Transcript Podcast Episode 294 (Morning Broadcast for Managers) by Plamen Petrov

1. Добро утро. Епизод номер 294 на сутрешното предаване за мениджъри. Аз съм Пламен Петров и
темата за тази сутрин е замитане под килима. Вашите хора стават много добри във замитането
под килима поради една основна причина, а именно тогава когато се чувстват обвинени във
нещо, забележете това не означава че ги обвинявате, но те се чувстват, че ги обвинявате за нещо
си, за каквото и да е. И сега ще ви кажа какви са, то е всъщност цял цикъл на замитане под
килима, защото непрекъснато се повтаря и повтаря, и ще ви споделя сега, няколко стъпки които
съм идентифицирал, че стоят във основата на този цикъл, нали последната съответно води до
първата, но отправната точка естествено сте вие. Благодарение на вас във вашия екип хората
крият грешките си, не ги споделят, замитат ги под килима. Първата стъпка във този цикъл е
обвинения, като тука трябва, нали, пак да повторя, не, можете да ги обвинявате примерно, че не
са изпълнили поетия си, поетия си ангажимент, че не са свършили нещо във срок, че нещо се
проточва, или че не са ви информирали, че нещо не са направили както трябва, най-общо
казано. И това можете да го казвате със добро намерение, за да дадете обратна връзка, и така
нататъка, но обратната връзка в зависимост от тона който я давате, може хората да усетят като
обвинения, че не са си свършили добре работата, а в същото време те, да речем, са претоварени
тоест вие сте влезнал във режим да сте обвиняващ, а не вдъхновяващ мениджър. Защо, защото
гледате на ниво кой е виновен, гледате на ниво индивид и кой е сбъркал, а не какво е сбъркано
[00:02:00], защото, нали, това че нещо не се е случило както е планирано, планирано или както
някой човек е поел ангажимент, обичайно не се дължи само на човека, има комплекс от
фактори, нали, в краен, в крайна сметка си е заради него или ако той е собственик на процеса и е
поел ангажимента, но има и много други неща които влизат във уравнението. Та първата стъпка
е обвиненията от вас към някой друг, че не си е свършил работата както трябва. Тогава когато
им натривате във носа прекалено много обвинения се появява нещо което се нарича страх от
грешки. Хората, във един момент тези обвинения ще ги докарат до там, че ще увеличат, всеки
има страх от грешки, но тогава, когато грешките им се натъртват, и, във особено ако е и във
екипните срещи и особено ако е във такъв назидателен тон, в резултат на вашите обвинения ще
се появи страх от грешки. Благодарение на този страх от грешки, тоест това е втората стъпка от
този цикъл, след страха от грешки, ще се появи вече замитането на тези грешки. Тогава когато
хората сбъркат, тоест имат страх от грешки, когато сбъркат нещо, ще гледат да го заметат под
килима. Благодарение на това, че замитат под килима грешките си, се създава една атмосфера на
изкуствена хармония. Благодарение на това че има изкуствена хармония вие реално не
получавате представа какво всъщност се случва, хората, ааа, от вашия екип тези, които работят
в съседство със хората, които си замитат грешките под килима, всички останали, всъщност не
разбират за тези грешки и съответно какво е тяхното въздействие, и [00:04:00] продължават да
ги правят или да съдействат, всъщност и вие продължавате да съдействате за тези грешки,
защото просто не ги знаете. Благодарение на това рано или късно обаче, щом има някаква
грешка във системата, последиците от нея ще се появят и във момента в който се появят
последиците от тия грешки оп фрустрация и при вас, и при хората. Тогава когато се във,
фрустрирани, какво правите? Обвинявате си хората, че не са си свършили работата. Когато ги
обвинявате какво се случва? Увеличава се страха от грешки. Като се увеличи страха от грешки,
усещате ли как отново цикъла се повтаря: от обвинения, страх от грешки, замитане на грешките
под килима, това води до създаване на изкуствена хармония, това пък води до хората да не
разбират, да не разбират какво е въздействието върху грешките и продължават да ги правят.
Това пък води до един момент във който, нали, нещата почват да изпъкват, нали, тоя килим зад,
под който е пометено, във един момент е стигнал горе до тавана, когато стигне горе до тавана,
нали, грешките вече станат видими за всички, се появява фрустрацията се, и отново
обвиненията, и така нататък, и така нататък. И аз го наричам цикъл, защото освен ако не
направите някаква промяна, това нещо ще ви се повтаря отново и отново, ще имате някакво
изкуствено усещане, че нещата се случват както трябва, но ако винаги, когато някой сбърка

2. бива, така, поставен на стената на срама и назиданието, естествено че хората ще замитат нещата
под килима. Какво можете да направите във този случай. Сега аз няма да ви давам конкретни
стъпки как да отработите тоя цикъл, как да го преодолеете, защото единственото нещо което ви
трябва, за да преодолеете тоя цикъл е само едно нещо, всъщност, и то е искрено желание
[00:06:00] да го премахнете, нищо друго не ви трябва. Аз ще ви, разбира се, ще ви дам някои
идеи, но няма да ви давам направете А Бе и Це, или първа втора стъпка, достатъчно е просто,
ако сте си ги записали, ако не можете да слушате пак, да видите тези, седемте стъпки на този
цикъл, и по какъв начин вие съдействате да ги, нали, да има замитане под килима и изкуствена
хармония. Всичко стартира естествено със вас, тоест вие трябва да промените нещо, за да
промените средата около вас. Първо, първото нещо, естествено, да видите по какъв начин
съдействате на този проблем да съществува от, от там стартира процеса, и как, как помагате,
помагате естествено като, тука вече започвам да забелязвам някои, една фина граница, нали, за
това че голяма част от мениджърите всъщност не разбират, че си обвиняват хората, защото са
малко по-директни, малко по-, така, джастапраста, и защото така си говорят, или те си говорят,
така си говорят с техните си мениджъри, обаче хората, които са малко, да речем, по-
интровертни, разбират, нали, тази обратна връзка, я разбират като обвинение, и оттам може да
има счупване на връзката, тогава когато дори не ви е минавало през ума, че някой се чувства
обвинен, защото не искате да го обвините, обаче той се усеща обвинен, съответно това води до
страх от грешки, съответно води до замитане под килима. Така че първото нещо е да обърнете
поглед към себе си да видите как вие съдействате на тоя проблем да съществува към момента.
Другото нещо е да, ако щете проактивно, да ги търсите проблемите, това е второто нещо,
проактивно да питате и да търсите. И да гледате на проблемите, като на нещо което да повиши
[00:08:00] капацитета на хората за тяхното решаване, но също така за сближаване между хората.
Друго нещо, естествено, е да се фокусирате тогава, когато търсите проблемите, да се фокусирате
върху тях, а не върху хората. Тоест не, да търсите факти, а не вина, и може би със това, така, ще
приключа. Тогава, когато стане въпрос за преодоляване на този цикъл на замитане на килима,
основното нещо е първо да видите вие как съдействате. След това проактивно да търсите
потенциални проблеми, които съществуват, естествено, нали, да не, някакъв здравословен
параноизъм, нали, да не, де не отивате във някаква крайност, която може да има обратен ефект.
И последното нещо е, наистина, да се фокусирате върху фактите, а не върху това да търсите
вина. Сега, чисто интуитивно можете да си мислите, че нали, като намерите кой е сбъркал и кой
е виновен, то автома, нали, това стане, дори да не е публично достояние, но само между вас, и
само като му кажеш, нали, че е виновен за нещо, че автоматично ще го подобри. Няма да стане
това автоматично подобрение, нали, това може, тествайте, но ще видите, че това не е особено
здравословен начин. И за това няма значение търсенето на вина, има значение търсенето на
факти, тоест фокусирате се върху процеса, а не върху човека. Това беше за днес за замитането
под килима хубав ден ви пожелавам и доскоро.