защитени видове влечуги в българия атанас трендафилов

5,692 views

Published on

0 Comments
3 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
5,692
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
3
Actions
Shares
0
Downloads
88
Comments
0
Likes
3
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

защитени видове влечуги в българия атанас трендафилов

  1. 1. Защитени видове влечуги в България
  2. 2. Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в томове - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.
  3. 3. До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни. Организация на текста
  4. 4. Сегашното издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (UCN). Ръководителят на авторския екип е акад. Васил Големански, директор на Института по зоология към БАН. Във второто издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н.
  5. 5. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. При последните 50-60 г. в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни.Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване.
  6. 6. България е на първо място в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка “Пирин”, “Рила” , “Централен Балкан” и съществуващите в страната резервати. Застрашени видове в България
  7. 7. Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и гъби, том втори – животни и том трети – местообитания.
  8. 8. На територията на България се срещат постоянно 33 вида Влечуги. Сред тях са 4 вида костенурки, представители на 2 семейства, 16 вида змии от 4 семейства и 13 вида гущери от 4 семейства. Освен тях два вида змии (степна усойница и аспида) не са наблюдавани от 30-те години на 20 век и се смятат за изчезнали в България, а от два вида морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) са намирани само отделни екземпляри, случайно навлезли в Черно море през Босфора.
  9. 9. Змии
  10. 10. Боа Пясъчни бои (Eryx) е род змии от семейство Боидни (Boidae), разпространен в пустинни и полупустинни области в Африка и Близкия Изток до Индия. Видът пясъчна боа (E. jaculus) се среща и в южните части на Балканския полуостров, включително в България.
  11. 11. Пясъчната боа (Eryx jaculus), наричана също турска боа, е вид змия, единственият представител на семейство Боидни (Boidae), срещащ се и в България. Достига дължина 50-75 cm. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Малко щитче, разположено над устата, като лопатка, помага на змията да се заравя в почвата.
  12. 12. Пясъчната боа е разпространена в Северна Африка и Близкия Изток от Арабския полуостров до Източен Иран, както и в областта между Черно и Каспийско море. На Балканите се среща в отделни разпръснати находища в източните и южните части на полуострова. В България е известна от вероятно унищожено находище край Свищов, както и от районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански.
  13. 13. Смокове стрелци Смокове стрелци (Coluber) е род змии от семейство Смокообразни (Colubridae). Те са широко разпространени по целия свят и значително се различават помежду си по начин на живот.
  14. 14. Смокът стрелец (Coluber caspius), наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните части на Европа, включително в България. На дължина достига до 2 m, в редки случаи малко повече. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.
  15. 15. Смокът стрелец е разпространен в по-голямата част на Балканския полуостров, с изключение на неговите северозападни области. Среща се и на север от река Дунав по нейното долно течение, в Южна Украйна и Молдова, в южната част на басейните на Дон и Волга до Кавказ на юг и Северозападен Казахстан на изток. Среща се също на островите в Егейско море, Северна Турция и в изолиран район в Северна Унгария. В България е разпространен до надморска височина 1100 m, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната.
  16. 16. Стрелушката (Coluber najadum), наричана също тънък стрелец и синьопетнист смок, е вид змия, срещаща се в Близкия Изток и югоизточните части на Европа, включително в България. Достига на дължина до 1,5 m. Не е отровна, но хапе силно, когато е заплашена. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името ѝ.
  17. 17. Усойници Усойниците (Vipera) са род змии от семейство Отровници (Viperidae), разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния Изток. В България са регистрирани 4 вида: усойница, пепелянка, остромуцунеста усойница и аспида, като последните два вида са изчезнали от територията на страната.
  18. 18. Пепелянката (Vipera ammodytes) е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия Изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова.
  19. 19. <ul><li>Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Изключение правят някои високи полета в западната част на страната, макар,че присъства по съседните планински склонове. Разпространени са два подвида - V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната. Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено. Последните изследвания показват, че в България не се среща подвидът V. a. montadonii, за който по-рано се е смятало, че също обитава територията на страната. </li></ul>
  20. 20. <ul><li>Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/7 до 1/9 от общата дължина при женските и 1/6 до 1/8 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). </li></ul>
  21. 21. <ul><li>В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes). </li></ul>
  22. 22. <ul><li>Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm. Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра </li></ul>
  23. 23. <ul><li>Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната. </li></ul>
  24. 24. Гущери <ul><li>Гущери (Lacerta) е род влечуги, част от подразред Гущери (Sauria). В България се срещат 5 вида. </li></ul>
  25. 25. <ul><li>Ливадният гущер (Lacerta agilis) е вид средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия, включително и България. Той достига на дължина 25 cm, има светъл корем и тъмна ивица по гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават ярко зелени. Има няколко подвида, които значително се различават по окраската си. </li></ul>
  26. 26. <ul><li>В България ливадният гущер се среща главно в западните части на страната, до надморска височина 2200 m. Ливадните гущери от Западна България вероятно са от подвида L. a. bosnica. Има тяхна популация и в Добруджа и по североизточното черноморско крайбрежие. Извън тези места, в Източна България се срещат само отделни екземпляри. </li></ul>
  27. 27. <ul><li>Горският гущер (Lacerta praticola) е вид гущер, срещащ се на Балканите и в района на Кавказ. На Балканския полуостров и в Северозападен Кавказ е разпространен подвида L. p. pontica, а в останалата част от ареала - L. p. praticola. В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа. </li></ul>
  28. 28. <ul><li>Ивичестият гущер (Lacerta trilineata) е вид средноголям гущер, разпространен в южните, източни и крайбрежни части на Балканския полуостров и в Западна Мала Азия. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на Струма на юг от Кресна. По Черноморието е разпространен подвидът L. t. dobrogica, а в останалата част от страната - L. t. trilrneata. </li></ul>
  29. 29. <ul><li>Зеленият гущер (Lacerta viridis) е вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея. </li></ul>
  30. 30. <ul><li>В България се срещат два подвида - L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин. </li></ul>
  31. 31. <ul><li>Живоро̀дният гу̀щер (Lacerta vivipara или Zootoca vivipara), наричан също планински гущер, е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров. Това е влечугото, чийто ареал достига най-далеч на север. </li></ul>
  32. 32. <ul><li>В България живородният гущер живее в изолирани популации във високите планини над 1200 m надморска височина и е смятан за глациален реликт. Среща се в Рила, Витоша, Пирин, между върховете Миджур и Тодорини кукли и Баба и Мазалат в Стара планина, както и във високите части на Родопите (в района на Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак). </li></ul>
  33. 33. <ul><li>Източници: </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Eryx </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Eryx_jaculus </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_caspius </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_najadum </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_rubriceps </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Coronella </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Coronella_austriaca </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_longissima </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_quatuorlineata </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_sauromates </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Malpolon_monspessulanus </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Natrix_natrix </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Natrix_tessellata </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Telescopus_fallax </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Zamenis_situla </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Typhlops_vermicularis </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_ammodytes </li></ul><ul><li>итанияhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_aspis </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_berus </li></ul><ul><li>http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_ursinii </li></ul>
  34. 34. Изработил: Атанас Трендафилов

×