 Начин на живот и хранене
 Главна храна на видрата е рибата. Лови
жертвата си изкусно под водата.
Разнообразява храната си с жаби, раци,
водни плъхове, насекоми и други
животни. На сушата излиза през нощта,
като търси спящи и мътещи птици. Видрата
е малко по-едра от котка. Тялото и е
удължено, гъвкаво и на дължина достига
до 75 см. Опашката и е сравнително дълга
— до 50 см, масивна, мускулеста с
двигателна функция. Гърбът и е
шоколадово кафяв, а коремът по-светъл.
Предните лапи имат плавателна ципа.Тя е
и също защитено животно в Червената
книга на България.

 Размножителният период е през март-април.
Женската ражда от 2 до 5 малки. Тя ги пази
много добре.

 Морската видра или кала́н (Enhydra lutris), в миналото известна и
като морски бобър или камча́тски бобър e хищен морски бозайник
от семейство порови, родственник на видрата. Морската видра е рядък
вид, който обитава тихоокеанското крайбрежие на САЩ, Канада, Русия
и Япония. Възрастните морски видри тежат между 14 и 45 kg, което ги
прави най-едрите представители на семейство Порови, но за сметка на
това са най-дребните морски бозайници.
 Приема се, че морската видра има най-гъстата, топла и водоустойчива
кожа в животинския свят, която, въпреки липсата на мастен слой, ̀и
помага да поддържа температура от 38 градуса. Въпреки, че може да
ходи по сушата, морската видра прекарва почти целия си живот в
океана. Морската видра е напълно морско животно, приспособено към
живот във водата. Тя плува по гръб, докато се храни, използвайки
коремчето си за маса, а когато спи, се увива във водорасли, за да не я
отнесе течението.

 Морските видри обитават предимно крайбрежните
части на моретата, където се гмуркат за намиране
на храна. Плячката включва морски безгръбначни
като морски таралежи, мекотели, ракообразни,
както и редица видове риба. Забелязана е
употребата на камъни за разчупване на черупки и
раздробяване на плячка, което прави морската
видра един от малкото бозайници, използващи
инструменти. В голяма част от ареала си е ключов
вид, контролиращ популациите на други
организми, като например морски таралежи.
Хранителните навици на морската видра включват
и видове използвани от хората за храна, което
често е причина за конкуренция между хората и
видрите.

 През XVIII-XIX век заради ценната си кожа,
морската видра е била подложена на изтребление
и днес е застрашен от изчезване вид. От
първоначалната световна популация, изчислявана
на 150 000 - 300 000 екземпляра, след
изтребването на значителна част между 1741 и
1911 година, общата бройка на индивидите пада
до около 1000 - 2000 в естествената им среда на
обитание. Забраната за лов и търговия на морски
видри, природозащитните усилия и редица
програми за реинтродуциране на вида в места от
историческия ареал, дават известни резултати и в
момента вида обитава около две трети от
първоначалния си ареал.

 Фосилните останки показват, че е хидрите остават
изолирани в Северния Тих океан преди около 2
милиона години. Изолацията дава началото на два
вида — изчезналият Enhydra macrodonta и
съвременната морска видра Enhydra lutris . Морската
видра се обособява като биологичен вид
първоначално в северен Хокайдо и Русия, а по-късно
се разпростира до Алеутските острови, Аляска и на
юг към Западното крайбрежие на Северна Америка.
В сравнение с китоподобните, сирените и тюлените
, които влизат във водата преди 50 млн., 40 млн. и
20 млн. години респективно, морските видри се
приспособяват към воден начин на живот
сравнително късно в еволюцията . В някои
отношения обаче, морските видри са по-пълно
приспособени за живот в океана от сходните морски
бозайници. Тюлените например раждат на сушата
или леда, докато морските видри не напускат
водата .

 За разлика от повечето морски бозайници, морската видра не
притежава подкожни тлъстини, а топлоизолацията на тялото се
осъществява предимно от гъстата козина. Козината е най-
гъстата сред всички бозайници. Притежава около 150 000
косъма на квадратен сантиметър. По структурата космената
покривка на тялото се дели на два слоя — външен, съставен от
дълги водонепроницаеми косми и вътрешен, с къси пухести
косми. Външният слой служи за изолация от водата и предпазва
долния слой от намокряне и по този начин ограничава загубите
на топлина от тялото. Водонепропускливостта на космената
покривка пряко зависи от нейната чистота и поради това
морската видра полага особени грижи за нея. Добрата
подвижност на гръбначния стълб и гъвкавата кожа позволяват
на видрата до достигне всяка част от своето тяло с уста.
Окраската на козината е обикновено кафява със сребристо-сиви
петна, но е възможно да варира от жълтокафява до бледосиво
кафява, понякога и до черна. При възрастните екземпляри
главата, областта около гърлото и гърдите придобиват по-
светъл оттенък за разлика от останалата част на тялото .

 Бобрите са род водолюбиви гризачи,
разпространени в Северна Америка и Европа. Те са
единствените представители на семейство Боброви
(Castoridae), което съдържа само един род — Castor.
 Генетични изследвания на двата вида европейски и
северноамерикански бобър показват специфични
различия между техните популации и малко
вероятната кръстоска на видовете.
 Бобрите са известни с отличителната си черта да
„строят“ бентове (прегради) на реките, като така
създават малки езерца, където строят своите домове.
Телата им достигат на дължина до 130 см и тежат до
30 кг. Ловуват се заради ценната им кожа.
Американският бобър е обявен за национално
животно на Канада.

 Европейските бобри (Castor fiber) са вид
средноголеми бозайници от семейство
Боброви (Castoridae). Разпространени са в
Южен Сибир и в Европа, с изключение на
южните ѝ части. В началото на 20 век видът е
силно застрашен, като популацията му се
оценява на около 1200 екземпляра, но днес е
напълно стабилизиран с над 600 хиляди
екземпляра, като числеността и ареалът му
нарастват. Европейският бобър е вторият по
големина съществуващ днес гризач след
капибарата.