Модул 1. Въведение в биологичното градинарство (зеленчукопроизводство)

1. ECOGARD
ИР 2: Обучителен курс по биологично
градинарство /зеленчукопроизводство/
(базиран на ECVET) за учащи със СОП
Модул 1. Въведение в биологичното
градинарство (зеленчукопроизводство)
"Подкрепа за достъп до обучение и квалификация на хора с увреждания, чрез разработване на курс по
ПОО за екологично зеленчуково градинарство въз основа на ECVET учебни резултати”
2017-1-BG01-KA202-036212
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия
(програма „Еразъм +“). Този интелектуален резултат отразява
само възгледите на автора и Европейската комисия, и
националната агенция (ЦРЧР) не могат да бъдат държани
отговорни за каквото и да е използване на информацията,
предоставенавнего.

2. Въведение
► През последните години търсенето и консумацията на биологично отглеждани
зеленчуци постоянно нараства. Ето защо все повече фермери се обръщат към
този вид производство.
► Нарастващото производство на биологични зеленчуци предизвиква
необходимостта от обучение по биологично (екологично) градинарство и
интереса на участниците в сектора да придобият нови знания, умения и
компетентности.
► Настоящият модул запознава обучаемите с основните принципи, дефиниции и
изисквания на биологичното производство на зеленчуци. Засягаме някои важни
въпроси за биологичното земеделие, свързани с неговата история и първите
иноватори, работещи в този сектор, както и разясняваме разликата между
биологично и конвенционално производство и др.

3. Биологичното земеделие е един от малкото
сектори в ЕС, които непрекъснато се разрастват и
дори в годините на криза, то има благоприятен
ефект върху устойчивото развитие на дадена
страна или регион в следните четири аспекта:
ИКОНОМИКА
• висока добавена
стойност
• развиващ се пазар
• незапълнена ниша
• ориентиране към
износ
ОКОЛНА СРЕДА
• защитава околната
среда
• възстановява почвата
• защитава
биологичното
разнообразие
ЗДРАВЕ
• производство на
безопасна и полезна
биологична храна
СОЦИАЛНА СРЕДА
• по-голяма нужда от
работна ръка
• включване на
маргинализирани и
уязвими групи

4. Определение за Биологично Земеделие
“Биологичното земеделие е производствена система, която
поддържа здравето на почвите, екосистемите и хората. Тя
разчита на екологичните процеси, биоразнообразието и циклите на
природата, адаптирани към местните условия, а не върху
използването на входящи материали с неблагоприятни последици.
Биологичното земеделие съчетава традицията, иновациите и
науката в полза на споделена околна среда и насърчава доброто
качество на живот за всички участници в процеса."
През септември 2005 г. общото събрание на IFOAM - Organics International направи
предложение за утвърждаването на кратка дефиниция на биологичното
земеделие.
След почти три години работа на определената за целта работна група, във
Виньола, Италия, беше прието определение, отразяващо четирите принципа на
биологичното земеделие, споменато по-горе.

5. Определение за Биологично Земеделие
„Биологичното земеделие е цялостна система за управление на
производството, която насърчава и подобрява здравето на агро-
екосистемите, включително биоразнообразието, биологичните
цикли и биологичната активност на почвата.
В него се набляга на използването на управленски практики,
предпочитани пред използването на ресурси извън стопанството,
като се има предвид, изискването на регионалните условия за
локално адаптирани системи.
Това се постига чрез използване, където е възможно, на
агрономически, биологични и механични методи, вместо
използването на синтетични материали, за изпълнение на всяка
специфична функция в системата.
(ХСО / СЗО Codex Alimentarius Комисия, 1999).

6. Развитие на биологичното фермерство в Европа
► Основател на съвременното биологично
земеделие е британският ботаник сър
Албърт Хауърд, който от 1905 до 1924 г.
работи в Индия, документирайки
традиционните индийски земеделски
практики и определяйки ги като по-
добри от конвенционалното земеделие
според собствените му познания.

7. 1924
฀ В Германия Рудолф Щайнер (основател на
Биодинамичното земеделие) провежда
поредица от лекции, като подчертава
ролята на земеделския производител за
направляване и балансиране на
взаимодействията между животни,
растения и почва.
฀ Здравите животни зависят от здрави
растения (за тяхната храна), здравите
растения зависят от здравата почва,
здравата почва зависи от здравите
животни (за оборския тор).

8. 1939
► Терминът "биологично (органично) земеделие"
се използва за първи път.
► Той е въведен от Лорд Нортборн (Уолтър
Джеймс).
► Терминът произтича от концепцията на Джеймс,
който възприема фермата като организъм.

9. 1939
฀ Първото научно сравнение между биологичното и
конвенционалното земеделие.
฀ Повлияна от работата на сър Албърт Хауърд, лейди Ив
Белфюр започва така наречения Haughley експеримент
във Великобритания.
฀ Четири години по-късно тя публикува книгата "Жива
земя", която отразява резултатите от експеримента.
฀ Книгата става много популярна и води до основаването
на една от ключовите организации по биологично
земеделие – Soil Association (Асоциацията за почите).

10. 1946
В Обединеното кралство Асоциацията за почвите е създадена от
група земеделски производители, учени и диетолози, които
наблюдават пряката връзка между земеделските практики и
здравето на растенията, животните, хората и екосистемите.
Днес, Асоциацията за почвите е водеща организация за
биологично земеделие в Англия. Целите на организацията са
проучване, развитие и насърчаване на устойчивите
взаимоотношения между почвата, растенията, животните, хората
и биосферата, с цел производство на здравословни храни и други
продукти, като същевременно се запазва и подобрява околната
среда.

11. 1947
฀ Във Франция започва въвеждането на методи за биологично
производство, тъй като лекарите и потребителите осъзнават
канцерогенността на агрохимикалите.
1950
฀ През 50-те години устойчивото земеделие става обект на
научноизследователски интерес, но изследванията са насочени
предимно към нови химични подходи.
฀ Джей Родел популяризира термина и методите на биологичното
земеделие в САЩ, особено сред потребителите.

12. 1962
► Рейчъл Карсън (една от най-влиятелните личности на
20-ти век) публикува книгата "Тиха пролет" (обявена
за една от книгите, променили света), в която
акцентира върху ефекта на ДДТ и други пестициди
върху околната среда.
► Книгата се превръща в бестселър в много страни по
света.
► Много хора вярват, че това е основната причина,
поради която правителството на САЩ забранява
използването на ДДТ през 1972 година.

13. 1970
฀ Редица организации и движения започват да
обръщат внимание на замърсяването на околната
среда. Интересът към биологичното земеделие
нараства.
฀ Тъй като разликата между биологичното и
конвенционалното земеделие става по-ясна, една
от целите на движенията за биологично
земеделие е да насърчи потреблението на
продукти от същия регион.

14. 1972
• Във Франция е създадена Федерацията на движението за
биологично земеделие (IFOAM).
• Основната цел на организацията е да разпространява информация
за принципите и практиките на биологичното земеделие в
световен мащаб.
• До 1987 г. членовете на организацията са повече от 100 в 25
страни.
• Бързорастящата популярност на биологичното земеделие през
последните години води до увеличаване на броя на асоциациите,
принадлежащи към IFOAM, до над 500 в 100 страни.
• IFOAM разработва т.нар. Основни стандарти за биологично
производство (Basic standards, IFOAM Norms), които определят
общите принципи и правила. Тези стандарти се преразглеждат на
всеки 4 години.

15. Принцип на здравето:
Здрава почва, растения,
животни, хора = здрава
планета
Принцип на
екологията:
Поддържане на
природните
системи.
Принцип на
справедливостта:
Справедливост, уважение и
равноправие за всички
живи същества.
Принцип на
грижата:
За поколенията
след нас
Принципи на Биологичното
земеделие

16. Принципи на биологичното земеделие
Принципът на здравето:
Биологичното земеделие трябва да поддържа и
подобрява здравето на почвата, растенията,
животните и човека като едно неделимо цяло.
Като първа стъпка в тази верига, осигуряването
на здравето на почвата е много важно.
Принципът на екологията:
Биологичното земеделие трябва да се основава на
живи екологични системи и цикли, да работи с
тях и да ги поддържа. Производството на храни
само по себе си е част от местната екологична
среда. Колкото по-хармоничен е
производственият процес с тази екологична
среда, толкова по-малка е вероятността от
възникване на сериозни проблеми.
Принципът на справедливостта:
Биологичното земеделие трябва да се основава на
отношения, които гарантират справедливост по
отношение на общата среда и възможностите за
живот. Този принцип признава човешките и
социалните проблеми, както и опасенията за
околната среда.
Принципът на грижата:
Селското стопанство трябва да се управлява
предпазно и отговорно, за да се защити здравето и
благосъстоянието на настоящите и бъдещите
поколения и околната среда. Това изисква мислене
отвъд тук и сега.

17. Законодателство на (еко)
биологичното градинарство в Европа
1980
► През 80-те години нараства натискът от страна на различни групи
производители и потребители да създадат законодателство в
областта на биологичното земеделие.
► В резултат на това, правителствата правят първите стъпки за
установяване на правила / регламенти на биологично земеделие.

18. Необходимостта от въвеждане на законодателство,
установяване на единни стандарти за биологично
производство и система за контрол и сертифициране се
обуславя от следните фактори:
฀ Нарастващ ръст на процента на биологичното производство;
฀ Повишаване на търсенето на биологични продукти;
฀ Осигуряване на лоялна конкуренция между биологичните
земеделски производители;
฀ Запазване и обосноваване на доверието на потребителите в
продуктите, обозначени като биологични.

19. 1991
• През 1991 г. са установени първите официални правила за
обозначаването на биологични продукти.
• Сертифицирането, което тогава е доброволно, става
задължително за всички производители, както и за вносители на
биологични суровини и продукти.
• Всички производители, които желаят да обозначат своите
продукти като "биологични", са задължени да спазват изискванията
на Регламент (ЕО) № 2092/91 на Съвета, който се превръща в общ,
универсален стандарт за биологично производство.
• Въвеждането на настоящия регламент е част от реформата на
Общата селскостопанска политика на ЕС и представлява
завършване на процеса на официално признаване на биологичното
земеделие от 15-те тогавашни държави-членки на ЕС.

20. ฀ Първоначално Регламентът за биологичното производство се
прилага само за растителни продукти.
฀ По-късно, през 1999 г. (Регламент 1804/98) се въвеждат
допълнителни разпоредби за производството на животински
продукти. Тези разпоредби регулират изискванията за
фуражите, превенцията на болестите, ветеринарното лечение,
защитата на животните, животновъдството като цяло и
използването на оборски тор.
฀ Използването на генетично модифицирани организми (ГМО) и
продукти, произведени от тях, е строго забранено и в същото
време е разрешен вносът на биологични продукти от трети
страни (извън ЕС), чиито производствени критерии и системи за
контрол се считат за еквивалентни на тези на ЕС.

21. ฀ Значението на първия регламент за биологичното земеделие на ЕС
се дължи на факта, че той определя общи минимални стандарти за
целия ЕС.
฀ Това засилва доверието на потребителите, които могат да купуват
биологични продукти от други държави-членки, с убеждението, че
тези продукти отговарят на същите минимални изисквания.
฀ От своя страна държавите-членки и частните организации имат
възможност да наложат свои собствени допълнителни по-строги
стандарти.

22. ► През 2009 г. Регламент (ЕО) № 2092/91 на Съвета е отменен с
Регламент (ЕО) № 834/2007, който отразява всички промени в
законодателството относно биологичното земеделие в ЕС.
► Той определя основните принципи и цели на биологичното земеделие,
а специфичните правила за производство са регламентирани с
последващи регламенти, като основен е Регламент (ЕО) № 889/2008 на
Комисията.

23. Други страни също въвеждат законодателство:
฀ Японският стандарт за земеделие (JAS) влиза в сила през 2001 г.
฀ През 2002 г. Министерството на земеделието на САЩ разработва
Националната програма за биологично производство (NOP), за да
регулира използването на термина „биологично“.
฀ Понастоящем системите на САЩ и Япония са признати за
еквивалентни на ЕС.

24. Законодателство на ЕС
Регламент № 2092 от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство
на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските
продукти и храни - в сила до 31.12. 2008.
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 834/2007 НА СЪВЕТА от 28 юни 2007 година относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 889/2008 НА КОМИСИЯТА от 5 септември 2008 година
за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането
на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола

25. Законодателство на Република България
฀ ЗАКОН за прилагане на общите организации на
пазарите на земеделски продукти на Европейския
съюз, обн., ДВ, бр. 96 от 28 ноември 2006 г.
฀ Наредба 1/2013 на МЗХ

26. Съгласно Регламент 834/2007 на ЕС
Биологичното производство е интегрирана система за
управление на земеделието и производството на храни,
съчетаваща:
฀ добри практики по отношение на опазването на околната
среда
฀ високо ниво на биоразнообразие,
฀ опазване на природните ресурси,
฀ метод на производство, приспособен към предпочитанията
на някои потребители към продукти, произведени с
използване на естествени вещества и процеси.

27. Биологичното производство на зеленчуци в ЕС се
регулира от Регламент № 834/2007 на Съвета.
Той се различава от конвенционалната система главно
заради неизползване на синтетични торове или синтетични
продукти за растителна защита.
Регламентът ограничава използването на органични
вещества от конвенционални източници, регулира
произхода на семена и разсад и изисква подходящо водене
на отчет, инспекция и сертифициране.
Земеделските производители, които отговарят на
изискванията на гореспоменатото законодателство,
получават правото да етикетират своите продукти като
„биологични” или еквивалентни термини на други езици.

28. Истини и заблуди за био храните
В Англия се наричат ​​"органични",
Във Франция и България - "Био",
В Германия и Холандия - "Еко".
✔ Всички тези имена се отнасят до един и
същ вид храна, която става все по-
популярна в Европа.
✔ Въпреки че от години Европейската
комисия настоява за приемането на
единен термин, най-големите
производители и потребители на този вид
храни не могат да постигнат консенсус.

29. Био продукти
✔ Както и да ги наричаме, те по дефиниция са продукти,
отглеждани с нехимически торове или синтетични препарати, и
които не съдържат никакви генно модифицирани организми,
обработени и пакетирани са в съответствие със стандартите за
земеделска продукция, приети в Европейския съюз.
✔ Накратко, това са биологични (органични, екологични)
хранителни продукти, които не съдържат ГМО и се отглеждат
възможно най-близо до естественото им развитие..

30. Биологични продукти
✔ Те се отглеждат без третиране със синтетични торове
и в производството им могат да се използват само
естествени (органични) торове.
✔ Биологичното земеделие не позволява използването
на каквито и да било хербициди и пестициди, както и
използването на методи за химическа обработка и
тези, които включват синтетични вещества.

31. В обществото се появиха много митове за
качеството и свойствата на биологичните продукти.
Това са някои от най-често срещаните заблуди:
Мит 1. Биологичните продукти са по-вкусни от другите
Мит 2. Биологични продукти са само плодове и зеленчуци
Мит 3. Биологичните продукти са по-скъпи от продуктите на конвенционалното
земеделие
Мит 4. Биологичните продукти са полезни за здравето
Мит 5. Биопродуктите са по-трайни, поради липсата на пестициди

32. Мит 1. Биологичните продукти са по-вкусни от другите
• Това зависи от конкретния случай и конкретния сорт на
дадена земеделска култура.
• Например, някои сортове традиционно отглеждани
домати имат не само по-добър външен вид, но и по-добър
вкус от био-доматите.
• Въпреки това, повечето биологични плодове и зеленчуци
имат по-ярък естествен аромат и са по-богати на
витамини, минерали и хранителни вещества, тъй
като клетъчната структура на растенията не се нарушава
от химически добавки, съдържащи се в торове, пестициди
и хербициди.
• Биологичните храни са по-здравословни, защото
съдържат повече витамини, особено витамин С.
• Също така те съдържат по-полезни минерали и
елементи като калций, магнезий, желязо и хром,
както и по-високо ниво на антиоксиданти.
฀ Моля, обсъдете темата въз основа на опита си!

33. Мит 2. Биологични продукти са само плодове и
зеленчуци
• Биологичното земеделие се отнася до всички култури, които не са генетично
модифицирани и чието отглеждане е възможно най-близо до естественото
им развитие в природата.
• Биологични могат да бъдат зърнени култури като ръж, ечемик, пшеница и
индустриални / технически култури като влакнодайни растения (памук) и
дори животински продукти (мляко, яйца).
• Биологичното животновъдство не само предотвратява генетичната
модификация на селскостопанските животни, но и храната, която ядат, също
трябва да бъде екологична.
• Продуктите, получени от биологично отгледани растения и животни, като
месо, мляко, яйца, хляб, които се произвеждат без по-нататъшна химическа
обработка, също се считат за "био".
Моля, обсъдете темата въз основа на опита си! Дайте примери!

34. Мит 3. Биологичните продукти са по-скъпи от
продуктите на конвенционалното земеделие
• Развитието на биологичното земеделие все още изисква значително
по-високи разходи и инвестиции, повече ръчен труд,
механизирани обработки вместо химични материали,
допълнителни разходи за сертифициране.
• Парадоксално или не, продуктите, отглеждани без употребата на
пестициди, химически торове и скъпата земеделска техника, както
са ги отглеждали нашите баби и дядовци, в съвременния свят се
считат за "луксозни стоки".
• По-високата цена на биологичните храни ги прави недостъпни за
голям процент от населението.
Моля, обсъдете темата въз основа на опита си! Дайте
примери!

35. Мит 4. Биологичните продукти са по-добри за здравето
• Биологичните храни показват по-високо съдържание на витамини,
минерали и антиоксиданти, отколкото техните конвенционални
аналози.
• Органичното мляко и органичното месо, например, съдържат по-
големи количества Омега-3.
• Фактът, че биологичните храни не съдържат остатъци от
пестициди, е достатъчен за повечето хора да ги предпочитат.
• Биологичните продукти са отлична суровина за производство на
бебешки храни. Освен факта, че суровините са биологично
произведени, по време на обработката не се използват изкуствени
подсладители, оцветители, консерванти.
• Само малка част от хранителните добавки, емулгатори и
стабилизатори, широко използвани в хранително-вкусовата
промишленост, се допускат в производството на биологични храни.
Моля, обсъдете темата въз основа на опита си! Дайте примери!

36. Мит 5. Биопродуктите са по-трайни, поради
липсата на пестициди
► Биологичните плодове и биологичните зеленчуци
обикновено имат по-висок срок на годност, тъй като
съдържат по-малко вода и не съдържат остатъци от
пестициди и регулатори на растежа.
► Въпреки това, пресните биологични храни като мляко и
месо, например, имат по-кратък срок на годност, тъй
като не съдържат консерванти и стабилизатори.
Моля, обсъдете темата въз основа на опита си! Дайте примери!