1. 1
Фотографията като номадическо изкуство.
Фотографията като най-експлициращата есенция на
номадността.
Номадизмъти( като ) метафора(та) на пътя.
/ щрихи или ескизи /
Вероятно е редно да се започне симфонично първо чрез построяването на
контрапункти : статичност, застиналост, завършеност – динамика,
подвижност, отвореност, откритост, постоянни търсения и брожения на
ума и духа. Те проектирани в полето на културата зазвучават като
уседнала култура – номадска култура като артефакти и начин на живот.
Ако транслираме тази контрарност в полето на менталността, получаваме
класическа философия или метафизика – бихме могли да продължим в
пригласянето на Дерида с лайтмотива : традицията на „ фало-фоно-лого-
центризма „ или на философията на монадолгичния, метафизичен Субект
или Абсолют. И ако вървежът на мисълта ни продължи по следите на Ж.П.
Лиотар, ( за „ края на големите метанаративи „ или свършека (
изчерпването ) на историята ( ? ) на монадологичния, метафизичен ( ? )
Субект. ( Тези въпросвания на мисълта са повод на това, че история и
метафизика са контрадикторни понятия, взаимоизключващи се –
историята оперира с времето, а за метафизиката modus operandi е
вечността ) и Некласическа филососфия или постмодернизъм, или
хетерогенните, паралено съществуващи наративи – многогласието и
разпадането на монадолгичния, авторитарен Субект, лишен от примата
върху единствената, абсолютна истина. Като резултат : множествност на
разказите и на субектите, изграждащи тези нарации и рефлектиращи върху
истините, пронизващи и осмислящи тези многолики, паралелно
разгръщащи се разкази . Продължим да разгръщаме линията на
контрапунктите, можем да добавим : класическа, бинарна логика –
размита, мъглява логика, (Fuzzy logic ). Упоменаването на размитата
логика като контрапункт на класическата, двузначна ( истина и неистина )
логика е преднамерено в построяването на развръзката в сюжетната линия

2. 2
на история на развитието на менталносттта, тъй като трите базисни
размити логики ( 1/ на Лукашевич; 2/ на Гьодел и 3/ вероятностна логика (
product logic ) – интригата на мисълта е , че при обединяването на две
произволни от изброените три размити логики отвежда до класическата
булевозначна логика. И тъй като вече размитата логика беще въедена като
персонаж в драмата на мисълта, редно е да се упомене възможността за
представяне рамитите логически разсъждения във вид на невронна
мрежа. ( Долколкото размитите множества се описват с функциите на
принадлежност(и), това позволява интерпретирането на функциите като
функции на активации на невроните, предаването на сигналите като
връзка, а логическите к-норма и т-норма като специални видове неврони,
изпълняващи математически съответстващи им операции. ). С един бърз
ескиз бяха въведени още действащи лица в разгръщенето на фабулата, но
това е външниата страна на наратива. Ние продължаваме от разлагането и
струпването на спецификите на конкретиките, да издигаме мисълта на
следващото ниво – на извода, и да изведем следното : връзката
класическа логика – език е известна от векове. Тази релация в размитата
логика се доразгръща в понятието „ лингвистическа променлива „ и
позволява въвеждането на нови съюзи – не само употребяваните в
класичската, бинарна логика : „ И „ и „ или „ ,а и „ не „ , „ много „ , „ повече
или по-малко „ . Но новото в „ аферата на мисълта „ е представянето на
размитите логически разсъждения във вид на невронна мрежа –
проекциите и приложенията на размита логика в информатиката.
Нестрогите правила на размитата логика, които се прилагат за достигане
на поставените цели позволяват използването на радикални идеи,
интуитивни догадки - излизане от рационалното, логическото и оставяне в
ръцете на интуитивното като друг вид навигатор в търсенето на истината и
трупането на (по)знание, ( защото там, където свършва разума,
продължава интуицията. И ако разумътпродуцира знание, то познанието е
плод на интуицията и вярата, ако се вслушаме в гласовте на древните
мъдреци, когато публичната фигура на профета на истинното познание
още не е била разпадната на специи : религиозни учители, философи и
учени. ). Продължаваме да четем : „ прилагането на размитата логика в
експертните системи, невронните мрежи и изкуствения интелект „ – като
упоменаването на последното следва да ни напомни, че съществуват и
други интелекти, не само като нас – естествени, които макар и производни

3. 3
на естествения, детерминирани от него чрез създаването им по негов
образец. Все още естествения интелект по постижения надхвърля
изкуствения, но само за сега. И тъй като за сега въпросът за това „ Кой е
венецът на творението ? „ и „Чие е това творение ? „ стои отворен, а
отговорът принадлежи на бъдещето, ние продълбаваме с четенето : „
Нетрадижионната логика разширява обхвата на традиционните значения
на Истина и Лъжа , като използва по- широк диапазон – „ истина, лъжа,
възможно, понякога, не помня ( поради кое е да, защо по-скоро е не; още
не съм решил ; няма да кажа ... „. Нещо като рационално, ( логико-
математическо ) изчисляване на неизвестността на всички възможни
ситуации. Тази неопредленост в изказванията ( „ X е голямо число.“ ) се
интерпретира като имаща неточно значение. Логиката стана неточна, (
невтвърдена ), размита, значенията също престават да бъдат точни,
фиксирани, а стават размити, модулативни и вариативни. Изкуственият
интелект и невронната мрежа са опит да се моделира на компютър
поведението на човека. Като перцепцията и аперцепцията на света от
човека не е схематична и не мoже да се елемнтаризира само в скалата на „
черно-бяло „, „ истина-нестина „ , възниква необходимостта от
използването на не-хроматичната дифузна логика, тъй като светът не е
еднозначен, а е различно четим и тълкуваем.
Може да си позволим да кажем, че след това про-странно изложение-
отклонение, профилитена статиката и динамиката като номада са добре
очертани. Само като последен, финален щтрих в изграждането на тези два
портрета на диаметрално противоположнитестилове на мисълта можем
да добавим две фигурив контрапунктирането ни : Монадата на Лайбниц
срещу Номадата на Дельоз. Разликата между двете лат. букви: М – N е
просто липсaта на една довършваща чертичка. ( Подобно на вече
гореспоменатата интригуваща трансформация :) обединяването на
произволнидве от посочените три вида размити логикиводи до
класическата булевозначна логика. ) И ако трябва да приложим Аристотел
на практика : Цялото е повече от сумата от неговите части и Монадата с
нейното допълнениеНомадата като Яни Ин ( Монада = Ян X Номада = Ин
) образуватЦялото или по Хегел : теза = Монада - антитеза = Номада =
Синтеза. Оправдана отчасти е и една друга, литературна аналогия :
уподобяването на Монадата на киновитите, ( xiovos bios – съвместен

4. 4
живот) и на Номадата, ( тъй като всяко пътешествие е самотно занимание )
на идиоритмиците – самотниците : двата монашески ордена в Атон ,
описани от Милорад Павич в разказаму „ Да се пише в името на Отца, в
името на Сина и в името на Светия Дух „ .
И сега да пристъпим към Номадата като метафорика. Първото, което
изскача от конотативното дърво на Номадата е Пътят , ( не като безпътие, а
като всепътие ). И ние тругваме по пътя на метафората, за да видим къде
ще ни отведе тя. И тъй като сме в началото на това ментално пътешествие,
редно е да се върнем към Началата и да потърсим в тях метафората на
пътя. С отчетлива яснота го откриваме веднага в Евангелие от Йоана : „ Аз
съм пътя, и истината, и живота . „ ( Нов Завет, 14 : 6 ). Втората ипостаз <
второто Лице > – Исус Христос < с две природи- Божествена и човешка > е
Пътят.Респективно, за христянина поклонничеството е пътят към Христа. (
Като филсофска концепция, пътят е „ Път, Сила и Слово „ .< Концептът за
Логосът е познат от Античността и приложен в построената върху него като
фундамент Православна философия. ) За християнина следването на Пътя,
поклонничеството е краченето по пътя към Христа като богоуподобяване
чрез съпреживяване. Поклонничеството придобива статуса на християнски
подвиг в подвижничеството – преодоляването на трудностите и
превъзмогването на физическите несгоди. Подвигът от странствнето не е
застопорен само в негацията, трансформация на негацията в
конфирмация. Той възнаграждава с духовната радост от познаването на
красотата на единния Божествен свят и природните му пре-красно-ти.
Ходенето по светите места, пилигримството, ( не по Зигмунд Бауман ) е и
път към познаване на самия себе си; разбирането, че животът е главната
ценност и творенето – основна добродетел. Парадоксалното е, при
поклонничеството като пътешестване по светите места се осъществява
опознаване на света и като следствие – познаване на самия себе си. При
странстването – първо във физически план, второ – в духовен,
поклоннникът откровява сърцето си на света и се учи да го възприема
такъв, какъвто е – единен и многообразен. Странстването като постижение
на „ премъдростта Божия „ и радостостта и възхитата от съзерцаването на
красотата на творението и преклонението пред Твореца на тази красота.

5. 5
Бе въведен Христос като път, който ние следваме сред книгите, в
менталните и духовни пътешествия. Откриваме го в книгата на йеромонах
Дамскин : „ Христос – вечното Дао ”. Сред поразеността си припомняме, че
Дао значи път и установяваме, че в в китайския превод на първото издание
на Евангелие от Йоана Пътят е преведен като Дао : „ В началото беше Дао
< Пътят >. „ Калкулирамезападната и източната традиция и получаваме сл.
равняване : божествен Път = Исус Христос = божествен Логос = божестено
Слово = божествено Дао. Продължаваме с изравняването : японското
„синто „ значи „ път на боговете „ и книгите на Пътя са : 1/ Дао де Дзин, „
Книга на пътя и силата „ или „ Книга на пътя и благодатта „ ; други книги на
Пътя са 2/ Вехтият Завет и 3/ Тората; както откриваме, че идеите за „ Пътя,
Силата и Словото „ са застъпени и при суфите, < напр. книгата на Сачимо
Мурата, 4/ „ Даото на Исляма „ . И тъй като се озовахме вече и в
ориенталската духовна традиция, продължаваме с изграждането на
еквивалентностите : божествен Път = божествено Слово : Калам, Коран;
съответно : божествените Книги = Мактуб. Идеите за странничеството се
настаняват във възгледите на странстащите дервиши и ходжите. Не може
шеговито да се пропусне да се спомене книгата на друг дховен водач от
съвремеността : „ Даото на Уини Пух „ на Бенеджемен Хоф.
Продължаваме по Дао - в „ Дао де дзин „ четем : „ Дао, което може да
бъде изразено в думи, не е постоянно Дао. Името, което може да бъде
назовано, не е постоянно Дао „ . Този фрагмент беше приведен като
илюстрация към подвижността, променливостта, неизразимостта и
неназовимостта на Дао като есенция на номадизма като духовно
умонастроение. И тъй като по Пътя ( не на Джек Керуак ) се озовахме в
традицията на Чан ( Дзен ) Будизма , не можем да не споменем Терис
Томас Мертон ( 1915 -1968 ) с изведеното от него сходство за
християнското съзерцание и съзерцанието дзен. Също в този курс трябва
да се спомене и книгата на Дайсецу П. Судзуки , „ Zen and the Birds of
Appetite “ < “ Дзен и гладните птици “ > и конфирмациите на Ватикана от
1989г. в документ за аспектите на християнската медитация : „ Нито един
метод от предложените от нехристиянските религии не трябва да бъде
отхвърлян, само защото е нехристиянски. Напротвив, може да се вземе от
всичко полезно, при условие, че от това християнската молитва не страда
„. И ако следва да продължим траекторията на мисълта, можем да

6. 6
прокараме релацията : медитация като духовно съзерцание и
съзерцаването на красотата на художествените произведения – така от
сферата на духовното и религиозното скачаме в полето на естетика, което
не е удивтелно като си напомним Валтер Бенямин в „ Произвдението на
изкуството в епохата на техническата му възпроизводимост „ за
възникването на почитането към красивите неща, култа към красивото от
упадъка на култа към сакралното.
И тъй като въведохме Дзен будизма, можем да проследим едно от
фундаменталните му схващания „ шунята „ – санскрит. „ пустота „ или ” по-
добре „ татхата „ пребиваването така, както е, „ по такъв начин, по който е
„ от първта глава на книгата на Ролан Барт, „ Camera lucida. Коментар към
фотографията. „ , когато изгражда „ ето-то „ , соченето, указването от
фотографията, реалността сама по себе си като неумолимо изразяване в и
чрез фотографията.
Парадоксалната същностна фотографията не може да бъде изказана
философски ( по неизразимост, неизказуемостФотографията е Дао ). Тя
изцяло сякаш е потънала в случайността на реалността, задръстена е с
реалности като случаи, чиито прозрачна обвивка се явява. Фотографията
като илюстрация на интимния живот остава на нивото на конкретиката, в
която всеки един от нас може да се проектира като човешко същество с
визуалниспомени за близости и носталгиранеи реактуализиранена
„доброто старо време „ , което е добро само по една едиствена причина –
неговата необратимост, невъзвращаемост. Така всеки един от нас може да
коструира персонална визуална колекция : „ По следите на изгубеното
време „ . Но настоящият текст би искал да предложиедна друга, различна
от Бартовата интерпреция на „Тат „ като/ спрямо фотографията.
Санскритският пословиченизраз „ Тат Твам Аси „ буквално значи : „Това
си ти” или Абсолютът е едно с мене. Това е един от най-известните и
значителни махавяки – велки тезиси на философията Веданта, която са
намира в Чхандогя-упанишада.
Под разбиране следва да се извършва самостоятелно в осъзнаването на
това, че човешката индивидуация не е нито тяло, нито мислене, а Атман –
неродено, безсмъртно, абсолютно съзнание, отвъд всяка дуалност( душа –
тяло ) и всяка телесна идентификация. При спонтанното постиганена

7. 7
сатори ( просветление ) се осъзнава с разтърсваща поразителност, че
Атманът и Брахманът са идентични. Просветлението не се постига по
интелектуален път, не е рзултатот логическиусилия и напъни.
Ако следва да приложим махавяката „ Тат Твам Аси „ като тъждество на
Атмана и Брахмана в полето на фотографията, следва да конструираме сл.
идентичност : „ тази снимка, онова, което тя изобразява, си ти „ . Или
фотографията като огледало : тя връща образ на онзи, който фотографира
реалността и всъщност се отразява < сдвоява образ си >, оглежда се чрез
визуалното си дублиране във фотографията.
Текстът, разбира се, не страда от илюзията , че всички фотографии са така
съшностно експресивни, своеобразни визуални себепознания, зрителни
фото-само-рефлексии. Фотографиите биват толкова много и различни
видове, колкота са видовте хора, които са ги правят с палитрата от
многообразие на възгледи, концепции, аксеологии и естетики, душевни
колебания и броженияна ума. Те може и просто да изразяват радостта от
съшествуването и възхищението пред красотата и многообразието, дори
като безобразие на света.
Така и американският поет Уолт Уитмън ( 1819- 1892) се опитва да
надзърне в снемащата дуализма точка на пресичане и интегриране, „
където са неотличими красотата от уродливостта, важното от
незначителното. Възприема като нископоклонничество или снобизъм
провеждането на каквито и да е било различия в ценностите ... „ : четем в
главата „ Америка във фотографии : през опушеното стъкло „ от книгата
„За фотографията „ на Сюзан Зонтаг. „ Всички факти, ... , излъчват светлина
в Уитмъновата Америка – това идеално пространство, превърнато в
реалност на историята, където ” явилите се факти са обляни със светлина „
. Като всеки профет < prophecy – пророчество; prophet - пророк > на
културната революция, което се изразява дори и в изнамирането и
прилагането на „ верлиб „ – свободния стих, изкуството не успява да
следва реалността и „ се демистифицира, лишавайки се от тайнственост. „.
С. Зонтаг окачествява Уитмъновата програма като популистка
трансцеденция, „ демократическа преоценка на прекрасното и
безобтразното, важното и глупавото продължават да приемат сериозно
само хората на изкуството .” ( пак там ). Така се извършва

8. 8
демистификацията на реалността, при която изкуството, което най-
страстно и последователно се заема с тази демистифкация, разбулването
на тайнството и въвеждането в режим на ординарност и всекидневност, е ,
именно, фотографията. Фотографията демократично изравнява по
значимост и достойно за изображение, ( тя се явява граматиката и етиката
на виждането, респективно на достойното за вниманието на
фотографирането ), красивото и уродливото, значителното от маловажната
глупотевина, което е подобно на поклонничеството като просто
съзерцаване и приемане на света, такъв, какъвто е , в неговото
многообразие и пълнота. Което е подобно и на Ведическата махаявика :
„Тат Твам Аси „ – просто указване на наличното и приемането му
безвъпросно такова, каквото се явява.
Въвеждането на персоната на Уоулт Уитман също беше тенденциозна, за
да проследим и в неговото творчество метафориката на Пътя, която
откриваме в стихтворението „ Голямата пътека „ от сборника му, с който
той дебютира на литературната сцена, „ Стръкчета трева „ : „ 1 част :
Пешком с леко сърце, излизам на голямата пътека .... 2. : Ти, пътеко, вървя
по тебе и гледам, но ми се струва, че не виждам всичко, Ствува ми се, че в
теб има много, което не се вижда с очите. ... . Тук е дълбокиятурок : всичко
да приемаш, нищо да не отхвърляш, на нищо да не отдаваш
предпочитание „ . Това е и есенцията на фотографията като егалитизиране,
демократизиране на красивото и уродливото, достойното и маловажното,
простото отразяване и онагледяване на реалността такава, каквато е,
чистото й приемане с цялото й, единно многообразие. Така се оказва, че
фотографията е своебразно визуално Дао, Дзен на образите, чрез който
стигаме до Сатори < просветление > за реалността и за пълнотата на
живота. < затваряме кръга.> проблясване от светкавицата, щрак =
напомняне за коана : „ Мълния в черна пустота „ – просветлението, което
съзнанието постига мигновено и внезапно като откровяване на реалността.
>
Библиография :
1. Бенямин, Валтер, „ Кратка история на фотографията „ , от руския нет.
2. Бенямин, Валтер, „ Произведението на изкуството в епохата на
техническата му възпроизводимост „ , пак там.

9. 9
3. Барт, Ролан, „ Camera lucida. Коментар към фотографията. „ , 2001г.
4. Зонтаг, Сюзан, „ За фотографията „ , 1998г.
5. „ Странстванията на Василий Григориeвич- Барски по Светите места „
, от руския нет.
6. Уитмън, Уоулт, „ Стръкчета трева „, от руската мрежа.
7. Енциклопедичен речник на източната мъдрост, 1996, из-во „
Гуторанов „ .
8. www.ru.wikipedia.org ;
9. www.ru.google.org ;