1. АспиринАспирин
(Ацетилсалицилова киселина)

2. Строеж на молекулата

3. ’’Началото’’ на аспирина
•Практическото приложение на салицилатите, към които аспиринът
принадлежи, датира от древен Египет. В известния Еберсов папирус от 1543 пр.
Хр. е описано приложението на върбова кора и мирта – растителни дроги, богати
на салицилати, за болка и висока температура. Върбовата кора е препоръчвана от
Хипократ за тези показания, като трудовете му навлизат в средновековната
медицинска литература.

4. Голям напредък в точното охарактеризиране на свойствата на върбовата кора през
XVIII век прави Едуард Стоун, който установява, че тя има близки свойства до
златния стандарт за лечение на малария – перувианската кора. Стоун изсушава и
разпрашава голямо количество върбова кора, която дава на болни от малария. Това,
което той не знае, е че последната съдържа хинин, който лекува маларията, убивайки
причинителя, докато салицилатите, съдържащи се във върбовата кора, само
потискат болката и понижават температурата. Голямото предимство на върбовата кора
обаче е широката й достъпност и много по-ниската й цена, в сравнение с
перувианската.

5. Синтезиран за първи път през 10 август 1899 г.
под формата на прах от германския химик
Феликс Хофман, който търсел начин да лекува
ревматизма на баща си, Аспирин продължава да
изпълнява обещания в превенцията, облекчаването
и лечението на други болести, сред които
сърдечносъдови, някои видове рак,
включително на дебелото черво, болестта
на Алцхаймери диабет. Постоянно продължават
проучванията за нови приложения на Аспирин
като противовъзпалителен продукт, антипиретик
и аналгетик.
През първите 50 години от пускането й на пазара ацетилсалициловата киселина се
радва на огромна популярност и търговски успех, без дори фармакологичният й
механизъм на действие да бъде установен - това става едва през 1971 г. Любопитно е да
се отбележи, че по време на епидемията от испански грип през 1918 г. аспиринът е
дотолкова масово прилаган, че някои хора умират не от болестта, а от предозирането
му.

6. Аспирин на
“Байер”
Лекарството се оказва много ефективно
и на 6 март 1899 година
императорското патентно ведомство в
Берлин го внася в регистрите на
тръговските марки под номер 36433 с
името «Аспирин».

7. Получаване на салицилова киселина
Салицилова киселина – реакция на Колбе-Шмит (Kolbe-Schmitt).
Реакцията се провежда в автоклав при около 125 °C и налягане 100 атм. Известно
е, че фенолът е активирана ароматна система, но въпреки това не може да
реагира с толкова слаб електрофил като въглеродния диоксид. Обаче фенолатният
йон е още по-активиран поради силния положителен мезомерен ефект на
фенолатния йон, носещ цял отрицателен товар. Това прави възможно
електрофилното заместване при ориентация на о- и р-място. Образуването на s-
комплекса лесно може да се обясни с граничната структура на фенолатния йон. Във
формирането на s-комплекса координираща роля играе и натриевият йон, който
стабилизира преходното състояние. Орто-изомерът силно преобладава
(региоселективна реакция) заради стабилизирането, което не би било възможно при
свързване на р-място.
Наименованието произлиза от латинското име на бялата върба (Salix alba),
откъдето е изолирана. Салициловата киселина намира приложение в медицината
(за външно приложение) и в бита (за консервиране).
Но най-известно е използването като суровина за синтеза на аспирин.ѝ
При естерификация на салицилова киселина с оцетна киселина се получава
ацетилсалицилова киселина(аспирин):

8. Синтез на Салицилова киселина и Ацетилсалицилова киселина
Acetylsalicylic acid
Примеси
Схема на получаването на салицилова
и ацетилсалицилова киселина

9. Eдва през 1971 година английският биохимик Джон Уейн дешифрира
механизма му на действие. Оказва се, че аспиринът инхибира синтеза на
физиологично активни вещества - простагландините, участващи при
възпалителни процеси, регулиращи температурата и кръвосъсирването. През
1982 година Джон Уейн и неговите шведски колеги Суне Бергстрьом и Бенгт
Самуелсън получават за това откритие Нобелова награда.
Bengt I. Samuelsson Sune K. Bergström

10. Приемът на Аспирин:
Проучванията сочат, че редовният
прием на нискодозиран Аспирин:
- Намалява риска от първи
инфаркт на миокарда при мъже с
32%
- Намалява риска от първи
сърдечносъдов инцидент при жени
над 65 г.с 26%
- Намалява риска от първи
исхемичен инсулт при жени над 65
г. с 30%
- Намалява риска от първичен
исхемичен инсулт при жени над 45
г. със 17%.

11. Кога започва действието на
аспиринът?

12. ASPIRIN Protect е показан за:
- нестабилна ангина пекторис - като част от
стандартната терапия;
- остър миокарден инфаркт - като част от
стандартната терапия;
- профилактика на повторен миокарден
инфаркт;
- след хирургични или други интервенции на
артериалните кръвоносни съдове (напр. ACVB,
РТСА);
- профилактика на преходни исхемични атаки и
мозъчен инфаркт.


13. - ако сте свръхчувствителен (алергичен) към ацетилсалицилова киселина,
към салицилати, или към други помощни вещества на ASPIRIN Protect;
- ако имате активни язви на стомаха или дванадесетопръстника;
- ако имате патологично повишена склонност към кръвоизливи.
Особено внимание е необходимо, когато се използва ASPIRIN Protect
при пациенти, които:
- са свръхчувствителни към други
противовъзпалителни/противоревматични лекарства или към други
алергенни субстанции;
- вземате едновременно антикоагуланти (напр. кумаринови деривати,
хепарин (с изключение на хепарин ниски дози)
- страдате от бронхиална астма;
- имате хронични или настоящи стомашни или дуоденални оплаквания;
- имате предшестващо бъбречно увреждане;
- имате тежко увредена чернодробна функция.
ASPIRIN Protect не трябва да се
използва:

14. Предозирането може да бъде много
опасно при пациенти в напреднала възраст и
при всички малки деца (терапевтично
предозиране или инцидентно отравяне).
Повишена температура, хипервентилапия,
кетоза, респираторна алкалоза, метаболитна
ацидоза, кома, сърдечно-съдов шок,
дихателна недостатъчност, тежка
хипогликемия.
=
Предозиране

15. Група изследователи твърдят в свой доклад, че в САЩ ежегодно умират
16 500 души от самостоятелен прием на аспирин и други подобни препарати.
Реална опасност представлява и интоксикацията с аспирин. Учените отбелязват, че
в ограничени количества салициловата киселина, която е резултат от разпада на
аспирина в организма, се свърза с белтъчините в кръвта. Но при продължително
използване на аспирин в големи дози, той частично се намира в свободно
състояние и може да послужи за интоксикация в организма.
Много хора проявяват изразена хиперчувствителност към аспирина. Дори малки
дози могат да предизвикат симптоми на отравяния при тези хора: главоболие,
сънливост, потиснатост и звън в ушите.
А големите дози могат да
доведат до нарушаване
работата на черния дроб,
особено при хора,страдащи
от ревматизъм и заболявания
на съединителната тъкан.

16. “Лекарството на века”
По данни на фармакологическия отдел,
аспиринът и неговите аналози
(ацетилсалицилова киселина, "Аспирините
UPSA", "Аспирин Кардио", "Тромбо АСС
" придол и др ) вече няколко години са в в
топ десет на най-популярните лекарства в
света. Ежегодно в света се продават над
45 милиона от този препарат, с право
носещо името "лекарството на века“.
 През последните години
учените откриха, че
независимо от количеството
негативни ефекти
(въздействие върху органите
на стомашно-чревния тракт,
оток, астматични симптоми,
високо кръвно налягане),
ежедневната употреба на
аспирин в малки дози може
да предотврати такива
сериозни болести, като
инфаркт на миокарда, инсулт,
тромбоза и дори да
предотврати развитието на
рак на дебелото черво и
ректума.

17. Благодаря за вниманието!
Презентацията беше изготвена от Венелина Гачева – ХМ
IIIкурс