Ден на народните будители 4 клас

1. Ден на народните будители

2. Будители народни
Добри Христов
 О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти и сияйни, благородни,
вий сте нашите знамена,
нам за вечни времена.
 Горди сме с история славна,
горди сме с славянски род.
С Кирил и Методи пламна,
пламък светъл на възход,
с писмена за нов живот.
 Ботев,Левски-великани,
с тях и сонм със дейци без чет,
със смъртта си по балкани,
род прославиха със чест
нек пребъдат в слава и чест.

Чест и слава,
вечна слава вам,
будители народни,
вашата памет вдъхновява,
към дела за светли дни

3. ДОБРИ ХРИСТОВ Роден е във Варна на 14
декември 1875 г. Бащата на
Добри, Христо Иванов, е
дребен занаятчия — кожухар,
преселник от Казанлък. По
време на Кримската война той
напуска родното си място и се
заселва във Варна, която по
това време е все още слабо
населена с българи. Родителите
на майката на композитора са
преселници от Ямболско.

4. НАЙДЕН ГЕРОВ Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година
в Копривщица. Син е на килийния учител Геро
Добрович - Мушек (1775-1864), прототип
на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от
старо време“. Учи в килийното училище на баща си, в
гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година,
отново в Копривщица от 1836 година - при Неофит
Рилски.
 Ивана Хаджигерова сестра на Найден - първата жена
учител в Копривщица
 По настояване на Неофит Рилски през 1839 година
заминава за Одеса, където завършва Ришельовския
лицей през 1845 година. По онова време издава
книгите „Няколко думи за превода на математическата
география“ (1842) и „Начала на християнското учение“
(1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845)[1].
 Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в
Копривщица и през 1846–1850 година e преподавател в
откритото от него двукласно училище. По негова
инициатива то е наречено „Св. Св. Кирил и Методий“.
По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май
1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и
Методий“ в Пловдив се организира празник на светите
братя Кирил и Методий – създатели на славянската
писменост. През 1857 година този празник започва
редовно да се отбелязва в
Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

5. Иван Богоров
 Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна
школа на вселенската патриаршия вКуручешме, Цариград, където са учили Георги
Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския
лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в
Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-58). Живее в Цариград, Пловдив,
Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участва в
Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата
наХристофор Жефарович. Известно време пътува
през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара.
Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара
остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По
това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в
Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг,
където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото
българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3
години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина.
Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и
търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български
речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за
прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска
наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

7. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
 «Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде
български, които обичате и имате присърце своя
род и своето българско отечество и желаете да
разберете и знаете известното за своя български
род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и
светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас
е потребно и полезно да знаете известното за
делата на вашите бащи, както знаят всички други
племена и народи своя род и език, имат история и
всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със
своя род и език.»

8. «Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.»

9. Изготвил: Димитрийка Вучкова
Читанка – изд. “Булвест-2000”
4 клас