3. Настъпилите промени в занаятите, търговията и
просветата най-силно проличали в градовете.
план

4. Напредъкът променил външният им вид.

5. Градските улици започнали
да се разширяват.
Застилали ги с камъни,
наречени калдъръм.

6. В някои градове имало улично осветление
със специални газови фенери.

7. Къщите вече били строени една до друга
с дюкянчета на първия етаж.

8. Те били от камък и дърво, по-удобни и
украсени. Боядисвали ги в различни цветове –
синьо, жълто, зелено, керемидено червено.

10. Най-големите промени били свързани със
строителството на училища и черкви. В много
градчета това били най-красивите сгради.
Славейковото училище в Търговище
Първото класно училище в Копривщица
Първото класно училище
в Берковица
Николско училище в Свищов
Дановото
училище

12. Те били изграждани от опитни български майстори.
Сред тях се прочул с уменията си
майстор Кольо Фичето /Никола Фичев/.
Почитали го и българи, и турци.
Той е гениален български възрожденски
архитект, строител, каменоделец и
дърворезбар, създал емблематични за
Българското възраждане храмове/ черкви/,
училища, красиви къщи, мостове и др.
в българските земи и крайдунавските
области на Румъния.

13. Мостът над р. Янтра край гр. Бяла
Покритият мост над р. Осъм в Ловеч
Мостът над
р. Дряновска

14. Манастирската църква “Св. Димитър”
Черквата в гр. Свищов
в Килифаревския манастир
Къщата с
маймунката –
В. Търново
Икономова къща – В. Търново

15. Изградил църквата и камбанарията в
Преображенския манастир.
Чешмата на Соколовския манастир
до Габрово
Търновският конак, където след
Освобождението заседава
Учредителното събрание, което
изработило и приело Търновската
конституция.
Ханът на хаджи
Николи в центъра
на В.Търново

16. Ново за градския живот била
и появата на книгопродавници.
На централни места в градовете
се появили и часовникови кули.

17. Животът на гражданите се променил особено с
появата на читалищата. Те идвали в тях да четат
вестници и да чуят нови неща за други земи и
народи.

18. По-късно в читалищата започнали да се
изнасят театрални представления.

19. Участници в театрална
постановка. Всички
роли се изпълняват
от мъже.

20. В по-големите градове живеело разнородно население.
Заедно съжителствали и българи, и турци, и гърци,
и евреи, и арменци, и цигани.
план

21. Те населявали отделни части, наречени махали,
но постепенно в тях заживели смесено.

22. В градовете се издигали джамии, бани, мостове.

23. Често еврейски и турски дюкянчета били едно до
друго.

24. Съседи по къщи ставали
богати гърци и българи.

26. Разнородното население в
българските възрожденски
градове се различавало по
религията, по облекло,
по храната си.

31. Известен български книжовник разказва, че:
На православните –
сирене и хляб.
Главната храна
на турците е пилаф
/ постен ориз или ориз с месо/.
На евреите – печени яйца.
На циганите –
говежди или
овчи дроб.

32. Турците били майстори
на яхниите, сармите и
баклавите.
Българите били майстори
на баницата и погачата.

33. С прииждането на много нови заселници
в градовете започнало да преобладава
българско население.

34. 1. Този изглед от София е нарисуван от австрийски
художник след Освобождението на България.
Много от сградите са възрожденски.
Нанеси следните
названия на
съответните
места: джамия,
часовникова
кула, дюкяни.
УТ:
стр. 17/ упр. 2

35. План на урока:
1. Градът – място на
промените
2. Градът –
съжителство на
разнородно население