2. ВАРНА
Варна е град в Североизточна България, разположен в
източната част на Дунавската равнина, по бреговете на
Черно море и Варненското езеро . Най-южната и
централната част на града се свързват
през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km².
Одесос
3. Климатът на Варна е с морско и континентално влияние.
Средната януарска температура във Варна е +1.7 °С, средната
юлска +22.8 °С, средногодишната +12.2 °С., което го прави
много подходящ за морски ваканционен туризъм в топлите
месеци на годината. Краят на зимата и пролетта са сезоните с
най-резки промени в температурите, с чести затопляния и
интензивни застудявания. Пролетта е кратка и по-студена,
докато есента е топла, мека и продължителна.
4. Валежите са най-често от дъжд. Средните годишни валежи са
570 л/m2. Вероятността от снеговалеж за Варна започва най-
рано от 20 декември и завършва на 3 април. Снежната покривка
не е така дебела, както при други райони на страната. Освен
това под влияние на морето не се задържа дълго и ролята ѝ не е
така съществена.
Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава
през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.
5. На територията на общината най-значим естествен водоем
е Варненското езеро. В миналото е било богато на риба. Има
голямо транспортно значение – използва се като плавателен
канал до пристанище „Варна-Запад“. В най-източната му част се
извисява едно от най-големите транспортни съоръжения
в България – Аспаруховият мост.
На северния му бряг се намира известният
Варненски некропол, където е открито най-старото
златно съкровище в света. Понастоящем
експозицията се съхранява във Варненския
археологически музей.
6. Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо
в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи
са Камчия (дължина 245 km), Провадийска (дължина 119 km)
и Батова река.
7. Във Варна и околността преобладават сиви горски почви и
карбонатни черноземи. Те са благоприятни за отглеждане
на зърнени култури (ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед)
овощни насаждения (ябълки, праскови, сливи и кайсии),
зеленчуци, лозя, билки и гъби.
Растителността е разнообразна.
От дъбови гори и храсталаци, тревни съобщества, ливади до
обработваеми земи. В блатистите места растат тръстика,
папур, камъш и други. Срещат се и много средиземноморски
видове като смокиня, райска ябълка, финап, фотиния,
лаврово дърво, магнолия.
9. Във нашия роден край зърненото производство обуславя
развитието на млечното животновъдство, свиневъдство,
птицевъдство, коневъдството и др.
Благодарение близостта до морето, реки и езера рибовъдството
във Варненска област се развива много бързо.
Поради засиленият интерес на пазара към щраусовото месо и
кожите, във фермите с. Баново, с. Кипра и с. Болярци се
отглеждат щрауси.
10. Недалеч от Варна, в к.к. „Св. Константин и Елена” се намира
Университетската ботаническа градина – екопарк.
Тя е първият екопарк в страната, съчетаващ в себе си
изкуствени и естествени екосистеми.
11. На около 14 км от Варна, по пътя за курорта Златни пясъци се
намира Аладжа манастир - един от малкото скални манастири в
България, при който са ясно разграничими отделните помещения
с различна функция. Скалният манастир се намира в централната
част на Природния парк „Златни пясъци” – защитена територия с
редки дървесни видове.
12. Побитите камъни – ще ги открием на 18 км от Варна. Те
представляват каменни колони с различна височина и дебелина.
Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. За да
бъдат опазени, през 1937 г. са обявени за природна
забележителност. Местността, в която се намират Побитите
камъни, е единствената естествено формирана пустиня в
Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в
Европа, като другата е пустинята "Табернас" в Испания.
13. Нека пазим природата на родния край, защото:
1. Ние сме част от нея.
2. Без нея животът ни е невъзможен. Тя е наш дом.
3. Тя ни дава водата, която пием; въздуха, който дишаме
и всички останали природни ресурси…
4. За да я запазим красива и уникална за следващите
поколения.