Суеверията са празна вяра

1. 1. Въведение 1
Суеверия
сред днешните християни

2. 1. Въведение2
© Автори: йеромонах Висарион (Зографски),
йеромонах Йоан (Филипов)
Съвместно са написани главите: 1, 2, 5.1 и 15.
Йеромонах Висарион (Зографски): 3, 4, 5.2, 5.3, 5.7, 6, 7, 12, 14, 16 и 17.
Йеромонах Йоан (Филипов): 5.5, 5.6, 8, 9, 10, 11 и 13.
© Художествено оформление на книгата:
йеромонах арх. Йоан (Филипов)
© Издава славянобългарски манастир „Свети вмчк Георги Зограф”,
Света Гора, Атон, 2012 г.
ISBN 978-954-770-385-8
Тел. за поръчки: 0877474434; 0887423195
Защо употребяваме думите „да чукна на дърво”?
Трябва ли да стискаме палци за успех, да носим мартеници
или да се плашим от черни котки, които ни пресичат пътя?
Има ли поне малко истинска християнска мистика в много
от „духовните неща”, които сме чули, незнайно откъде, как и
от кого?
И колко всъщност тежи това, което често вършим, без да го
разбираме, на везните на Вечността?
На тези и подобни въпроси ще се опитаме да отговорим с
настоящата книга, която искрено се надяваме да отведе
всички нас, съвременните християни, по-близо до Бога и
Неговата вечна Истина.

3. 1. Въведение 3
Суеверия
сред днешните християни
Манастир „Свети вмчк Георги Зограф”
Света Гора, Атон
2012 г.

4. 1. Въведение4

5. 1. Въведение 5
ССъъддъърржжааннииее
1. Въведение ..................................................................стр. 7
 Какво значи „суеверие” ........................................... 8
 Вярата, която спасява .............................................. 9
 Суеверието е грях ................................................... 13
2. Суеверия, свързани с покойниците .............................. 19
3. Суеверия, свързани с паленето на свещи .................... 26
4. Популярни „битови” суеверия ..................................... 33
5. Суеверия,свързаниснякоиголемицърковнипразници ... 46
5.1. Коледа – Рождество Христово? ........................ 47
5.2. Благовец (Благовещение) .................................. 58
5.3. Гергьовден ........................................................... 60
5.4. Димитровден ....................................................... 67
5.5. Лазаровден .......................................................... 70
5.6. Тодоровден .......................................................... 71
5.7. Еньовден (Рождество на св. Йоан Предтеча) ...72
6. Езически практики и нецърковни празници, прикрива-
щи се зад християнски имена ..................................................78
6.1. Нестинарство и св. Константин и Елена .......... 78
6.2. „Денят на влюбените” и св. Валентин ..............94
6.3. Хелоуин и празникът на Всички Светии ........100
6.4. Кукерство и св. Трифон „Зарезан” ..................107
7. Суеверия, свързани с църковните Тайнства и обреди ...110
8. Езически атракции в църковния живот ......................125
9. Курбанджийство ...........................................................132
10. Сънища, явявания и „откровения” ........................... 137
11. Суеверни писма и молитви ....................................... 141
12. Записки за поменаване с неправославно съдържание...146
13. Екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, „християн-
ски” лечители ......................................................................... 148

6. 1. Въведение6
14. Суеверия, свързани с петък 13-ти. Има ли щастливи
или нещастни дни? ................................................................ 154
15. Мартеници .................................................................. 158
16.Какво значи„късмет”?Против вярата в сляпата съдба... 160
17. Заключение ................................................................. 168
Използвана литература .................................................... 171

7. 1. Въведение 7
11.. ВВъъввееддееннииее
„Има два пътя, един на живота и един на смъртта;
но между двата пътя има голяма разлика...”
(Из „Учение на дванадесетте апостоли” 1
)
оляма част от днешните християни дотолкова са свик-
нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди
да се откажат от тях. Често това са хора, които считат
себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети
как да се постъпи в една или друга ситуация, коментират
„тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него
собствени „корекции” и допълнения, на които започват да
приписват толкова голяма важност, сякаш те действително са
нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек,
тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето
под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс-
мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато
ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра-
вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук
такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го
правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като
някакви непонятни магически действия и от своя страна
прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи,
„за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно-
зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се
страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак-
тиката показва, че хора с подобно повърхностно мислене
много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
1
Учение на... С., 1941, с.25.
Г

8. 1. Въведение8
Не така обаче стои въпросът с търсещите хора (обикновено
по-младите), които проявяват интерес към автентичното църко-
вно учение и виждат безмислието на „бабешките басни”(1Тим.4:7).
Те биха имали полза от тази книга. Биха се замислили.
Тук ние нямаме за цел да изложим и анализираме всички
възможни суеверия сред християните (което не само е доста
трудно, а и едва ли е необходимо), но по-скоро бихме желали
да подпомогнем благочестивия читател в неговата способ-
ност той самият да разграничава разнообразните и опасни
суеверия от Божествената и непроменима вяра, веднъж зави-
наги предадена на светиите (Иуд. 1:3).
Какво значи
”
суеверие”
умата „суеверие” произлиза от старобългарски, а коре-
нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без-
полезно” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „празна,
безсмислена работа”).Следователно „суеверие” значи „празно-
верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра. Сръбският
Златоуст, св. Николай Велимирович (†1956) казва, че суе-
верието означава подчиненост на човека спрямо твари и
предмети от по-низш порядък, поради което то може да бъде
наречено „вяра в мрака”.1
Суеверието е особено състояние на човешко възприемане
на някои събития, което не зависи нито от нивото на интелек-
та, нито от светското образование. Често пъти големи учени
се явяват суеверни хора. Като например съвременен руски
професор, доктор на физическите науки, който никога не се
ръкува през прага на вратата, понеже това било „лош знак”.
Понякога суеверията се обясняват с народните традиции.
Но трябва ясно да се каже, че не всички народни традиции са
достойни и трябва задължително да се следват. Свещеното
Писание и историята ни дават достатъчно добри примери как
1
Св. Николай Сербский. О Боге и людях. Москва, 2006, с.199.
Д

9. 1. Въведение. Какво значи „суеверие” 9
понякога е постъпвал „народът” и колко изменчиво е масо-
вото съзнание. Докато на планина Синай Бог е давал Своите
заповеди на пророк Моисей, еврейският народ се е кланял на
златния телец. Къде в този момент е била „народната вяра”, с
Бога или при идолите? Или пък когато 1500 години по-късно
„народът” радостно поздравява Христос с викове „Осанна”, а
само след няколко дни пак същият този „народ” неистово
крещи „Разпни, разпни Го!” (Иоан 19:6). Къде и как точно се е
проявила „народната мъдрост”? Подобни примери има много
и, за съжаление, не само в миналото.
Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, понеже
сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-
малко, приема се като добродетел, като душевно благородство.
„Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”.
Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери
много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг –
в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в науката,
пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извън-
земните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добро-
детел ли са?
Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една
единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия
истински Бог.
А защо правилната вяра е добродетел?
Вярата, която спасява
ярата е естествена способност на човешката душа, на-
садена от Бога, за да може човек успешно да премине
през временния, земния живот и да достигне до вечния
живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е
Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-
висшите способности на човека, която е свързана с неговия
изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е изгубил
В

10. 1. Въведение. Вярата, която спасява10
възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси
чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се
насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната
област на заблудите, лъжливите богове, религии и философии.
Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра.
Суеверието може да се задълбочи и да придобие характери-
стиките на комплексна система от суеверни вярвания, които
изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е
вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна
посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в
Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно
Той е „пътят и истината и животът” (Иоан 14:4). Вярата
„всуе” е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо не-
съществуващо: такава вяра умъртвява този, който я при-
тежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на
истинно вярващия.
И така, Бог е устроил нещата в този земен, видим свят,
като ни е дал познание за Себе Си посредством вяра. Това
многократно е засвидетелствано в словото Божие.
„Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме,
и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1), казва св.
апостол Павел. И добавя: „Без вяра не е възможно да се угоди
Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да
вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го
търсят” (Евр. 11:6).
Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „Идете
по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не
повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:15-16). А на усъмнилия се апо-
стол Спасителят говори: „Тома, ти повярва, защото Ме видя;
блажени, които не са видели, и са повярвали” (Иоан 20:29).
Защо именно чрез вяра познаваме Бога? А не може ли
непосредствено? Защо Той не ни се покаже да Го видим? Как
така ще вярваме в нещо, което не виждаме? Освен това, в кой

11. 1. Въведение. Вярата, която спасява 11
Бог да вярваме? Днес религии и богове има много. Откъде да
знаем коя е правилната вяра?
Такива въпроси вълнуват повечето хора. За съвременният
човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто
да види Бога, да Го пипне?
Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога.
В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с
Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към
братоубиеца Каин (Бит. 4:9). За тях, както и за потомците им,
не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са
познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е възмож-
но човек да види Бога, както се пее в църковната песен1
. Бог е
Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен.
Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да
погледне към небето и с телесните си очи да види безгранич-
ния Бог2
. Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.
1
9-та песен, възкресен ирмос на 6-ти глас: „Бога человеком не
возможно видети, на Негоже не смеют чини ангельстии взирaти;
тобою же Всечиcтая явися человеком Слово воплощeнно. Егоже
величaюще, с небеcными вои тя ублажaем”.
2
Различен е начинът, по който някои светии действително са
виждали Бога. Неслучайно те са наричани „боговидци” (например
св. пророк Моисей, св. Григорий Богослов, преп. Сергий Радонежки,
преп. Александър Свирски и др.).
Ето какво четем в житието на св. Серафим Саровски относно св.
Елена Мантурова (която той наричал „велика игуменка на Дивеевска-
та обител”): „Ксения видяла, че Елена Мантурова изведнъж цялата се
озарила от небесна светлина, и чувствайки, че нейната духовна май-
ка вече си отива, уплашено се спуснала към нея и започнала да я моли
да ѝ отговори на един неин въпрос, който напоследък често я мъчел:
– Майко… заради Господа ми кажете: видели ли сте Бога?..
– „Невъзможно е за човеците да видят Бога, към Когото не смеят
да погледнат дори и ангелските чинове!” – тихо и сладко запяла
Елена Мантурова познатата църковна песен.
Но Ксения продължавала да моли, да настоява и да плаче. Тогава
Елена Мантурова ѝ казала:
– Видях, Ксения! – и лицето ѝ станало възторжено, чудно, ясно –
видях Го като неописуем Огън, а Царицата и Ангелите видях просто!”

12. 1. Въведение. Вярата, която спасява12
Всъщност вярата е била толкова присъща на хората през
всички векове на историята (даже само допреди едно-две сто-
летия), че някой да отрича Бога е било рядко изключение и
такъв човек се е считал от обществото за безумен (ср. Пс. 13:1).
Атеизмът като масово явление се заражда едва в близкото
минало. Той е логичен резултат от повсеместния материа-
лизъм в мисленето, от техническия прогрес в човешкия бит,
при който хората се обграждат с все повече вещи, удобства и
материални блага, имащи за цел да насочат стремежите на
човека изцяло към земното, видимото, временното, мимолет-
ното и да го накарат да не мисли за вечността.
Защо вярата в Бога е добродетел? Защото зависи от добра-
та воля на човека. Ако иска и прояви добра воля, човек ще
повярва в Бога за свое спасение, а ако не иска и се възпротиви,
човек ще отрече съществуването на Бога и няма да вярва в
Него. И тъй, вярата зависи от свободното желание на човека
и затова има морална стойност като добродетел. Всъщност,
дали човек вярва или не, това обективно не променя нещата
по отношение на Бога. Бог съществува. Това, че някой не
вярва, няма да направи Бога несъществуващ, а само ще
откъсне този човек от Него и човекът ще погине, няма да
влезе във вечния живот. И вярващи, и невярващи ще застанат
пред Божия съд.
Вярата в Бога е добродетел, защото показва, че човек оби-
ча Божията правда. Ето какво казва Спасителят: „Бог толкоз
обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой,
който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”
(Иоан 3:16). Вярата в Сина Божий е необходимо условие за
(Архим.Серафим Алексиев.Свети Серафим Саровски.С.,2011,с.126-127).
Какво именно означава „виждане на нетварната Божия светлина”?
Св. Григорий Палама, изразявайки в точност православното учение за
Божия същност и енергии, говори за theosis (обожение): приобщаване
на тварния човек с нетварната Божия светлина и енергия, която пре-
образява веществения човек в бог по благодат. Нека помним, че Бог
е познаваем в Своите енергии и свойства, но не и в Същността Си.

13. 1. Въведение. Вярата, която спасява 13
вечния живот: „Който вярва в Него, не бива съден, а който
не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на
Единородния Син Божий” (Иоан 3:18).
По-нататък Христос обяснява защо невярващите ще бъдат
осъдени: „Осъждането пък е поради това, че светлината
дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели
светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой,
който прави зло, мрази светлината и не отива към свет-
лина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
А тоя, който постъпва по истината, отива към светлина-
та, за да станат делата му явни, понеже са по Бога из-
вършени” (Иоан 3:19-21).
Колко просто и ясно е казано! Неверието в Сина Божий е
породено от желанието на човека необезпокоявано да греши,
да живее според своите страсти и похоти. Ето защо неверието
е грях, отдръпване от Божествената светлина, доброволно
затваряне на очите за нея, сякаш тя не съществува. Невярва-
щият си създава една обстановка на духовен мрак, в която да
върши любимите си грехове. Мракът е удобен за вършене на
тъмни дела.1
И обратно, вярата е добродетел: тя показва, че човекът
желае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?
Суеверието е грях
якои християни считат, че суеверието е нещо безобидно.
Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през
прага или през масата, да не пресекат пътя на изли-
защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”,
1
Защо например в много заведения (ресторанти, дискотеки, осо-
бено нощни) е полутъмно и сумрачно? Главно заради по-удобно
вършене на грях. Тъмнината, полумракът предразполагат към грях.
Обратно, доста неудобно е да се вършат грехове (особено срамните в
очите на хората) на дневна светлина. И човекът, със своя възвишен
интелект се е изхитрил, за съжаление, да си създава удобни условия
за несмущавано вършене на грехове.
Н

14. 1. Въведение. Суеверието е грях14
както мислят. „Абе аз да си го спазвам – казват, – пък то, ако
няма полза, няма нищо да ми навреди”.
Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне
няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От
суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.
Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Празна
работа, „повели от човеци, които се отвръщат от истина-
та” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”,
според св. апостол Павел.
Бог ни призовава да познаем истината, и истината ще ни
направи свободни (Иоан 8:32), докато суеверията, напротив,
поробват хората. Човек се страхува от последствията, ако не
изпълни съответния суеверен обичай, страхува се, че няма да
му върви, че ще се разболее и т.н. Само истината ни прави
свободни, а суеверието е пагубна лъжа, която ослепява чове-
ка, оглупява го и понякога го води до отчаяние.
Както е известно, в юдаизма има голямо количество вън-
шни, повърхностни, а понякога и напълно безсмислени пред-
писания, които Спасителят Христос строго е изобличавал:
„Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата
поглъщате!” (Мат. 23:24). Но както е било преди 2000 години,
така и сега, хората често пъти следват напълно безсмислени
обичаи, а главното пренебрегват.
Например телевизията, а и останалите медии, дават на
хората „компетентни” съвети, на кой празник какво трябва да
се яде1
. Като че ли Божественото Православие се свежда до
една религия на готвенето, в което най-важно е подходящото
ястие за подходящия ден. Нарочно се пренебрегва същността
на съответния празник, и почти никога не се говори за подго-
товката на човешката душа за Бога и Вечността. И е логично,
че това постоянно противопоставяне (понякога прикрито, но
винаги опасно) срещу най-висшата форма на религиозност –
богооткровеното християнство, в крайна сметка довежда до
1
Или какво трябва да се извърши, като най-често биват препо-
ръчвани суеверни и маловажни неща.

15. 1. Въведение. Суеверието е грях 15
разцвет на най-примитивните форми на религиозно чувство –
суеверните представи и езическите поверия.
Начинът, по който се разпространяват суеверията също
потвърждава тяхното неразумие и безсмисленост. Често пъти
суеверия от различни райони, градове и села напълно си
противоречат едно на друго, но въпреки това те се разпро-
страняват като епидемии, поразявайки с глупостта си множе-
ство хора и обширни местности. И въпреки отсъствието на
здрав разум, хората стриктно следват суеверните ритуали,
защото така било наредено. И е безсмислено да се пита, от
кого именно е наредено. Отговор няма да последва.
Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погреш-
на вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва?
Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.
Всеки човек днес строго внимава да не се подлъже в
житейските си дела. Да не го измамят. Пита, интересува се:
за осигуровки, за такси, за заплати, за пенсии, за заеми и за
всичко, което засяга земния живот. Знае с точност всичко
това. Богати и бедни, учени и прости внимават да не би да се
заблудят в житейското, временното, мимолетното. Никой не
казва: „Безобидно е. Даже и да не е вярно, поне няма вреда от
него”. Напротив, треперят за краткото си житейско благопо-
лучие. Треперят за скоропреходното, нищожното. Как тогава
за вечното си битие допускат да се заблуждават? Как с лекота
се самозалъгват за вечната си участ и за онова, което се отнася
до нея? Как допускат да се залъгват за безкрайния си живот и
да вярват на празни работи? Безобидно ли е да вярва човек в
глупости? Не, вредата от суеверията е, че те откъсват чо-
века от здравата вяра. Бавно и неусетно, но сигурно. Около
нас виждаме хиляди такива примери. И човек може до края на
живота си да не забележи, и да умре в суеверната си заблуда.
Това е така, понеже суеверието се явява като заместител
на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата напо-
добява на злато по цвета си, така и суеверието се представя

16. 1. Въведение. Суеверието е грях16
за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е
злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство
люде, считащи се за православни християни, които приемат
суеверието за християнство?
Свещеното Писание многократно осъжда суеверието.1
„Гледайте, братя – казва св. апостол Павел, – да ви не
увлече някой с философия и с празна измама според човешкото
предание, според стихиите световни, а не според Христа”
(Кол. 2:8). И добавя: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а
се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7).
„В последните дни ще настанат усилни времена... лукави
човеци и чародеи ще напредват в злото, като заблуждават
и биват заблуждавани” (2 Тим. 3:1,13).
„Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци,
и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквер-
нят. Аз съм Господ, Бог ваш.” (Лев. 19:31). „И ако някоя душа
се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към ма-
гьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна
лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду
народа ѝ” (Лев. 20:6).
Защо тогава суеверието е толкова примамливо? Причината
е тривиална: суеверието обещава бързо и лесно решаване
на всички проблеми. Само с „натискане на копчето”2
. Без
1
А и Свещеното Предание, и църковните канони също го изоб-
личават като тежък грях: „Ония, които се обръщат към магьосни-
ци..., за да узнаят от тях не ще ли им открият нещо, каквото желаят,...
нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На
същото наказание трябва да се подхвърлят и ония, които водят мечки
или други животни за съблазън на простите хора и които предсказват
щастие, съдба, родословие и много други подобни неща; също така и
тъй наричаните облакогонци, обайници, поставчици на предпазни
талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат
да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици,
постановихме да се изгонват съвършено из Църквата...” (VІ Вс.
събор, правило 61).
2
Суеверният тип човек има точно такава представа за отношени-
ето си към Бога. Има ли проблем, отива в църквата, носи хлябове,

17. 1. Въведение. Суеверието е грях 17
морални ангажименти. Без покаяние. А такова „безболезнено”
решаване на проблемите е, разбира се, илюзия.
Но човек е много повече склонен да приеме фалшивите
илюзии, пълни с големи обещания, отколкото здравата Хри-
стова вяра, която го учи на смирение, на добродетел, и под-
готвя човека за вечния живот и за блаженство в Царството
Христово. Поради това, че ние се намираме в състояние на
грехопадение, много по-лесно възприемаме злото, измамата,
самозаблудата, порока, отколкото добродетелта, смирението,
целомъдрието, въздържанието. Да вземем за пример едно не-
винно дете. За да го научим на добро, ние трябва да проявим
много усилия и голямо постоянство. Обратно, злото то на-
учава веднага, без усилие. Причина за това е нашето грехо-
падение. То стои в основата и на суеверията.
Всеки от нас се сблъсква с житейски проблеми. Как пра-
вилно да посрещаме тези проблеми и как да ги решаваме
по богоугоден начин ни е показано в учението на Светата
Христова Църква. Там за всеки проблем има и конкретно
предписание. Но често пъти то изисква нравствени усилия от
християнина, изисква човек да се смири, да пости, да се моли
усърдно, с постоянство, да благотвори на ближния. А това не
е по вкуса на днешния горделив, самомнителен и сладо-
страстен човек.
Заговорете в обществото за целомъдрие, въздържание,
смирение, кротост. Ще ви се изсмеят. Злото и грехът днес
неимоверно са извратили мисленето на хората. В обществото
сега се ценят пороците: гордост, самомнение, бруталност,
разврат, сладострастие, алчност, сквернословие. Тези пороци
днес се пропагандират усилено по телевизията, по вест-
ниците, по интернет и по всички други медии. Какво значи
храна, вещи или друго, каквото е необходимо; там свещеникът чете
нещо непонятно (т.е. „копчето е натиснато”), в резултат на което
човек очаква да се задвижи някакъв тайнствен духовен механизъм,
божеството да бъде умилостивено и проблемът да се реши. Накрая
човекът заплаща. И готово.

18. 1. Въведение. Суеверието е грях18
това? Не значи ли, че хората ценят именно тях? Съвремен-
ният човек с жадност попива тези пороци и ги предава и на
децата си.
За всичко това Бог наказва грехолюбивите хора, без зна-
чение дали те се именуват християни или не. Много такива
„християни” съзнават, че са наказвани от Бога (например
чрез болести, природни бедствия, обществени катаклизми и
т.н.), но не искат да изоставят греха. Искат хем да грешат,
хем да нямат проблеми. А това е невъзможно. Има ли грях,
трябва да има и съответстващо покаяние. Ако няма съот-
ветстващо на греха покаяние, Бог праща наказание за греха
(ако не в земния живот, то след раздялата на душа и тяло).
И така, притиснати от проблемите, хората търсят някакво
бързо и лесно решение.Такова „бързо и лесно” решение пред-
лага суеверието. Дават например в църква потника на някой
човек, „да му чете отчето”, и готово, проблемът ще се реши.
Така поне си вярват. Отиват сутрин да отключат църковните
врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възникне
ли някакъв неясен проблем, казват: „магия” и отиват за „ки-
приянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са,
отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечителя”, който
ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лесно.Плащат, и готово.
После продължават да вършат старите си грехове и пороци.
Тук никой не изисква от тях покаяние, смирение, скъсване с
греха, пост, въздържание. А и самите те не искат. Затова и
проблемите им остават. Божественият духовен закон гласи:
има ли грях, има и страдание. Не е възможно човек да за-
обиколи този закон. Който върши грехове, непременно ще
страда, а заради него може и други да страдат. Затова суеве-
рието никога не разрешава проблемите, а само заблуждава
хората. Празна е вярата в „ясновидци”, „гледачи” и „лечители”.
В словото Божие е даден правилният начин за посрещане
на проблемите. Правилната вяра в Бога. Истинското позна-
ние за нещата. Нека ги следваме.

19. 2. Суеверия, свързани с покойниците 19
22.. ССууееввеерриияя,, ссввъъррззааннии сс ппооккооййннииццииттее
„Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте
по себе си букви. Аз съм Господ (Бог ваш).” (Лев.19:28)
раурните обреди днес са може би най-често извършва-
ните. Но не защото повече хора умират, отколкото се
раждат. А защото все по-рядко хората осъзнават важ-
ността на Тайнствата, и съответно, не пристъпват към тях.
Например все по-рядко днес младите хора се венчават. Пред-
почитат да живеят на развратни начала (или както благовидно
казват, на „семейни”). И все по-рядко хората съзнателно кръ-
щават децата си (не се интересуват дали децата им ще са в
Царството Христово или в ада, понеже не вярват нито в
едното, нито в другото1
).
Но смъртта е неизбежна. И от кумова срама викат „попа”2
.
Защото „такава е традицията”. Иначе „цяло село ще ги при-
казва” (или махалата, или съседите). Не че вярват в зад-
гробния живот. „Ама – мислят си, – какво ще кажат хората?”
Понякога се е случвало при някой свещеник да идват
роднините на самоубиец и да го молят да направи опело3
,
1
Според сполучливия израз на съвременен свещеник, повечето
днешни хора отхвърлят съществуването на ада като вид „недобро-
качествена услуга” от страна на Бога; услуга, която не съответства на
съвременните изисквания за безопасност на потребителя. Съществу-
ването на рай снизходително се приема, но без Бог, тъй като Неговото
близко присъствие пречи на „нормалното” разглезване, разхлабване
и вкусване на останалите плодове на вечността.
2
За съжаление, много наши сънародници се изразяват точно
така, по този неблагочестив начин.
3
При йеромонах Йоан (Филипов) също е имало такъв случай.
Т

20. 2. Суеверия, свързани с покойниците20
единствено „за да видят хората, че има поп”. И приемат
отказа на свещеника като голямо оскърбление за себе си. Без
да разбират защо не е прието да се прави църковен помен за
съзнателни самоубийци, без да осъзнават защо самоубийство-
то е най-големият грях.
Как умират в масовия случай традиционно православните
християни у нас? За жалост, като езичници. Без изповед, без
свето Причастие, без подготовка за Вечността1
. Отиват там,
откъдето няма връщане, с омърсени от греха души, с тежки
пороци, непримирени със съвестта си и с Бога. Ще бъдат ли
допуснати тези хора в Царството Христово, в Царството на
светостта, чистотата и вечната правда?
Където няма правилна вяра в Бога, там често има силен
страх от смъртта. В резултат на което произлиза и неосъзна-
тият стремеж да се прогони мисълта за смъртта към пери-
ферията на съзнанието. Ето защо напоследък навсякъде се
наблюдават толкова много опити да се замаскира страха от
смъртта с хумористични предавания, комедии и анекдоти.
Понякога дори има явно кощунствено отношение към смърт-
та, както и към мъртвото човешко тяло.
Някои казват: „Е, блазе му! Каква лека смърт му даде Бог:
както си вървеше, падна и умря. Дано и аз така да умра, че да
не се мъча!”. Другиго пък окайват: „Колко много се мъчи тоя
човек преди да умре! Каква нещастна смърт! Защо Господ не
го прибра по-бързо, ами го остави да се мъчи? Сигурно е
много грешен.”
Това заблуждение е присъщо на „християните”, които не
вярват в задгробния живот. А те никак не са малко, уви.
Представите си за блажена и нещастна смърт те изграждат
изцяло върху неверието си във вечността. Считат, че всичко
1
Това е тъжната действителност. Твърде малко са православните
християни в България, които завършват живота си по християнски –
с изповед, с приемане на св. Причастие, с духовно напътствие,
молитви и канон при излизане на душата от тялото, и след това,
четене на Псалтир за упокой.

21. 2. Суеверия, свързани с покойниците 21
приключва тук, на този свят. „Никой не се е върнал оттам –
казват, – за да каже, има ли нещо”.
Ужасна заблуда! А истината относно смъртта е тъкмо
обратна. В историята на Православната Църква внезапната
смърт винаги се е считала за Божие наказание.1
Какво по-
голямо нещастие от това, грешният човек да умре неочак-
вано?! Както е бил потопен в суетните житейски дела и
безгрижно се е валял в любимите си пороци, изведнъж бива
грабнат и изправен пред Божия съд, където ще се изрече
страшната отсъда за душата му!
А когато човек претърпи болест или страдание преди да
умре, това е знак на Божието милосърдие към него. Дава му
се време да размисли за живота си, какви дела е вършил –
добри или зли, да се покае за греховете си, да се примири със
съвестта си и с Бога, да се изповяда, да се причасти и да
отиде със спокойна и очистена душа в задгробния свят.
Освен това, скърбите и страданията се допускат от Бога за
очистване на християнина от някои негови грехове, и когато
той безропотно ги понесе, това му се вменява за мъчени-
чество. Такъв човек, очистен и подготвен отива при Бога, в
Царството Христово.
Сред някои хора, които считат себе си за вярващи, битува
суеверното схващане, че когато има покойник в къщата, може
да се случи нещо лошо на близките му, т.е. може някой от тях
да се разболее или да умре2
. И „за да не стане нещо лошо на
1
В църковното богослужение има много молитви, в които се
молим за избавление от внезапна смърт. Например: „О, пресвета
Госпожо, Владичице Богородице! Избави ни от междуособна бран,
от внезапна смърт, от вражеско нападение…” (Молитва след Бого-
родичния молебен канон); „Моли се, блажени, на Христа Бога, да се
избавим от глад и пагуба, от внезапна смърт, от тайни прегрешения и
от лукави помисли…” (Канон на преп. Серафим Саровски); „Избави,
Богородице, от обхваналите ни трудности, беди и скърби, от
всякакви различни недъзи, отравяне и чародеяния, от уроки от
различни човеци и от внезапна смърт, молим се!” (Молебен за болен)
2
Откъде идва това схващане, никой не знае, а и обяснение не се
търси. Има единствено суеверен страх от усещането за близкото
присъствие на смъртта.

22. 2. Суеверия, свързани с покойниците22
живите”, както казват, тези хора вършат всевъзможни без-
смислени действия, или направо казано – глупости.
Например, вземат парче керемида и през нея забиват пирон
в дюшемето под ковчега на покойника. Под прага на вход-
ната врата слагат усукани бял и червен конец, а също и мал-
ки камъчета. Всички огледала в къщата се покриват с кърпи,
както и телевизорът, за да не видят уж в тях душата на покой-
ника. Не дават тялото на покойния да бъде в дома на близките.
Когато тръгне погребалното шествие, има „вещо лице”,
което следи да не би някой да се обърне назад. След като
изнесат ковчега с починалия, намазват с вар стената, близо
до мястото, където е била главата на покойника, та ако до
една година се прави ремонт в къщата, да не пада прах в
очите на починалия (който отдавна е в гроба)!
При спускане на ковчега в гроба, „задължително” всички
(а най-вече роднините) се обръщат с гръб. Някои хвърлят
пръст през глава, без да се обръщат, „за да не гледат мъртвеца”.
Цялото това ужасяващо езичество има и още по-отвра-
тителни прояви: например, вземат жив петел и му откъсват
главата над гроба, преди да спуснат ковчега. В гроба слагат
множество предмети „от първа необходимост”, а при един
неотдавнашен случай в с. Змеево (Казанлъшко) покойникът е
бил погребан не само с леглото си, но и с... телевизор и
акумулатор! На връщане от гробищата в никой случай не
минават по същия път, по който са дошли, „за да не им се
случи нещастие”. А вече в дома на починалия не дават да се
говори за него, а само за живите.
Суеверните нелепости обаче не свършват дотук. Четири-
десет дни същите „християни” ходят на гроба с бутилка вода
и я разливат около него, а на 40-я ден я строшават, събират
стъклата и ги заравят. И стриктно следят за изпълнението на
тази безсмислица, да не би да пропуснат някой ден.
По време на панихидите най-напред се разстила на гроба
една голяма софра. Всевъзможни ястия и питиета. Като се

23. 2. Суеверия, свързани с покойниците 23
почне от бонбони, вафли и баници, и се стигне до кюфтета,
кебапчета и твърд алкохол. От всичко това се събират пар-
ченца храна в чиния и се оставя на гроба, „да има какво да
яде мъртвецът”, както казват. После забучват до паметника
вилици, лъжици, цигари и всичко, което може да се забучи, и
„преливат” с вода, вино, ракия, бира, кока-кола и каквото
още му дойде на ум на човек.
Отвратително! Но нека благочестивият читател да не ни
се сърди за това, че изнасяме тези факти. Такава е нашата
тъжна действителност! И ние, православните християни, сме
длъжни да знаем това и да се пазим от всички тези езически
безобразия!
Ако попитаме: „Кой ви каза да правите всичко това? От
кои църковни или свещени книги го научихте? Покойникът
няма нужда от такава храна, а от молитви и милостиня!”–
отговор няма. Съвременните хора трудно възприемат исти-
ните на вярата, защото „богът на тоя век им е заслепил
умовете” (2 Кор. 4:4). Не могат да дадат разумно обяснение на
безсмислиците, а въпреки това продължават да ги вършат, по
силата на навика.
А това, което вършат, без да знаят, е остатък от древно
езическо поверие, че душите на мъртвите могат да причинят
зло на живите, и за да си отиде душата на покойника обратно
в нейния си свят, тя трябва да бъде добре нагостена, за да се
„откупят” живите. В нашето объркано време, присъстващите
християни са дошли уж да се молят за починалия, а в същото
време по езически му „прогонват” душата…
В потвърждение на гореказаното е и разказът на благо-
честивия Г. Б. от гр. Сандански, лично познат на братята от
Зографския манастир, който през 2011 г. е присъствал на
едно такова полуезическо погребение. Когато се връщали от
гробищата обратно в къщата на покойника, той с изумление
забелязал, че на пътеката е поставена лопатка с жар, а хората
трябвало да я прескачат и след това да се обръщат настрани с

24. 2. Суеверия, свързани с покойниците24
думите: „колко ни е добре без теб” (т.е. колко им е добре без
починалия)! Каква жестока и страшна подигравка с без-
смъртната душа на покойника! И затова не е никак чудно, че
по време на същото това погребение, след като Г. Б. и съпру-
гата му през нощта чели Псалтир за починалия (което е
благочестив християнски обичай), хората с недоумение
после ги питали, какво е това, дето двамата са чели и каква е
вярата, която изповядват!... Горко на „християнска” България,
ако „християните” в нея са толкова далеч от християнството!
Много често хората оставят храна на гробовете. Но какво
ще се ползва мъртвецът от яденето, което му оставят на
гроба? Нищо, разбира се! Тялото, което гние под земята, не
се нуждае от ястия, а безсмъртната душа на починалия е
нематериална и се храни с Божията благодат. Тя няма нужда
от земни ястия, а от много молитви и милостини, извършва-
ни в нейна памет, чрез които ѝ се опрощават греховете и се
облекчава нейната задгробна участ.
Съществува и суеверието, че най-близките роднини на
покойника не трябва да носят неговия ковчег, защото по този
начин уж изразявали радостта си от смъртта му1
. Още една
заблуда! Носенето на ковчега по-скоро изразява желанието
да се послужи още веднъж (поне на тялото) на близкия човек.
Ако пък разсъдим още по-надълбоко, то излиза следното:
когато ковчегът бъде носен не от роднина, а от приятел, тога-
ва (ако това суеверие би било вярно) той всъщност се радва
на смъртта на покойника!? Но тогава „приятелят” трябва да
бъде незабавно изгонен, а ковчегът така или иначе накрая
пак ще си остане при роднините…
Понякога хората питат, грях ли е, ако на панихида се донесе
и малко ракия за почерпка. Сама по себе си ракията не е грях.
Но е грях, когато хората забравят за какво са отишли, напиват
се и започнат да се веселят. Тогава вече за никакво молитвено
1
Виж архим. Августин (Пиданов), http://www.sueveria.vlez.bg/
?showpage=59502.

25. 2. Суеверия, свързани с покойниците 25
поменаване не може да става дума. Приемливо е да се изпие
чаша вино, но там където панихидата се превръща в гуляй,
това вече не е събрание на християни, а нещо съвсем различно.
Други пък отиват на панихида само да се срещнат и да си
побъбрят с роднините, или да си разкажат нещо за покойника.
Те забравят, че любовта към починалия се състои най-вече в
сърдечната им молитва за него. Понякога при прекомерна
скръб също се наблюдава недуховно отношение и забравяне
на молитвата. Човек (особено някоя по-чувствителна жена)
може часове наред да ридае, да се предава на отчаяние, да
фантазира ужасни картини на бъдещето, да плаче и да обви-
нява всичко и всички. Но ако същия този човек бъде помолен
да отиде на църковна служба и да се моли за покойния, да
прочете Псалтир, тогава той/тя бързо ще почувства и отег-
чение, и умора. Това е така, защото ненужните неща винаги
се вършат без усилие, а това, което е наистина нужно и за
покойника, и за нас, почти винаги е трудно.
Практически съвет към боголюбивия читател: когато той
(или тя) лично организира панихида/погребение, винаги
трябва да се старае да се посъветва с благочестив свещеник,
тъй като неговите съвети следва да предпазват от неволни
грешки. Ако пък някой друг е организатор на погребението/
панихидата, тогава трябва сърдечно да се молим за душата
на покойния. И без да бъдем въвличани в езически суеверия,
препоръчително е и да не влизаме в ненавременни и яростни
спорове с присъстващите (от което покойникът няма полза),
а просто да се молим. Борбата със суеверията е продължител-
на и трябва да се извършва мъдро, с християнско търпение, в
подходящото време и място.
Когато се молим от все сърце, Бог чува нашите молитви.
И ако наистина обичаме нашите покойници, нека да го пока-
жем и на дело, с молитви и милостиня. А не да участваме в
безсмислени суеверни „традиции”, от които Бог да пази и нас,
и нашите ближни.

26. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила)26
33.. ССууееввеерриияя,, ссввъъррззааннии сс ппааллееннееттоо ннаа
ссввеещщии ((ии ккааннддииллаа))
„Чистият восък (на свещта) означава чистотата и незлобивостта на
хората, които го принасят в църква. Той се принася в знак на нашето
разкаяние за упорството и самоволието ни.” Св. Симеон Солунски (†1429)
ека подчертаем, че Бог несъмнено благоволи към пале-
нето на свещи, кандила с елей и каденето с тамян; това
добре може да се види както от Свещеното Писание,
така и от Свещеното Предание и вековната църковна прак-
тика1
. По интересен начин това се потвърждава и от факта,
че всяка година в Йерусалим на Велика Събота, на Божи
Гроб, в храма на Христовото Възкресение слиза Благодат-
ният Огън, който по чуден начин и без човешка намеса сам
запалва свещта на йерусалимския патриарх (има случаи,
когато и свещите на други благочестиви поклонници също
сами са се възпламенявали от този огън).
Паленето на свещи е угодно на Бога, особено когато е
свързано с искрена молитва. Само че за огромно множество
наши съвременници „християнската” им вяра се свежда само
и единствено до запалването на някоя и друга свещ в храма.
Като че ли това палене на свещи се превръща в своеобразен
център и връх на тяхното благочестие.
Тази тъжна констатация е вярна не само за църковната дей-
ствителност в България, но в много случаи дори и за Русия.
Ето какво казва руският свещеник Александър (Пикальов) по
този повод: „За много хора този най-елементарен акт – пале-
нето на свещи в храма – е едва ли не най-основното в техния
1
В края на тази глава са цитирани съответните извори и аргу-
менти.
Н

27. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила) 27
духовен живот. Това е все едно някой, който иска златно
ювелирно изделие, да се ограничи с това да отвинти дръж-
ката на вратата на златарски магазин и, зарадван до уши, без
дори да е стъпил в самия магазин, да си тръгне горд със
своята „придобивка”.1
А относно руските суеверия за пале-
нето на свещи, свещеникът с тъга отбелязва, че „пази Боже
някой да запали свещта с лява ръка или да пренареди свещи,
поставени вече от някой друг. Това моментално ще предиз-
вика буря от гняв и посегналият на чужда свещ може да бъде
обвинен дори в магьосничество”.
Понеже би следвало да осъзнаваме, че целта на християн-
ската вяра и живот е цялостното очистване и преображение
на човека чрез Божията благодат, то оттук би следвало и да
разбираме, че паленето на свещи не е някакъв изключителен
духовен подвиг, а е само едно малко приношение към Бога.
Многобройни са духовните усилия (а понякога и насилие над
себе си (виж Мат. 11:12)), които човек трябва да върши през
целия си живот, за да може той истински да възлюби Господа
с цялото си сърце и душа, а ближния – като себе си. Духов-
ните усилия са толкова големи, че неслучайно се е появил
светоотеческият израз „дай кръв и приеми Дух”.
Що се отнася до множеството суеверия, свързани с палене-
то на свещи, то те не само нямат никакъв дълбок християнски
смисъл, но и са пълни безсмислици, разпространявани от ду-
ховно невежи хора. Ето и някои от по-известните суеверия:
 не трябва да се пали свещ от друга свещ, защото така
се „взимат” и греховете на този, който е запалил другата
свещ (ето защо някои хора винаги се опитват за запалят све-
щите си от кибрит или от кандилата пред иконите на иконо-
стаса);
 още по-лошо е да се пали свещ за здраве от свещ, по-
ставена за упокой;
 ако запалената свещ внезапно изгасне, това е лош знак
и може да ни сполетят беди;
1
http://www.pravoslavie.bg/Човек/Църковните-суеверия

28. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила)28
 нашата свещ не трябва да бъде поставена близо до
друга свещ (поради страх от греховете на другия, които
„мистично” може да се прехвърлят върху нас);
 не трябва да се молим за починали сродници и съот-
ветно да палим свещи за упокой на големи Господски и Бого-
родични празници; това е забранено и в дните до отданието
на съответния празник1
;
 ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по-
стабилно на свещника, това е смъртен грях;
 трябва да стоим със запалена свещ точно под купола
на храма (някои екстрасенси карат „клиентите” си да вършат
това за определено време, например за 10 минути, а после
„клиентът” трябва да занесе обратно на екстрасенса недо-
горялата свещ);
 ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори докрай, на-
шата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети;
 отдава се изключително голямо значение на реда на
запалването на свещите: дали трябва първо да се пали свещ
за живи и след това за починали, или обратно;
 някои хора палят свещи, за да им върви бизнеса или
работата, но не взимат под внимание, че самият им бизнес е
свързан с различни форми на непочтеност, лъжи и измами;
 други палят църковни свещи у дома си, „за да изгорят
отрицателната енергия”, например след посещение на непри-
ятен за тях човек. Със същата цел палят и тамян, като нари-
чат това „освещаване на дома”;
 трябвало да се пали свещ само с дясната ръка.
Трябва отново ясно да кажем, че всичко това не отговаря
1
Тук трябва да уточним, че в празничните дни на голяма ду-
ховна радост църковния типик наистина не позволява отслужването
на панихида за упокой; но съвсем различно нещо е нашата частна
молитва (понякога съпроводена и с паленето на свещи) за упокоение
на душите на близките ни сродници. Нека винаги помним Христо-
вите думи, че „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него
всички са живи” (Лук. 20:38) и затова безсмъртните души на почина-
лите винаги имат нужда от нашите молитви.

29. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила) 29
на истината и не се основава на някаква свръхсекретна пра-
вославна мистика. Господ ще приеме нашето приношение,
дори когато това е някоя малка свещичка, или дори когато
запалената от нас свещ не изгори докрай. Тук са по-важни на-
шите собствени молитва и покаяние, сърдечния зов към Бога.
Днес навсякъде се продават свещи: и в магазините, и по
пазарите и на битаците. Но църковна свещ трябва да се ку-
пува от храма Божий, защото купувайки от светски търговци,
ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива из-
ползвана за незнайни цели. Купувайки църковна свещ ние не
само правим приношение на Бога, но и подпомагаме самия
храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или
селска църква, които се издържат най-вече от продажба на
свещи, иконки и духовни книги.1
Но нека отново повторим думите на Писанието: „Начало
на добрия път е – да се върши правда; това е по-угодно пред
Бога, нежели да се принасят жертви” (Притч. 16:5), „да пазиш
правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели
жертва”. (Притч. 21:3). Целият ни живот трябва да бъде една
добре изправена и огнена свещ, посветена на Бога.
5 5 5
В началото започнахме с твърдението, че Бог благоволи
към паленето на свещи, кандила с елей и кадене с тамян.
Неслучайно наблегнахме на това, понеже има и хора, които
отиват в другата крайност и въобще отричат паленето на
свещи в Божия храм като вид суеверие (или по-скоро като
обикновен човешки бизнес). Ето защо ще цитираме някои
текстове от Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, а
също и кратък откъс от житието на дивния Божий угодник
св. Серафим Саровски. Няма да правим обстоен богословски
анализ, а ще се ръководим от библейските думи „на мъдрия и
малко му стига”, за да проумее истината.
1
Виж Чеботар, В. http://v-chebotar.blogspot.com/2008/09/blog-post
26.html

30. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила)30
И така, в книга Изход четем: „И рече Господ на Моисея,
думайки: „И направи светилник от чисто злато… И направи
му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят
отпреде му” (Изх. 25:31,37).
В първа книга на Макавеите: „... направиха нови свещени
съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и
за тамян и трапеза; разкадиха на олтара тамян, запалиха
свещите на светилника и осветлиха храма” (1 Макав. 4:48-50).
Що се отнася до новозаветните времена, очевидно изпол-
зването на кандила и свещи в древното християнско богослу-
жение става по естествен начин, тъй като новообърнатите
християни от юдеите продължавали да спазват и много старо-
заветни обичаи. Въпреки факта, че в Новия Завет само на едно
място се споменава за използването на свещи при събрание
на християните (Деян. 20:7-8)1
, при това без да е ясна точната
причина за това (т.е. дали свещите са използвани с религиозна
цел или единствено за осветяване на помещението2
), можем
уверено да кажем, че паленето на свещи и кандила при ново-
заветното християнско богослужение е традиция, възприета
от юдейското старозаветно богослужение.
Интересно потвърждение за непрекъсваемостта на тази
традиция можем да открием в древен литературен източник
от IV век. В една от своите пасхални проповеди, наречена
„Великденски размисли”, великият светител на Църквата св.
Григорий Нисийски (†396) се обръща към своето паство със
следните думи: „Братя, през тази светлозарна нощ, която
съедини блясъка от кандилата с ранните лъчи на слънцето,
1
„И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха съ-
брали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръг-
не, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. В горницата,
дето се бяхме събрали, имаше доста свещи...” (Деян. 20:7-8)
2
За осветление в древността са се използвали най-често маслени
лампи (те се използват и досега в манастирите на Света Гора;
например в Зографската св. обител четците в храма четат на маслени
лампи).

31. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила) 31
и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден,
нека да размислим...”1
и т.н.
Св. Кирил Александрийски (†444) също казва в своите
„Слова”: „Не се отказвай никога да палиш свещ и кандило на
гроба на покойника, призовавайки Господа Иисуса Христа.
Това е угодно на Бога и носи голяма награда. Ако е грешен
покойният, с помощта на Божията благодат ти ще можеш да
измолиш прошка на прегрешенията му и ще го изведеш от
ада във вечните райски селения. Праведен ли е, това ще
увеличи неговата награда.”
А ето как дивният Божий угодник св. Серафим Саров-
ски (†1832) обяснява причината, поради която той постоянно
палел в килията си толкова много свещи и кандила, че в
килията му винаги било задушно:
„Има много люде, които показват усърдие към мене и са
благодетели на моите дивеевски сироти. Те ми носят елей и
свещи и искат да се помоля за тях. И ето, когато аз чета
своето правило, поменавам ги веднъж в началото. Но тъй
като поради множеството имена аз не мога да ги повтарям на
всяко място на правилото, дето се предвижда това, понеже
тогава време не би стигнало да се извърши правилото, то аз
поставям всички тия свещи като жертва на Бога за тях – за
всеки по една свещ, а понякога за няколко души по една
голяма свещ, а за други постоянно паля кандилца, и дето се
полага да ги поменавам в правилото, говоря: „Господи, поме-
ни всички тия люде, Твоите раби, за чиито души аз, убогият,
Ти запалих тия свещи и кандила.”
А че това не е моя, на бедния Серафим, измислица или
усърдие, не основани на нищо божествено, ще ви приведа в
подкрепа словата на Божественото Писание. В Библията се
говори, че Моисей чул гласа на Господа, Който му казвал:
„Моисее, Моисее! Кажи на своя брат Аарона да пали пред
Мене кандила денем и нощем; защото това е угодно на Мене
1
Св. Григорий Ниски. Великденски размисли; виж в Ибриши-
мов, Г. Духовни бисери. София, 1992, с. 233.

32. 3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила)32
и Ми е благоприятна жертва” (ср. Числ. 8:2). Ето защо св.
Божия Църква е приела обичая да се палят в св. храмове и в
домовете на верните християни кандила пред св. икони на
Господа, на Божията Майка, на св. Ангели и на св. човеци,
които са угодили на Бога.”1
Тези думи на Саровския Чудотворец са достатъчно недву-
смислени, за да разберем Божествения произход на обичая за
палене на свещи и кандила.
След Христовото Възкресение и Възнесение не само чо-
векът е осветен, но и тварната материя също може да бъде
освещавана чрез Божията благодат. Ето защо има описание
на много случаи, когато вярващи християни са вземали елей
от запалени кандила пред чудотворни икони, помазвали са
себе си и своите близки и са получавали изцеления на души-
те и телата си – чрез тварната материя те явно са получавали
нетварното Божие благословение.
Нека това, което вършим за Бога, да го правим с духовно
разсъждение и по такъв начин да не смесваме божествената
истина с човешки суеверия. Или както казва премъдрият
Иисус, син Сирахов, „началото на всяка работа е размишле-
ние, а преди всяко действие – съвет”(Сир.37:20).„Но при всичко
това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината”
(Сир. 37:19).
1
Архим. Серафим. Свети Серафим Саровски. София, 2011, с. 161.

33. 4. Популярни битови суеверия 33
44.. ППооппуулляяррннии ббииттооввии ссууееввеерриияя
„Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от
небесни поличби, от които езичниците се плашат.” (Иерем. 10:2)
ще преди повече от 1600 години св. Йоан Златоуст
(†407) говори за опасността от този вид „битови”
суеверия, които сега ни заобикалят отвсякъде. Хората
са склонни да дават всевъзможни тълкувания не само на
небесните поличби, но и на съвсем незначителни събития от
рода на: кихане, сърбеж на носа, изпускане на чиния, счуп-
ване на огледало, дали си седнал на ъгъла на масата, дали
черна котка ти е пресякла пътя, с кой крак тръгваш на път и
т.н. По този повод св. Василий Велики пише следното: „На
мнозина християни им се струва като нещо безвредно да
дават ухо на такива неща, да обръщат внимание на поличби,
да слушат тълкувания. Кихне ли някой на дума, казват: „и
това има значение”. Някой зад гърба ми ме е нарекъл по име,
кракът се е подхлъзнал на излизане, дрехата се е закачила за
нещо – всичко това бива считано за пречка. Има дори доста
известни хора, очакващи Съдията от небесата, които хладно-
кръвно падат в същия вреден порок. Но чуй: народът, който
се е отдал на това, е отхвърлен.”1
Неразумното доверие към подобен вид „тълкувателни”
суеверия, както и към популярните „съновници” (които на
практика са разновидност на тълкувателните суеверия) е по-
редната окултна въдица, с която тъмните духове се опитват
да улавят своите човешки жертви. А освен всичко това, съ-
1
Св. Василий Велики. Тълкувание на книга на прор. Исаия.
Творения, т.2. Св. Гора Атон, 2008, с.93-94.
О

34. 4. Популярни битови суеверия34
временните хора все по-често говорят и за положителна и
отрицателна енергия на различни неодушевени предмети (и
местности), без да разбират, че това също е неправилно. Ето
защо св. Николай (Велимирович) категорично заклеймява
всички тези „тълкувателни” суеверия като бесовски мистерии:
„Има три вида празни вярвания – в слепия случай, в силата
на различни предмети и във всемогъществото на злите ду-
хове. Различни видове знахари (и тълкуватели) се занимават
с пророкуване на събития, различават положителна или отри-
цателна енергия на предметите и се опитват да заклинат
демоните. Само християнската вяра, както никоя друга, по
най-решителен начин е осъдила и отхвърлила всички подоб-
ни бесовски мистерии”1
.
Може би тук е редно да изброим и някои от най-популяр-
ните суеверия, които не само са много далече от християн-
ството, но дори и от най-обикновения здрав човешки разум:
 ако седнеш срещу ъгъла на масата, няма да се ожениш
или омъжиш;
 ако изпуснеш и счупиш чиния или чаша, това е на
късмет;
 ако ти „играе” дясното око – на хубаво е, а лявото – на
лошо е;
 ако сънуваш, че ти пада зъб – някой ще умре (колкото
по преден е зъбът, толкова по-близък е човекът);
 ако счупиш огледало, на колкото парчета се счупи
огледалото, толкова години ще имаш нещастна любов;
 метла под леглото на бебето гони злите сили;
 върнеш ли се, когато си тръгнал за някъде, трябва да
преобърнеш нещо или да пипнеш земята и косата си;
 за да не ти се случи нещо неприятно, за което става
въпрос, трябва да „чукнеш на дърво”;
 ако ти се скъса копче, ще ти се обяснят в любов;
 сряда и петък не се пере и не се шие;
1
Св. Николай Сербский. О Боге и людях. Москва, 2006, с.199.