3. Без значение дали е успяло да се справи самичко с
нещо или просто е положило усилия. Нека всяко
постижение (дори и най-малкото) бъде отбелязано с
похвала – така мъничето ще знае към какво да се
стреми.
4. Нека детето знае, че всеки може да направи грешка
(дори и големите хора), но допусне ли я, трябва да
поеме отговорност за действията си и да се постарае
да я поправи.
5. Всяко ново умение, което усвоява му дава
възможността да се почувства гордо от това, че се е
справило. Нека усеща твоето одобрение и подкрепа,
дори ако се притесняваш за него (например при
първите му опити да напише домашна работа само).
6. Без значение дали ще ти разказва поредните приключения на
любимия си анимационен герой, или какво е станало днес в
училище. Няколко минути на ден са достатъчни, за да усеща
детето ти, че уважаваш чувствата му и се интересуваш от всичко,
което се случва с него. Децата към които се отнасят с уважение, на
свой ред свикват да уважават и зачитат чувствата на хората
околните.
7. Не се вторачвай в поредната беля, която наследникът
ти е забъркал. Вместо това опитай да го „изловиш“ за
всичките му „плюсове“: за това, че се е държал добре
на масата, че се е извинил на приятелчето си след
бурния им спор в училище и т.н.
8. Нека помага у дома, когато изяви желание (дори с риск
любимият ти сервиз да се окаже на парчета:).
Усещането, че прави нещо „като мама и татко“, му
помага да изгради нужната доза самоувереност
(качество, което ще му помага да преодолява само
препятствията в живота).
9. Нека детето самичко решава коя блузка иска да облече
за детското парти: Супермен или Костенурките
Нинджа. (Маловажно според нас, но от голямо
значение за него :).Покажи му какво чудесно място е
светът.
10. Смейте се, лудувайте винаги, когато има възможност за
това. Малките палавници са винаги готови за игри и
закачки. Освен радостта от веселбата обаче, игрите
всъщност им помагат да опознаят света около себе си.
Ние, възрастните лесно причисляваме играта към
графата „губене на време“. Малкото човече обаче се
нуждае именно от това време, в което ще си фантазира,
ще експериментира, ще се учи да общува и... да спазва
„правилата на играта“.
11. Тази възраст понякога е доста „срамежлива“.
Притечи се на помощ – ако забележиш в класа
мъниче самотно стоящо встрани, приближете се
към него, „представете се“ :) и предложи на
хлапетата да поиграят заедно.
12. Може да ни изглежда странно, но мъничетата имат
техни „истински“ страхове, притеснения и грижи.
Бъди на разположение – поговори с детето
внимателно, като покажеш че приемаш сериозно
всички негови тревоги.
Не му се присмивай!
13. Малчуганите се нуждаят от нещо много простичко и
лесно, за да се чувстват в безопасност под грижите на
мама и татко. Всичко, което трябва да направиш за
целта, е да изградиш детския режим: хранене, лягане,
домашни работи, игра. Рутината помага на детето, като
му дава усещане за сигурност и предсказуемост.
14. Най-хубавият начин да запазиш през годините онази
невероятна близост и привързаност, която се зароди през
„бебешките месеци“. По една приказка за лека нощ всяка
вечер ще развие детското въображение и ще помогне на
малкото човече да заобича книгата (особено трудно
постижение в днешния свят) .
15. Малчуганите виждат във всеки миг от живота си
възможност за забавления и приключения, без значение с
какво са се захванали. Опитвай отвреме-навреме да
„смениш перспективата“, припомни си безгрижните
детски дни и забрави за „майчинските си задължения“.
Остави например детето да си поиграе донасита във
ваната или на балкона без да мислиш за пръскащата вода,
за играта с конструктор или на кукли, пръснати из цялата
стая. Създай уют в детската игра!
16. Децата се нуждаят от ясни граници и правила: какво
може и какво не е приемливо. Когато поставяш
ограничения обаче, не го прави ядосан или за
наказание. Правилата са в интерес на детето – обясни
му добре още отначало защо са нужни и... му
съчувствай, когато неминуемо се сблъскаш с неговото
огорчение.
17. Повечето поотраснали деца посочват семейните
скандали и лошите отношения у дома като най-
неприятни спомени от детството си. Нека домът ви
бъде за малкото човече място на спокойствие, любов и
подкрепа - каквито и бури да бушуват навън.
18. Ако малчуганът нарисува розово небе например, кажи му
че е най-красивото небе, което си виждала някога
(вместо да му обясняваш, че е сбъркал цвета на
пастелите и че небето е синьо). Окуражавай детето да
изразява свободно себе си и да мисли творчески – това
ще направи чудеса и за неговото самочувствие, освен за
въображението му!
19. И последно ....
Приемай детето такова,
каквото е и непрестанно му
показвай любовта си!
