Духът на бълграската култура - презентация

1. ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Васил Пенчев , ст. н. с. II ст., д-р, Институт за философски изследвания на Българската академия на науките, [email_address]

2. Постоянство на проблемите в българската култура Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 2 . XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 165. “ Ох, лоша хартия! 1694 г .

3. Постоянство на проблемите в българската култура Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 2 . XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 130. “ И хартията, и мастилото са лоши!” 1546 - 47г. 1546-7 г.

4. Постоянство на проблемите в българската култура Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 133. Едва писах това, не може [ да пише ] мастилото от студ XV в., краят

5. Постоянство на проблемите в българската култура Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003 , с. 97 . “ Омръзна ми от всичките неуредици, ох, какво ще правя” XIII-XIV в.

6. Постоянство на проблемите в българската култура Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 95. “ Ох, гладен съм, та сърцето ми е смутено” 1250-1300 г.

7. Постоянство на проблемите в българската култура Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 91. “ Пиша нощем, без свещ, налучквайки, простете” XII-XIII в.

8. Мария Тодорова за понятието “историческо наследство”: “ ... историческите наследства с тяхната едновременност и препокриване и с техните постепенно избледняващи последици ни позволяват да подходим по новому към регионите и да изтъкнем пластичността на историческите процеси.” М. Тодорова. Балкани – балканизъм . С.: УИ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 303.

9. Мария Тодорова ( с. 297 ) : Наследството за разлика от традицията не включва активния процес на съзнателен избор на елементи, завещани от миналото. То включва всичко, което се предава от миналото, независимо дали то ни харесва или не. В този смисъл то нито извършва предателство към миналото, нито се поддава на активната намеса на посредниците. Наследството може да бъде издигнато или погубено от приемниците, но това идва като вторичен процес. Наследството само по себе си като абстрактно обозначение е неутрално

10. Мария Тодорова ( с. 305): Казано накратко, абстрактните всеобемащи и дългосрочните категории имплицитно носят в себе си опасността от есенциализъм, телелогия или детерминизъм. Можем да я преодолеем, като извършваме подобни и съобразени с пространството и времето конкретни исторически изследвания. Мой коментар: Дългосрочните категории (напр. la longue dur é e) затова са създадени: да разкриват есенциалния, телеологичен и детерминистичен модел на дълго- срочното историческо (цивилизациннно) цяло сре - щу сложните описания на флуктуиращите части.

12. Определение на Балканите чрез геологическа метафора: Балканите са земетръсната зона където три тектонични цивилизационни плочи се срещат: Западното християнство, Православието, Мюсюлманството СССР Империи: Хабсбургска Османска Руска 27 EUROPE Балкани България

14. Но всеки историк знае, че... ... фактите се допълват, видоизменят, откриват се нови и неочаквани взаимовръзки, относителната им тежест се променя, дават се нови тълкувания... ... миналото е също открито , макар и не толкова, колкото бъдещето... ... според избраната посока на бъдещето се актуализира едно или друго историческо наследство , една или друга “причинна” верига в доста пластичното историческо минало... ... има политическо съревнование на истории , зависимо от политическата битка в настоящето за определяне на общата посока в бъдещето...

15. Асен Игнатов за “узряването на времето”, необходимо за развитието на културата: А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249. “ При културата нещата са както при виното: аромат и благороден вкус може да се получи само от времето, след дълго време”

16. Асен Игнатов... А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 248. “ Културата е нещо, което в най-малка степен може да се развива чрез декрети и нетърпение. ”

17. Асен Игнатов... А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249. “ ... културата се нуждае от време, за да узрее . Само времето - продължителното време – прави възможно рафинирането шлифоването, облагородяването на мисленето, на чувствата, на фантазиите .”

18. Асен Игнатов... А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249. “ Краткотрайни имитации, лошо присадени цветя - това представлява картината на форсираното културно развитие ”

20. РОДНА РЕЧ А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 14. “ Езикът е пъпната връв с миналото, с нашите предци и “деди”, той съхранява и предава паметта от вековете”

21. ПРАВОСЛАВИЕ А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 17. “ Екзистенциалната значимост на православието е пропорционална на неговата проблематичност. Българинът се усеща различен от помака не толкова защото самият той вярва в Бог, колкото защото другият се покланя на Аллах.”

22. БАЛКАНЪТ А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 18. “ Балканът е столица на народното въжделение към свобода.”

23. НАРОДЪТ КАТО РОД А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 20. “ В един “организъм” са свързани земя, народ, род, индивид. Между тях текат “сокове”. Отделните части се развиват, разцъфтяват само ако се подхранват от тези живителни флуиди.”

24. Майката А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 25. “ Идеята за майката откриваме в отношенията между индивида и общността. Те са израз на чувс-тва, а не на интерес или прецен-ка. Водеща е афективността, а не прагматизмът и рационалност-та.”

25. Общностният човек А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 26-27. “ Идеалът на общностното единение като висш източник на смисъл започва да се пропуква, а самото пропукване се превръща в модел...”

27. ЧУВСТВИТЕЛНО ПРЕОБЛА-ДАВАТ НЕСЪВПАДЕНИЯТА... Основен извод: Културната значи-мост е независима от фактическата истинност, а произхожда от основава-нето, запазването и предаването на духа на културата Такава е и същността на духа на българската култура

28. Това беше всичко БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!