Презентационен материал за Лазаровден, подготвен във връзка с представянето на обичая в занятие на Извънкласна дейност "Български изкуства и занаяти", в Българско училище "Бачо Киро",Алкоркон,Мадрид и БНУ"Елин Пелин',Парла,Мадрид.
Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
Презентационен проект "Кукери", Извънкласни дейности към БНУ "Бачо Киро",Алкоркон,Мадрид и БНУ "Елин Пелин",Парла,Мадрид.Изготвил-Десислава Маркова, маг.ПУП
More from БНУ "Бачо Киро", Алкоркон,Мадрид,БНУ"Елин Пелин", Парла, Мадрид (12)
2. Лазаровден е един от най-
жизнерадостните празници
в българския народен калeн-
дар.Предвестник на Великден,
този ден има още една осо-
беност - организира се и се
чества само от жени.
Денят, в който православната
църква празнува възкресение-
то на Лазар,е съвпаднал с на-
родния празник на девойката.
Момиче,което не е ла-
зарувало,не може да се мо-
мее.
Замомяването при девойките,
означава преминаването в но-
ва социално-възрастова група.
Това им дава право да носят
гердани,пръстени и гривни.Мо-
гат да се обличат с везани ри –
зи и да закичват китки и венци
в косите си,да носят косатник.
3. Подготовката за Лазаровден започвала много
„отдалеко“.По-възрастна жена,отдавна мина-
ла през лазаруването,помагала да се разучат
песните,които ще се пеят,докато се обикаля
селото,защото Лазаровден е празник на же-
нската хорова песен и танц.Една част от де-
войките пеят,а по-малка група- играят.
Празничният обред започвал на сутринта.Лазар-
ките,разделени на малки групи от по 5-6 мо-
мичета,облечени в невесте-
нски дрехи,обикаляли селото.
Цялата лазарска премяна под-
чертава брачния характер
на празника,но и песните са
свързани с любовта,женитба-
та и плодородието-изконните
човешки надежди ,които ви-
наги се преплитат.
Лазарките влизали във всяка
къща с типичното обръщение
„Ой,Лазаре,Лазаре…“
4. Според традицията, се при-
пявало на всеки член от се-
мейството , в зависимост от
пола,възрастта и положението
му в обществото.Навсякъде
стопанката задължително да-
рявала лазарките със сурови
яйца,орехи,дребни подаръци
и пари.Къща ,в която на този
ден са влезли лазарки ,се счи-
та за благословена и щастли-
ва-така както го и пожелавали
и лазарките в песните си.
5. На следващия неделен ден-Цве-
тница-лазарките продължавали
обичая: месели обредни хлябове-
„кукли“,виели върбови клонки на
венец и ги пускали по водата.Това
е известният по места обичай“ку-
мичене“,с който завършва цикъла
на моминските пролетни игри.
Лазарките пускали своите венци
в реката и гледали на коя мома
венеца е пръв,тя ще се омъжи
първа през годината.
Привечер на Връбница на селския
площад се играело за последен
път лазарово хоро.Накрая се при-
съединявали момци и други де-
войки и сключвали хорото.
6. На Лазаровден имен ден празнуват Лазар и Лазаринка, а
името е символ на здраве и дълголетие.
7. Лаленце се люлее,
На зелено ливаде .
Не е било лаленце,,
най е било детенце.
„Лаленце се
люлее, на зелено
ливаде. Не е
било
лаленце, най е
било детенце
Очите му звездички
лицето му
трендафил.Майка
му го будеше и му
милно
думаше.Стани,стани
детенце да
погледнеш лазарки.“
8.
9.
10.
11. ИЗГОТВИЛ : МИРОСЛАВА ГЕНКОВА
НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ В БНУ „БАЧО КИРО“-АЛКОРКОН, МАДРИД
И БНУ „ЕЛИН ПЕЛИН“-ПАРЛА, МАДРИД
15.03.2014г.