Ecofar wp5 module 3.1 bg

1. Развитие на управленски и предприемачески умения на младите еко-фермери чрез съвместни учебни програми за
професионално образование и обучение, подобряване на държавенобразователен стандарт, стандарти за оценка и
чрез създаване на синергични форми на устойчиво сътрудничество (ecoFAR)
597256-EPP-1-2018-1-BG-EPPKA3-VET-JQ
РП 5: Съвместна квалификационна програма за придобиване
на управленски и предприемачески умения от страна на
земеделските стопани в МСП в земеделските стопанства
Модул 3: Предприемачески и управленски предизвикателства
в био земеделието
Раздел 1 Устойчиво управление на земите
Автор: Национална професионална гимназия по ветеринарна
медицина “Иван П. Павлов”, България

2. Съдържание
3.1.1 Въведение в устойчивотоуправление на земите
3.1.2 Видовеикономически структури и организации в органичното производство
3.1.3 Управление на земите
3.1.3.1 Придобиванена земя
3.1.3.2 Разпределениена земята
3.1.3.3 Поземлена регистрация
3.1.3.4 Планиранена земеползването
3.1.4 Стратегически бизнес план на организацията
3.1.5 Екологични аспекти на устойчивотоуправление на земите (УУЗ)
3.1.5.1 Управлениена качествотона водата
3.1.5.2 Управлениена качествотона почвата и последващо управление на биологичното
разнообразие
3.1.5.3 Ефективна консумация на енергия и вода
3.1.5.4 Управлениена отпадъците
3.1.5.5 Управлениена оборския тор

3. Съдържание
3.1.6 Управление на качеството
3.1.6.1 Обработкана почвата
3.1.6.2 Сеитбооборот
3.1.6.3 Управлениена тревни площи и пасища
3.1.7 Животновъдство
3.1.7.1 Видовепороди според националните условия
3.1.7.2 Намаляванена съдържанието на азот чрез диети
3.1.7.3 Намаляванена емисиите на метан при преживните животни чрез диети
3.1.7.4 Законодателствоза хуманно отношение към животните, в допълнение на модул 6
3.1.7.5 Управлениена профила на стадото - Диверсифицираноуправление
3.1.8 Растителна защита
3.1.8.1 Устойчивисортове
3.1.8.2 Екологични продукти за растителна защита

4. 3.1.1 Въведение в устойчивото управление на
земите
Земеделието е една от най-важните индустрии в света.
През последните години се наблюдава увеличение на производството на храни, животински
продукти поради новите технологии, механизация, повишена производителност. Тези промени
имаха положителен ефект, но с това дойдоха икономически, социални и екологични проблеми.
Намалява броят на малките ферми, което изостря икономическите и социалните условия в
селските общини. Във връзка с тази тенденция през последните години се обръща внимание и се
въвеждат практики за решаване на тези проблеми.
Идеята за устойчивоземеделие получава много подкрепа от обществото и политиците.
Според Европейската комисия 45% от европейските почви са изложени на риск поради
намалените нива на органично вещество и прогресивната ерозия. Около 40% от селското
стопанство е уязвимо към замърсяване, което застрашава водните ресурси. Земеделието в Европа
генерира 9% от емисиите на парникови газове.

5. 3.1.1 Въведение в устойчивото управление на
земите
• Устойчивото земеделие се основава на три основни цели - опазване на
околната среда, икономическа рентабилност и социална подкрепа.
• Устойчивостта се основава на принципа, че земеделието трябва да
отговаря на нуждите в момента, но да не застрашава бъдещите
поколения.
• Човешките ресурси са много важни, които също включват разглеждане
на социалните отговорности - условията на труд, здравето и
безопасността на потребителите, нуждите на селските общности.
• Опазването на земята и други природни ресурси включва
поддържането им в добро състояние в дългосрочен план.

6. 3.1.1 Въведение в устойчивото управление на
земите
Предприемачеството в селското стопанство е независима рискова икономическа дейност, насочена към
осигуряване на храна на хората. Предприемачите изпълняват различни функции, свързани с
обработването на земята, спазването на екологичните нужди и норми, както и увеличаване на
плодородието. Няколко важни области разграничават био-фермера като предприемач от другите,
занимаващи се с други дейности:
• Земя - Правилното използване на земята до голяма степен определя качеството и количеството на
продукцията. Видовете почви, микроорганизмите, които я обитават и поддържат баланс в тази
екосистема.
• Географски и климатични особености. Те определят видовете посеви, които се засяват, различната
производителност и качество. Чрез прилагане на научно-технически средства може да се намали
влиянието на външни фактори, някои от които са климатични.
• Сезонността на производството и използването на човешкия труд - сезонността не може да бъде
премахната, тъй като е свързана с периода на развитие на организмите.
• Отдалечеността на ермата от населените места - увеличава себестойността на продукцията поради
включването на транспортните разходи.
• Използване на оборудване, сгради и друго необходимо оборудване за производство на биопродукти.
Необходимо е постоянно инвестиране в оборудване, което допълнително увеличава цената на
получените продукти. Предвид своите отличителни характеристики, земеделското предприемачество
влияе върху ефективността и броя на работните места.

7. 3.1.1 Въведение в устойчивото управление на
земите
Биологичното земеделие и животновъдство е производствена система, която
осигурява и поддържа добро качество на почвата, екосистемите и хората и се
основава на екологични процеси, биологично разнообразие и адаптацията му към
местните условия. Той съчетава традиции, иновации, наука в интерес на околната
среда и подобрява качеството на живот. Основните принципи на биологичното
земеделие и животновъдствотоса:
• Принцип на здравето - биологичното земеделие трябва да поддържа и подобрява качеството на почвата,
растенията, животните и хората като цяло. Този принцип показва единството и целостта на живите системи.
Биологичното земеделие произвежда висококачествени хранителни продукти, които помагат за
предотвратяванена болести при животните и хората.
• Принцип на екологията - биологичното земеделие трябва да се основава на принципите на екологичните
цикли и системи, като ги поддържа. Поддържането и управлението на такива ферми трябва да бъдат
съобразени с местните условия, околната среда, културите и мащаба. Биологичното земеделие трябва да
управлява баланса чрез системи за използване на земята, създаване на подходящи местообитания на животни
и растения, поддържане на генетично разнообразие, икономично използване на ресурси и енергия. Всички
лица, участващи в тази дейност по производство на биологични продукти, трябва да опазват околната среда -
ландшафт,климат,биологично разнообразие, въздух и вода.

8. 3.1.1 Въведение в устойчивото управление на
земите
• Принцип на отговорност - Ръководството на биологичната ферма трябва да бъде отговорно,
защитавайки здравето и благосъстоянието на поколенията и околната среда. За да се увеличи
производителността, могат да се използват нови технологии и иновации в науката, които ще
гарантират, че този вид биопроизводство ще бъде здравословно и безопасно.
• Принцип на справедливост - биологичната икономика трябва да бъде изградена върху
взаимоотношения, които са в съответствие с околната среда, отношенията между хората и
животните. Този принцип е изграден на основата на човечеството във всичките му форми - във
взаимоотношенията между фермери, потребители, отношение към животните и нормите за
отглеждането им.
През 2002 г. Съветът на Европейската комисия даде официално определение на термина
„биологично производство“, а през 2007 г., чрез Регламент 834, дефинира биологичното
производство.

9. 3.1.2 Видове икономически структури и
организации в органичното производство
1. Земеделски био ферми
Земеделските биоферми произвеждат плодове и зеленчуци, използвайки методи и инструменти
за получаване на висококачествени и здравословни продукти. Това производство изключва
използването на синтетични агенти или агрохимикали, които замърсяват подпочвените води и
почвата. За подобряване и поддържане на плодородието на почвата се използват естествени
торове и растителни отпадъци. Много подходящ начин за поддържане качеството на почвата е
прилагането на многогодишна програма за сеитбообръщение и мулчиране. Фермерите
контролират болестите по растенията чрез механично третиране и използване на биологични или
природни средства.
В органичната ферма е важно да се засадят подходящи площи с храсти, за да се заселят птиците,
за да се убият вредни насекоми. Някои калинки могат да изядат до 100 листни въшки на ден.
Вредителите и плевелите се отстраняват само механично или се използват препарати на
растителна основа.
Необходимо е да се засяват сортове растения, които са подходящи за дадения климатичен пояс и
тип на почвата.

10. 3.1.2 Видове икономически структури и
организации в органичното производство
2. Животновъдни биологични ферми
Животновъдните биологичните ферми са свързани с отглеждането на животни от различни видове, категории
и породи, като се използват методи за разплод, близки до естествения начин на живот. Това намалява стреса
и гарантира добро здраве. Животните са от породи, адаптирани към местните климатични условия и
устойчиви на болести. Когато образуват стадо от определен вид, животните трябва да идват от биологични
ферми. Съвет: Поддържането на високо ниво на репродуктивност в стадото изисква да се държат до 10% от
възрастни еднокопитни животни и едър рогат добитък, до 20% от възрастни свине, овце, кози. При смяна на
породата:разрешено е до 40% използванена животни от небиологични ферми.
Храненето на животните е изключително важно. Те трябва да се хранят с органично произведени фуражи. За
видовете, които пасат, е необходимо да се осигури необходимата площ за паша.
Фуражите трябва да са собствено производство или да се доставят от производители от био-ферми. Млечния
минимален период на едрия рогат добитък и еднокопитните да е от 3 месеца, за овце и кози-45 дни и за
свине 40 дни
Абсолютно забранено е употребата на антибиотици, кокцидиостатици, хормони и други вещества в храната,
които стимулират растежа или производителността. Не се допуска насилствено хранене, ГМО, заместители на
мляко и мляко на прах. Храненето на животни с достатъчно количество качествени фуражи трябва да бъде
съобразено с техния вид, възраст, физиологично състояние и тяхната продуктивна насоченост, за да отговори
на техните нужди и да ги поддържа в добро здраве. Осигурени са редовни разходки и достъп до пасища с цел
укрепванена собствената защита на организма.

11. 3.1.2 Видове икономически структури и
организации в органичното производство
Системите за разплод включват животновъдни сгради, оборудване за поддръжка и др. Сградите трябва да
осигуряват необходимите зоохигиенни условия и начини за хуманно развъждане. Забранено е вързаното
отглеждане, като отглеждане на телета в индивидуалнибоксове след 1 седмица, отглеждане на малки прасенца на
платформа или в клетки, индивидуално отглеждане на свине-майки, клетъчно отглеждане на птици. Осигуряването
на достъп на животните до закрит двор или паша е задължителноусловие.
Размножаването във фермата е свързано с няколко условия - предпочита се естественото осеменяване и в краен
случай изкуственото осеменяване, трансплантацията на ембриони е забранено. Подрязване на опашки, зъби при
прасенца, нокти и премахване на рога не се извършва. По време на транспортирането не се използват
успокоителни, антибиотици, кокцидиостатици, сулфонамиди. В случай на болест по животните, ветеринарният
лекар провежда лечението и вписва в дневник всичко, свързано с прилаганите лекарства, продължителност на
лечението и карентен период. Забранено е използването:
- ветеринарни лекарствени продукти за стимулиране на растежа и производителността, включително
хранителни антибиотици, кокцидиостатици и други химически синтезирани стимуланти на растежа;
- хормони или хормоноподобни препарати за контрол на репродукцията или за други цели, включително
въвеждане и синхронизиране на еструс.
Поддържането на добро здраве на животните се определя от превенцията във фермата. За тази цел трябва да се
поддържат подходящи породи животни, устойчиви на болести, избягване на пренаселеност в оборите и свързаните
с тях здравословни проблеми. Болните животни се карантинират в изолационни помещения, оборудвани със суха и
удобна постелка.Осигурява се квалифицирана ветеринарна помощ и се води подробен дневник на лечението.

12. 3.1.3 Управление на земите
Почвата е дълготраен актив с пространствено ограничение,
неподвижна, възстановяването и е толкова бавно, че се счита за
невъзобновяема и има хумусен слой. Най-важната и
характеристика е нейната незаменимост и е основен фактор в
селскостопанския сектор.

13. 3.1.3.1. Придобиване на земя
Тълкувателно съобщение на Комисията относно придобиването на земеделска
земя и правото на Европейския съюз, публикувано в Официален вестник на
Европейския съюз от 18.10.2017 г. предоставя подробно описание на
придобиването на земя. Законодателството има за цел да запази
селскостопанския характер на активите, правилното обработване на земята,
жизнеспособността на съществуващите ферми и да предотврати спекулативни
сделки със земя.
Придобиването на земя е свързано с условия като: ефективно използване за
селскостопански цели, поддържане в добро състояние, справяне с
разпокъсването на земи

14. 3.1.3.1. Придобиване на земя
Други условия включват изисквания, свързани с: собственикаили ползвателя на
земеделска земя да я обработва сам, да притежава квалификация в областта на
земеделието и да е пребивавал или развивал икономическа дейност в дадена
държава. Необходимо е да се запази традиционният начин на управление на
земеделските земи. Разпределението на собствеността върху земята позволява
развитието на жизнеспособни ферми и поддържането на населението в селските
райони. Всяка държава прилага своите национални правила относно придобиването
на земя и те са свързани със запазването на богатството на земята.

15. 3.1.3.2. Разпределение на земята
Земеделските земи са съсредоточени в ръцете на голям брой
собственици. Правилата на пазарната икономика доведоха
до увеличаване на употребата, въпреки фрагментирания
брой земеделски имоти. Почти 80% от земята е в ръцете на
най-малките земевладелци. Собствениците с ниски доходи
или не могат да продадат земята си поради съсобственост с
други, или не могат да я обработват.

16. 3.1.3.3. Поземлена регистрация
Земята подлежи на регистрация в Националния кадастър (регистър на
имотите в дадена държава).
ТУРЦИЯ
Закон за опазване на почвата и земеползване (Държавен вестник:
19.7.2005 / 25880, №: 5403)
https://mevzuat.gov.tr/mevzuat?MevzuatNo=5403&MevzuatTur=1&Mevzuat
Tertip=5
Наредбите относно опазването и използването на земеделските земи и
комасацията се актуализират ежегодно на уебсайта на Министерството
на земеделието и горите
(https://www.tarimorman.gov.tr/).

17. 3.1.3.3. Поземлена регистрация
ГЪРЦИЯ
В Гърция функционира Национален поземлен регистър (https://www.ktimatologio.gr/), който е единна и
постоянно актуализирана информационна система, която регистрира правна, техническа и друга
допълнителна информация за недвижими имоти и права върху тях, с отговорност и гаранция на държавата.
Целта му е да създаде модерно, напълно автоматизирано досие за недвижимо имущество, в което има
доказателства, осигуряващи възможнонай-голяма публичност и сигурност на сделките.
Националният поземлен регистър:
• Записва въз основа на имота всички действия, които създават или променят права върху недвижими
имоти.
• Гарантира правната информация, която записва, тъй като регистрацията на всяка сделка се извършва
само след съществена проверка на законността.
• Записва географското описание (форма, положениеи размер) на имота.
• Разкрива и систематично записва публични недвижими имоти
• Записва правата за използване, които са може би най-често срещаният начин за придобиване на
собственост поради неформалния характер на прехвърлянията

18. 3.1.3.3. Поземлена регистрация
СЛОВЕНИЯ
Достъп до геодезически данни
https://www.e-prostor.gov.si/access-to-geodetic-data/ordering-
data/
Портал за оценка на собствеността
https://www.mvn.e-prostor.gov.si

19. 3.1.3.3. Поземлена регистрация
БЪЛГАРИЯ
https://portal.registryagency.bg/: Включва изображения на
имоти с техните граници, носители на права на собственост,
основание за собственост или други вещни права. Той може
да отразява местоположението и други характеристики на
имота, като например цена, данъчна информация.

20. 3.1.3.4. Планиране на земеползването
Планирането на земеползването е системна оценка на земите, водните ресурси,
алтернативите за земеползване и социално-икономическите условия, за да се определят
най-подходящите условия за използване. Предвижда се да се провежда на различни
нива - на национално, регионално, в отделни ферми. Устойчивото използване на земните
ресурси изисква координиране на поставените цели на различни нива. Планирането
предвижда:
– Събиране на основна информация за източника - географско местоположение, почвените
ресурис, климат, релеф, инфраструктура, форми на собственост и земеползване;
– Определяне на периода, за който се отнася планът;
– Изготвяне на план за преобразуване на видовете земя, планира се размерът на площите,
използвани за сеитба и сеитбообръщение;
– Определяне на мерки за наторяване;
– Определяне на финансовите средства и източниците на финансиране на тези събития;
– Разработване на мерки за опазване на земите и екологична защита на производството;

21. 3.1.4 Стратегически бизнес план на
организацията
Управлението на фермите е процес на вземане на решение
за това как да се разпределят ресурси между редица
продукти, за да се отговори максимално на нуждите на
фермерското семейство.
Управлението на фермите трябва да се разбира като
осигуряване на ефективно използване на наличните, но
редки ресурси - земя, труд, капитал за постигане на целите.

22. 3.1.4 Стратегически бизнес план на
организацията
Изграждане на селскостопанската продукция - Структурирането се отнася
до създаването и поддържането на оптимално съотношение между
елементите в системата, за да се осигури нейното нормално
функциониране.
Структурирането на фермата осигурява:
а) Подробна характеристика на зависимостта и субординацията между
функциите и задачите на отделните членове на организацията.
б) Точно разпределение на ролите и отговорностите между длъжностите
и нивата на управление.
в) Разпределение на персонал, производствени фактори и други за
постигане на планираните цели.

23. 3.1.4 Стратегически бизнес план на
организацията
Структури във фермата:
а) Организационна структура - чрез която се осъществява
подреждането и установяването на връзки и взаимодействия
между елементите, съставляващи земеделското стопанство.
Основните елементи са различните звена, които го съставят,
отдели, екипи, машини, персонал, земя и др.
б) Производствена структура - изразява количествените
пропорции между различното производство на стопанството.
Тя характеризира специализацията на фермите с по-висок
относителен дял на дохода.

24. 3.1.4 Стратегически бизнес план на
организацията

25. 3.1.4 Стратегически бизнес план на
организацията
Ферма, която произвежда месо, мляко (крава), зърно, може да бъде
определена като говеждо-зърнен тип.
Селското стопанство може да се класифицира на:
• Тясно специализирано, където относителният дял на едно производство е
повече от 50% от общите приходи
• Холдинг без ясна специализация, където няколко производства имат
приблизително еднакъв относителен дял от приходите
• Управленска структура, която характеризира правата, правомощията,
отговорностите на всяко работно място и нивото на управление
Между трите структури има пряка и непосредствена връзка.
Във всяка организационна форма - от семейна ферма до неформална ферма,
има специфични управленски проблеми, дължащи се на специфично
организационно поведение на системата.

26. 3.1.5 Екологични аспекти на устойчивото
управление на земите (УУЗ)
• Устойчивото управление на земите (УУЗ) има за цел да използва бавно възобновяеми
земни ресурси - почва, вода, растения, животни за производство на суровини и
продукти.
• Управлението на земите е баланс между земеделското производство и опазването на
околната среда.
• Двата основни аспекта на устойчивото управление на земите са ограничаване на
глобалната деградация на земята и намаляване на бедността.
• Деградацията на земята в различните й форми е основен и постоянен проблем. Този
процес е свързан с бедността и миграцията, които се допълват взаимно. Деградацията
на почвата, причинена от човешка дейност, също допринася за изменението на
климата.
• Антропогенното въздействие води до нарушаване на функциите на екосистемите.

27. 3.1.5 Екологични аспекти на устойчивото
управление на земите (УУЗ)

28. 3.1.5.1 Управление качеството на водата
• Прилагане на селскостопански мерки, засягащи водни басейни и
водоизточници, с цел минимизиране на замърсяването с хранителни
вещества, агрохимични продукти, патогени и др.
• Необходимо е да се създадат буферни зони, разположени в близост до
течащи води, където да не се внасят торове и да не се използват пестициди.
• Засаждането на дървета и диви треви ще създаде биологично
разнообразие.
• Създаване на изкуствени влажни зони на стратегически места, за да се
предотврати оттичането на вода.
• Друга важна мярка за контрол на качеството на водата включва
координация между фермите, която отчита признаците на ерозия, типа на
почвата и хидрологичната връзка с водните тела.

29. 3.1.5.1 Управление качеството на водата
Запасите от питейна вода намаляват в много области, така че трябва да се
предвидят решения за рециклиране на вода.
Те могат да се използват за напояване на култури, което ще има големи ползи за
околната среда.
Трудностите произтичат от липсата на съоръжения за рециклиране.
• Система за събиране на дъждовна вода - събиране на дъждовна вода от
покривите на къщи, циментирани площадки, пътеки, които преливат по време
на дъжд, през тръби и място за съхранението им. Впоследствие тази вода може
да се използва за напояване. Като пример можем да посочим: къща с 150 м2
покривна площ може да събира около 15 000 литра вода годишно.
• Система за рециклиране на 85% от водата, използвана за битови нужди. Може
да се пречиства и дезинфекцира с ултравиолетови лъчи водата от банята,
миялната машина и пералнята. Това ще намали вредните емисии и ще намали
консумацията на енергия.

30. 3.1.5.2 Управление на качеството на почвата и
последващо управление на биологичното
разнообразие
Почва
• Управлението на качеството на почвата е приложимо за обработваеми и градинарски
ферми, за да се намали рискът за почвата.
• Защитата на почвата е насочена към поддържане на качеството и функцията на
почвата:
– Изготвяне на доклад за признаци на ерозия
– Картографиране на различни видове почви в стопанството
– Редовна проверка на запасите от хранителни вещества в почвата.
• Запазването и внасянето на органичните подобрители на почвата са важни за нейната
качествена структура.
• Органичните вещества могат да бъдат въведени чрез разпръскване на оборски тор,
компост, сеитба на фасул, грах и др.
.

31. 3.1.5.2 Управление на качеството на почвата и
последващо управление на биологичното
разнообразие
Биоразнообразие
• Управлението на биологичното разнообразие включва мерки, свързани със
запазването на естествените местообитания и биологичното разнообразие в
дадена зона.
• Създаване на "биологични коридори", които свързват области с голямо
биологично разнообразие, около и между фермите.
• Без обработка на нискокачествена земя и възстановяване на естествените
местообитания.
• Защита на местообитанията на дивата природа чрез намаляване на
използването на тези площи за селскостопански цели.
• Намаляване на пасищата и защита на гнездови местообитания за птици,
обитаващи обработваеми земи.

32. 3.1.5.3 Ефективна консумация на енергия и вода
• Всички икономически сектори използват вода. Най-големият потребител
е селското стопанство, което представлява около 40% от общото годишно
количество, използвано в Европа. Въпреки повишената ефективност в
сектора, земеделието също ще допринесе за недостига на вода през
следващите години. Около 9% от цялата земеделска земя се напоява.
Въпреки малкия процент напоявани земи, прогнозите показват, че
потреблението на вода ще се увеличи в резултат на изменението на
климата.
• При производството на енергия се използват големи количества вода.
Използва се за охлаждане на атомни електроцентрали, за добивната
индустрия.

33. 3.1.5.4 Управление на отпадъците
Политиката на Европейския съюз за управление на
отпадъците има за цел да намали тяхното въздействие върху
околната среда и човешкото здраве и да насърчи
ефективното използване на ресурсите. В дългосрочен план
тенденцията е да се сведе до минимум използването на
допълнителни природни ресурси и да се рециклират
отпадъци.
Примери:
• Твърди отпадъци: https://www.youtube.com/watch?v=9KMMwHjJ9R8
• Течни отпадъци: https://www.youtube.com/watch?v=pUDJfpEOzMk

34. 3.1.5.4 Управление на отпадъците
• Използването на вътрешни практики за управление на
отпадъците включва:
Анаеробно разграждане или компостиране - Компостирането е
разлагането на органични материали чрез аеробен и
анаеробен биологичен процес, който води до компост
(биотор). Разграждането на органичните материали се
извършва с помощта на микроорганизми. Те извършват тези
процеси, тъй като е необходимо за поддържане на жизнените
им функции.
Съотношението въглерод-азот се наблюдава, за да може
процесът да протече качествено

35. 3.1.5.4 Управление на отпадъците
• Влажност - оптималната влажност при компостиране
трябва да бъде 35-40%. При ниски нива на влажност
микробна активност се забавя. Високата влажност може да
доведе до анаеробни процеси, които причиняват
неприятни миризми
• Кислород - Аеробното храносмилане, при което
микроорганизмите имат достъп до достатъчно кислород,
за да задоволят своите нужди, е предпочитаният метод за
компостиране.

36. 3.1.5.4 Управление на отпадъците
В зависимост от метода на компостиране могат да се
използват следните варианти:
• купчини или бразди, които се преобръщат по време на
компостирането,за да имат достатъчна аерация
• компостиране с червеи (вермикомпостиране) - използване
на различни видове червеи, пример: Червен
калифорнийски червей

37. 3.1.5.5 Управление на оборския тор
Най-добрите практики за управление на оборския тор са:
• проектиране на ефективни системи за почистване и събиране в
помещенията за животновъдство
• поддържане на всички зони вътре и извън зоните за
отглеждане на животни чисти и сухи
• бързо елиминиране на екскрементите и отделяне на фекалиите
от урината.
• използване на анаеробно третиране от инсталация за биогаз.
Пример: https://www.youtube.com/watch?v=OrMIexTBNcE

38. 3.1.5.6 Управление на оборския тор
NO2
-
NH3
N2
Atmospheric
deposition
N2O
NO
Fabrication
mineral
fertilizing
matter
N2
Farm nature N
NH4
+
N2O
NO
Ammoniacal N
fraction
Organic N
fraction
SOIL
ORGANIC
NITROGEN
Microbial biomass
Labile humus N
Stabile humus N
NO3
-
NO2
-
HN4
+
NH3
Lixiviation
Biological
fixation
Mineralization
Immobilization

39. 3.1.6 Управление на качеството
– 3.1.6.1 Обработка на почвата
– 3.1.6.2 Сеитбооборот
– 3.1.6.3 Управление на тревни площи и пасища

40. 3.1.6.1 Обработка на почвата
• Почвата е основен ресурс, върху който се прилагат всички процеси на отглеждане на
култури като торене, сеитба, напояване, растителна защита и прибиране на реколтата.
• Основната цел на отглеждането е да се гарантира запазването на структурата на
почвата, да се увеличи плодородието на почвата, за да се получат по-високи и по-
добри добиви.
• Обработката на почвата е процес на разрохкване, смесване, насищане на почвата с
хранителни вещества и унищожаване на плевелите.
• Балансирането на хранителните вещества е необходимо, за да може почвата да се
задоволи с минимални количества торове.
• Прилагат се редица мерки за поддържане на почвата: проследяват се нивата на рН на
почвата, N, K, P. Изследва се ефективността на усвояването на хранителни вещества.
Избират се торове с по-малко въздействие върху околната среда.

41. 3.1.6.2 Сеитбооборот
• Сеитбообращението е една от мерките за защита на почвата.
• Основните принципи за това са разработени в схемите за
сеитбообръщение с цел защита на плодородието на почвата.
Културите са специално подбрани за обогатяване на почвата с азот.
• Мерки, които запазват плодородието на почвата са:
– създаване на временни пасища, които намаляват ерозията в
обработваемите земи;
– редуване на зимни и пролетни култури;
• Чрез сеитбооборота се осигурява избягване на разпространението на
патогени и вредители и се намалява рискът от ерозия.

42. 3.1.6.2 Сеитбооборот
Редуването на културите е необходимо поради три основни
причини:
• Намалява появата на плевели и почвата съдържа по-малко
патогенни микроорганизми и вредители;
• При правилно сеитбообращение се запазва оптималната
структура на горния почвен слой, в който се отглеждат
растенията;
• Почвата не е изчерпана, а обогатена с необходимите
хранителни вещества;

43. 3.1.6.2 Сеитбооборот
Растителни
култури
Приятели с…. Врагове с….
Патладжани Грах, боб, картофи
Грах Патладжани, репички, картофи,
царевица, моркови, краставици, ряпа,
боб
Лук, домати,копър, чесън
Зеле Картофи, лек, маруля, цвекло, целина,
копър
Ягоди, боб, домати,
копър
Картофи Грах, патладжани,зеле, царевица, лук,
латинка, магданоз, ряпа, маруля,
цвекло, копър, боб, хрян, чесън
Краставици, целина,
домати, копър
Моркови Грах, лук, домати копър
Краставици Грах,зеле, маруля, копър, боб Картофи, чушки, домати,
копър
Домати Зеле, маруля, цариградско грозде, лук,
аспержи, боб
Картофи, краставици,
копър, чушки

44. 3.1.6.2 Сеитбооборот
Свързани култури с общи нужди:
• грах, боб, зелен фасул, брадичка, нахут
• картофи, домати, патладжани, чушки;
• репички, ряпа, рутабага, репички, зеле, кресон, хрян, горчица, рапица;
• моркови, копър, целина, магданоз, пащърнак, кимион, кориандър, анасон
• цвекло, къпини, спанак;
• краставици, пъпеши, тикви, тикви, тиква;
• киселец, ревен ;
• босилек, мента, маточина, риган, мащерка ;
• листа от маруля, маруля, естерагон ;
• лук, чесън.

45. 3.1.6.2 Сеитбооборот
Препоръки за алтернативни култури:
1. Не се препоръчва отглеждането на култури, които изискват ранно засаждане (малко след прибиране на
реколтата). Например - морковите, магданозът, зелето и някои други култури са в земята до падането на
слани.
2. Не засаждайте култури от един и същи вид и семейство една след друга на едно и също място!
3. Най-добре е растенията от групи, които са неблагоприятни помежду си, да се върнат в бившето „място
на пребиваване“ за 3-4 години. Основната култура може да се върне на предишното масто по-рано, ако
след това се засеят зърнени храни (пшеница, ръж, овес) или зелено торене.
4. Полезно е редуването на култури с дълбоки и плитки корени, след което първите могат да си набавят
храна от по-дълбоки хоризонти на почвата.
5. Да сменят растенията според способността им да се противопоставятна плевелите.
6. Препоръчително е мястото да се раздели на две половини, така че в едната половина да се отглеждат
зеленчуци, които растат добре след разпръскване на оборски тор, а във втората - култури, които не
понасят оборски тор.
7. Включете бобовите култури в сеитбообръщението, тъй като те обогатяват почвата с азот. Те са добри
предшественици на почти всяка култура.
Пример: миналата година отглеждахме тикви в градина, тази година в същата градина: домати. След
прибиранена реколтата от доматите, на тяхно място - маруля, магданоз, копър.

46. 3.1.6.2 Сеитбооборот
Пример:
Година 1
• Сектор номер 1. Картофи, зеленчуци, лошо поносими студове (домати, краставици,
тиквички и др.);
• Сектор номер 2. Растителни корени (моркови, цвекло и др.);
• Сектор номер 3. Кръстоцветни(зеле, маруля и др.);
• Сектор номер 4. Лук, чесън, бобови растения (грах, боб и др.).
Година 2
• Сектор номер 1. Лук, чесън, бобови растения;
• Сектор номер 2. Картофи, зеленчуци, лош студ;
• Сектор номер 3. Растителни корени;
• Сектор номер 4. Кръстоцветни.

47. 3.1.6.2 Сеитбооборот
Година 3
• Сектор номер 1. Кръстоцветни;
• Сектор номер 2. Лук, чесън, бобови растения;
• Сектор номер 3. Картофи, зеленчуци, слабо поносими студове;
• Сектор номер 4. Растителни корени.
Година 4
• Сектор номер 1. Зеленчукови корени;
• Сектор номер 2. Кръстоцветни;
• Сектор номер 3. Лук, чесън, бобови растения;
• Сектор номер 4. Картофи, зеленчуци, слабо поносими студове.

48. 3.1.6.3 Управление на тревни площи и пасища
Управлението на пасищата се отнася до животновъдните ферми, като
максимално увеличава скоростта на растеж и качеството на пасището,
както и използването му от животновъдството.
Това насърчава смилаемостта и по-високата хранителна стойност на
грубите фуражи. Те от своя страна помагат за намаляване на емисиите на
метан и амоняк.
За да се осигури високо качество на фуражната трева, трябва да се
спазва следното:
• синхронизиране на плътността на животните с растежа на тревата.
• прилагане на ротационна или лентова паша, в зависимост от вида на
стопанството.

49. 3.1.7 Животновъдство
3.1.7.1 Видове породи според националните условия
Подходящите породи животни или техните потомци се избират според вида на
стопанството, където да се адаптират към местните условия.
Месните породи имат голяма способност да превръщат нискокачествените
груби фуражи в месни и млечни продукти. Те са адаптирани към климатичните
характеристики на географския район, където се отглеждат. Месните породи,
както и примитивните, изграждат имунитет срещу много инфекциозни и
паразитни заболявания.
Традиционните породи за даден район са важно наследство от биологичното
разнообразие, както и уникален генетичен ресурс.
Редките и традиционните породи са от по-голямо значение за широко
управляваните животновъдни стопанства, където опазването на биологичното
разнообразие и опазването на околната среда могат да бъдат приоритетни.

50. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
Породи животни, отглеждани в Европа,подходящи за
биологични ферми.
България:
• Родопско късорого говедо - местобитанието му
обхваща всички селища в Родопския планински
регион, характеризиращ се със силно пресечен
планински терен. Растителността в този район е
оскъдна, пасищата са бедни, поради което
храненето на родопски говеда е много ограничено.
През пасищния период добитъкът не получава
допълнителен фураж, а през зимата се храни със
сено. Ето защо родопското говедо е най-малката
порода не само у нас, но и в Европа. Средната
височина в холката на кравите е 90-110 см, а масата
варира от 180 до 250 кг. При добри условия на
хранене кравите достигат 300-350 кг, а биковете -
400-500 кг. Средната млечност на кравите в района
на размножаванее 600-1000 кг.

51. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
Българско искърско сиво говедо
• Стара и примитивна местна порода, която
служи като основа за създаването на
всички български породи до 1981 г. Цветът
е сив с всички нюанси. Искърските говеда
са малки, тъй като височината в холката на
кравите е 120-125 cm. Живото тегло на
кравите е 420-460 кг, а на биковете 600-700
кг. Телетата се раждат 22-23 кг. Средната
млечност е ниска - 1800-2000 кг. със
съдържание на мазнини 4.2-4.5%. Има
слаба угояваща способност. На 12, 18 и 24
месеца достига съответно 280, 420 и 480 кг.
• Добивът от клане е 52-55%. Месото е с
високо съдържание на мазнини и е
подходящо за производството на колбаси.
Отглежда се като генофонд.

52. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
Каракачанската овца е плод на народния подбор на овчарите. Това е
една от най-древните породи. Представители на породата
каракачански овце могат да се видят в планински и полупланински
села на България. Има адаптивност към климатичните условия и е
устойчив на болести.
Овцете са предимно черни на цвят, но има и бели. Добивът на вълна
от овце е 1,1 - 1,3 кг, а от кочове 1,5 кг
Каракачанската овца е малка, овца, със здрава костна система и
твърди копита. Живото тегло на овцете е 25 - 35 кг, а на кочовете 35 -
55 кг. Мъжките животни имат дълги, здрави, спираловидно извити
рога. Млечността не е висока - от 40 до 55 литра през периода на
лактация. Плодовитостта също не е висока. Агнетата имат ниско
живо тегло.

53. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
Гърция:
• Гръцкото късорого говедо е рядка порода говеда в екстензивно земеделско
състояние в планинските райони на северозападните райони на Гърция.
Височината им обикновено е между 0,97 и 1,14 метра. Те имат малки глави с
къси и тънки рога. Теглото на мъжете е около 300 килограма. Средното
телесно тегло на женските е около 200 кг (441 паунда)
• Хиосската овца. е порода домашни овце, класифицирана като полумазна
опашка. Овцете от Хиос се отглеждат основно за производството на мляко.
Тази порода обикновено има черни петна по ушите, носа, корема, краката и
около очите. Наблюдавани са и кафяви петна. Зрелите овце-майки тежат 48
до 70 кг, а зрелите кочове тежат 66 до 91 кг. И двата пола са рогати; овцете
обаче също могат да бъдат анкетирани (без рога). Рогата на овните имат
голяма спирала. Ако овцете имат рога, те са малки като копче.
• Овцата Serrai е порода опитомени овце от Серес, Гърция. Отглежда се
предимно за месо и мляко. Има римски нос и тънка опашка. Овните имат
рога, тежат 78 кг в зрялост и растат до 68 см в холката. Овцете имат малки
рога в 30% от случаите, тежат 68 кг и растат на височина 73 см.

54. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
Словения:
Основният автохтонен вид породи в Словения е описан в
документа по-долу:
https://www.program-podezelja.si/sl/knjiznica/22-slovenske-
avtohtone-in-tradicionalne-pasme-domacih-zivali/file

55. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
Турция:
• Сиво говедо (Boz Irk)
• Район за размножаване: Западни части на Турция, Тракийска област, Южно Мраморно,
Северно Егейско море и Централна Анадола.
• Цветът варира от светло сребрист до тъмно пепеляв цвят.
• Телесното тегло е от порядъка на 300-350 кг за женските и около 400 - 450 кг за
биковете.
• Структурите на гърдите са малки, а млечността ниска. Лактационният период е 180-240
дни.
• Средният млечен добив е приблизително 800-1000 кг, а маслеността е около 4%.
Сивите говеда могат да осигурят приблизително 700 - 900 g наддаване на живо тегло
на ден.
• (https://www.esk.gov.tr/tr/11107/BOZ-IRK)
Source: https://www.esk.gov.tr/tr/11107/BOZ-IRK

56. 3.1.7.1 Видове породи според националните
условия
• Местно черно говедо (Йерли Кара)
• Район за размножаване: регион Централна Анатолия
• Цветът обикновено е черен, с бели или светли нюанси, които обикновено се
наблюдават в областта на гърдите.
• Една от най-важните характеристики на местната порода черно говедо е, че
тя е много послушна.
• Телесното тегло на възрастните е съответно около 200 кг за женските и 300
кг за биковете.
• Лактационният период е 200 дни, млечността е 700-900 кг при съотношение
на млечните мазнини 4%. Млечността може да достигне до 1200 кг, ако се
прилага правилно хранене.
• Ежедневното наддаване на живо тегло е около 900 g.
(https://www.esk.gov.tr/tr/11106/YERLI-KARA)
Source: https://www.esk.gov.tr/tr/11106/YERLI-KARA

57. 3.1.7.2 Намаляване на съдържанието на азот
чрез диети
Намаляване на съдържанието на азот в екскрементите чрез
прилагане на диетични мерки:
• Преживни животни, хранени с треви от силаж с високо
съдържание на захар, богата на целулоза трева. Чрез яденето
на трева при преживните животни нивата на азот в стомаха им
се намаляват, синтезът на микробни протеини се подобрява и
отделянето на азот се намалява.
• Използването на фуражи с ниско съдържание на протеини, като
силаж с люцерна с ниско съдържание на суровини, води до
добро усвояване на азот и намалени емисии на амоняк.

58. 3.1.7.3 Намаляване на емисиите на метан при
преживните животни чрез диети
• Намаляването на емисиите на метан от ферментацията на
храната на преживните животни може да се постигне чрез
увеличаване на смилаемостта на фуражите.
• Това е от значение само за преживни животни.
• Необходимо е да се въведе производството на силаж от
бобови растения, който има по-ниско съдържание на
сурови фибри, което стимулира бързото преминаване през
корема.

59. 3.1.7.4 Законодателство за хуманно отношение
към животните, в допълнение на модул 6
• Грижата за здравето на животните е практика за намаляване на
необходимостта от ветеринарно лечение и минимизиране на
заболеваемостта и смъртността.
• Това се постига чрез разработването на превантивна здравна
програма, включваща редовни профилактични прегледи.
• Ветеринарният лекар, отговарящ за стопанството, наблюдава
здравето на животните, като взема предвид
епидемиологичните данни за региона. Той трябва да използва
лекарствата отговорно, за да избегне създаването на
резистентност при патогенни микроорганизми.

60. 3.1.7.4 Законодателство за хуманно отношение към
животните, в допълнение на модул 6
Поддържането на добро здраве на животните зависи до
голяма степен и от фермера, който:
• осигурява добро хранене за всички животни;
• прилага ротационна паша с други видове животни, за да
контролира разпространението на паразитни болести;
• прилага карантина за закупени животни в стопанството
• отглежда с хуманното отношение към животните въз
основа на "петте свободи", както се изисква от Европейския
съюз;

61. 3.1.7.5 Управление на профила на стадото -
Диверсифицирано управление
Управлението на профила на стадото помага за намаляване
на вредните емисии на метан и оптимизиране на ресурсите,
използвани за увеличаване на производителността чрез:
• Оптимизиране на възрастта;
• увеличаване на продължителността на живота чрез
подобряванена здравето на животните;
• оптимизиране на плодовитостта на животните;

62. 3.1.8 Растителна защита
В този раздел представяме най-добрия начин, по който
фермерите могат да извършват пълна гама от дейности по
защита на културите, за да предотвратят появата на
вредители и да оптимизират и намалят употребата на
продукти за растителна защита.

63. 3.1.8 Растителна защита
Една от основните задачи е да се предпазят посевите от болести. Това може да се
постигне чрез:
• сеитбообръщение, което предотвратява развитието на популации от вредители в
полеви и смесени системи на земеделие, с цел намаляването им чрез блокиране на
възпроизводството.
• използване на устойчиви сортове растения;
• биологичен контрол на вредителите - метод за борба с вредители като насекоми,
акари, плевели и болести по растенията с помощта на други организми
• където е подходящо, трябва да се използват нехимични техники като затопляне на
слънце, сеитбообръщение и др.
• обучение на фермерите за ефективното прилагане на продукти за растителна защита,
използването на лични предпазни средства и максималното ниво на опазване на
околната среда;

64. 3.1.8 Растителна защита
Биологичният контрол на вредителите и редуването на
културите са важни за биофермите или конвенционалните
екстензивни ферми.
Органичният контрол е относително лесен за прилагане в
защитено градинарство и овощни градини, където
контролираните условия улесняват отглеждането на култури.

65. 3.1.8.1 Устойчиви сортове
Животновъдите могат да помогнат за преодоляване на
причините и последиците от изменението на климата, чрез:
• създаване на устойчиви на болести и вредители сортове;
• създаване на сортове, подходящи за по-малко обработване
на почвата, подходящи за биологично земеделие;
• адаптация на нови култури;
Необходимостта от създаване на нови сортове в земеделието
е висока, обусловена от променящите се климатични условия
и изискванията на пазара.

66. 3.1.8.2 Екологични продукти за растителна
защита
Решението за продуктите за растителна защита трябва да
бъде в съответствие с Директива 2009/128 / ЕО, която
определя използването на продукти с най-малко въздействие
върху околната среда и най-малък риск за човешкото здраве.

67. Литература
1. Регламент (ЕО) 967/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година Относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за
отмяна на Регламент (ЕИО) Number 2092/91
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32007R0834
2. ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, 14.5.2018 г. C(2018) 2674 final ANNEX 1
ПРИЛОЖЕНИЕ към Решение на Комисията относно секторния референтен
документ за най-добри практики за управление по околна среда, секторни
показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения за
сектора на селското стопанство съгласно Регламент (ЕО) 1221/2009
относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за
управление по околна среда и одит (EMAS)
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32009R1221

68. Авторски права
За по-нататъшна информация свързанас проекта ECOFAR, моля посетете уебсайта на проекта
www.ecofarm-manager.eu или на https://www.facebook.com/Ecofar2018/.
Изтеглете нашето мобилно приложениена https://play.google.com/store/apps/details?id=com.ecofar.mobile.
Подкрепата на Европейскатакомисия за изготвянето на настоящата публикацияне представляваодобрение
на съдържанието,което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от
Комисията за всяка употреба, която може да бъде използваназа информацията, съдържащасе в нея.