Движенията за нова просвета и за българска църква - 4 клас изд. "Булвест"

1. Богдана Иванова-Шишкова ОУ „Проф. Марин Дринов“ Панагюрище

2. През XVIII век по
българските земи
грамотността се
получавала в
училища, наречени
килийни. Такива
имало в
манастирите и в
много градчета.

3. В тях учениците се научавали да четат по църковни
книги. Учители били предимно монаси и свещеници,
а по-рядко - грамотни занаятчии или търговци.
Преподавателят занимавал всеки ученик по отделно.
Обучението се водело на гръцки, църковно-
славянски или на двата езика. Учебният процес
имал за цел да даде умения по четене, писане,
църковно пеене и малко смятане. Понякога
обучението се комбинирало с изучаване на определен
занаят. В такова училище в Котел учил Софроний
Врачански.

4. Напредъкът на занаятите и търговията
искал знания, подобно на тези в
европейските държави. Настъпило време
за нова просвета и по българските земи.

5. Първа стъпка към образование,
което да отговаря на промените,
направил Петър Берон. Написаният
от него през 1824 г. Буквар с
различни поучения, наречен Рибен
буквар, давал нужните знания,
събрани в една книга.

6. Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към
читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
Третият раздел на Рибния буквар е назован от автора „Добри
съвети‖. Ето някои от тях:
 Щото не щеш да ти струват
другите, нито ти да го струваш на
другите.
 Почитай старите, доде младейш, да
почитат тебе, кога устарейш.
 Ако много хортуваш, много
погрешки струваш.
 Малко хортувай, много слушай,
заради това имаш една уста и две
уши.
 Не отдавай на зло за зло.
 Ако излъжиш един път, не та
вярват вторий път.
 По-добре приятел верен, а не камен

7. българският народ започнал да
организира училищата си по
нов начин. Със собствени
средства жителите на различни
селища издигали красиви
училищни сгради, осигурявали
безплатно обучение учебници,
карти, глобуси и с това
предизвиквали удивлението на
чужденците.
В тези училища се придобивали знания по
четене и писане, смятане, география,
история.

8. училище в Габрово принадлежи на Васил
Априлов. Роден през 1789 г. в Габрово,
той получава добро за времето си
образование. По-късно се установява в
Одеса, където се откроява като влиятелен
търговец и натрупва значително
богатство. В началото на 30-те години на
ХIХ в. у него постепенно се заражда
идеята да организира откриването на
едно централно училище със светско
съдържание в Габрово, където на говорим
български език и чрез прилагане на
взаимоучителния метод ще се подготвят
учители за нуждите на цяла България.
Замисълът на Васил Априлов намира
подкрепа от богати габровски фамилии и
през 1832-1833 г. в Габрово е построена
нова училищна сграда.

9. По предложение на
търновския митрополит
Иларион Критски за
учител е поканен Неофит
Рилски, който заминава за
Букурещ, за да усвои
взаимоучителния метод и
за да подготви
необходимите за неговото
прилагане таблици. На 2
януари 1835 г.
Габровското взаимно
училище тържествено е
открито.

10. Скоро по примера на габровци
взаимните училища покрили
страната.
Във взаимното училище учителят подготвял по-
напредналите да му помагат в обучението на
останалите.

11. През 1846 г. в Копривщица отворили училище с
по-горни класове – класно училище.
Копривщица – класно
училище
Даскалботьовото училище в
Калофер

12. Вече имало много млади хора, които получили
добро образование, прекланяли се пред знанието и
продължавали да учат в гимназии и в европейски
университети.
Учителката Анастасия Тошева
Марин Дринов
Нешо
Бончев

13. След завладяването на балканските земи османците не
признали съществуването на български народ. Те обявили
цариградския патриарх за единствен представител на
християните в империята. Така българският народ се
намирал под гръцко духовно върховенство. Висши
духовници в българските земи били само гърци.

14. патриаршия помогнала
да се запази
християнството. Но
през XIX век започнала
да пречи на
самостоятелното
развитие на българите.
Тя не била съгласна те
да имат свои висши
духовници, вестник и
свой храм в Цариград.
Конфликтът между
българи и гърци
продължил почти 50
години.
Цариград, Патриаршески катедрален храм
"Свети Георги"

15. С общи усилия и
упоритост българите
постигнали две големи
победи.
Първата била даденото
от султана разрешение
в Цариград да има
български православен
храм. Така през 1849
година там била
издигната черквата
„Свети Стефан―.

16. Втората голяма победа е извоюваната през 1870 година
църковна независимост. Със специален документ султанът дал
право на българите да имат своя отделна от гръцката църква,
начело с екзарх.
Първият български екзарх е Антим I.
"Ще бъда блажен, ако с моята
саможертва възкръсне България за
нов свободен живот!"

17. Българите били признати за
отделен народ. Екзархията
станала най-важната опора в
живота на българите и техен
защитник пред султана.
Ферманът, с който е учредена
Българската екзархия
Печат на Българската екзархия, 1

18. Екзархия – названието, което българската църква получила
през 1870 година. Църквата става напълно самостоятелна,
когато се оглавява от патриарх.
Екзарх – лице, което е упълномощено да ръководи
самостоятелна църква – екзархия. Първото седалище на
българския екзарх било в Цариград.
Желязната църква в Цариград — катедрален
храм на Българската екзархия до 1913
година

19. 1849
г.
1835
г.
1846
г.
1824
г.
1870
г.
Петър Берон създава
Рибен буквар
Първото взаимно
училище
Първото класно
училище в
Копривщица
Издигната черквата
„Св. Стефан― в
Истанбул
Самостоятелна
българска църква –
екзархия

20. 1.Запазване на българския дух в килийните
училища
2.Новото време на българската просвета
а. 1824 г. Петър Берон създава Рибен буквар
б. Взаимни училища
- 1835 г. в Габрово
в. класни училища
- 1846 г. в Копривщица
3. Извоюване на независима църква
а. 1849 г. – издигната черквата „Св. Стефан― в
Истанбул
б. 1870 г. – самостоятелна българска църква –
екзархия