Село Бръшлян - малката скъпоценност на Странджа планина. Място, в което се завръщаш отново и отново, докато установиш, че си безнадеждно пристрастен - особената смес от атмосфера, хора, гостоприемство и човешки отношения е останала завинаги в сърцето ти.
Презентационен материал за Лазаровден, подготвен във връзка с представянето на обичая в занятие на Извънкласна дейност "Български изкуства и занаяти", в Българско училище "Бачо Киро",Алкоркон,Мадрид и БНУ"Елин Пелин',Парла,Мадрид.
Презентационен материал за Лазаровден, подготвен във връзка с представянето на обичая в занятие на Извънкласна дейност "Български изкуства и занаяти", в Българско училище "Бачо Киро",Алкоркон,Мадрид и БНУ"Елин Пелин',Парла,Мадрид.
Снимки в допълнение на материал "Кратък урок по история на България: 681 - 1878 г.". Текстовият файл може да откриете в www.detskiknigi.com - Зона за възрастни.
Снимки в допълнение на материал "Кратък урок по история на България: 681 - 1878 г.". Текстовият файл може да откриете в www.detskiknigi.com - Зона за възрастни.
Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Белиш...красиво селце.Може да не голямо, пък е китно.Много дълго.Разделено на 4 основни махали -"Селището";Нова махала" ;Ангелска" ;"Маргатина".От началото на селото до най-горе/Маргатина /са 10км.Иначе си има и подмахали-Райковска,Ковачи,Спахийска, и др...Те водят наименованието си от фамилен род.И почти всички жители са роднини помежду си..
Махала "Маргатина"води наименованието си от 2/две/хайдутки -Марга и Тина.
По време на турското робство къщите са били строени на високо в Балкана.С цел да оцелее селото..И наистина то е над 400гд.Познато е в исторически книги много преди 400гд.Историка Андрея Андреев го доказва успешно.
За Белиш мога да пиша много,макар,че живея само от 1,6 г в него.Бих искала с фотосите да почувствате моята възхита от това много древно село
Наближава 19.02-обесването на Васил Левски. Това ме накара да се замисля дали ние сме палили свещ за някой герой ,без празник,без причина.Просто така...И затова си позволих да публикувам този разказ в блога си,естествено с разрешението на авторката Румяна Андреева.Тя е невероятна жена и много приятен събеседник.Така сладко говори,че не усещаш как минава времето с нея.
По професия е учителка/вече пенсионерка/,но продължава да дава всичко от себе си за другите.
Приятно четене....
Дано и вие да почуствате емоцията,която аз почувствах.
4. “Роден съм в с. Бръшлян
/по старому Сърмашик/. От
там съм закърмен с народната
песен и музика. Когато бях
малък имаше сборове. Виеха
се хорǎ. Пееха се и песни. На мен
ми купиха детски дудук и
Аз, наред с големите, свирех
на него.”
С.Попсавов
Ruslana Popsavova 4
5. Село Бръшлян - малката скъпоценност
на Странджа планина. Място, в което
се завръщаш отново и отново, докато
установиш, че си безнадеждно
пристрастен - особената смес от
атмосфер, хора, гостоприемство и
човешки отношения е останала
завинаги в сърцето ти.
Ruslana Popsavova 5
9. Църквата Св. Димитър в село Бръшлян е
построена през ХVІІ век, на мястото, където
в древността е съществувало Тракийско
светилище. Църквата носи белезите на
предвъзрожденската местна култова
архитектура, като е вкопана в земята за да
се спазят нарежданията на тогавашната
Турска власт за християнските постройки.
Църквата е много впечетляваща и излъчваща
енергия и мистика. Тук са преплетени
редица езически и християнски елементи.
,
9
Ruslana Popsavova
10. В амвона на църквата е вграден жертвеник, посветен на
Зевс-Дионис. Върху мраморен блок има надпис
на старогръцки език от жреца Ликомед (Велик жрец на
Големия Дионисиев Бакхейон): "Аз, Ликомед, син на
Херст, жрец на великия бакхион, издигнах в чест на бога
Зевс-Дионис тоя жертвеник, заради своите
деца, заради честта, която получих по жребий и заради
собствените си мисти. Тях спаси блажени Дионисе". Два
от свещниците също са изградени върху останки от
древни колони
10
16. Откритите в околностите на селото долмени и могилни некрополи от
времето на траките, както и останки от антично селище, са интересни за
посещение. Те кореспондират с легендата за основаването на селото.
Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, след като
жителите на трите колибарски селища - Юртет, Селище и Живак слизат
и се заселват в мястото на най-старата част на селото "Долна махала".
Бръшлян има героично историческо минало в годините на турското
робство. Тук става знаменитата "Сърмашишка афера", в която са дадени
първите жертви на Преображенското въстание.
На 2 април 1903 година в Балювата къща загиват водачът на
въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.
Сърмашишката афера изиграва голяма роля за повдигане на
въстаническия дух. Тя вдъхновява войводата на Лозенградския район
Яни Попов да напише странджанската Марсилеза "Ясен месец веч
Ruslana Popsavova 16
изгрява" – възхвала на селото и героите.
17. Името на село Сърмашик произхожда
от:
1. Посребрени или позлатени медни
жички, които се използват при бродерия
или тъкане. «Извеза блузата със сърма.»
2. Материя, в която са втъкани такива
нишки. Облечен в сърма и коприна.
прил. сърмен, сърмена, сърмено, мн.
сърмени. Сърмено коланче.
Ruslana Popsavova 17
18. Село Сърмашик е присъединено към България през 1913
година след Балканската война. От средата на 20 век
голяма част от жителите на селото се изселват към Малко
Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926
година, днес населението е намаляло на около 50 души.
Много от днешните жители на Малко Търново са от
Бръшлян — наричат ги „сърмашичани“ по старото име на
селото.
От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и
исторически резерват, като в него са запазени автентични
къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19
век. 76 къщи са архитетурни паметници на културата, 9 от
тях — с национално значение. Най-старата къща в селото
е строена в средата на 17 век и още се обитава.
Ruslana Popsavova 18