1. Автори – ст.учители :
Л.Василева - фотографии
С. Любенова - текстове

2. Майките винаги са прави, а мама каза, че всяко
живо същество е любов.

3. Щом слънцето в очите светне,
елате с нас, момичета, момчета!
Сърцата ни не може никой да догони,
С любов минаваме през всичките сезони.

4. “Здравейте!” – каза бобеното зрънце,
протегна се, изпука,
Проточи тънички ръце към топлото ни слънце.
И чудото започва точно тука...

5. Сезоните са високи
колкото нас.
Лицата им са
цветовете на цветята.

6. Косите им – оплетени със вятър.
Усмивките...ооо, те са на децата.

7. Понякога сезоните питат: “Къде да скрием
слънцето, за да не могат палавите ръце на децата да
го превърнат в жълта топка за игра?”

8. А после се сещат къде
и го скриват точно зад нас,
за да изглеждаме голеееми...

9. Но най е
красиво
когато на
шията му
гердан от
дъга засвети.
Сезоните са бури, облаци,
светкавици.
Как бързо небето сменя
празничните си дрехи.

10. И ние можем бури да правим,
но вълшебни – от листа и
усмихнат вятър.
И пак така вълшебно можем
да ги върнем върху
дърветата голи – да им
бъдат топла завивка

11. Сезона ни изненада с
плодове и хрупкави
зеленчуци.
Поиграхме с него на малки
вълшебници.
Ето ги – морков-пиленце и
вещица-круша

12. Как ги обичаме!
Разпериха рокли
красиви!
Станаха приказно
живи!

13. Пръстите ни
понякога с бои
се накичват и
на цветенца
приличат.

14. Стъпки тук и стъпки там, стъпки си направих сам!
Ех, каква картинка чудна и каква загадка трудна –
хапва ми се сладолед, но навред е сняг и лед!

18. Май се сетих! Вече знам!
Близвам скришом сладолед,
сладолед от вкусен лед!