3. Владетелят Симеон Велики По времето на Симеон България била голяма военна сила.Тя съперничела на Византия.
4. През 917г . българският владетел разгромил византийските войски при р. Ахелой( до гр.Несебър).
5. Земите на България се разпрострели между три морета.Поради това потомците му го нарекли Симеон Велики, а той самият започнал да се нарича цар.
6. Симеон събрал около себе си книжовници и превърнал страната в духовно средище на славянския свят.Големият духовен възход на българите по негово време е наречен Златен век на българската книжнина.
8. Наум Преславски Климент Охридски Книжовниците Климент и Наум се посветили на просветителска дейност. Климент създал книжовна школа в Охрид, а Наум в Преслав.
9. Климент и Наум заедно с учениците си превели и преписали важни богослужебни книги.През 893 г. славянският език бил обявен за офециален език в държавата.
10. Книгите и буквите За изработването на книгите книжовниците използвали най – фина кожа.Кориците им били красиво обковани със злато и сребро.Първите букви на страниците били украсени с рисунки на цветя и животни.
11. Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." Откъс от съчинението “За буквите” от Черноризец Храбър
14. Цар Симеон се посветил на книжовна дейност и на изграждането на новата българска столица Велики Преслав .В нея били издигнати невиждани дотогава дворци и черкви.Те били “ богато украсени с мрамор и мед, сребро и злато ”.
16. Керамична икона на св.Теодор Стратилат от Преславската школа В черквите на специална стена били разполагани изображения на светци .Такива изображения били наречени икони .
17. Речник Книжовна школа – място, където работели заедно много книжовници.Те превеждали, преписвали или създавали нови книги. Богослужебни книги – книгите, в които се разказвало за християнското учение и се използвали за поучителни слова в църквите. Светец - човек, на когото вярващите отдавали почит след смъртта му.Смятали го за покровител на хора или черкви.