Кога се празнува Кукеровден? Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни. Тогава се провеждат кукерските игри. Те водят началото си още от Дионисиевите празници.

1. Кукеровден
СТЕФКА ПАВЛОВА
ДГ „ЗНАМЕ НА МИРА“, ГР. БЕЛЕНЕ

2. Кога се празнува Кукеровден?
Кукеровден е обвързан с Възкресение Христово, затова и
датата му се променя с всяка година. Той се празнува винаги
в понеделник, непосредствено след Сирни Заговезни.
Тогава се провеждат кукерските игри.
Те водят началото си още от
Дионисиевите празници.

3. Кукери
 Думата „кукери“ произлиза от тракийския език.
 Карнавалните обичаи, наричани с този термин, в различните
краища на България имат различни означения: кукери,
кукувици, калугери, арапи, бабушари, бабугери, чауши,
станчинари, дервиши, джамалари, джамали, дракуси,
ешкинари, ешкари, старци, сурати и др.

4. Кукерски игри
 През Втората световна война кукерските игри са били
забранени. Отново се възстановяват след 50-те
години на XX век.
 Това е любим народен празник. С голям интерес се
приемат регионалните и национални прегледи на
кукерските игри.

5. Къде се провеждат кукерските игри?
 Кукерските игри, които се изпълняват след Заговяване, са характерни за
Източна и Южна Тракия, Средногорието,
 Североизточна България и Родопите.
 В Югоизточна България най-важното лице от шествието е кукерът. Други
персонажи, участващи в кукерските игри са: бабата, цар, поп, телохранител,
момци и цигани. Представлението се провежда в центъра на селото. Бабата
винаги носи дете. Ако бъде отвлечена от публиката, кукерите я спасяват.
Данъчните агенти събират стари „данъци“, а бръснарят „бръсне“, когото
хване.
 Финалната роля е тази на царя. Той има за задача символично да заоре и
засее. В това се изразява аграрната символика на игрите. Така се осигурява
реколтата за следващата година.

6. Благословия
 Благословията е задължителна, защото тя има магическа
сила. Царят нарича: „Да дава Господ много берекет! Да
има мамули много, да има жито много, деца да има повече!
Най-малкото жито да бъде като мене, от едно да стане
хиляда!“.
 По-опростени са кукерските игри в Добруджа. В тях
основна фигура е бабата. Към нейната чета се
присъединяват неопределен брой кукове. В ръцете си
държат топузи, дървени саби и клюнкове. Бабата преде и
развежда кукерите от къща на къща, а те играят кръшно
хоро под звуците на кавал. Който стопанин успее да
отвлече бабата, плодородието ще влезе в неговия дом.

7. Символика
 Традиционните кукерски игри още от тракийско
време имат не само аграрна, но и оплодителна
символика. Чрез тях се доказва и зрелостта на
мъжете. Те ритуално оплождат земята и показват
възможностите си за продължаване на рода.

8. Маските
 Най-важните атрибути на кукера са маската и костюмът.
 Задължителен елемент от маската са парченцата огледалца, в
които се отразяват злите духове и така биват отблъсквани и
прогонени. Добавят се пискюли, цветя, синци. За изработката
на различни фигурки по нея, се използват мъниста, копчета,
пайети, разноцветни прежди, панделки. Зеленият цвят в
маската е символ на гората, синият - на небето, а белият - на
водата.

9. Звънците
 Всеки кукер носи по два предни и от два до
четири задни звънеца. Всеки звънец е с тегло от
400 до 2000 грама. От скачането и дрънкането на
звънците се вдига голям шум

10. Все по-популярни стават сцените с
животни
 За по-голяма театралност, освен маските и
костюмите, се включват различни сцени с
животни. Предпочитани образи са камилата,
наричана още джамал, бразая - животно с голям
дървен клюн, овен, кон, мечка с мечкар и др.
Напоследък често се появяват и екзотични такива
–
като китайски дракон, например.

11. Урок с ЦОП „Света Марта“
Тема; „Кукерски маски‘