Обикновената кукувица (Cuculus canorus) е птица от семейство Кукувицови (Cuculidae).
Кукувицата е с големината на гълъб и доста дълга опашка, с пепеляво сива горна част на тялото, а гърдите и корема са белезникави с тъмни препаски. Най-вероятно ще я видите като тъмна птица, която преминава доста бързо над откритите площи между дърветата. Вероятно вече сте чували как кукувицата се обажда с характерното „ку –куу, ку –куу“. Това е била мъжка кукувица, която показва своето присъствие и търси женска.
'Кукувиците' са близки до семейство врабчови. Много от тях снасят яйцата си в гнездата на други птици. Най-известният пример е европейската обикновена кукувица. Малкото ѝ, което се излюпва в гнездото на другата птица, изхвърля навън всички останали. Но някои видове от това семейство (американски кукувици, роудрънърс и др.) сами си изграждат гнездата в дървета, храсти и дори на земята.
Всички права запазени!
Създадена в ЧОУ Слънчев лъч
Лайката (Matricaria) е едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло. Високо е до 50 cm. Листата са двойно и тройноперести, нишковидни, нарязани. Цветовете са събрани в съцветие кошничка. Цветните кошнички са разположени на върховете на многобройните стъблени разклонения на дълги дръжки и се състоят от околовръстни, бели, езичести, женски цветчета и вътрешни, тръбести, жълти, двуполови цветчета. Цветното легло е изпъкнало, а отвътре - кухо. Плодът е продълговата кафява семка. Другото име на лайката е лайкучка.Расте в буренливи и изоставени места и край пътища. В България е разпространено от 0 до 1000 m надморска височина. Разпространено е в Европа, Северна Америка и Азия.За лечебни цели се употребяват цветовете на лайката – Flores Chamomillae. Събират се през периода на цъфтежа (от май до юли), като се откъсват целите цветни кошнички заедно с малка част (около 2 cm) от дръжките и се подреждат в плитки кошници или рамки за сушене на билки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 °C. Изсушените кошнички имат бели периферни листчета и зелени дръжка и обвивка. Изсушената дрога (билката) е с приятна миризма и слабо горчив вкус. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място. Допуска се съдържание на влага не повече от 15%.
Ран Босилек
Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог.Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек
Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].
Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Умира на 8 октомври 1958 година в София.
10. Българите в Османската
империя
В семействата си
българите говорели
на родния си език,
пеели български
песни, празнували
своите празници.
Така съхранили
българския дух през
тежките години на
робство.
12. План на урока
1. Падане на България под Османско робство.
2. Животът в империята.
3. Опазване на езика, вярата, книжнината.
Запомни:
1393 г. – османските турци завладяват Търново
1396 г. – България пада под Османско робство