1. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър”
Факултет: Международна икономика и администрация
Катедра: Администрация и управление
РЕФЕРАТ
На тема:
Екзистенциалната философия
Изготвил:
Йоана Христова Гайдарова
Фак.№ 22011005
Специалност:МБМ

2. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
Екзистенциализмът е направление на съвременната философия и
представя реакция срещу философските търсения, изхождащи от принципа
на противоположността между субекта и обекта.Това направление е едно
от най-влиятелните философски течения през първата половина на 20 век.
Представители на екзистенциалната философия са Мартин Хайдегер, Карл
Ясперс, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Николай Бердяев и Габриел Марсел.
Екзистенциалистите определят това съвременно направление като
Философия на съществуването. Също така те стигат до консенсус, че
човекът се възприема като субект, а не като обект на изследване. “Ако
човекът, такъв, какъвто го схваща екзистенциалист, не може да бъде
изчерпателно дефиниран, това е така, защото отначало човек е нищо.”
„Човек е осъден да избира”във всеки един момент човек има право
на избор. Сам решава как да постъпи във всяка ситуация. Всеки избор на
субекта формира неговата същност и точно по този начин той е свободен,
да бъде това, което е избрал. И това е смисалът на екзистенциалната
свобода.
Човек започва съществуването си без да притежава същност. Според
известният философ Жан-Пол Сартр “ Човек просто съществува, но не
само такъв, какъвто се схваща сам, а и такъв , какъвто иска да бъде и
защото се схваща едва след като вече съществува.”Екзистенциализмът на
Сартр поставя силно ударение върху субективността на нашата свобода в
ситуациите, които ние трябва да действаме; той изразява и потребността от
постоянно безпокойство и творческо търсене на все по-съвършени пътища
за нашата дейност”. Сартр призовава към отговорност на индивида за
собствената му съдба и за съдбата на другите хора, за хода на историята, за
междучовешките отношения, социалните институти и културата.
Разяснявайки особеностите на своята атеистическа позиция за
разлика от класическия атеизъм, Сартр пише: „ Екзистенциализмът не е

3. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
такъв атеизъм, който губи всичките си сили, за да доказва , че бог не
съществува. Напротив, той заявява , че ако Бог би съществувал, това нищо
не би изменило. Такава е нашата гледна точка, това не значи обаче че ние
вярваме в съществуването на бога. Просто същността на работата не е в
неговото съществуване.”(от „Екзистенциализмът е хуманизъм”,Жан-Пол
Сартр ,София 1994, стр. 31)
По мнението на екзистенциалиста човекът не може да бъде
определен, защото в момента на своето възникване - той е нищо. Човек
става нещо по-късно и ще бъде такъв, какъвто се изгради сам. Няма
човешка природа, както няма и Бог, който я е създал. Човекът не само е
такъв, какъвто си се представя, но и такъв, за какъвто прояви воля да стане.
Философското формиране на Хайдегер е повлияно от Киркегор,
Ницше, Достоевски и особено от феноменологията на Хусерл, както и от
своеобразния собствен прочит на античната философия. Своята основна
философска концепция, изразена най-вече в „Битие и време”, Хайдегер
разглежда като радикален поврат в поставянето и решаването на
фундаменталния въпрос за философстването:„...за битието като битие”.
Цялата европейска философска традиция от Платон до съвременността или
забравя този проблем, или разглежда битието в неговата външна
привидност.Отговорът на въпроса за смисъла на битието определя всичко
и най-вече възможността за всяка онтология.Ето защо според Хайдегер
фундаменталния въпрос на философията за същността и смисъла на
битието изисква нейното превръщане във фундаментална онтология. От
тази гледна точка той отхвърля обозначаването на собствената му
философия като „екзистенциализъм”, независими от това, че употребява в
своите трудове понятието „екзистенция” .
Във всяка форма на своето битие човекът се съотнася с нещо друго –
човешко-битие, човек и бог, духовност и цяло. Това е идеята на Ясперс и
той я нарича трансенденция, божествената същност и единството между

4. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
човек и бога. В своите изследвания Ясперс разглежда и споменава
смъртта , борбата, вината и страданието от което следва , че човекът е
историческо същество.
Карл Ясперс смята че: “ Екзистенцията е налице едва когато се
намирам в съответно неповторимата комуникация, чиито екзистенциални
членове са незаменими и недосегаеми.Аз съм и си оставям екзистенция
единствено чрез комуникацията.”
С концепцията на Киркегор за екзистенциалния характер на истината
е свързано тясно и неговото общо понятие за личността . Той е автор на
учението за трите стадия в духовното развитие на личността. Първият
стадий е естетическият и се характеризира с повсеместна реализация на
принципите на хедонизма- наслаждението се квалифицира като върховна
изява на личността. При това най-категорично спецификата на този стадий
се проявява в любовното отношение между мъжете и жените.
Втория стадий е етически. На това равнище се осъществява
личностната структура, нейното стабилизиране. Тук доминира хармонията
на интересите на личността и тяхното удовлетворяване, а основна
личностна характеристика и позиция е сериозността, отговорността и
изборът; любовта вече е лишена от характера си на посредствена
реализация. Този стадий е предверие към последния етап в развоя на
личността- религиозния, където в процеса на първото развитие се
осъществява нейното завършване. Основното поведение на личността тук,
в този заключителен трети етап, е мълчанието, само с такава негативна
позиция тя е в състояние да устреми в абсолютно измерение чувствата си
към бога, както и да съхрани тяхната неприкосновеност
Впрочем тази специална част – учението за стадиите в развитието на
личността- от цялостната концепция на Киркегор за личността е
допълнение към основната му идея за тоталността на личността, идентична

5. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
в хода на осъществяване на избора с абсолютното начало, за ценността и
достойнствата на изолираната личност.
„За Киркегор истинската индивидуалност се нарича егоизъм. Да
осъзнаем своя истински „аз” е нашата истинска задача и усилие в живота;
това е нравствен императив така, както и подготовката за истинско
религиозно разбиране. Индивидите могат да съществуват и на нива под
истинския егоизъм. Ние можем да живеем просто в понятията на нашите
удоволствия; нашето моментално задоволяване на желания,
предразположения или безумия. По този начин се носим без посока и цел.
За да имаме посока, трябва да имаме цел, която дефинира за нас смисъла
на живота.”
Според Сьорен Киркегор индивидът е особен с това, че за него няма
формула или дефиниция, която може да се приложи. Включването на
индивид в група или класифицирането му като представител на вида
намалява истинското значение на индивидите.
В „Понятието страх”, Киркегор си поставя за цел, да разгледа
психологически понятието страх. По такъв начин, че да има и предвид
догмата за първородния грях. Дотолкова се занимава и с понятието за
греха, като в същото време грехът не е задача от психологически интерес и
е възможно тя да бъде криво разбрана одухотвореност. Грехът има своето
определено място или изобщо липсва такова, но пък това е самото му
определение. Когато грехът се привнесе в естетиката, тогава настройката
става: или лекомислена, или меланхолична, защото категорията към която
спада грехът е противоречието, а то е комично или трагично.
В душата на човека, бушуват компилативно поредица от състояния,
от които един от възловите проблеми е идеята за страха. Той е загадка,
чието разрешаване би трябвало да хвърли обилна светлина върху целият
ни душевен живот. За Киркегор, страхът в екзистенциален смисъл не е
малодушие. Той не е физически страх а метафизически ужас или

6. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
прозрение. Важен е онтологическия смисъл на страха. Пред човека се
открива необятното и дълбоко пространство на битието, което той самият
по-рано не е усетил и не е успял да асимилира адекватно. Липсва
спокойното чувство на сигурност за самия него и остава само риска на
решението , което не може да гарантира успех. Това е истинското
съществуване, което е много по-трудно да понесеш, отколкото
небезмисленото съществуване в рамките на приличния ред на нещата.
Киркегор приема страхът не като случайна слабост и недостатък, от който
човек може лесно да се освободи, а като средство което го освобождава и
откъсва от плена на безмисленото всекидневно съществуване. Само в
критични ситуации, може да се усети състоянието страх.
Трябва да се отбележи, че страхът и ужасът са две съвсем различни
неща. Понятието страх, обхваща в своето съдържание нещо конкретно,
определено, докато ужасът касае абсолютното. Киркегор, в този контекст
разглежда страхът като необходимост а ужасът е свобода. Според него
свободата се разбира като възможност на силата, на духа да постави
границата между доброто и злото. Страхът е намерение за избор а ужасът –
избор на правилното, чрез което може да се открие вината.Той е възникнал
в отношение към вината, че индивидът ще намери покой само в
примирението.
Екзистенциалната философия се ражда от новото, „модерно”
преосмисляне на фундаментални въпроси за природата, битието, бога,
човека, както и много посочната взаимносвързаност на тези категории.
Превърналото се в доминанта през 20 век философско направление отделя
изключително внимание на човека като притежаващ свободна воля творец:
на себе си и на нови светове. Според философите екзистенциалист (Ясперс,
Камю, Сартр, Хайдегер, Киркегор) светът или съществуващото не се
вмества в категорията „екзистенция” (човешко съществуваме). Двете
философски категории – свят и екзистенция – въпреки привидната си

7. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
същност на близост и съпоставимост, са крайно различни дори
противоположни. Екзистенцията в смисъл на екстатичност, надбитийност е
автентичното, безусловно съществуване, което се свързва и с непостижимо
за ума стремеж към трансцендентното. Този стремеж, който често пъти
няма разумно обяснение или логичен мотив е строго личностен и определя
смисъла на преживяните и предстоящи „гранични ситуации” – крайният
опит на съществуването.
В екзистенцията се съдържа не разделената цялостност на субекта и
обекта, която не е достъпна нито за научното, нито за спекулативното
мислене. Във всекидневния живот човек не винаги осъзнава себе си като
екзистенция; затова е необходимо той да се окаже в гранична ситуация,
пред лицето на смъртта или пред лицето на Бог. Намирайки себе си
индивидът намира за първи път своята свобода, защото според
екзистенциалистите „свободата” се състои в това, човек да не се проявява
като вещ, а да избира сам, да формира себе си с всяко свое действие и
постъпка. Свободният човек носи отговорност за всичко, извършено от
него.

8. Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър“
Източници :
1.Дру, А., Дневниците на Киркегор, изд. Лъч, 1980г.
2.Стоянов,Ж., Социалната философия от Платон до Карл Попер,
изд.Албатрос, 2000г.
3.Ясперс, К Духовна ситуация на времето, София, 1985г.
4.Философия”Хронологична антология от Талес до Дерида”,София,2007г.