10. Измерване на времето
Как измерваме времето? А какво изобщо е то?
Ще видим дали винаги е било така и защо един
точен календар е бил необходим за доброто
управление на една държава
Ще разберем защо направата на календар не е
никак лесна задача
Къде се раждат основите на древната
астрономия, печално известни днес като
псевдонауката “астрология”
Ще си поговорим за истинското значение на
движението на небесните тела – за приливите,
отливите и всичко онова, скрито в начина, по
който древните култури са измервали времето
чрез първите календари...
11. Необходимост от създаването
на първите календари
Видимо движение на небесните тела (Слънцето,
звездите, луната) и необходимостта от неговото
обяснение. Значението на древната религия
Значение за земеделието: без правилен календар не
могат да се отчитат вярно периодите, подходящи за
напояване, няма как да се предскажат приливите, нито да
се отчете смяната на сезоните
Без астрономично познание няма как да се предвидят
зимното и лятното слънцестоения, различните
затъмнения, пълнолунията и новолунията, което води до
редица трудности, както от религиозен, така и от чисто
социален характер.
16. Следователно, имаме няколко небесни тела, на
базата на които можем да създадем календарна
система:
Слънцето, Луната, Марс, Венера и звездите
17. Видове календари:
Слънчев календар
Слънчевите календари са синхронизирани с движението на Земята
около Слънцето и отчитат правилно сезоните.
Обикновено, годината в такъв календар е много близо до реалната
стойност, за която Земята прави една пълна обиколка около Слънцето.
Примери за такива календари са Грегорианския, Юлианския,
Коптския и др...
Всеки от тях има дължина на годината от 365 дни, като на определени
интервали се добавя един допълнителен ден, за да бъде компенсирано
изоставянето.
18. Лунни и лунно-слънчеви
календари
Лунните календари се основават изцяло на фазите на Луната.
Единственият истински и изцяло само лунен календар е Ислямския
календар Хиджри, състоящ се от 12 лунни месеца. Този календар не
е свързан със сезоните и се използва основно за религиозни цели.
Повечето календари, известни като лунни, всъщност са луннослънчеви календари. В този случай месеците отново са свързани с
фазите на луната, но има добавени допълнителни месеци, които
синхронизират дължината на годината със слънчевата тропична
година.
В една слънчева година обикновено има около 12 лунни месеца (т.е.
354.37 дни), което често се нарича и една лунна година.
Поради това, че броят лунни месеци обикновено е цяло число,
лунно-слънчевите календари не могат да покажат толкова точно
къде се намира Земята спрямо Слънцето в сравнение с слънчевите
календари.
19. Примери за лунно-слънчеви и
звездни календари
Китайския
Еврейския
Хинду календарите (Ведите) ->
Лунните календари се различават по това кое събитие приемат за начало на нов
месец: може да е при всяко пълнолуние (Хинду календара) или при всяко
новолуние (Китайския лунно-слънчев календар)
Ако позицията на Земята около Слънцето е определена и спрямо някои
неподвижни звезди (напр. Сириус или планетата Венера в древен Египет), то този
календар се нарича сидеричен слънчев календар или още звездно-слънчев
календар.
Такива звездни календари отново са с 365 дни, но добавят и високосен ден на
различни интервали за изравняване.
21. Вавилонският календар
Древновавилонският календар редувал месеци с 29 и месеци с
30 дни. Поради това, на всеки осем години се налага три пъти
да се добавя един допълнителен месец.
Освен това, като необходима допълнителна “настройка”
кралят периодично заповядвал добавянето на още един
допълнителен месец в календара. (когато ставало явно, че
календарът прекалено отместен от реалните сезони.)
Важно:
Добавянето на допълнителни месеца не е на равни интервали,
календарът им е груби синхронизиран с лунната година.
Влиянието на Вавилонскяи календар днес може да се проследи
например в Еврейския календар.
22. Древноегипетският календар
Най-ранния Египетски календар се основава на Луната, но той
не можел да предскаже едно ключово събитие: годишния
прилив на Нил.
Скоро обаче, египтяните забелязали, че първият ден в който
Сириус, звездата-куче, е видима точно преди изгрев слънце, е
специален. Това събитие винаги предхождало приливите с
няколко дни., По този начин именно в Египет се ражда първия
слънчев календар с 365 дни, преди ок. 4236 г. Пр. Хр. Това е
най-ранната записана дата в историята.
Египтяните имали система от 36 звезди, които показвали
изтичането на една година и в продължение на 2000 години
разполагали практически с три календара: звезден календар за
земеделие, слънчев календар с 365 дни (12х30+5 допълнителни)
и полу-лунен календар за празници.
Това подчертава ролята на календара в религията, в социалния
и в практическия живот на древните цивилизации.
23. Особености на древните
календари
Те са обвързани с религията и с
важни събития (прилива на Нил)
Учените на древността са жреците.
Наука и религия са свързани (оттук
идват и корените на “науката”
астрология)
Изучаването на небесните тела и
създаването на точен календар е
било и е доста трудна задача
24. Съвременни митове,
вдъхновени от древността...
2012 – краят на Света и
календарът на Маите
Нибиру – 12-тата планета
Галактическото нареждане през 2012 – вече се е
случило през 1998
25. Петък 13-и = лош късмет !?
– Friggatriskaidekaphobia (от богинята Фрига)
– Paraskevidekatriaphobia (от гр. Параскеви)
Произход на суеверието :
– Съществува поне от началото на 14 век
– Свързва се с унищожението на Ордена на Рицарите
Тамплиери във Франция от крал Филип Хубави, случило се на
Петък 13-и Октомври 1307 и проклятието на Тамплиерите.
– Друга теория за произхода на суеверието е свързана с
легенда от северната митология за богинята на любовта и
плодородието Фрига. Когато германските племена били
конвертирани в христянската религия, богинята Фрига била
прокудена на върха на планина и наречена “вещица”.
Поверието е, че на всеки петък тя се събирала с още 11
вещици и самия Дявол и предричала лоши събития за
идвашата седмица. В течение на много векове в Скандинавия,
петък е известен като Сабат на вещиците.
27. Календаърт на Маите е изключително точен и доста сложен. Самата пирамида в Чичен
Ица, построена около 1050, е използвана като календар: 4 стълбища, всяко с 91-о
стъпала и платформа на върха, правейки общо 365 – колкото са и дните в календарната
година.
Маите използват три паралелни системи на датировки: Дългото броене, Тзолкин
(божестения календар) и Хааб (гражданския календар.) От тях само календарът Хааб е
свързан директно с дължината на годината. (365 дни)
Типична дата на Маите изглежда така: 12.18.16.2.6, 3 Cimi 4 Zotz.
12.18.16.2.6 е датата съгласно Дългото броене.
3 Cimi е датата по календара Тзолкин.
4 Zotz е дата по календара Хааб.
28. Какво е Дългото Броене?
Смес от двадесетична и осемнадесетична бройна система, които представят
дните, изминали от началото на ерата на маите
(ок. 3114 г. Пр. Хр. Или 3374 г. пр. Хр. ).
Тази дата се пише като 13.0.0.0.0. Защо?
Основния елемент е кин (ден), който е последното число. Вървейки от дясно на ляво имаме следните
елементи:
uinal
tun
katun
baktun
(1 uinal = 20 kin = 20 days)
(1 tun = 18 uinal = 360 days =~ . 1 year)
(1 katun = 20 tun = 7,200 days = ~ 20 years)
(1 baktun = 20 katun = 144,000 days = ~ 394 years)
kin, tun, и katun се номерират от 0 до 19.
Uinal се номерира от 0 до 17.
Baktun се номерира от 1 до 13.
КРАЯТ НА СВЕТА: Ако началото на цивилизацията на маите, 13.0.0.0.0. е 13 или 15 Август 3114 г. , то
календаърт на маите ще достигне отново същата дата 13.0.0.0.0. на 21 или 22 декември 2012. Това е и
причината за цялата параноя с края на света през 2012 г.
НО : множество учени, много наследници на маите, както и излседвоатели на културата на маите
показват, че края на тази епоха е повод за празник и е просто ново начало на циклично броене.
Никъде в културата на маите края на един цикъл не е свързан с апокалипсис и
унищожение, а по-скоро с тържествени церемонии.
29. Краят на нашия календар…
Той се случва всяка година
Най – много да доведе до главоболие
30. Интересни факти за
прабългарския календар...
Основава се главно на движението на дванадесет съзвездия, носещи имената на
животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето.
В миналото календарът се е означавал с равнораменен кръст. От двете му страни на
еднакво разстояние били изобразявани Юпитер и Слънцето.
• Кръстът бил използван като символ на връзката между Земята и Небето. Дължината на
раменете му е съобразена с правилата на календара.
Двете равни хоризонтални рамене представлявали сянката, която Слънцето хвърля
в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември).
Сенките в дните на лятното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) са
изобразявани чрез вертикалните рамене на кръста, едното от които по- дълго от
другото.
Според българския календар годината има 365 дни и започва с най- късия зимен ден,
наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години бил добавян един допълнителен ден
- Деня на Слънцето.
31. Според професор Васил Златарски за начална година на
хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5505г.
преди Христа. Ако приемем тази хипотеза, настоящата 2011
година би трябвало да бъде 7516 поред по българското
летоброене. Така че прабългарите са сред народите с найранна календарна система в света е факт, който доказва
древността на българската цивилизация.
Единственият документ, от който се черпи информация за хипотетична календарна система
на прабългарите, е Именникът на българските ханове. За свързването на тези понятия с
реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в
Именника събития.
32. Раждането на съвременния
календар
“Всички пътища водят към Рим”
Юлианският календар се въвежда през 45 г. Пр. Хр. от Юлий Цезар
Причини за въвеждане на Юлианския календар:
- Жреците са експлоатирали стария календар за политически цели
- хаос и непостоянство в обществото
- значителна неточност на календара
В Юлианския календар, тропичната година се приема за 365¼ дни = 365.25
дни. На всеки 4 години се добавя по един допълнителен ден (високосна
година). Реалната стойност обаче е 365.24225 дни. Това дава грешка от 1
допълнителен ден на всеки 128 години. -> има нужда от реформа!
33. Неточността на Юлианския календар и
необходимостта от високосни години
Юлианският календар вкарва грешка от 1 ден на всеки 128 години. За това
освен смяна на календара с по-точна система трябва и добавените излишни
дни да отпаднат.
Решението е Грегорианският календар, който е калибриран с пролетното
равноденствие (21 Март) и е въведен с Папска була от 24 Февруари 1582.
Една година е с дължина 365.2425 дни. За целта на всеки 400 години се падат
97 високосни.
34. Неточен ли е Грегорианският
календар
По-добро приближение за дължината на
годината е 365.24225 дни. (А не както е при
Греогрианският календар 365.2425).
Макар и малка, тази разлика ще доведе до
това, че за период от 4000 година ще има
една високосна година повече т.е. един
допълнителен излишен ден. Но това е нещо,
за което в момента няма нужда да се
тревожим ...
40. 1964 г. – Пензиас и Уилсън
доказват съществуването на
космичското микровълново
фоново излъчване (CMB), при това
напълно случайно. Tемпературата
му e около 3 K.
НОБЕЛОВА НАГРАДА –1978 г.
15
41. 1990 г. – Мисията COBE на НАСА
изучава реликтовото лъчение с
голяма точност. Открита е
неговата анизотропия, свързана с
тъмната материя.
2003 г. – сондата WMAP (Wilkinson
Microwave Anisоtropy Probe)
подобрява данните и знанието ни
за CMWB.
НОБЕЛОВА НАГРАДА на Джордж
Смут и Джон Мадър –2006 г.
16
49. Възможно е в ранната вселена
светлината да е била до 60
порядъка по-бърза, което води
до решение на проблема за
хоризонта без инфлация.
До момента – няма
доказателства за тази хипотеза,
но това е една от активно
разработващите се области в
космологията.
24
56. След Големия Взрив и периода на
инфлация, Вселената забавя своето
разширение. ЗАЩО ТОГАВА изведнъж
преди 4-5 милиарда години или дори по31
малко започва да се ускорява!?
57. Преди и след
мисията ПЛАНК –
резултати от 2013 г. !
4.9 %
“обикновена”
(барионна)
материя
26.8 %
68.3 %
32
