Много трудни разговори в екипите остават непроведени, с надеждата нещата да се оправят от само себе си. От само себе си е по-вероятно нещата да се влошат, отколкото да се оправят. Така откровената комуникация се замества с дълго отлагане, водене на вътрешни диалози и бутилиране на негативни емоции. Получава се нещо като емоционална офисна ентропия. Спирането на отлагането и стартирането на разговорите също може да е свързано с негативни емоции, но поне след тях може да последват промяна и подобрение. Негативните емоции в работата са неизбежни. Нещо повече – негативните емоции имат и своето логично еволюционно обяснение и могат да доведат до позитивни промени. Например гневът дава смелост за действие. Страхът предпазва от неразумни #рискове. Естествено, валидно е и обратното – негативните #емоции (може да) имат и негативни последици. Така например гневът може да доведе до прекратяване, вместо до подобрение на дългогодишно #взаимоотношение. Или пък страхът да доведе до парализиране от анализиране и последващо пълно отказване от #действия.