Съветският период в православното време

1. СЪВЕТСКИЯТ ПЕРИОД В ПРАВОСЛАВНОТО ВРЕМЕ ПРОЕКТ ЗА КНИГА

2. СЪВЕТСКИЯТ ПЕРИОД В ПРАВОСЛАВНОТО ВРЕМЕ Въпроси към философията на историята на СССР

4. Главна задача, която съм си поставял при написването на книгата: Да се преосмисли съветският период вън от претенциите му за революционност, за научна теория за историята и за пътищата за нейното преобразуване по революционен път Вместо това да се види като въплъщение на дълбинните ментални структури на руската православна цивилизация, с други думи като кратък период в дългото време на бавна промяна на тази цивилизация

10. Защо история на менталностите, а не “истмат”? Менталността се разбира като профил, изкривяване на вероятностното пространство, в което човек или общност извършва избора. С други думи менталността прави по-вероятни едни избори за сметка на други. В менталността външните “материални”, условия, историята, традицията се закрепват на несъзнавано и нерефлектируемо равнище

11. Освен това менталността... ... се изразява чрез избора. Изборът е събитието на менталността. Съвкупността от избори позволява да се очертае менталността като профил, като характер... ... менталността свързва човека с общността изобщо и с конкретните общности, на които принадлежи. И общностите, и обществото, и човекът имат типичност на изборите, което позволява да се говори за техния характер, менталност ...

12. Понятието “менталност”, (както и la longue dur é e ) е заето от “Анали” и - в почти същия смисъл: “ система (именно система) в движение, явяваща се по такъв начин обект на историята, но при това всички нейни елементи са тясно свързани помежду си; това е система от образи, представи, които в различни групи и страти, съст а вящи обществената формация, се съчетават различно, но винаги в основата лежат човешките пред - стави за света и за своето място в този свят и следо - вателно определят постъпките и поведението на хората” 1 . 1 Дюби, Ж. 1991. Развитие исторических исследований во Франции после 1950 года. – В: Одиссей. Человек в истории. Культурно-антропологическая история сегодня .. Москва. “Наука”, 48-59 , с. 52 .

13. “ И единичният, и колективният субект, било то индивид, политическа партия или обществото като цяло, притежава определена картина на света, позволяваща да се осъзнава света, себе си в него, да планира и взема решения за реализацията на едни или други действия. Теоретичните основания, лежащи в основата на антропоморфната метафора за обществото като колективен субект, надарен с обществено съзнание, се съдържат в работите на К. Маркс, в представите на О. Шпенглер за различния манталитет на различните цивилизации (египетска, гръко-римска, юдейска, арабска, християнска и т.п.), в изследванията на епохите на А. Гуревич, Л. Гумилев . ” 1 1 Петренко, В., О. Митина. 1994. Психосемантическое исследование политического менталитета. – Общественные науки и современность , 6, 42-54 , с. 42-43 .

14. Ако от “Анали” са заети “ la longue dur é e ” и “менталност”, каква е спецификата? Концепцията за избора, която се състои: В девиза: “историята е наука за изборите , не за фактите” В тълкуване на конкретния избор като осъществяване на менталност, и то едновременно на различни менталности, от една страна, и като втурване на “la longue dur é e” във времето на събитията като “кайрос”, от друга

17. В аналогичен смисъл Асен Игнатов говори за “ зрялост на времето ” ... ... В точно определен момент “времето е узряло” за дадено решение ... Преди този момент е рано, след него е късно ... Напр.: “вчера беше рано, утре ще бъде късно, днес трябва да превземем Смолни” ... И преди Ленин множество исторически фигури говорят аналогично... Но Ленин можеше да каже: “вчера беше рано, утре ще бъде късно, днес трябва веднъж завинаги да се откажем да превземаме Смолни”... Моментът предопределя необходи-мостта от избор, но не и съдържанието му ...

20. ...ТОЛКОВА ЗА МЕТОДОЛОГИЯТА... ... СЕГА ЗА ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА МЕНТАЛНОСТ...

22. САМОДЪРЖАВИЕ ... ... принцип на държавно устройство, според който волята и желанията на самодържеца имат статут на закон и те надделяват при противоречие със съществуващи закони, обичаи и порядки

23. ИМПЕРИЯ... Империята е принцип на централизирано и военно държавно устройство, основаващо се на презумпцията за териториална и цивилизационна експанзия. Империята разбира себе си като заобиколена от варвари, над което налага господството си “за тяхно добро” и от които е обсадена

24. БЮРОКРАЦИЯ... ...Въвеждането на бюрократичната система е част от реформата на Петър I , като съществен елемент от придвижването на страната към Европа. Тя е инструмент за провеждане на централизираната имперска политика, осъществявана от самодържеца, по един рационален и нормативен начин. Образува се “апарат”, който не зависи съществено от качествата на заемащия дадената длъжност, а от длъжностната характеристика и съответствието му с нея...

26. СЪБОРНОСТ... Съборността, която културно и политически може да бъде противопоставена на демокрацията, предполага отсъствието на политическото като непрекъсната и регламентирана борба на политически организирани части на цялото. Напротив, тя предполага духовно единение в целостта. Колективният орган взема единодушни решения, вдъхновяван “свише”, и обличани в думи от предстоятеля

27. ЕСХАТОЛОГИЗЪМ... Той представлява финализиране на историята, достигане на края, на “царството божие на земята”, окончателната победа на духовното над материалното, на вечното блаженство над ежедневните болки и проблеми. Предполага огромни усилия и жертви за достигане на някаква скорошна свръхцел, апотеоз на вярата.

28. ДУХОВНОСТ... Съборността на Православието съдържа в себе си и духовна насоченост. Доколкото битието-в-света е почти само колективно в православната култура, то пътят на индивидуалността е този на интравертното потапяне във вътрешния духовен свят, а при религиозна насоченост, и в един мистичен свят.

29. РАЗКОЛ (НЕМЕДИАТИВНОСТ)... Разколът представлява мислене посредством непримирими полярни противоположности, а в етичен план безусловно противопоставяне на добро и зло. Съответстващата практика е борбата до постигане на пълна победа, отсъствие на дори и минимални компромиси, липса на преосмисляне на съотношението на добро и зло в конкретната ситуация

30. ОТКЪДЕ ИДВА РАЗКОЛЪТ... Изследователите откриват произхода на тази черта на руската цивилизация още в Схизмата между католическата и православната църква. Неприемането, че Светият дух произхожда и от Сина, се тълкува като отхвърляне на творчеството в света, като немедиативност, т.е. като преобладаване на инверсното мислене посредством полярни противоположности, над медиативното, съответствуващо на реалната сложност на света

32. Вместо общество от граждани, общество от поданици... Обществото не се образува чрез реалните вътрешни отношения на неравенство между индивидите, а от общата им отнесеност към нещо външно, “трансцендентно” – самодържеца, “държавата”, - което неимоверно превъзхожда отделния индивид. Оттук индивидите се оказват “равни” помежду си, а по отношение на самодържеца или държавата – “подчинени”, т.е. поданици. Единството на обществото се осъзнава като единство на подчинението

33. ОБЩИНЕН КОЛЕКТИВИЗЪМ... ... В противоположност на индивидуализма е отказ от лични постижения за сметка на принадлежността към групата (общината). Лошите географски и климатични условия, изключителната разпръснатост на селското население, много ниската принадена стойност обуславят съхраняването на руската община и след премахване на крепостничеството

34. Особено място и роля на интелигенцията... Традиционната й роля е да говори от името на обществото пред недемократичната държава. Тъй като самото общество е “безгласно”, то и интели-генцията е “глас на народа”. Ролята интелиген-цията е на медиатор, да осъществява етическо творчество и преосмисляне на съотношението добро-зло според голямата сложност на света. Тази роля при православната култура обаче е възпрепятствана. Творчеството е само “от Отца”, а на земята от самодържеца. Интелигенцията може само смирено да моли “за народа”...

35. Отсъствие на средна класа... Около самодържеца се образува олигархичен елит, отделен с пропаст от народа. Отношението е еднопосочно, “надолу”, осъществявано от бюрокрацията, която управлява подчинения народ. Интелигенцията осъществява “обратната връзка”, “нагоре”, през пропастта. Място за средна класа няма. Ако имаше, обществото щеше престане да е общество от поданици, т.е. да се конституира спрямо нещо трансцендентно на себе си – държавата, олицетворявана от самодържеца

36. Още за отсъствието на средна класа... С икономическото развитие на Русия след реформите на Петър I средна класа започва да възниква, но тя си остава вместена в “народа”от поданици, никога не придобива решаваща политическа власт, макар стремежи да е имало и опити да са правени. Веднага след Февруарската революция се извършва Октомврийската. В рамките на НЭП-а тя пак започва да възниква и отново е ликвидирана. В годините на прехода пак започна да се появява... И...?

37. Осмисляне на географските и климатични условия... Твърде неблагоприятните климатични условия, вечната замръзналост на повече от половината от територията на Русия, ниският принаден продукт, липсата на зависимост между количеството на вложения труд и урожая, определян главно от текущите за годината климатични обстоятелства, детерминират, от една страна, изключителната устойчивост на общината и колективизма в руския манталитет, а от друга, отсъствие на упование в собствените сили, във възможността да се постигне нещо само със собствен труд

38. Специфичният трудов етос... Според осмислянето на географските и климатични условия решаваща е “благодатта свише”, “милостта на бога”, или философски осмислено, “трансцендентното творчество”. Специфичният трудов етос на руската православна религия отдава дължимото на труда в света, но все пак поставя не по-малък, а често и значително по-голям акцент върху общуването с бога, постигане на единение с него благодарение на духовни усилия. Търпимост към алкохолизма, към много-дневни “запои”, към безделието и “юродивостта”

39. ...ТОЛКОВА ЗА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА МЕНТАЛНОСТ... ... СЕГА ЗА СЪВЕТСКАТА В КАЧЕСТВОТО НА РУСКА ПРАВОСЛАВНА МЕНТАЛНОСТ...

48. Нещо повече ... Съветският съюз предава богу дух тъкмо когато съветският гражданин и бивш руски селянин вече се е образовал, индустриализирал и урбанизирал, т.е. той вече се е модернизирал ИЗВОД: СССР не е нищо друго освен терористичен инструмент за ускорено налагане на модернизация в Руската империя и в сферата й на влияние

49. Съветският самодържец... Сталинизмът реализира в чист вид принципа на самодържавието в много по-голяма степен, отколкото властта на предреволюционните императори. Макар и по-малка, едноличната власт на другите генерални секретари може да се охарактеризира по-скоро като самодържавие. Дори и днес властта на избирания руски президент значително надхвърля прерогативите на американския и френския президент

50. Съветската империя... Империята е: “културен универсализъм и политически изолацонизъм”. Извън империята са варварите, а тя е крепостта на цивилизацията. СССР представлява силно централизирана империя, разширила владенията на руската. Стремежът й за културен универсализъм (т. нар. прогресивност на социалистическата идеология и култура) и за политически изолационизъм и експанзия (“желязна завеса”, обособяване и настъпление на “социалистическия лагер”) са факт.

51. Съветската бюрокрация... За да запази и укрепи “революционната власт” Сталин създава бюрократична машина значително превъзхождаща императорската по своята ефективност и всеотдайност. В основата е номеклатурният принцип: по-висше бюрократично равнище определя назначенията на по-низшите. Върхът на бюрократичната пирамида е генералният секретар. В съветската бюрокрация, по системата въведена от Сталин, има точно 14 ранга, както и в предреволюционната. Приемствеността е дори подчертана

52. Съветската съборност... Фактически както “диктатурата на пролетариата”, поради това, че е диктатура, така и “общонародната държава”, защото в такава държава няма официално признати различни политически интереси, отхвърлят регламентираната политически борба, която реално се заменя от съгласуване на интересите и баланс на властовите ресурси в йерархично организираните колективни органи, чийто основополагащ принцип е “демократическият централизъм”

53. Съветският есхатологизъм... Самата идея за “комунистическо общество”, неговото построяване, огромните усили и жертви за постигане на една скорошна цел, апотеозът на вярата, свързан с достигането на “финала на историята” са неотменна част от идеологията на социалистическото общество.

54. Съветската духовност... И съборната духовна насоченост, и принудителното “одухотворяване”, постигано чрез аскезата на социалистическия бит, са в културната основа на постиженията на “социалистическия лагер” в областта на науката, на държавно развиваната мегатехника, на културата и дори на спорта.

55. Съветският разкол... Учението за класите и класовата борба, сталиновите положения за изострянето на класовата борба с победата на социализма и за “врага с партиен билет” и съответстващата практика на терор са примери на такъв разкол, на разделяне на обществото на две непримирими групи: “ние” и “враговете”

56. Съветското общество от поданици... Генералният секретар, Политбюро, висшият партиен и държавен апарат са не по-малко “трансцендентни” на обществото, отколкото императорът и неговият двор. Чрез тази пропаст на трансцендентност те са защитени от последствията от своите решения, те не са част от обществото, а го управляват. Така самото общество се образува не като самоуправляващо се, а като управлявано , т.е. не като общество от граждани, а от поданици

57. Съветският общинен колективизъм... Общината надживява крепостничеството и е ликвидирана едва по време на колективизацията, през 1930 г., но нейният дух продължава да съществува като особена менталност на съветския гражданин, на масово-политическите организации и на КПСС. Те са “общината” за селянина, започнал да се образова, отишъл в града, станал индустриален работник или съветски “служещ”. Те – също като общината - имат правото да се намесват във всички сфери, дори в личния живот

58. Особеното място и роля на интелигенцията в съветското общество... Особената роля на интелигенцията проличава напр. в “дисиденството”. Дисидентът изказва интелектуално несъгласие, но е лишен от възможност за политическа изява, да не говорим за политическа борба. Творчеството в света е транс-цендентно, затова интелигенцията не формира никаква сериозна (да си припомним напр. концеп-цията на Солженицин) алтернатива на държавния и обществен строй, освен следване на Запада

59. “ Средната” класа в съветското общество... В хода на социално-икономическите процеси на социализма възниква “квази-средна класа”, поради високото образование на значителна част от насе-лението и стабилното (макар и мизерно) икономи-ческо положение. Тъкмо тази социалистическа “квази-средна класа” е социалната база на рефор-мите на Горбачов. В хода на последвалите Гайда-рови реформи, както и след кризата от август 1998 характерът и на лъже-средна класа пролича: тя се разпадна и изчезна, а се оголи руският разкол

60. Съветският трудов етос... Съветският трудов етос се определя като “трудоцентричен” и напълно съответствува на духа на модернизация, но той влиза в противо-речие с традиционния, според който решаващата е “благодатта свише”, “милостта на бога”, а усилия-та на хората са второстепенни. След преустановя-ване на сталинските репресии за укрепване на трудовата дисциплина съветският трудов етос се плъзва в блатото на “застоя”. Подетата от Горбачов борба с алкохолизма се посочва като една от причините за краха на “перестройката”

61. Осмислянето на географските и природни условия в съветското общество... Човекът е покорителят на суровата природа, нейно естествено продължение е космосът ... Противопоставянето на човек и свят е повече от очевидно. На човек и природа във философията съответстват субект-обектната “парадигма”, дейностният подход. Гигантските инфраструктурни замисли и научни проекти изискват сплотеност на цялото общество, и то около неговия “революционен авангард”

62. И пак методологически размишления... Ако Иванчо навлезе във възрастта на пубертета, кое е по важно: (1) че прилича на другите тинейджъри (юноши) в много отношения или (2) че все пак това си е Иванчо? Така за Съветска Русия кое е по-важно: (1) че прилича на другите модернизиращи се общества или (2) че това пак си е Русия? Между синхронния и диахронния аспект винаги има дуализъм

64. Една от методологическите идеи на “Анали” е да преодолее този дуализъм... За тях отсъствието на менталностите в историческото познание е еквивалентно на разделянето на общество (своебразна картезианска протяжност) и история (своебразна картезианска душа). Напротив, менталността е душа в протяжно тяло, т.е. история, въплътена в конкретно общество. Изучаването на менталностите разкрива механизмите на взаимно повлияване на общество и история

65. Менталността е своебразна проекция на историческия път върху обществото... ... И обратното: менталността се разгръща като исторически път на обществото и представлява своебразно предварително знание за този път. Механизмът, чрез който менталността се разгръща като исторически път, е историческият избор. Менталността променя вероятностното пространство, в което се извършва изборът, като прави един тип алтернативи по-предпочитани за сметка на други...

66. Тогава възниква задачата да се опишат историческите избори като реализиране на менталността... И конкретно за настоящото изследване: как руската православна менталност обуславя - без да предопределя – решаващите избори на съветската история. Има два “идеални типа” избор: като постепенна поредица от малки стъпки или като еднократно решение, което с един замах променя историята. Аналогично, в биологичната еволюция се говори за непрекъснатост (градуализъм) и прекъснатост (салтационизъм)...

80. Примерът със премахването на частната собственост, но запазването на стоково-паричните отношения ясно показа, че... ... руската православна менталност надделява безусловно над официалната идеология – марксизма-ленинизма, който е не повече от инструмент за “научното” й обосноваване и модернизиране

81. Следват изводите, но преди това да си припомним задачата на книгата: ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЯТА НА СССР КАТО ПРИЕМСТВЕНОСТ В РАМКИТЕ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

82. ЗАКОНИТЕ В ИСТОРИЯТА ПРИНЦИПНО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ТЕЗИ В ПРИРОДАТА: ТЕ НЕ СА ИЗРАЗ НА ПОСТОЯНСТВОТО НА НЯКАКВА, ЧЕСТО ИЗРАЗЯВАНА МАТЕМАТИЧЕСКИ ФОРМА, А ЗА СЪХРАНЯВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ОСНОВОПОЛАГАЩИ ЦИВИЛИЗАЦИОННИ СМИСЛИ, ЗА ЕДИНСТВОТО НА ДАДЕНА ОНТОЛОГИЯ

83. 1. Цивилизационният подход “работи” при осмисляне на съветския период в руската история. Опитът да се установи нова, “комунистическа” цивилизация не е успял. След края на съветския период се оказва, че руската цивилизация никога не е напускала християнската цивилизация

84. 2. Ако игнорираме претенциите на съветската марксистко-ленинска идеология за принципно ново осмисляне на света и историята, т.е. за нова онтология, то съветската история може да се осмисли на основата на приемственост в руската цивилизация

85. 3. Съветският период е етапът на специфична модернизация на руската православна цивилизация: урбанизация, образование, индустриализация на руските селяни. СССР е форма за нейната ускорена, “закъсняла” модернизация

86. 4. Тази цивилизационно специфична модернизация има екстензивен характер, тъй като урбанизация, индустриализацията, образованието имат предел на насищане, при чието доближаване политическият радикализъм на сталинизма се заменя от консерватизма на ерата на Брежнев

87. 5. Ускорение и преустройство на социализма се оказват невъзможни. Съветската система за пределно ускоряване на екстензивната модернизация е несъвместима с интензивния етап. С приключването й не се предложи никаква реална алтернатива на западния път на развитие

88. 6. В дългосрочен план – на основата на принадлежността към християнската цивилизация - може да се прогнозира европейски избор, какъвто представляваше и самата “перестройка”, а не евразийски избор на Русия. Християнската специфика подпомага, докато православната специфика пречи на такъв избор

89. 7. Православната специфика на руската цивилизация вече в рамките на европейската християнска предопределя ролята й на мост и посредник в цивилизационния диалог на Европа с азиатските цивилизации. Така се откроява позитивният смисъл на евразийството, а не като обособяване и противопоставяне на Европа

90. 8. Тези процеси имат непосредствено отношение към България, като единствената православна славянска страна и цивилизационно най-близка до Русия, която същевременно е член на ЕС (вече половин месец!) България е естественият “посланик” на Русия в ЕС и чрез това да спомага за един бъдещ европейски избор на Русия

91. Това беше всичко

92. Благодаря Ви за вниманието