Ecogard Io2 module10 bg

1. ИР2/Част 10:
Предприемачество в
екологичното зеленчуково
градинарство
2017-1-BG01-KA202-036212

2. Съдържание:
10.1. Дефиниция за предприемачество
10.2. Приложение на концепцията за предприемачество в екологичното
зеленчуково градинарство
10.3. Оценка на рисковите фактори в устойчивия екологичен бизнес
10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България,
Белгия, Словения и Турция

3. 10.1. Екологично градинарство - минало и бъдеще
Разрастващият се пазар на биологичното производство

4. 10.1. Дефиниция за Предприемачество
Способност и желaние
฀ да се развива
฀ да организира
฀ да управлява
бизнес начинание, заедно с някой от рисковете му, за да има печалба. Най-
очевидният пример за предприемачество е стартирането на нов бизнес.
В икономиката, предприемачеството се комбинира със:
฀ земя
฀ работна сила
฀ природни ресурси
฀ капитал

5. Предприемаческият дух се характеризира с иновации и поемане на риск
и е съществена част от способността на нацията да успее в постоянно
променящ се и все по-конкурентен световен пазар.
10.1.Дефиниция за Предприемачество

6. 10.1. Дефиниция за Предприемачество
Много дребни земеделски стопани и консултантски организации
разбират, че има малко бъдеще за фермерите, освен ако те не
станат по-предприемчиви по начина, по който управляват
стопанствата си. Те трябва все повече да произвеждат за
пазара и за печалба.
Те трябва да
продължат да се
грижат за бизнеса
си като за
растение.

7. 10.2.Приложение на концепцията за предприемачество в екологичното зеленчуково градинарство
Еко-градинар-предприемач с малко предприятие обикновено засажда по
една от четирите причини:
฀ Изключително за домашна консумация с рядко произведени излишъци
฀ Най-вече за домашно потребление, но с намерението да се продават
излишъци на пазара;
฀ Отчасти за пазара и отчасти за домашно потребление; или
฀ Изключително за пазара.

8. 10.2.Приложение на концепцията за предприемачество в екологичното зеленчуково градинарство
Първата група са градинари, които сеят изключително за домашна
консумация. Ако има излишък, те ще го продадат на пазара, но това е
много рядко. Често те засаждат основно консумираните от семейството
култури. Макар, че могат да бъдат предприемчиви по дух, обикновено им
липсва възможността да бъдат еко градинари-предприемачи.

9. 10.2. Приложение на концепцията за предприемачество в екологичното зеленчуково градинарство
Втората група са градинарите, които имат по-големи възможности, които
им позволяват да произвеждат отвъд елементарното оцеляване. Тези
възможности са все още много ограничени. Такива земеделски
производители понякога се разглеждат като „предприемачи“, като се
нуждаят от подкрепа, за да преминат в по-независима позиция. На това
ниво фермерите не са „предприемачи“ в истинския смисъл и нито са
истински пазарно ориентирани. Те оценяват по-добре пазара и
разширяват земеделското си производство за оцеляване, за да включват
някои икономически дейности, като еко производство. Те тепърва
тръгват по пътя към развитие на земеделски предприятия, ориентирани
към печалба.

10. 10.2. Приложение на концепцията за предприемачество в екологичното зеленчуково градинарство
Третите представляват земеделските производители, които разбират
стойността на еко земеделието за пазара, но често са ограничени от
достъпа до информация за финансиране, труд или пазар. Елементите са
налице, но те не могат да рискуват нуждите на семейната храна без по-
голяма сигурност на приходите от продажби на култури. Изборът между
производството предимно за пазара с някои продукти, използвани за
домашно потребление или предимно за домашно потребление с някои
продукти, продадени на пазара, зависи от техните обстоятелства и
готовността им да поемат рискове.

11. 10.2. Приложение на концепцията за предприемачество в екологичното зеленчуково градинарство
Еко фермерите са четвъртата група и са изцяло пазарно ориентирани.
Основната причина да се занимават със земеделие е да печелят, като
произвеждат за екопазара. Те се интересуват от печалбите, а не от
производството на храни. За да бъде успешен в пазарно ориентираното
земеделие, фермерът се нуждае от по-мащабно управление на фермата и
от предприемачески умения.

12. 10.3.Оценка на рисковите фактори в устойчивия екологичен бизнес
฀ Да бъдеш предприемач е начин на живот и начин на мироглед към
света. Предприемачите се радват на независимост и свобода. Те сами
решават какво да правят и кога да го правят. Предприемачите също са
изправени пред рискове, работят под натиск и са отговорни за
резултатите - добри или лоши - от своите решения.
฀ Докато еко фермерите-предприемачи са свободни и независими, те не
работят сами. Те работят в сложна и динамична среда. Те са част от
по-голяма общност от хора, включително други фермери, доставчици,
търговци, превозвачи и преработватели, всеки от които има роля в
стойностната верига.

13. 10.3.Оценка на рисковите фактори в устойчивия екологичен бизнес
За да са сигурни, че техните земеделски предприятия се
развиват и адаптират в отговор на динамичните промени,
предприемачите, занимаващи се с еко бизнес трябва:
฀ Да останат съсредоточени върху целите си;
฀ Да правят всичко възможно да превърнат всяко събитие в
своя полза;
฀ Да се възползват от всяка възможност;
฀ Да накарат цялата система да работи в тяхна полза.

14. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ в
БЪЛГАРИЯ (6)
฀ Биологична земеделска площ: 162 332 хектара (3.5% от
общата обработваема площ)
฀ Биологични оператори: 6471 (2017)
฀ Продажби на дребно: 29 милиона евро (2017 г.).
__________________
Източник: FiBL survey 2020, based on information from the private sector,
certifiers, and governments.

15. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВА НА ПРОИЗВОДСТВО: УПОТРЕБА НА ЗЕМЯТА И КЛЮЧОВИ КУЛТУРИ
฀ От общата органична площ от 162 332 хектара (2018 г.) 12,9% се състои от
обработваема земя, 28% трайни насаждения и 20,3% постоянни пасища.
฀ Основните обработваеми култури са зърнени култури, предимно пшеница,
маслодайни семена (предимно слънчоглед и рапица) и зелен фураж (от
обработваема земя, включително временни треви и пасища).
฀ Основните постоянни култури са ядките, предимно орехите и лешниците,
овощните градини и лозята.
฀ В допълнение към биологичната земеделска площ, България има
забележителна площ за диворастящи биологични култури от 473 941 хектара

16. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
Пазар
฀ Както производството, така и пазарът растат бързо, но производителите
на биологични продукти продължават да изнасят основно суровини.
Приблизително 90% от биологичните продукти се изнасят като суровина,
докато 95% от консумираните в страната биологични стоки се внасят.
Почти всички вериги супермаркети предлагат био продукти. Броят на
специализираните магазини за био продукти се увеличава. Няма
национална статистика за пазарни данни. Според единственото
проучване, проведено от Bioselena, в началото на 2009 г. (неофициална
информация) обемът на пазара на биологични продукти в България
варира от 6-8 милиона евро.
฀ Най-продавани продукти: Бебешки храни и млечни продукти (мляко,
кисело мляко, сирене).

17. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
Пазар
฀ Износ и внос: Повечето от биологичните продукти (около 90%) се изнасят
в страни от Централна и Западна Европа, Северна Америка и Япония.
Няма официални данни за износа. Около 90% от предлаганите в България
биологични продукти се внасят от Европейския съюз.
฀ Няма внос от трети страни.
СТАНДАРТИ, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ОРГАНИЧНО ЛОГО
฀ Законодателство на ЕС в областта на биологичното земеделие и други
регулации, пряко приложими в България. Националната наредба №
1/2013 регламентира работата на контролните органи.
฀ Националното лого за органични продукти е доброволно и безплатно, но
рядко се използва. Министерството на земеделието и храните притежава
логото.

18. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПРОУЧВАНИЯ И СЪВЕТИ
Изследванията в областта на биологичното земеделие понякога се предприемат
от някои НПО и изследователски институти като част от международни проекти.
НПО, частни компании и изследователски институти предлагат съвети относно
биологичното производство и преработка.
Висше училише по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) - Пловдив е една
от много активните институции, работещи по национални и международни
проекти, свързани с биологичното земеделие. Университетът предлага курсове
за професионално обучение за фермери. Някои от изследователите предлагат и
консултантски услуги.
ВУАРР предлага в своите академични програми и дисциплината „Биологично
земеделие“ за студенти, които се обучават на бакалавърско и магистърско ниво.

19. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ
Секторът на биологичното животновъдство в България продължава да бъде по-
слабо развит от биологичното растениевъдство, въпреки че през последните
години се наблюдава положителна тенденция в броя на селскостопанските
животни в системата за контрол. В страната биологично отглеждани са предимно
говеда, овце, кози и пчелни колонии.
Вследствие на възходящата тенденция през последните 5 години, през 2018 г.
био говедата достигна 11 359 глави - увеличение с 9,2% на годишна база, което
представлява 2,2% от общия брой говеда в страната.
Броят на козите в системата за контрол продължава да се увеличава. През 2018
г. техният брой беше 9 339 - с 316 повече в сравнение с 2017 г., което
представлява 3,4% от общия брой на козите в страната.

20. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА БИОЛОГИЧНОТО
ЗЕМЕДЕЛИЕ В БЕЛГИЯ (7)
฀ Биологична земеделска площ: Белгия: 59684 хектара
฀ Органични оператори: 2201
฀ Продажби на дребно: 417 милиона евро

21. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВА НА ПРОИЗВОДСТВО: УПОТРЕБА НА ЗЕМЯТА И КЛЮЧОВИ
КУЛТУРИ
฀ От общата органична площ (55 304 хектара през 2011 г.) 71,9% се
състои от постоянни пасища и пасища, 26,6% са обработваеми земи и
1% трайна култура
฀ Основните обработваеми култури са зелен фураж от обработваема
земя, включително временни треви и пасища (6 233 хектара), зърнени
култури - основно пшеница, тритикале и ечемик - (4 816 хектара),
протеинови култури (1 284 хектара) и зеленчуци (744 хектара) )
฀ Основните трайни насаждения са овощните градини (439 хектара, 214
хектара от които са ябълки и 72 хектара плодове).

22. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПАЗАР
Белгийският пазар на биологични продукти е доста малък, но
непрекъснато нараства през последните години. Разходите на биологични
продукти на глава от населението са около 37,9 евро. Пазарният дял на
пресни биологични продукти е 1,9%, а за всички биологични продукти -
1,5%.
Най-продавани продукти: месни заместители (24,5% от всички
заместители на месо), яйца (8,9%) и зеленчуци (5%). Те са сортирани по
дял от съответния общ пазар.

23. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
Както беше посочено по-горе, фламандското правителство разработва
редовни планове за действие с финансова подкрепа за биологични
фермери и за чадърната организация BioForum Vlaanderen, действия за
управление на веригата на доставки, за насърчаване на биологични
продукти, за интегриране на биологичното земеделие в образователните
програми, за подобряване на координация на научните изследвания на
биологичното земеделие и др.
Плановете за действие за биологично производство винаги са свързани с
Министерството на земеделието. Други министерства като
здравеопазване, икономика, околна среда все още не са формулирали
цели за биологично земеделие или хранителни продукти

24. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА БИОЛОГИЧНОТО
ЗЕМЕДЕЛИЕ В СЛОВЕНИЯ (8)
฀ Биологична земеделска площ: 47848 хектара (9.9% от
общата обработваема площ)
฀ Органични оператори: 3738
฀ Продажби на дребно: 44 милиона евро (2012 г.)

25. 10.4.Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВА НА ПРОИЗВОДСТВО: УПОТРЕБА НА ЗЕМЯТА И КЛЮЧОВИ
КУЛТУРИ
От общата площ 87,36% се състои от тревни площи, 7,84% обработваема
земя и 4,28% трайни насаждения. Основните обработваеми култури са
зърнени култури (1 387 хектара), зелен фураж от обработваема земя
(1.800 хектара) и зеленчуци (1.801 хектара). Основните трайни
насаждения са плодове (994,36 хектара), грозде (323,88 хектара) и
маслини (184,53 хектара).

26. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПАЗАР
฀ Най-продавани продукти: пресни зеленчуци, млечни продукти и
зърнени храни.
฀ Пазарни канали: 85% от продуктите се продават в супермаркети (най-
голям дял) и специализирани търговци на дребно; 15% се продават
директно (две трети в стопанството, една трета на пазарите на
биологични фермери).
฀ Износ и внос: Словения внася 80% от биологичните продукти, които
консумира

27. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ
Основните предизвикателства са подобряване на трансфера на знания;
подобряване на наличността на земеделска земя; увеличаване на обема
на производството; увеличаване на самостоятелността на производство на
органична храна, която в момента е само 20%.

28. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА БИОЛОГИЧНОТО
ЗЕМЕДЕЛИЕ В ТУРЦИЯ (9)
฀ Биологична земеделска площ: 646248 хектара
 Органични оператори: 79 563
฀ Продажби на дребно: 46 милиона евро

29. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ОСНОВА НА ПРОИЗВОДСТВО: УПОТРЕБА НА ЗЕМЯТА И КЛЮЧОВИ
КУЛТУРИ
От общата площ, 76,4% се състои от полски култури и 16,5% трайни
насаждения, а други 4,7% се отдават на постоянни пасища и пасища.
Основните обработваеми култури са зърнени култури (197.877 хектара),
зелен фураж от обработваема земя (174.136 хектара) и култури за
промишлени цели (14.315 хектара). Основните трайни насаждения са
маслините (36.261 хектара). ядки (19.320 хектара) и кайсии (4.946
хектара)

30. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПАЗАР
Основният пазар все още е експортният пазар, като европейските страни
са основните дестинации. Продуктовата гама включва сушени плодове и
ядки, кулинарни билки, ароматни растения (рози), варива и плодов сок.
Вътрешният пазар на растителни и животински продукти обаче бързо
нараства. Пресните зеленчуци и плодовете са основните продукти на
откритите пазари. Продуктите от животновъдство (мляко и млечни
продукти, яйца, месо и месни продукти) се произвеждат във вътрешния
пазар. От животновъдните продукти се изнася само мед. Памукът е важна
култура, особено в югоизточната част на Турция. Преработва се в прежда
и текстил за експортния пазар.

31. 10.4. Ресурси и мрежи за подкрепа за устойчиво земеделие в България, Белгия,
Словения и Турция
ПРОУЧВАНИЯ И СЪВЕТИ
฀ Изследвания и политика в Министерството на храните, земеделието и
животновъдството подкрепя научните изследвания в областта на
биологичното земеделие, в неговите приблизително 30 национални
изследователски института. Всяка година се провежда среща на
изследователската група, която е отворена за всички заинтересовани
страни.
฀ Съвети се дават чрез органични звена във всяка провинциална
дирекция. насърчават се частни консултации. Някои университети
(Ege, Erzurum Atatürk, Ankara, Çukurova, 19 Mayis, Uludağ, Canakkale,
etc.) провеждат изследвания в областта на биологичното земеделие,
чиито резултати са включени в техните обучителни програми и
курсове.

32. Източници
1. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад‘ 2019), Министерство на
земеделието, храните и горите.
2. Dimitrov, D., M. Ivanova. Trends in organic farming development in Bulgaria: Applying circular economy principles
to sustainable rural development. Visegrad Journal on Bioeconomy and Sustainable Development. 2017.
3. Ecological Gardening, Report of No Dig Vegetable Garden, Wellington, NZ.
4. Heckman, J. R., A history of organic farming: Transitions from Sir Albert Howard's War in the Soil to USDA National
Organic Program, RenewableAgriculture and Food Systems 21(03):143 – 150, September 2006.
5. Kahan, D. Eterpreurship in Farming, Food and agriculture organization of the united nations, Rome 2012.
6. Kuepper, G., A Brief Overview of the History and Philosophy of Organic Agriculture,, Kerr Center for Sustainable
Agriculture.
7. The History of Organic Farming, Organic net report, 2016.
8. IFOAM, Bulgaria Report, Organic International, 2016.
9. IFOAM, Belgium Report, Organic International, 2016.
10. IFOAM, Sloweina Report, Organic International, 2016.
11. IFOAM, Turkey Report, Organic International, 2016.