4. • Днес, 19 юни, се
навършват 250
години от
написването на
"История
славянобългарска"
от атонския монах
Паисий
Хилендарски.
•Близо 370 години след
падането на
българската държава
под османска власт
величието на Първото и
Второто българско
царство е почти
забравено. От
монашеската килия на
Паисий започва
българското
пробуждане, новият
възход на идеята за
държавност в
съзнанието на народа
ни.
5. • Когато българският
народ изпада в най-
тежко състояние под
петвековното турско
робство, тогава Бог
издига преподобни
Паисий Хилендарски,
който написва своята
забележителна”Исто
рия
славянобългарска” и
чрез нея вдъхва
народностно
съзнание и сили у
българския народ,
изтръгва го от
неговото отчаяние и
поставя начало на
Българското
възраждане.
•“История
славянобългарска” ня
ма характер на научно
и критическо
изследване на
миналото на
българския народ.
Това обаче не
намалява ни най-малко
нейното огромно
значение. Написана с
голям патос, от нея
лъха любовта на
автора и към род и
отечество.
6.
7. • ... Аз, Паисия, йеромонах и проигумен
хилендарски, събрах и написах, от руските
прости речи преведох на българските и
славянски прости речи. Разяждаше ме
постепенно ревност и жалост за моя
български род, че няма наедно събрана
история за преславните деяния от
първите времена на нашия род, светци и
царе. Така и много пъти сърбите и гърците
ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз
видях по много книги и истории написани
много сведения за българите. Затова
положих много труд за две години да
събирам по малко от много истории ...
8.
9. • С пламенни слова той
зове българския народ
към национално
пробуждане и отправя
гневни укори към онези
наши сънародници,
които са се отрекли от
своя род и език. Като
разказва за миналото
на българския народ,
преподобният Паисий
акцентира върху онези
моменти от неговата
история, в които
българската държава е
изживявала своята
мощ.
Това е направено с цел
да въодушеви своите
читатели и да им
подскаже
необходимостта от
възстановяването и.
Така, без да зове пряко
към революционна
борба, св. Паисий
всъщност повдига
въпроса за извоюване
на националната
независимост на
българския народ.
10. • ...О неразумни и юроде! Защо
се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и
не говориш на своя език? Или
българите не са имали царство и държава?
Толкова години са царували и са били славни и
прочути по цялата земя и много пъти са взимали
данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе,
и крале са им давали своите царски дъщери за
съпруги, за да имат мир и любов с българските
царе. От целия славянски род най-славни са били
българите, първо те са се нарекли царе, първо те
са имали патриарх, първо
те са се кръстили, най-много земя те завладели.
Така от целия славянски род били най-силни и най-
почитани...
11.
12. • След като написал
историята си с много
труд, той като
същински
равноапостол
тръгнал да я разнася
навсякъде по
българската земя, за
да я четат и
преписват. По този
начин преподобни
Паисий запалил
пожара на
българското народно
свестяване и
възраждане.
•И в тази усърдна
дейност на
равноапостол и
народен будител той
умира неизвестно
где, може би
мъченически - ако не
убит от вражеска
ръка, то сломен от
преумора. Денят и
годината на смъртта
му са неизвестни,
поради което паметта
му се празнува на
неговия имен ден - 19
юни, когато се
чествува преподобни
Паисий Велики.
14. • “За да не стоя празен, когато се завърнах в
Търново, баща ми ми донесе една ръкописна
българска история да я чета и да я
преписвам. Прочитането на тая история,
която беше препис от отец Паисиевата,
развея до нейде калугерската мъгла от
мислите ми и възроди у мен друг мерак.
Досега аз мислех едностранчиво как да
спася душата си, а след прочитането на
тая история аз взех да мисля как да можа
да спася народа си, т.е как да му вдъхна
чувства родолюбиви и патриотически.”
15. И вдигна тез листи, и викна високо:
„ От днес нататък българския род
История има и става народ!”
Нека той познае от мойто писание,
Че голям е той бил и пак ще да стане
....че и ний сме дали нащо на светът
И на вси словене книга да четат,
И кога му викат : „Българину!” бесно,
Той да се гордее с това име честно!!
Из „Паисий” от Иван Вазов
