Презентацията съдържа допълнителна информация и любопитни факти за отбелязване на деня на християнското семейство и традициите на българин. По идея на колега и информация от интернет.
Презентацията съдържа допълнителна информация и любопитни факти за отбелязване на деня на християнското семейство и традициите на българин. По идея на колега и информация от интернет.
Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Презентационен материал за Лазаровден, подготвен във връзка с представянето на обичая в занятие на Извънкласна дейност "Български изкуства и занаяти", в Българско училище "Бачо Киро",Алкоркон,Мадрид и БНУ"Елин Пелин',Парла,Мадрид.
Село Бръшлян - малката скъпоценност на Странджа планина. Място, в което се завръщаш отново и отново, докато установиш, че си безнадеждно пристрастен - особената смес от атмосфера, хора, гостоприемство и човешки отношения е останала завинаги в сърцето ти.
Преподобна Параскева има странно житие
в Епиват красив родена, град на Мраморно море.
От родители набожни, скромни българи добри,
тя пораснала в душата с Божии искри.
От голяма, силна вяра към Преблагия Христа,
И затуй се отклонила от суетната среда.
И решила да постъпи, като брата си - монах.
Монахиня, в кът спокоен - недокосната от грях...
2. ВЕСЕЛА ГОДИНА
Атанас Цанков
Атанас Цанков
е роден на 29.02.1932 г. в гр. Пазарджик. Завършил е
Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Бил е учител в 22 СОУ "Георги Ст. Раковски" в София,
ръководител на студио "Поезия" към Дом на
литературата и изкуствата за деца и юноши в София,
редактор на детско-юношеските издания "Другарче",
"Йо-хо-хо", "Палячо".
3. .
Над покривите сведена –
под снежна пелена –
търкаля пита медена
голямата луна.
Просветват телевизори,
надпяват се петли,
комините до призори
димят като лули
4. Не съмнало, а старците
поглеждат внук засмян:
- Къде са сурвакарите
с напъпилия дрян?
Че баба е омесила
колачетата пак.
И “Сурва, сурва, весела!”
звучи на всеки праг
6. - Сурвачке, в ранен час поела
през преспи и през снегове
Кажи ми ти отде си взела
чудесните си цветове?
- Отде ли, мой юнак, отде ли? –
бял цвят от снеговете бели.
Зеленият пък - от градините
на родния ни край богат,
от язовирите ни, сините,
получих синия си цвят.
7. И златен цвят блести на мен-
в полето той пък е роден.
Червения ли, питаш ти
накрая кой ми даде, кой?
Той върху бузките пламти
на хиляди връстници твои.
8. По какво си приличат двете
стихотоворения?
-По темата
-По героите
-По заглавията
9. Между кого се води диалогът в
стихотворението на Радой Киров?
-зимата и луната
-- зимата и сурвачката
-детето и сурвачката
10. Сурвакането е стар български обичай. Корените
му се губят далеч в миналото в
предхристиянската епоха. Спорен е и произходът
му - славянски, прабългарски или тракийски е.
Смисълът на сурвакането се крие в това, да се
измоли от върховната сила или от божествата
успешна нова година.
Сурвачката е важна, но не по-малко важно е
благословията или наричането. Важно е да се
знае, че сурвакарската благословия не се пее, а
се изрича. Тя представлява вербална магия
/каквото е и всяко пожелание по всякакъв повод/.
Смисълът на благословията е да благослови за
здраве и благоденствие дома.
11. Някога си пожелавали най-хубавото, което може да се случва
на всеки човек – здраве, учение, берекет, женитби, деца и
изобилие от блага в дома. Изричали специални благословии за
главата на всяко семейство – стопанина и за всичко що е
„живина” в къщата. Сурвакали добитъка, оръдията на труда
като ралото например, нивята, плодните дръвчета и лозите.
Според представите удрянето с жилавата дрянова пръчка ще
направи човека също жилав и здрав. А ефектът се подсилва със
сакралните формули – благословии. Достатъчно е понякога да
се каже само „Сурва година, весела година, живо здраво до
година, до година, до амина”, ако не се научи специално за
целта благославяне.