2. Ние сме такива, каквито сме, точно
защото сме различни от другите.
3. Какво представлява развитието
и психологията на развитието?
Развитието е:
“...процес, чрез който организмът расте и се променя през
живота си.” (Smith, Cowie & Blades, 2011, p. 6)
Психология на развитието:
“...дисциплината, която се опитва да опише и обясни
промените, които настъпват с течение на времето в мисленето,
поведението, мотивите и функционирането на дадено лице
поради влиянието на биологични, личностни или средови
фактори.” (Slater, Johnson & Muir, 2011, p. 5)
4. Психопатология на развитието
Психопатология на развитието е:
"... Една развиваща се
интердисциплинарна научна област,
която се стреми да изясни
взаимодействието между биологични,
психологични и социално-
контекстуални аспекти на нормално и
анормалното развитие през целия
живот." (Cicchetti & Тот, 2009, р. 16)
6. Исторически преглед
Хиперкинетичният
синдром :
- “минимална мозъчна
увреда”;
- - “минимални мозъчни
дисфункции (ММД)”;
- - “хиперактивен детски
синдром”;
- “нарушение с дефицит
на внимание”;
7. Класификация: Хиперкинетичен
синдром - DSM-IV-2000 г. и МКБ-10
• Хиперактивност;
• Импулсивност;
• Невнимание;
• Проблеми в
следването на
правилата и
инструкциите;
• Екстремно
непостоянство в
отговорите към
ситуациите;
8. Още малко за Вниманието:
• Вниманието е базисен когнитивен
процес, който обслужва интегрирането
на ситуацията в смислено и действено
преживяване.
• Устойчивост на вниманието.
9. Силни страни на ХАДВ:
Способност да се види голямата картина и
внимание към детайлите.
Креативност и изобретателност.
Поемането на рискове може да произведе
важни открития.
Способност да се обработва информацията и
да се осъществяват по-широки наблюдения.
Високо ниво на енергия.
Добри умения за преговаряне.
Интуитивност и реактивност.
Способност за хипер-фокус.
Способност да се види голямата картина и
внимание към детайлите.
Креативност и изобретателност.
Поемането на рискове може да произведе
важни открития.
Способност да се обработва информацията и
да се осъществяват по-широки наблюдения.
Високо ниво на енергия.
Добри умения за преговаряне.
Интуитивност и реактивност.
Способност за хипер-фокус.
10. Известни хора със Синдром на дефицит на
вниманието с или без хиперактивност
11. НАСОКИ ЗА РАБОТА – ПОСЛАНИЯ,
НУЖДИ, ПРАВИЛА И ЦЕННОСТИ
Има 5 основни възпитателни нужди:
1) Кохерентност с възрастните;
2) Добронамереност;
3) Структура;
4) Сътрудничество;
5) Смисъл в живота;
12. Правила и Ценности
СТРУКТУРАТА
ПРАВИЛАТА, които
могат да бъдат предмет на
преговори:
не могат да бъдат предмет на
преговори:
Детето се научава да мисли,
защото прави избор; да става
автономно.
Детето се научава да има доверие,
Правилата, които могат да бъдат да си има доверие, да се изгражда.
предмет на преговори, често се
изразяват с „или/или”.
Договорът е друга форма на
преговаряне.
13. Последствия и Дисциплина
Последствията ...
учат детето на отговорност, на последователност;
свидетелстват за уважението и доверието, които
възрастният има към детето си и към самия себе си;
се отнасят до действията на детето, а не към
личността му;
се отнасят към настоящето или към бъдещето, а не
към миналото;
позволяват на учителя да не дава
квалификации;
са формулирани с твърдост и
любезност, а не под влияние на
гнева.
14. Насърчения и избор на
подкрепители:
Насърчителните изречения започват с
думите: „виждам”, „чувам”, „наблюдавам” и
завършват с добавена ценност. Пример:
„Когато наблюдавам как ти учи, се чувствам
горда от усилията, които полагаш, за да
успееш.
Избиране на подкрепителите и
критериите за подкрепление:
Типичните подкрепители в класната стая включват
похвалите, привилегиите и осезаемите награди.
15. Разказване на приказки в образованието
– ДА!
(Декларация относно значението на приказките в образованието от The Youth, Educators, and
Storytellers Alliance (YES!) August 1, 2006, A Special Interest Group of the National Storytelling
Network - http://www.yesalliance.com/.)
Силни страни:
- Свързване и разбиране на минало, настояще
и бъдеще;
- Умения за слушане;
- Умения за визуализация;
- Сензорна стимулация;
- Мисловни операции;
- Умения за вземане на решения;
- Намалява се страха от говорене пред публика;
- Умения за писане и проследяване на истории;
- Обогатяване на речника – използване на нови думи;
- Усвояване на нови академични умения;
16. Разказването на приказки помага на
децата с ADHD
Prof. Richard Milich, University of Kentucky,
http://childrenwithadhd.net/storytelling-helps-
children-with-adhd/
7 Съвета
Когато разказвате една история,
разберете и следвайте основната
структура.
Обяснете мотивите и решенията на
героите, дори и това да не е изрично
посочено в приказката.
Не се притеснявайте, ако детето
иска да направи или да си играе с
плюшена играчка докато слуша.
Ако детето ви прекъсне …
Опитайте да включите повтаряща се
фраза или звуков ефект в историята
и да покани детето да ги казва с вас.
Направете разказването на приказка
“специално време”.
Не превръщайте разказването на
всяка приказка в урок.
Матанова В., Е. Тодорова. Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците. Институт за психично здраве и развитие, С., 2013, с. 81