няма

1. Химичен състав на клетката Изготвил: Искрен Василев

2. Разпространение на химичните елементи в организмовия свят. В живите организми най-разпространени са H, O, C и N, непосредствено следвани от P и S. Елементите с високо съдържание в клетките се означават като макроелементи. Освен изброените елементи, макроелементи са още K, Na, Ca, Fe, Cl и Mg. Някои химични елементи, макар да присъстват в минимални количества, са също жизнено важни за клетката. Такива са Cu, Zn, Mo, Mn, B, F и др. Те се означават като микроелементи.

3. Посочените елементи притежават свойства, които ги правят особено подходящи за изграждането на разнообразни и сложни молекули. H, O, C и N се отличават с ясно изразена способност да образуват ковалентни връзки, което им позволява да влизат в състава на сложни и стабилни съединения. Широкото разпространение на първите два елемента H и О се обяснява и с това, че тяхното най-просто съединение – водата съставлява около 70% от масата на клетката. Водата е средата, в която се извършват повечето жизнени процеси и тя не може да бъде заменена с никое друго съединение.

4. Свойства и значение на въглерода. Въглерода заема особено място сред макроелементите. Съединенията му в организмите (органичните съединения) са изключително многобройни и разнообразни. Свързвайки се здраво чрез ковалентни връзки помежду си или с атоми на други химични елементи, въглеродните атоми образуват стабилни вериги и пръстени. Веригите на въглеродните съединения могат да бъдат прави, разклонени и циклични. Това е предпоставка за формиране на сложни и големи молекули. В състава на верижните въглеродни съединения въглеродът може да образува както прости, така и двойни и тройни връзки.

5. Химични съединения в клетката. Основните органични съединения, които изграждат живата клетка, са белтъците, нуклеиновите киселини, въглехидратите и липидите. Това са молекулите на живота или биомолекули. В състава на клетката влизат и неорганични съединения предимно под формата на водни разтвори (на киселини, основи и соли), които изпълняват твърде важни функции.

6. Въглеродните атоми в мономерите много често са свързани с различни реактивоспособни атомни групи. Тези групи се означават като функционални химични групи. Такива функционални групи са: хидроксилна група ( -OH ), алдехидна група ( -CHO ), кето-група ( =CO ), карбоксилна група ( -COOH ), аминогрупа ( -NH2 ). Именно съвкупността от тези функционални групи в една макромолекула играе съществена роля при определяне на свойствата й.