,
лишени от родителска обич –
сбогували се с патриарха. Всички
излезли да го изпратят, безмерна била
мъката им. “На кого ни оставяш,
владико? Кой ще ни утеши в нашите
неволи, отче свети!” – хората ридаели,
целували ръцете му, босите му крака и
земята, по която стъпвал. Майките
подавали своите рожби за последна
благословия. Сам завладян от мъката
си, патриархът благославял с
трепереща ръка сред всеобщото
ридание. Напускайки почернения
град, Евтимий оставил на българите
последна утеха и последно оръжие –
вярата.
Из „Легенди за Търновското царство“
Ж. Радева

17. През 1396 година било покорено и
Видинското царство.
Османското завоевание
променило много съдбата на
българите. Държавата била
унищожена, а нейните водачи –
избити. Духовенството било
прогонено или избито, разрушени
били черкви, манастири и дворци.
Но въпреки тези трагични
изпитания българите успели да се
запазят като народ и столетия покъсно да възродят държавата си.

18. Завоевателите наложили в
българските земи
мюсюлманската религия. Тяхната
държава била подчинена на
военни правила, защото
мюсюлманите били длъжни да
воюват. Основната им войска
били конниците.

19. Най-жестоки войници били еничарите, които се набирали чрез
отнемане на момчета от християнски семейства.
Това е данъкът девширме /от турски „сбор“/, който народът ни
неслучайно наричал „кръвен“. Той отнемал жива християнска
кръв – най-избраните, красиви и умни момчета до 20 години,
които трябвало да забравят род и родина, вяра и език, за да
станат оръдие за поддържане на османската власт. В средата на
15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500
годишно.

20. В Османската империя християните били наричани „неверници“ ,
„рая“ и нямали равни права с мюсюлманите. Те трябвало с труда си
и многобройни данъци да издържат войската и управниците.
Нямали право да носят дрехи с ярки цветове и да притежават
оръжие. Храмовете им трябвало да са вкопани наполовина в
земята и да са без външна украса. Много пъти в следващите
столетия българите се вдигали на бунтове, но не били достатъчно
силни и добре организирани, за да успеят.

21. Васал – подчинено, зависимо лице.
Султан – титлата на владетеля на
османските турци.
Рая – немюсюлманско население в
Османската империя, което плащало данъци.

22. 1.
2.
Времето на Иван Александър
Завоюването на българските земи
Иван Александър
синове
Иван Шишман
Иван Срацимир
Търновско царство
Видинско царство
1393 година
3. Българите – зависимо население в Османската империя
1396 година