Отличена творба от Втори национален конкурс „България в картини и слово”.
Повече информация на http://www.souhssz.com/uchilishchni-izjavi/izvnklasni-djejnosti/
1. В България, по време на Нова
година и Сирни заговезни, се
провеждат специални
обредни ритуали наречени
Кукерски игри. Кукерските
игри се изпълняват само от
мъже, предрешени като
зверове или типични
персонажи - бабата, дядото,
царят, бирникът. Костюмите
им включват изработените от
всеки участник специални
маски, често носят чанове на
пояса и кожуси с обърната
навън козина. С тези маски те
гонят злите духове и злото от
домашното огнище, вещаят
добри дни и здраве за всички.
2. Наричат кукерите още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари.
Трудно би могло да се опишат с думи емоциите на празникът на пролетното пречистване. Страшилища и
необикновени създания изпълняват ритуали по прогонване на духове и злини. Така, с настъпване на
пролетта, публиката на кукерите приема своеобразно причастие, зрелище изпълнено с пъстрота, глъч и
уникален фолклор, завещан от дедите ни.
3. Разиграват се сцени със сакрално значение - оран и засяване, където централна фигура е царят.
Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде
плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва
три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в
ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя, след което
той възкръсва.
4. И докато в миналото кукерството е било само за
ергени, днес във веселбата се включват всички,
дори жени и деца. А най-хубавото е, че и вие
можете да участвате - да се снимате, поскачате или
пошегувате с косматите гонители на злото.
5. В изработването на традиционните кукерски маски е вложена много красота и изящност. Истински
произведения на изкуството, по чийто вид може да се съди от кой край идват на кукерския събор.
Някои маски са от кожи и рога, други са от птичи пера върху дървени рамки и достигат до няколко метра
височина, трети пък са от мъниста и огледала. Колкото по-грозни и страшни са, толкова по-добре.
6. Сирни Заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата
между зимата и пролетта.
Кукерите подскачат за да изкласи реколтата високо; клатушкат се за да се люлее от изобилие зърното на
житния клас; търкалят се по земята за да се заредят със силата й.
7. Най-старинни се считат маските на овен, козел и бик.
Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва
древният им произход. Обичаят по нашите земи води
началото си от траките, където се празнувал по време на
дните на тракийския бог на веселието Дионисий и
посрещането на земеделска нова година, свързана със
заораването на нивите. Много от ритуалите и обичаите,
съпътстващи празника, са със езически характер.
8. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука
на окачените по тях медни и тучени звънци. Чановете на кръста на
участниците понякога тежат над 40 килограма и почти винаги се предават от
баща на син от няколко поколения.
9. Част от маските имат две лица. От едната страна
носът е чип и лицето е добродушно; от другата
носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са
символ на доброто и злото, диаметрално
противоположни и вечно борещи се за
надмощие.
10. Голямо значение за символиката на маските имат и
цветовете на украсата. И тук преобладава
червеният цвят – символ на плодовитостта на
обновяващата се природа, на слънцето и огъня;
черният цвят олицетворява земята и нейната
богиня майка, а белият е символ на водата и
светлината.
11. Новото начало се приема с много оптимизъм и
надежди за стопанството. От раждането на
бебе, през боеве и символично оране,
ритуалните сцени се водят от вярата за по-
добро бъдеще.
12. Всяка година на Сирни Заговезни в отделни райони
на страната се възражда традиция, чиято мистичност
отвежда към прастарите времена, към митовете и
ритуалите. Една традиция преживяла
превратностите на времето, защото носи със себе си
уникален по рода си заряд от емоции и настроение.
13. В наши дни Кукеров ден е весел празник, чието значение е да
пресъздаде миналото и да събере хората за всеобща радост и
веселба. Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и
Централна Европа.
14. Кукерството е сред най-колоритните български обичаи. От
началото на 2016 г. пернишкият празник „Сурва“ е включен в
списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. От
нас зависи да съхраним традиите на празника, станал част от
световната съкровищница.
15. Кукерството е сред най-колоритните
български обичаи. От началото на 2016 г.
пернишкият празник „Сурва“ е включен в
списъка на ЮНЕСКО за нематериално
културно наследство. От нас зависи да
съхраним традиите на празника, станал
част от световната съкровищница.
16. КУКЕРИТЕ – БОРЦИ СРЕЩУ ЗЛОТО
Презентацията изготви: Георги Жеков Георгиев от VII“а“ клас
СОУ „Христо Смирненски“, гр. Стара Загора
Тел. за връзка: 042/ 625 334 (училищен)
souxrssz@abv.bg (училищна поща)
Ръководител: Вл. Илиев