Техническо оформление на дипломни работи и доклади
1. Техническо оформление на доклади
за научни конференции
и подготовка на дипломна работа
за придобиване на ПКС
Работа с Microsoft Word 2010
2. Особености на дипломната работа
•текст със стандартна структура и начин на оформление, с
фиксиран в приблизителни граници обем
•специфичен научен труд, който трябва да предаде пълно,
точно, вярно и достъпно основните идеи, изводи и
препоръки на изследването, проведено от учителя
•има за цел да покаже как учителя проявява своите умения и
ги прилага в професионалната си дейност с оглед на
вземането на оптимални педагогически решения, както и
умението на автора за писане на научен текст.
В основата на дипломната работа е педагогическото изследване – дейност,
насочена към получаването на нова информация, отговор на поставен научен
въпрос, оформен като хипотеза. Информацията, получена от изследването, се
използва за анализиране и прогнозиране на педагогическия процес чрез
формулиране на правила, принципи и закономерности.
3. Етапи на подготовка на дипломната работа
• Подготовка за педагогическото изследване
• Провеждане на изследването
• Обобщение на резултатите – представяне, статистическа
обработка, анализ и обяснение на резултатите
• Подготовка и създаване на ръкописа
• Защита на дипломната работа
4. Планиране и провеждане на изследването
Разработването на проекта за иследването започва с разработване на
концепция:
•Формулиране на проблем, източник на който могат да бъдат
различни ситуации – наличие на необясними факти, пропуски,
затруднения, конфликти и потребността да бъдат преодолени /на
този етап дипломантът работи обикновено с научния си ръководител/
•Формулиране на обект, предмет и тема на изследването
•Определяне на целите и задачите на изследването
•Променливи на изследването, критерии, показатели и индикатори
•Научни въпроси и хипотези
5. Обект, предмет и тема на изследването
Обект на изследването е определена област от реалността,
включена в процеса на научното познание – педагогическият
процес като цяло, съвкуността от връзки и отношения, в които
встъпват участниците в в този процес.
Един и същи обект може да е подложен на различни изследвания.
Под предмет на изследването се разбират тези съществени
свойства на обекта, познаването на които е важно за решаване на
формулирания проблем. Темата може да включва един или
няколко проблема, които да са разрешими.
Пример:
Обект на изследване в настоящата разработка е обучението по
информационни технологии в VI и VII клас от прогимназиалния
етап на средното училище, а предмет – работният лист в
обучението като средство за повишаване на ефективността му.
6. Цели и задачи на изследването
Целта на изследването изразява основното, което се търси, трябва да
се докаже, достигне. Тя трябва да е разчленима на отдлени
подцели /задачи/. Задачите на изследването произтичат от целта и
трябва да осигурят реализирането и.
Пример:
Цел на дипломната работа е теоретична и практическо-приложна
разработка на работни листи като средство за повишаване ефективността
на обучението по информационни технологии в VI и VII клас.
Задачи за постигане на целта:
•Да се направи психолого-педагогическо и методическо изследване на
теоретичните и приложни материали, касаещи разработката.
•Да се осмисли в цялостен аспект учебната документация и учебните
ресурси от всякакъв характер /печатни, електронни и др.
•..........................
•..........................
7. Променливи на изследването.
Критерии, показатели и индикатори
В съдържателен план променливите на изследването /фактори,
причини и др., повлияващи даден процес/ могат да бъдат: учебни
програми и планове, социални отношения, организационна
структура, личността на учителите, родителите, възпитателите,
системата от методи и техники за обучение и възпитание и др.
В хода на изследването се избира една величина /индикатор/,
определят се еталони за измерване /критерии и показатели/,
съотнася се еталона и измерената величина, така че да се получи
числова характеристика /индекс/.
Индикаторът е достъпна за измерване характеристика /например
успеваемост на учениците, измерва се с оценка по шестобалната
система/, а критерият е мярка, образец, еталон за сравнение,
съобразно който съдим за ефекта от изследването.
8. Хипотези
Хипотезата е творческо, научно предположение за структурата на
обектите, за характера и същността на връзката между изучаваните
явления и факторите, определящи тази връзка; предположение,
което прави възможна емпиричната проверка на истинността му.
Пример:
На базата на теоретични изследвания и личния педагогически опит
на всеки учител по информатика могат да се разработят
подходящи работни листи, които да бъдат използвани като
средство за повишаване ефективноста на обучението по
информационни технологии в VI и VII клас.
9. Разработването на методиката е възлов момент в изследването и
включнва отговор на въпросите: кога, къде, от кого, как ще се
изследва? Определят се:
• Обектите – идеален /генералната съвкупност/ и реален
/извадката/.
•Начинът на изследване – методите
•Техниката на всеки метод
•Инструментариумът – анкетни карти, протоколи, въпросници,
бланки, методически материали и др., с които технически се
реализират методите на изследване и се осъществява
обработката на резултатите.
Методиката се изпробва в малка извадка, за да се провери
качеството на инструментариума, техниката, моделът на
статистическа обработка на данните.
Инструментариумът може да се коригира.
10. Най-важните изисквания за методите са обективност,
надеждност и валидност.
•Един метод се нарича обективен ако изследваният признак
се установява еднозначно, т.е. резултатите не зависят от
изследователя.
•Под надеждност се разбира постоянството, точността и
устойчивостта на резултатите, получени чрез метода -
възпроизводимостта им, ако изследването се проведе при
идентични условия /отсъствие на случайни или системни
грешки/.
•Валидността показва в каква степен даден метод
действително измерва това, което трябва да измери.
11. Организацията на изследването включва планиране и контрол.
Планирането започва с постановка на задачата, избор на
променливи, уточняване на обема на извадката и необходимия
брой наблюдения, формиране на групи, осигуряване на
еквивалентност на групите /изравнени по среден успех,
коефициент на интелигентност, резултати от тестирания/,
разработване на модел за статистически анализ. Контролът
обикновено се осъществява от научния ръководител.
Основни понятия:
•Генерална съвкупност – цялото множество от елементи с обща,
точно опредлена и интересуваща ни характеристика, например
учениците от шести клас
•Извадка – тази част от генералната съвкупност, която подлежи на
непосредствено изучаване. Извадката често се дели на групи,
например експериментална и контролна /в първата се провежда
педагогическия екперимент, във втората – не, така че при
изследване на двете групи да се съпоставят резултатите/.
12. Конструирането на ръкописа започва с написване на
отделни фрагменти от текста според степента на
подготвеност на материала. Едновременно се прави и
деление на текста на логически елементи и озаглавяването
им. По този начин текстът се структурира. Има два
варианта:
•Десетична структура: 1. , 1.1., 1.1.1, 1.1.1.1 – до 4 знака
•Традиционна структура: I, 1, а.
Структурирането изисква логичност, последователност,
разчленяване на текста на параграфи, разполагане на
таблиците, графиките и примерите на правилните места.
13. Логически дипломната работа обикновено съдържа две глави,
приблизително равни по обем, едната от които е посветена на
постановката на проблема в литературата и практиката
/теоретична част/, а втората съдържа програмата на
изследването и получените от автора резултати и техния
анализ/експериментална част/.
Технически дипломната работа включва:
•титулна страница
•съдържание
•увод
•основен текст
•заключение /изводи и препоръки/
•цитирана литература
•приложения.
14. Титулната страница съдържа
отгоре-надолу:
•Название на учебното
заведение, факултет;
•тема;
•име и фамилия на автора,
евентуално и имейл за
контакт;
•данни за научния
ръководител /титли и звания,
име и фамилия/;
•място и година на защита на
дипломната работа.
Не се номерира.
15. Съдържание
Съдържанието обикновено
е в началото,
непосредствено след
титулната страница.
Предназначенитео му е да
оринетира читателя, като
облекчи търсенето на
необходимата част от
дипломната работа. То
трябва да следва нейната
структура. Не се номерира.
16. Автоматично изготвяне на съдържание с MS Word 2010
Съдържанието не само може да се създаде автоматчно, но и да се
актуализира автоматично при всяка добавена или изтрита страница.
Често в първата глава на дипломната работа се създават страници,
които впоследствие биват изтрити. После в нея или в друга глава или
параграф се добавят страници, което прави създаденото по-рано
съдържание неактулано.
Затова се препоръчва автоматично създаване и актуализиране на
съдържанието, което се разполага непосредствено след титулната
страница. В създаденото по този начин съдържание единствено мож
да се наложи да заменим думата „Contents“ със „Съдържание“.
17. Стъпки при автоматичното изготвяне на съдържание
Заглавията ще се включат в съдържанието на три нива – глава,
параграф и точка, затова за всяко заглавие трябва да приложим
съответния стил.
1.Маркираме заглавието, което искаме да се включи в съдържанието,
и от меню /раздел/ Home, група бутони Styles, му прилагаме един
от стиловете Heading1, Heading2 или Heading3.
2. Повтаряме стъпка 1 за всички заглавия /глави, параграфи и точки/.
3. Позиционираме показалреца на мишката на нова страница,
непосредствено след титулната.
18. Стъпки при автоматичното изготвяне на съдържание
4. В раздел References, група бутони Table of Contents, избираме бутон
Table of Contents, а после – желаното оформление на съдържанието.
5. След промяна на броя страници в документа, следва да
актуализираме изготвеното по-рано съдържание.
Това става отново от раздел /меню/ References, група бутони Table of
Contents, бутон Update Table.
19. Увод
Обикновено се разполага на трета страница, коятоза разлика от
титулната страница и съдържанието се номерира /стр.3/. Уводът се
пише следната последователност:
1.Обосновава се тезата – защо авторът се е заел с нея, в какво се
състои нейната актуалност
2.Определят се границите на изследването – място сред другите
сродни проблеми
3.Посочват се целите на изследването – те трябва да отразяват
същността на изследователската работа, да са конкретни и
определени
4.Разкрива се структурата на дипломната работа – без да се
дублират изводите и заключението
5.Изразява се благодарност за сътрудничеството на други лица
/най-вече на научния ръководител/.
Уводът се пише накрая, след като дипломната работа е вече
разработена, а не в началото. По обем не трябва да надвишава 2,
максимум 3 страници.
20. Стилово и езиково оформление на основния текст
Обикновено се разполага след увода /стр.4 или 5/.
Стилно-езиковото оформление е най-трудната част от работата
върху текста. Дипломната работа трябва да бъде написана в научен
стил – със специална терминология, строгост, деловитост на
изложението. То трябва да е ясно, точно и изразително, кратко,
стегнато, да не засяга проблеми извън обхвата на темата, да не
използва чужди термини /ако за същите има български думи/, да е
написон в безлична форма /вижда се, че ... / или в 1л. мн.ч.
/виждаме, че .../.
Таблицте, илюстрациите, графиките трябва да са смислово
свързани с текста и в него да е указано мястото, където следват. За
тях са възприети стандартни наименования и съкращения:
таблица /Табл./, илюстрация /Ил./, графика /Гр./, фигура /Фиг./.
Трябва да се избягват фрази като „очевидно е...“, „естествено ...“,
„подразбира се, че...“. Дефинициите трябва да са ясни, кратики и
точни, трябва да се избягват дългите и с тежка синтактична
структура фрази.
21. Структура на страниците – размер, ориентация и
непечатаеми полета
Дипломната работа се представя като текстов документ, отпечатан
на бели листи едностранно, на хартия формат А4. При работа с
MS Word 2010, от меню Page Layout се избира бутон Margins, от
отворилия се списък - Custom margins, при което се визуализира
прозореца Page Setup за настройка на страниците в документа.
Оставят се следните разстояния
от края на листа до
наборното /печатаемото/ поле:
отляво – 3 см /защото
дипломната работа се подвързва
в лявата част на всеки лист –
Gutter position: Left/,
отгоре и отдолу – по 2 см,
а отдясно – 1 см.
Ориентацията на страниците е
Portrait.
22. Техническо оформление на параграфите в основния текст
Междуредията се опрделят от автора, така че 1 страница да
съдържа около 30 реда и приблизително 60 знака на ред, което
обикновено е 1,5 от реда.
Шрифтът е желателно да бъде Times New Roman, а размера на
шрифта – 14.
Всеки параграф от основния текст се разполага без отстояния вляво
и вдясно от печатаемото поле, а разстояния преди и след параграфа
не се оставят.
Първия ред от всеки параграф започва с отстъп от 1 см или
1,25 см /по-навътре/.
Подравняването на текста в параграфа е ляво.
23. Диалоговият прозорец Paragraph
Подравняване
Основен текст
Отстъпи на паграфа
от наборното
/печатаемото/ поле
Отстъп за първия
ред от параграфа
Разстояния преди
и след параграфа
Междуредия
24. Структурно оформление на текста
Дипломната работа се състои от глави, всяка от които започва на нова
страница. Това се отнася и за разделите – те също започват на нова
страница. Наименованията на главите се изписват изцяло с главни
букви. Главите, заедно с разделите, могат да бъдат удебелени (bold).
Страниците, съдържащи основния текст, се номерират долу, в
средата, с арабски цифри, освен ако не е казано друго. Специални
букви, означения, математически, химически и други знаци могат да
се дописват ръкописно, само ако не могат да бъдат намерени. Днес
обаче съществуват богат набор от шрифтове, които съдържат голям
брой знаци и специални символи, така че не би трябвало да се налага
ръкописното внасяне на знаци в текста. Таблиците, графиките,
фигурите са вътре в текста.
26. Цитиране
Цитирането на автора трябва да става само по негови произведения, а
не от извадки от съчинения, приведени от други автори.
По форма цитирането може да бъде няколко вида:
1.Вътрешнотекстово - в книгата на А. Бърнков „Логика“ [С., Наука и
изкуство, 1995] ...
Така се цитират малко и значими източници.
2. Под линия – всеки цитат се означава с индекс /пореден за
страницата или главата/, а под линията следват предаване на
коментари, бележки, указания за допълнителна литература,
препращане към други части на труда.
3. Задтекстово – смята се за най-приложимо, когато в дипломнат
аработа има голям брой литературни източници. Източникът се
номерира, например:[17,стр. 91]. Това означава, че става въпрос за
източник № 17 от списъка, стр. 91.
4. Повторно цитиране – [пак там, с.61].
27. Заключение /изводи и препоръки/
Заключението е кратко повторение на разгледаните явления,
признаци, взаимовръзки, зависимости и др. в основния текст, които
са разкрити в хода на изследването. В него се съдържа оценка на
резултатите и тяхното значение, посочват се перспектитивте на
изследването и плановете за бъдещето. По обем се доближава до
увода – от 2 до 3 страници.
Основната част на заключението са изводите и препоръките. От
степента им на общовалидност, убедителност и аргументираност се
съди за качествата на дипломната работа, на проведеното изследване,
формулира се оценката на дипломанта.
Обобщаването на данните от изследването започва от хипотезите,
формулирани в увода. Следва формулиране на общи и частни
следствия, допускащи контролна проверка в друго време и друго
място, от други изследователи. В края се представя разработената
приложна част, адресирана към определени потребители
/препоръки/. Препоръките се отнасят до диагностичната процедура,
организацията и методиката на учебно-възпитателния процес или до
друг елемент от училищния живот.
28. Литература
В списъка на литературата се посочва само действително
използваната и цитирана в дипломната работа литература, която
трябва да е достатъчна, за да подкрепи тезите на автора.
Литературата се разполага в определен ред, обикновено азбучен.
Прието е първо да се разположат трудовете на кирилица и слред
това на латиница, независимо на какъв език са написани.
Литературните източници се описват според определени
стандарти. Указаните разделители : , . - са задължителни,
авторът се изписва с инверсия /фамилия, име/, а при повече от
един автор – слредващите се изписват без инверсия.
След името /имената/ на авторите се изписва точка, следва
заглавието, а ако има подзаглавие, то се изписва след двуеточие,
поставя се тире, мястото на издаване /съкратено, например С.
означава София/, запетая, издателството в кавички, запетая,
годината на издаване, последвана от точка. Не е задължително, но
може да се продължи с тире, брой страници, точка.
Издателството, посочено в кавички, също може да се пропусне, т.е.
не е задължително, а препоръчително.
29. Примерна литература
Литература
1.Аврамова, Ангелина, Петър Хаджиланов. Информационни
технологии: 6 клас – С., „Архимед”, 2010.
2.Аврамова, Ангелина., Петър Хаджиланов. Информационни
технологии: 7 клас – С., „Архимед”, 2010.
3.Андреев, Марин. Процесът на обучението: Дидактика – С., „Св.
Климент Охридски”, 2001.
4.Дурева-Тупарова, Даниела, Георги Тупаров и др. Информационни
технологии 6 клас – С., „Сиела”,2007.
5.Полонский, Валери. Техника и организация умственого труда –
Минск, „Слово“, 1983.
6.Ackoff, Henry. Scientific method: optimizing applied – N.Y.,1995.
7.www.momcheva.net/typography.html
30. Подготовка на доклади за конференции – част 1
Указанията за оформяне на докладите обикновено се изтеглят
от сайта на организицаята, домакин на конференцията,
например:
Указания за оформяне на доклад за участие в
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ "МАТТЕХ
2012" - 22 - 24 ноември 2012 г.
Текстовете на докладите трябва да са подготвени за печат чрез MS
Word. Не се предвижда допълнително редактиране. Максималният
обем е осем страници.
1. Докладите да бъдат отпечатани едностранно – формат А4.
Полетата на всяка страница трябва да са: ляво - 25 мм, дясно - 15
мм, горно - 25 мм, долно - 30 мм. На листа не се чертае рамка.
Междуредово разстояние (Line Spacing) – Single /единично/.
31. Подготовка на доклади за конференции – част 2
2. Текстът да бъде оформен по следния начин:
ЗАГЛАВИЕ - Font: Times New Roman; Size: 14; Font style: Bold; Effects:
All Caps; Alignment: Centered; First line: 0 мм.
ИМЕНАТА НА АВТОРИТЕ се печатат през 1 празен ред под заглавието
в разгърнат вид - пълно собствено, инициал на бащиното и пълно
фамилно име; Font /шрифт/: Times New Roman; Size: 12; Font style /стил
на шрифта/: Bold; Effects: Small Caps; Alignment /подравняване/ :
Centered; отстъп за първи ред - First line: 0 мм.
ЗАГЛАВИЕТО И ИМЕНАТА НА АВТОРИТЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК се
разполагат на български език през 2 празни реда.
Следват АНОТАЦИЯТА И КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК.
Анотацията (ABSTRACT) в обем до 10 реда през 1 празен ред - Font:
Times New Roman; Size: 10; Font style: Italic; Alignment: Justified
/двустранно/ ; First line: 10 мм.
През 1 празен ред следват ключовите думи (KEYWORDS) - Font: Times
New Roman; Size: 10; Font style: Italic; Alignment: Justified; First line: 10
мм; Paragraph Spacing After – 18 pt.
И двата елемента са с отстъп 10 мм вляво и вдясно от рамката,
ограничаваща основния текст.
32. Подготовка на доклади за конференции – част 3
ОСНОВЕН ТЕКСТ - Font: Times New Roman; Size: 12; First line: 10
мм; Alignment: Justified; Line spacing - Single.
3. Фигурите да бъдат интегрирани с текста и да имат под тях
номерация и наименование (Alignment: Centered; Font style: Bold;
Size: 10).
4. Таблиците да имат над тях номерация (Alignment: Right) и
наименование (Alignment: Centered; Font style: Bold; Size: 10).
5. Формулите да имат подравнена вляво от тях номерация – с
цифри в малки скоби ( ).
6. Литературата, посочена в края на доклада (Font: Times New
Roman; Size: 10; First line: 0 mm), се изписва съгласно стандарта за
библиографско описание, а цитираната в текста се означава с
цифра, заградена в квадратни скоби [ ].
7. Адресите за кореспонденция се изписват на последната
страница, като се посочват и трите имена на авторите с научните
им звания, степени, научната организация и e-mail.