Литература (четене)
Какво трябва да знаят учениците в края на втори клас
Учениците трябва да могат да четат на глас гладко, с адекватна
интонация и тембър, правилно да поставят паузите и да доказват, че са
разбрали основния смисъл на прочетеното.
Ученикът трябва да разпознава (на практическа основа) художествен и
нехудожествен текст; проза и стихове; повествование, описание и
разсъждение; диалог и монолог.
Ученикът трябва да разграничава (на практическа основа) приказка,
разказ, стихотворение, гатанка, пословица, басня, народна песен.
Народните приказки са създадени от народа и са разказвани
устно. Те са битови (разказват за живота на хората), вълшебни ( наситени с
фантастични предмети и случки) и за животни. Най – стари са приказките
за животни. В тях героите – животни имат човешки качества и говорят
като хората.
Гатанката е описание на предмет, който трябва да се познае по
приликата си с друг познат предмет - „От едно огнище цял свят се грее”.
Те са създадени в много стари времена. Хората, които са ги отгатвали били
уважавани много. Гатанки създават и някои наши писатели.
Стихотворение Авторът му се нарича поет. Всеки ред от
стихотворението се нарича стих („Татко ни донесе днес”). Римата е
художествен похват, използван в стихотворенията. Тя означава, че
последните думи в два стиха завършват на една и съща сричка (мама –
няма).
Разказът представя кратки случки и преживявания на един или
няколко героя.
Баснята е кратък разказ в стихове или проза,чрез който се осмиват
или осъждат човешки недостатъци. Всяка басня съдържа поука.
Пословицата е завършено изречение с поучително съдържание.
Народната песен е създадена от народа и е била неделима част от
живота на българина. Има песни за различни поводи: за сватби, за жътва,
за природата и т.н.
